Танцът е празник на живота. Съвсем в буквален смисъл, първообразът на танца е ухажването при животните и човека, чийто краен резултат е появата на нов живот. В преносен смисъл, танцът изразява голяма гама от чувства и емоции. Начинът, по който танцува човек, е показателен за много от личните му качества и моментно състояние. Нека вземем за пример някой майстор на танца, който има перфектна техника, но по някаква причина танцува без желание, страст, отдаденост, без да се радва и наслаждава на всяко едно движение. Страничният наблюдател веднага ще усети разликата и танцът, макар и добре изпълнен, ще е лишен от живот, от настроение, което да може да предаде на околните. Tанцът е като барометър, който измерва нивото ни на жизненост и изразява това какви сме отвътре.
Поява на танца. Танцът е от нещата, които не са били открити, подобно на някое изобретение, което няма аналог в природата, а се е появил като надградена форма на нашите естествени инстинкти. Като започнем от позива да си намерим партньор в живота и да се размножим и преминем през естествените човешки емоции, които са изразявали чрез танца нашите предци. Надграждането над инстинктивните корени на танца е било съпроводено с боядисване на тялото, появата на ритъма и музиката, които са били мощен инструмент в началото на човешката история, за създаването на транс и промяна на нивото на осъзнаване при човека. Трансът е водил до загуба на личностните характеристики и до поява на обща групова идентичност. В туземните култури танцуването се смята за свещена форма на изразяване. То прави възможно преживяването по един пряк начин – чрез вибрациите, които създава. В този вид танцуване хората не само участват като индивиди, отделени един от друг, но също и преживяват единството и свързаността си един с друг, с общността и с Вселената. По този начин съзидателният процес се задвижва и единството на общността с Вселената се утвърждава. Създава се състояние на динамичен баланс, при който се чувстваме свързани със себе си и с Цялото. До ден днешен танцът като форма на общуване с по-висши сили се е запазил по цял свят. Като примери можем да посочим нестинарството, дервишките танци и още много други.
Останки от тези практики можем да намерим в съвременната армия, в която войниците маршируват в монотонен и повтарящ се ритъм и пеят маршови песни. Изпълнението на ритуални танци за сплотяване и усилване на смелостта е имало във всяка армия по света, през всички епохи. В армията няма място за „бабини деветини“, а за неща, които работят безотказно.
Танцът е бил важна част от церемонии, ритуали, празнувания, чествания и развлечения, дори преди раждането на първите човешки цивилизации. Едно от най-ранните предназначения на танците е при изпълнението и разказването на митове. Преди съществуването на писмени езици, танцът е един от методите за предаване на тези истории от поколение на поколение и днес, в много от традиционните национални танци са се запазили митологичните истории, върху които са построени те. Друга ранна употреба на танца вероятно е като предшественик на транса в лечебни ритуали. Той все още се използва за тази цел от много култури – от бразилските тропически гори до пустинята Калахари.
Сред съвременните и популярни на Запад танци, които произхождат от Африка, все още присъстват в осезаем вид уважението към Земята, идеята за обмяна на енергия между човека и Земята, между двамата партньори. Пример за това е танцът Кизомба, но този елемент присъства, по-явно или по-завоалирано, и в други танци.
Вътрешното танцуване. За външната форма на танца можем да научим в училищата и школите по танци, където се изучават специфичните движения и различни по сложност фигури. Нека ви разкажа повече за вътрешното танцуване и как то е форма на общуване със Земята. Как може да бъде използвано за поддържане на добра форма и на добро здраве, за премахване на напрежение, умора и стрес. За основа ще ползвам даоските практики, тъй като ги познавам сравнително добре, но както посочих по-горе, подобен възглед има на много места и в много култури.
