Защо бихте се заинтересували от нещо толкова безполезно като Нейдан?
Лиу Имин е един от най-известните автори от 19-ти век, с огромно влияние върху разбирането и практиката на Нейдан от съвременните поколения. Подобно на класиците, които той коментира, в опит да преведе на разбираем език алегоричните стихове на неговите предшественици, той излага и основните причини да се практикува Нейдан.
От гледна точка на светския човек, Даоската вътрешна алхимия (Нейдан) е напълно безполезна: тя няма да предостави покрив над главата, нито храна на масата, дрехи или топла постеля. Няма да спомогне за намирането на приятели, създаването на семейство, нито за кариерно израстване, да не говорим за богатство и слава.
При това положение, с каква цел, който и да било, би се заинтересувал от Нейдан?
Нека разберем…
Двете посоки на живота
Първа посока: следване (шун)
От светска гледна точка, човешкият живот има само една посока: от раждането, през детството, образованието, младежките години, реализация в обществото, семейство и деца, старост, болест и накрая – смърт. Всеки има свой собствен път, като могат да се добавят или отнемат различни етапи, в някои случаи да се променя последователността, но общите черти са сходни. Лиу Имин разширява тази посока, като добавя в нейното начало – от Първоизточника към проявеното, от единното към множеството, от живота към смъртта. Този процес той нарича „следване“(шун). Следване е, защото изглежда като природен закон, като единствен избор. И за мнозинството от хората той е точно такъв: макар да има житейски кризи, през които мнозина усещат, че би трябвало да има повече от този поток, който ги влече към смъртта без ясен смисъл на техния живот, то те запълват тези кризи с предмети, с връзки с по-млади от тях любовници, със суета или с примирение. В крайна сметка, въпреки този ясен знак за пробуждане, те така и не излизат от коловоза, който води към нещастие и смърт. (има и такива, които са търсели и търсят безсмъртието, остават в рамките на общоприетия поток).
Втора посока: обръщане (ни)
Втората възможност изглежда забравена или скрита. В някои епохи тя наистина е била преподавана в тайна, в други – била е достъпна за търсещите нещо повече от следването на предварително зададена посока. Истината е, че мнозинството от хората не искат да се подложат на желязната дисциплина, нужна да се обърне посоката, водеща към смъртта. И не само това, авторът на тази статия е убеден, че същото това мнозинство е избивало със сила идеята за алтернатива на обичайния житейски път, тъй като това ясно показва безсмислието му, а това води до разочарование и гняв.
Втората посока, както я определя Лиу Имин е истинско двивение (на практиката): то върви от проявлението обратно към източника, от множеството обратно към единството, от смъртта обратно към живота. По-долу ще стане ясно за какво иде реч.
Трите стъпки на следването
Трите стъпки на следването описват космическия и човешкия разпад. Първата стъпка е космологична: от небитието към съществуване (от едно към десетте хиляди), от предрождено към следрождено състояние. Това е самото сътворение, описано в „Дао Дъ Дзин“, глава 42: „Дао ражда едно, едно ражда две, две ражда три, три ражда десетте хиляди неща.“
Тази стъпка, всъщност е създаването на всеки човек от неговите родители – акт, който определя цялата жизнена енергия, с която той ще разполага по време на своя живот. Тази стъпка зависи от множество фактори: възраст, здравословното и психическо състояние на родителите, ситуацията на техния живот, качеството на половия акт, вътреутробното развитие и живота на майката по това време. Със сигурност могат да се добавят още детайли.
Втората стъпка е биографична: след раждането си човек започва да губи трите съкровища (сан бао): есенцията (дзин), енергията (ци) и духа (шън). Есенцията се изчерпва чрез сексуалност и отделяне на телесни течности; енергията се разсейва чрез дишане, хранене и емоции; духът се замъглява чрез мисли, тревоги и сетивни привързаности. Това не е морално обвинение, а физиологично наблюдение: да си жив означава да губиш живот.
Третата стъпка е крайната: старост и смърт. Трите съкровища са изчерпани, съдът е празен, следването е завършено. Това е съдбата на всеки човек, който не практикува Нейдан.
Пътят на обръщането и трите степени
Трите стъпки на обръщането са точното огледало на трите стъпки на следването. Първата стъпка е космологична в обратна посока: от съществуване към несъществуване, от десетте хиляди към едно, от следродилно към предродилно. Това не е унищожение, а връщане: реката не пресъхва, а се връща към извора си.
