Онлайн лекция: Преодоляване на тъгата след раздяла или загуба

1 Анотация

Тъгата е естествена човешка емоция, която ни дава възможност да се сбогуваме, да преминем към нов етап от живота си, да продължим напред след определено травмиращо събитие.

Тъгата се превръща в проблем, когато остане по-дълго в човека и, вместо да послужи като мост към бъдещето, се превърне в скръб, а скръбта се усили и прерасне в депресия. Това е състояние на застой на жизнената енергия, на силните емоции, на липса на надежда и смисъл по отношение на бъдещето.

В този практически семинар ще представя стратегия за справяне с всеки един от етапите на скръбта:

Отричане;
Гняв;
Пазарене;
Депресия;
Приемане.

Всичко това погледнато през практиките на Даоската вътрешна алхимия, така че да се мине възможно най-ползотворно през целия етап по скърбене. Казвам „ползотворно“, а не „бързо“ или „безболезнено“, тъй като смятам, че в много случаи, това е невъзможно и подобни обещания са нереалистични, безполезни и лъжовни.

Както означава „ползотворно“? На първо място това означава човек да премине през етапите съзнателно и с намерението да отработи своята тъга, да я опознае и да извлече всички поуки за себе си, като се опита да не се стига до тежка депресия, а ако се стигне, да е подготвен и да има план как да излезе от нея.

При раздяла: Тъгата често е обвързана с емоции като обида, вина и в същото време е възможно подхранва гняв. Ще разгледаме какво може да се направи през всеки един етап, заедно с нужните даоски методи.

При загуба: Скръбта по любим човек/същество е естествена и тежка емоция, като целта на практиката е да се преодолее болката и да се запази хубав спомен. Често, когато силната скръб намалее, човек открива, че в него живее част от любимия загубен човек, под формата общи спомени, преживявания и на неща, които е научил от него.

Наясно съм, че това са мъчителни и болезнени процеси, от които сме склонни да бягаме по всевъзможен начин, тъй като в нашите инстинкти е заложено да бягаме от болката. Да се продължи напред изисква време, но това време може да бъде използвано, за да научим уроците си(раздяла), така че да не повтаряме едни и същи грешки, к и да запазим спомена за загубените хора.

В депресия съм изпадал веднъж, като преди това мислех, че никога няма да ми случи. Но това не е нещо, в което човек може да бъде сигурен, защото разбираме какви са границите ни едва когато дадено събитие се случи.

Случвало се е да практикувам заедно и с хора, които са преживяли тежка раздяла или загуба имам наблюдение как могат да действат даоските практики в подобни случаи..

Методите, които ще споделя в лекцията не са психологическа помощ и не отменят посещение при специалист!