В началото споменах вибрациите, нека разкажа малко повече за тях. Всичко в познатата ни Вселена трепти с определена честота. Земята също има честота (честоти), на която трепти. Звуците, които чуваме и използваме в общуването помежду ни (в речта ни), а животните – в тяхното общуване, са вид трептене, вибрация. Вибрация е музиката, на която танцуваме, вибрация е и ритъмът, характерен за всеки танц. Древните даоси са открили, че Земята има такава универсална вибрация, която поддържа и крепи живота, който кипи върху нея. Неслучайно всички древни култури свързват образа на Земята с този на майката. Следващото голямо наблюдение, което са направили, е, че когато човек е в добро настроение, здрав е и е жизнен, тогава неговите вибрации съвпадат с тези на Земята. Когато някое от живите същества се разболее и умре, Земята пречиства неговата болна енергия и я връща на света, за да влезе в огромния кръговрат на живота. Открили са още, че Земята може и да ни лекува, но това става още на най-ранните етапи на поява на заболяването – още при задържането на отрицателни емоции в тялото. Знаем, че тревогата предизвиква язва, а силните емоции могат да предизвикат инфаркт или инсулт. Често лекарите препоръчват спокойствие при лечение или възстановяване. Много от заболяванията започват далеч преди да увредят сериозно някой от органите ни и да се появят на физическо ниво. Земята има свойството да пречиства емоциите и ги трансформира в положителна енергия. Това и ще използваме при танцуването, като превенция срещу заболяванията и лошото настроение, а също и като метод да се освободим от тягостните мисли и отрицателни емоции.
Вътрешното танцуване е начин, чрез който да се свържем със Земята, за да постигнем всички описани положителни ефекти и да се освободим от нежеланите такива.
Защо не се забавлявам? Можем да танцуваме външно, без да танцуваме вътрешно. Още в началото ви дадох пример с майстор танцьор, който, поради някаква причина не влага всичко от себе си. Причините за това може да са много: нещо, което много ни е разстроило и мислите ни са в него, докато тялото изпълнява заучените движения. Натрупаната умора, напрежение, стрес и съпътстващите ги силни емоции могат да вземат връх и да не можем да се насладим и радваме на танцуването. (И на живота като цяло.) От друга страна, не е нужно да имаме перфектна техника и да знаем сложни фигури, за да се забавляваме и да танцуваме вътрешно.
Ето няколко метафорични израза, които бихме използвали за човек, който танцува вътрешно, дори и да не го съзнава: „душата му играе“, „танцува със сърце“. Защо, обаче, има моменти, в които можем да се радваме на танца и такива, в които това ни изглежда много трудно? Защо има хора, които по-често се забавляват искрено и такива, на които им е трудно да се отпуснат?
Цивилизованият ни западен манталитет е свързан с прекалено изнасяне на личните ни преживявания по посока на мислите. „Мисля, следователно съществувам.“ Да, съществуваме, но в голяма част от времето – само от врата нагоре. Насочвайки вниманието си само към нашите мисли, не остава място за нищо друго, в това число и за танцуването. Какво правят медитативните практики – успокояват ума и балансират мислите. Какво правят добрите танцьори съвсем естествено и инстинктивно – танцуват, а не мислят, което си е вид медитация. Този, който постоянно се оглежда и мисли как изглеждат в очите на околните, той не танцуват, а мисли, докато тялото му извършва някакви механични движения. Като резултат, ако танцът е по двойки, той не обръща достатъчно внимание на човека, с който танцува. Липсва общуването, защото танцът е език на тялото, а не на мислите. Вторият дефект на прекаленото мислене е, че човек се затваря: той не само не обръща внимание на нищо около себе си, той търси внимание, иска всичко да е насочено към него. Без да съзнава, по този начин се затваря и отделя от всичко около него, прекъсва връзката си с Земята и общуването с нея. Последният нежелан ефект е, че издърпва центъра на тяло си нагоре, по-високо от обичайното му място, защото вниманието му е насочено към мислите в главата му.
