Осениха ме някои среднощни размисли, които реших да споделя.
Първата тема е свързана с природата на т.нар. очистителни практики. Без съмнение, мнозина от нас имат нужда да поразмърдат боклука, за да се намери малко силица за практика. За това съм писал преди, та преминавам транзит. Проблемът е, че умът попада в едно безкрайно чистене, което следва от нагласата: щом зная как да чистя, значи мога и да цапам. И най-често цапането се превръща в доста активно действие, докато чистенето в доста пасивно мислене за знаенето. Но дори и да се чисти, сигурен съм, че всеки знае от опит, че може да цапа много по-бързо, отколкото да чисти. Отделно, че едно такова упражнение се превръща в духовна циклофрения, която няма край, а резултатът е нулев. Че може и много по-зле. А по-злето иде в това, че малкият ум започва да се изживява като жертва. Крайностите стигат до там, че пре-духовният чистач започва да смята себе си за толкова ценен кадър на вселената, та „тъмните“ сили почват да го преследват. Друг често срещан признак е, когато човекът зацикли и почне да обявява често, как от днес вече е нов човек… и така всеки ден.
Вярно е, че за да е чисто в тялото ни, трябват грижи. От време на време ще се налага почистване. Докато един ден спрем да цапаме. Ама там малцина са стигнали, макар да е стремеж на всички ни. НО за да има прогрес, трябва освен мърсене и чистене, да има и съграждане.
Да изясня: цапане = правене на глупости, стойки и номера, които всеки си има индивидуално и в излишък. Модели на поведение, които ни изцоцват силичките, докато не почнем да се изживяваме като жертви. Който се ядосва, кой тъжи и страда, кой пие, кой се отдава на удоволствия, кой прекалява с яденето и т.н. и т.н.
Чистене = тук е ясно, всекиму според практиката. В даоизма това са практики свързани с изчистване на каналите и меридианите по които тече Ци. Изчистване на вътрешните органи и тяхната Ци и т.н. Методи много.
Няколко думи за това, което нарекох съграждане. Това не е нищо друго освен практика. Много хора бързат да трупат различни методи, които се състоят от последователни действия, да ги наречем Ци Гун комплекси. Метод за това, метод за онова, семинар за това, семинар за онова. Планина от прекалено много теоретично знание.
Опитът ми показва друго. Знанието си има своето място и е много полезно, само, ако човек практикува. Но не сложни неща, та да се заплита в концепции и умуване, а всекидневна, последователна и никак не сложна практика Едно единствено нещо, докато човек го усвои почти до съвършенство. Така например в Багуа въртят в кръг, а в Тай чи играят Лао дзя с години. Като се хване добра основа, вече всичко става и се развива естествено. Често срещам хора изкарали един-единствен семинар и вече търчат да учат другите. Друг е въпросът, че при правилно преподаване, човек вижда на семинарите колко много има още да учи. Но говорим за семинари с много практика и много малко обяснения. Обратният вариант оставя у семинаристите усещането, че много знаят. А това далеч не е така и си личи.
Това е, лека нощ от мен!
