Размисли върху първи стих от Дао Дъ Дзин

На умът трябва да се дават задачи, първо, за да се поддържа във форма, второ, за да не скучае и да прави бели. Не случайно даосите го наричат „маймунски ум“. У мен се породи желанието да напиша нещо като коментар върху стиховете. Не, че имат нужда, а просто, за да угодя на ума си. Затова съветвам драгият читател да чете критично и да не приема нищо за чиста монета.

Ще използвам два превода на български, макар да има още. Правя го за удобство, защото ги имам под ръка.

И така – начало. Първите редове от знаменитото произведение, което поставя началото на Дао, поне в света на писаната реч, определят и това какво е Дао. Безименно, нещо, което не подлежи на описание. Ако кажете „стол“ (или която и да е друга дума), пред група от случайно подбрани хора, те ще ви разберат. За всички тях, думата описва предмет, който е част от тяхното ежедневие, част от тяхната познавателна система. Ако кажете Дао, дори и в група с хора, които практикуват даоски практики, тогава… ще имате толкова представи, колкото хора има в стаята. Защото Дао е нещо, за което ние нямаме опит в нашия материален свят. Дао е изживяване, до което малцина са достигнали, затова и езикът ни не може да го опише по начин, по който всички да имаме сходен опит.

Дао е в началото на небето и земята (Ин и Ян). Това може да го разберем като енергията, която поражда материята. Но дори това описание, което е с по-съвременни термини, пак е само описание и представа. За да узнаем какво се крие зад този израз, трябва да пренастроим сетивата си и да можем да възприемем този акт на преминаване на енергията в материя (а и обратното). Точно това подозират учените, че се случва в черните дупки. Казано така, обаче изглежда, че ние сме тук, а това, което се случва там е безкрайно далече от нас, не само като разстояние, а и като отношение към личния ни живот, преживявания, съдба, емоции, мисли…Но дали е така?

Преди да отговоря на въпроса, нека видим посочения начин, който е споменат в стиха, чрез който да достигнем до това скрито от сетивата ни състояние на вселената. И този начин е следният: който се изпразни от желания/мисли, той ще може да разшири обсега на сетивата си и да съзре енергията, която протича през всичко във вселената. Звучи мистично, но е достатъчно да гледате някой научно-популярен филм за елементарните части, за космоса и за създаването на вселената и ще видите, че астрофизиците са единодушни, че:

1) елементите от които е изградена Земята, всичко на нея, в това число и телата ни, са „звезден прах“, образуван от първите звезди, след създаването на вселената.
„Възрастта на самата Вселена се изчислява само на 15 милиарда години, а живот не може да възникне около звезди от първо или второ поколение – заради липсата на тежки химични елементи (C, N и O), а те се създават най-малко след един цикъл на раждане/смърт на звездите и това е границата, преди която не би могъл да възникне живот. Освен това плътността на тежките елементи трябва да е достатъчна за образуване на по-сложни молекули (като например, аминокиселините). Това може да стане само в молекулярните облаци прах (109-1012/m3), получени от разпръснатото вещество на загинали звезди.“

2) дори и в този момент, докато четете този текст, множество частици чиста енергия преминават през вас и Земята, без дори да забавят своята скорост

Но да се върна на метода. Ако човек успее да намали мислите и страстите си, тогава ще разполага с достатъчно енергия, за да прекъсне потока от интерпретация, който му казва какво стои зад думата „стол“. Ние постоянно създаваме формите и качествата в нашия материален свят. Създаваме ги, като им придаваме имена (от практична гледна точка), зад които стоят определени предмети или явления. Това, което сме забравили или не си даваме ясно сметка е, че имената са просто етикети. Ако някой ни каже думата стол, мозъкът ни извиква целия ни предишен опит с тоя предмет и ние вече знаем какво той има предвид. Това сме го заучили в най-ранна детска възраст, а после сме го украсили, като сме добавяли нови форми, цветове и други качества, които да разширяват понятието. Какво ще стане, ако няма кой да ни даде описанието на стола? Ако мозъкът, подобно на един услужлив библиотекар, не извади цялото съдържание? Дали ще бъдем като аутисти? Или сетивата ни ще покажат повече, отколкото си мислим, че съществува там навън? Вижте личния опит на Джил Болт, която описва преживяванията в момент, когато е получила инсулт:

Разбира се, не е нужно да се сблъскаме с такъв сериозен проблем и да се разминем със смъртта, за да имаме подобна, дори по-разширена и ясна опитност. Ще публикувам кратко описание на практика за начално виждане на аурата, описана от Ерик Юдлав:

Виждане на аурата

Повечето хора не могат да видят аурата без специално обучение. Сред практикуващите ци гун в Китай придобиването на способността за виждане на аурата е много популярно занимание. Практиката може да стане твърде сложна. Учих при един майстор на ци гун, който можеше да вижда всякакви цветове в аурата и да поставя диагноза на пациентите на основата на състоянието на тяхната аура. Тук давам едно просто упражнение, което той ми показа, за да се науча да виждам аурата. Най-лесно то се практикува с помощта на партньор, но може да се изпълнява и с абсолютно непознати хора, стига да се спазват точните условия.

1. Накарайте своя партньор да застане пред бяла стена, екран или повърхност. Ако не разполагате с бял фон, колкото е по-светъл цветът, толкова по-лесно е да се види аурата.

2. Застанете на около 3 м от него и се вгледайте в точката, намираща се на около 2-3 см над главата на вашия партньор.

3. Не се втренчвайте прекалено силно, просто оставете очите да релаксират.

4. Не след дълго трябва да видите нещо около очертанията на главата на вашия партньор.

Може да е като неясна сянка или като горещ въздух, който трепти над нагорещено шосе. Може да е на 3-5 см над главата или да обгръща цялата глава, простирайки се на разстояние от 30 и повече сантиметра. Може да е безцветно или да е с всеки от цветовете на дъгата. Идеята е да се види нещо. Ако успеят, повечето хора разбират, че са изживявали този феномен много пъти преди това, но просто не са му обръщали внимание. Имайте предвид, че аурата се променя и се появява и изчезва. Това е особено вярно, в случай че се опитате да се втренчвате право в нея. Опитайте се да гледате над нея или встрани от нея. Всеки притежава електромагнитно поле.

Само ще допълня, че колкото повече човек изчиства и трансформира своите емоции, чрез началните и основни даоски практики (Вътрешна усмивка, лечебни звуци), практикува Микро-космическата орбита и съхранява своята сексуална енергия, толкова повече се увеличават възможностите му да вижда аурата на все по-фино ниво. Не само хората и животните имат аура. Аура имат и неодушевените предмети. Затова се казва, че източникът, Дао, поддържа всички 10 000 неща т.е. всичко в материалния свят.

От една дълбочина към друга дълбочина, тъмнина в тъмнината. Това се казва в двата превода. За мен това означава, че се свързва вътрешната вселена с външната. Спирането на мислите и затихването на емоциите ни подравняват с това, което е извън нас. Сетивата ни се настройват/разширяват и започваме да възприемаме повече. Нещо повече – възприемаме не само чрез 5-те сетива, а чрез цялото тяло. Лесно е да се обясни – споменатите по-горе енергийни частици, които преминават през нас, те влияят не само на сетивата и мозъка ни, а на цялото тяло. И така, това, което е било „тайна“, скрито за разума и сетивата, които подхранват представата ни за света, вече е достъпно.

Дао е опит, изживяване, а не философия и вярване.