Произход на понятието
Изразът „седем обръщания и девет завръщания“ (七返九还, ци фан дзю хуан) се среща още в „Уджен пиен“ (悟真篇, „Пробуждане към реалността“) на Джан Бодуан, а по-късно е доразвит от Ши Тай в „Хуанюен пиен“ и от коментаторската традиция на Южната школа. Това не е просто поетичен израз, а технически термин на вътрешната алхимия, който описва пълния цикъл на обръщане на естествения ход на енергиите и завръщането им към източника.
Космологична основа
Числата 7 и 9 имат строга символика в даоистката нумерология:
- 7 е числото на огъня (火, хуо) и на сърцето. То съответства на триграмата Ли (☲) – огън, който по природа се издига нагоре. В човешкото тяло това е посоката на разсейване на духа (шън) през сетивата и ума.
- 9 е числото на метала (金, дзин) и на белите дробове, но в алхимичен контекст се свързва и с истинския ян (真阳), скрит в бъбречната вода (триграма Кан, ☵), която по природа тече надолу.
„Седемте обръщания“ означават: огънят на сърцето, вместо да се издига и разсейва, бива обърнат надолу. „Деветте завръщания“ означават: водата на бъбреците, вместо да се стича надолу и да се губи (чрез сексуалност, уриниране, стареене), бива издигната нагоре. Срещата на обърнатия огън и издигнатата вода в средния дантиен (или в „жълтия двор“) поражда алхимичния еликсир.
Седемте етапа – реконструкция според изворите
Макар в оригиналните текстове на Джан Бодуан и Ши Тай да не откриваме механично номериран списък от седем стъпки, коментаторската традиция (особено тази на Лю Имин, XVIII в., и на по-късни майстори от линията) разгръща „седемте обръщания“ като последователност от качествени трансформации. Ето тяхната същност:
Първо обръщане: обръщане на същността (цзин)
Обикновеният човек оставя сексуалната същност да изтича навън – чрез полови контакти, похотливи мисли, нощни полюции. Първата стъпка е този поток да се пресече и обърне навътре. Същността се запазва, вглъбява и чрез дишане се издига от долния дантиен към гръбначния канал. Това е стадият „укрепване на основата“ (筑基, джу дзи).
Второ обръщане: обръщане на дишането (ци)
Нормалното дишане е повърхностно, гръдно, свързано със сетивния свят. Тук адептът преминава към ембрионално дишане (胎息, тай си) – дълбоко, коремно, почти незабележимо, при което ци не се разсейва през ноздрите, а се спуска и циркулира по микрокосмическата орбита (сяо джоутян).
Трето обръщане: обръщане на духа (шън)
Умът обикновено блуждае – мисли, спомени, планове, тревоги. Третата стъпка е обръщане на вниманието навътре: духът престава да се лее през сетивните отвори (седемте отвора на главата: очи, уши, ноздри, уста) и се събира в „духовната пещ“ – горния дантиен или средата на главата. Това е съзерцанието (内观, нейгуан).
Четвърто обръщане: обръщане на петте елемента
В нормалния си ход петте елемента (у син) се пораждат един друг във възходящ ред: Вода → Дърво → Огън → Земя → Метал → Вода. Този цикъл поддържа живота, но и води към стареене. Четвъртата стъпка обръща пораждащия цикъл: Огън → Дърво → Вода → Метал → Земя → Огън. Това е „обратно въртене на колелото на петте елемента“, при което енергиите се връщат към своя пред-небесен (изначален) порядък.
Пето обръщане: обръщане на светлината
Това е специфична медитативна техника, описана подробно в текста „Тай и дзинхуа дзундзъ“ („Тайната на златното цвете“), но присъстваща имплицитно и в Южната школа. Светлината на съзнанието, която обикновено се излъчва навън през очите, се обръща навътре и надолу, за да освети и „стопи“ вътрешните блокажи и замътнения. Това е стадият на „вътрешното огряване“.
Шесто обръщане: обръщане на ин и ян
На този етап адептът вече е натрупал достатъчно вътрешна топлина („огъня на самадхи“). Сега следва размяната на ин и ян в триграмите Кан (☵) и Ли (☲): от Кан се извлича истинският ян (средната непрекъсната черта), от Ли – истинският ин (средната прекъсната черта). Двете се събират и образуват триграмата Циен (☰) – чистия ян, пред-небесното състояние. Това е същинското „създаване на еликсира“ (дзие дан).
Седмо обръщане: обръщане към пустотата
Последната стъпка надхвърля дори алхимичния процес. Създаденият еликсир, колкото и съвършен да е, все още е „нещо“. Седмото обръщане е разтваряне на самия еликсир в Дао – „пречистване на духа, за да се завърне в пустотата“ (炼神还虚, лиен шън хуан сю), а отвъд нея – „пречистване на пустотата, за да се съедини с Дао“ (炼虚合道, лиен сю хъ дао). Тук субектът и обектът, адептът и еликсирът, човекът и Дао престават да бъдат две.
Връзка с „Хуанюен пиен“
В 81-те строфи на Ши Тай тези седем обръщания не са изброени експлицитно, но са вплетени в поетичната тъкан на текста. Например строфа 12 гласи (в превод):
„Обърни дишането – то става семе.
Обърни семето – то става дух.
Обърни духа – и егото изчезва.
Когато егото изчезне, сиянието се разкрива само.“
Тази тройна последователност (ци → цзин → шън → пустота) е микро-модел на седемте обръщания, сгъстен в четири стиха.
Практически контекст
В линията Джан Бодуан – Ши Тай – Сюе Даогуан тези седем обръщания не са чисто теоретична схема, а жива практика, предавана устно от учител на ученик. Смятало се е, че без пряко ръководство опитът да се изпълнят обръщанията е не само безполезен, но и опасен – „огънят може да изгори пещта“ (т.е. неправилното водене на енергията уврежда тялото и психиката). Затова Ши Тай, подобно на учителя си, е приемал само малцина ученици и е изисквал от тях строга предварителна подготовка – нравствено пречистване, умереност, отказ от слава и богатство.
Резюме
„Седемте обратни стъпки“ не са механичен алгоритъм, а органична последователност от качествени скокове, при които всяко следващо обръщане надгражда и включва предходното. Те описват пълния път от обикновения човек, разпиляващ енергиите си навън, до мъдреца, завърнал се към източника и слял се с Дао. В това отношение те са сърцевината на алхимичния метод на Южната школа – метод, който Ши Тай не само наследява от Джан Бодуан, но и усъвършенства чрез своята практика и чрез „Хуанюен пиен“.