Практика на вътрешен танц. Във всички латино танци, които съм практикувал, коленете не се изпъват докрай и човек винаги е леко приклекнал. Центърът ни е ниско, близо до Земята. Нека разясня за какъв „център“ става дума. Споменах в началото, че първообразът на танца е в ритуалите на ухажване, които всяко живо същество изпълнява. Ние хората не правим изключение. Танцуването също се подчинява на тези първични инстинкти. В съвременния вариант на преподаване на танците се говори за „център на тежестта“, но става въпрос за много повече. В долната част на корема се намира нашият основен жизнен център, там където се намира нашата сексуална енергия – енергията, която ни поддържа живи и която използваме за създаване на нов живот. Ако танцуваме изпълнени с мисли, то изглеждаме вяло и отпуснато. Тревожните мисли ни карат да извършваме движения подобни на тях самите – разпокъсани, резки и и несвързани. Тази вялост се усеща от околните хора на инстинктивно ниво и на това ниво означава слаба сексуална енергия. Всеки инстинктивно се отдръпва от такива партньори. И обратно, ако танцуваме с нисък жизнен център, ние сме свързани със Земята и това усилва нашата сексуална/жизнена енергия и това също се усеща на инстинктивно ниво от околните. Смъкването на тежестта в областта под пъпа увеличава и нашата способност да се движим и помага на тялото да извършва плавни и естествени движения. Като резултат човек няма да изпитва чак такова голямо притеснение как ще бъде възприет и естествено ще обърне внимание на партньора си и на радостта от танца.
На физиологично ниво, танцуването и поклащането на тялото действат много благоприятно на лимфната система, на костите и ставите, както и на сърдечната система. Танцуването е начин да възстановим баланса си и да регенерираме радостта и доброто си разположение на духа. Понеже танцът има определен ритъм, в който се движат краката и потупват по Земята, то той може да бъде използван за предаване на напрежението, стреса и умората на Земята и тя да ни връща свежа енергия, с която да се заредим и обновим. Като танцуваме, ние се радваме. Докосваме със стъпалата си Земята и в отговор тя изпраща енергия нагоре в тялото ни. Когато костите ни танцуват, ние изпълваме ставите и пространствата между тях с енергия. Колкото повече костите танцуват отвътре и в съзвучие с Вселената, в толкова по-голяма степен танцуването се превръща в лечебен процес. Енергията от всички посоки протича навън и навътре в хармония, всеки път създавайки вътрешната сила и налягане, необходими, за да се влее жизнената сила и нежността в следващото движение. На практика се получава така, че вибрациите на тялото ни съвпадат с вибрациите на Земята, а това е вибрацията, която излъчва здравото тяло.
Танцуването чрез нашия център, чрез корема е вид ритуален танц, тясно свързан с ритуалите на плодородието и призоваването на женските сили на Вселената. Като притискаме корема и люлеем бедрата, слабините се разтварят и енергията протича от Земята нагоре в нас; половите органи и цялото тазово дъно се стимулират и коремът започва да се изпълва с жизнена сила. След това той започва да трепти и да вибрира и енергията се придвижва до кръстната кост, нагоре по гръбначния стълб, през цялото тяло, изпълвайки резервоарите, енергийните пътища, органите и жлезите и стига до главата. По този начин танцуването ни освежава и изчиства неприятните мисли и тежките емоции. След такова танцува човек може да се чувства физически уморен, но психически ще е разтоварен. Моментната физическа умора ще премине след пълноценен сън, който на свой ред ще бъде такъв, защото няма да има мисли и емоции, които да го смущават.
Това е тайната на вътрешното танцуване. Може да звучи сложно или дори неразбираемо, но е съвсем просто и естествено. Достатъчно е да танцувате с радост и душа и ще го усетите.
Културите, които са по-нецивилизовани и диви, са по-жизнени. Обяснението на даосите е, че те са запазили своята връзка със Земята. Дали тази връзка може да се използва в залата по танци или в дискотеката, а не в гората, на паркет, а не върху пръст? Пробвайте, за да разберете. Никой друг не може да танцува, да се забавлява и да пробва нови неща вместо вас! 🙂
Дори и да сте скептични и да не вярвате на изложената тук гледна точка, свързана с „разните му там енергии, алабализми и шменти капели“ :D, то поне се опитайте да се забавлявате, когато танцувате и да държите ниско центъра на тежестта си. Нещата работят и се случват естествено, независимо дали вярваме или не вярваме в тях.
