Сънуването спада повече към шаманските практики и често се преподава от точно такива системи. От друга страна, напредването в медитативните практики дава като резултат изживявания, които по описание се доближават до тези при сънуване. И за двете преживявания се говори малко и често е метафорично. Все пак живеем във времена на свободно течаща информация и се появиха не малко книги и учители, които представят цялостни системи за сънуване.
Но няма да си говорим за книги. Те се пишат, за да популяризират дадено учение, а не служат като наръчници за самообучение. Ще напиша нещо за сънуването и мъжете. До навлизането в пубертета, момченцата и момиченцата сънуват горе долу еднакво като честота. След това мъжете, като цяло, започват да сънуват по-рядко. Какви са причините за това?
Първата и основна причина е започването на полов живот. Сънуването изисква голямо количество сексуална енергия, която всеки здрав мъж е впрегнал първо в намиране на партньорка, след това в създаването на потомство, след това в секс, бил той домашен или не, а накрая в спомени за младините, тъй като сексуалната енергия е вече на изчерпване. Както за медитативните практики, така и за сънуването, от огромно значение е сексуалната енергия. И за съхранението на мъжкото здраве, разбира се.
Втората причина е, че при жените половите органи са в тялото и те имат допълнителна „кухина“. От гледна точка на даоските практики трите съкровища, есенцията на тялото, жизнената енергия и менталната енергия се събират в „кухини“, наречени „поле на еликсира“. Матката и фактът, че при секс не хабят енергия, прави от жените родени сънувачи. Дори по време на цикъл, когато хабят есенция чрез кръвта, то тялото им се пречиства и са много по-сензитивни. При мъжете трябва да се случи следното, за да сънуват целенасочено и устойчиво. Да сложат в ред сексуалната си енергия и да не я пилеят. Когато съхранят известно количество, то тя лесно се издига до слънчевия сплит, който е центърът на концентриране на сънното внимание при мъжете.
Какво представлява осъзнатото сънуване? Това е практика за научаване да се действа с енергийното тяло. В даоските практики енергийното тяло се развива от различни енергии, с които борави практикуващият: сексуална, жизнена, ментална, земна (в това число и на природните елементи) и космическа(инфрачервена и ултравиолетова). Всичко това се смесва и от малка топка светлина, наречена „златен зародиш“ или „безсмъртен зародиш“, постепенно се оформя енергийна структура, която наподобява по размер физическото тяло. Затова е и наречено енергийно тяло.
В други шамански учения, енергийното тяло съществува отделно от нас, като това не е аурата на физическото тяло. Това е самостоятелна енергийна структура, която при раждането е част от нас, но с времето, поради това, че не я използваме, започва да се „шляе“ и да се отдалечава. Единствено при сънуване можем да я използваме естествено и лесно и да прехвърляме вниманието си върху нея, докато физическото ни тяло спи.
Независимо от подхода или възгледите, едно е ясно: за сънуването трябва огромно количество сексуална енергия, както и волята тя да се насочва и използва. Макар да звучи фантасмагорично, то не е невъзможно да използваме сънищата като поле за действие, не по-различно от това в ежедневието ни, дори с повече възможности. Разбира се това, както и всички останали твърдения са нещо, което човек трябва да провери от личен опит. И за да го направи, в края на деня, когато казва „Лека нощ!“ на света, трябва да му е останала енергия, която да може да използва. В противен случай, най-много да сънува подтиснати от съзнанието неща, обикновени сънища, които отработват неспособността ни да се справим с проблемите ни докато сме будни.
