От момента на раждането ни, всеки човек се разделя на 3 големи части. Поради това, малко или много, всеки живее в състояние на вътрешен хаос и разделение.
Първата част е нашето тяло и поддържащата го есенция, която се проявява като сексуална енергия. Съзряването и започването на полов живот бавно, но сигурно започва да изчерпва сексуалната енергия. Тази творческа енергия е горивото на тялото. Изчерпването й води до болест, старост и смърт.
Втората част е жизнената енергия, която подхранва емоциите ни. Жизнената ни енергия е в пряка връзка със сексуалната. Ако сексуалната е разбалансирана, това повлиява и на жизнената енергия. Обратното също е вярно. Седалището на жизнената ни енергия са вътрешните органи. Когато те са балансирани, тогава усещаме вибрациите им като положителни емоции – радост, откритост, спокойствие, нежност, доброта, щедрост, честност…
Когато са разбалансирани, започваме да изпитваме негативни емоции: страх, омраза, гняв, тъга, тревога, нетърпение, завист, ревност…
Третата част е нашият разум, нашият ум, нашият дух. Разбърканите, хаотични, тревожни мисли изтощават менталната ни енергия. Тази част е свързана с предходните две – сексуалните и емоционални импулси намират своето отражение в мислите. Западният парадокс е, че се опитваме да решим всички проблеми чрез рационалната ни страна, проблеми, които не са възникнали там. Умът е чудесен инструмент, но не е въздесъщ. Пример: сексуалните проблеми не се решават чрез мислене, а чрез балансиране на сексуалната енергия. Същото важи и за емоциите.
Целта на даоските практики е да балансира тези три страни, а на един по-късен етап и да ги обедини. Свързването им става чрез практики, наречени „вътрешна алхимия“. Вътрешна, защото става вътре в тялото, а алхимия, защото е възможно да се преобразува сексуалната енергия в жизнена, а жизнената в ментална (творческа).
Освен факта, че имаме три страни, „три съкровища“, другото важно нещо, което трябва да се знае е, че проблемите, свързани с всяко съкровище, се решават там, където са възникнали.