Втората стъпка е алхимичната практика, формулирана чрез класическата тристепенна схема, която се среща още в „Джун-Лю чуан дао дзи“ и става стандартна за цялата традиция:
- Първа степен: претопяване на есенцията в енергия (лиен дзин хуа ци). Есенцията (дзин) е най-плътната, най-материалната от трите съкровища. Тя е свързана с бъбреците, със семенната течност/яйцеклетките и с всички телесни течности. Да я „претопиш“ означава да я трансформираш от груба, материална субстанция във фина, подвижна енергия. Това не става чрез потискане или изхвърляне, а чрез циркулация: есенцията се възбужда, но вместо да бъде изхвърлена навън, тя се обръща навътре и нагоре, като се превръща в енергия по пътя си.
- Втора степен: претопяване на енергията в дух (лиен ци хуа шън). Енергията (ци) е по-фина от есенцията, но все още е субстанциална: тя се движи, топли, поддържа. Да я „претопиш“ в дух означава да я трансформираш от подвижна субстанция в чисто осъзнаване. Това става чрез медитативно събиране: енергията, която обикновено циркулира из тялото и се разсейва през сетивата, се събира в центъра и се превръща в светлина на осъзнаването.
- Трета степен: претопяване на духа и връщане в празнота (лиен шън хуан сю). Духът (шън) е най-финото от трите съкровища, но дори той е все още нещо: той е осъзнаване, което знае себе си като осъзнаване. Да го „претопиш“ в празнота означава да разтвориш дори това последно саморазграничение, така че да не остане нищо отделно, което да може да умре. Това е „връщането към Безпределното“ (у дзи): състоянието преди всяко разграничение, включително разграничението между съществуване и несъществуване.
По-долу е схема на основополагащата практика на Малкия небесен кръг или Микро-космическа орбита, която е в основата на обръщането на процеса и е споменатата по-горе „циркулация“.
Последствията
Двете симетрични двойки следване (шун) и обръщане (ни) не са метафора: Лиу Имин казва буквално, че да си човек означава да следваш течението към смъртта, а да станеш безсмъртен означава да обърнеш това течение. Човешкото и безсмъртното не са два различни вида, а две различни посоки на едно и също същество.
Твърдението, че това е „принцип, който не се е променил от древността до днес“, поставя учението в линията на непрекъснатата традиция: Лиу Имин не изобретява нищо ново, а предава вечната истина, която всички истински учители са знаели.
Парадоксът на практиката е, че трябва да си вътре в течението, за да можеш да плуваш срещу него. Това има конкретен практически смисъл. Следването е животът такъв, какъвто е: дишане, хранене, сън, работа, емоции, мисли. Не можеш да спреш тези неща, за да практикуваш: ако спреш да дишаш, умираш; ако спреш да ядеш, отслабваш; ако спреш да мислиш, затъпяваш. Вместо това използваш самите тях като материал за обръщане: дишането става средство за циркулация на енергията, храненето става средство за подхранване на есенцията, мислите стават обект на наблюдение, което ги разтваря.
„Да не напускаш света и все пак да надхвърлиш света“ е формула, която отличава Нейдан както от светския живот (който е чист „шун“), така и от монашеското бягство (което е опит за чист „ни“ без „шун“). Лиу Имин, като представител на Цюенджен, но и като домакин и практикуващ, живял в света, настоява, че истинската практика не изисква напускане на човешките отношения и задължения.
Двете грешки
Първата грешка е грешката на обикновения човек: да следваш течението, без изобщо да знае, че съществува обръщане. Това не е активно зло, а пасивно невежество: човекът просто живее, както всички живеят, и умира, както всички умират. „Скитане в раждането и смъртта“ е будисткият израз за самсара: безкрайното прераждане без изход, защото никога не е направено нищо, което да промени посоката.
Втората грешка е грешката на погрешно разбрания аскетизъм: да търсиш обръщане, като отхвърлиш напълно следването. Това е опитът да спреш да дишаш, да спреш да ядеш, да спреш да чувстваш, да спреш да мислиш чрез сила на волята. Резултатът е „закоравяла празнота“: състояние, което прилича на празнота, но е мъртво, защото не е достигнато чрез трансформация, а чрез потискане. Това е критика към крайната духовност и към практики, които се опитват да убият тялото, за да освободят духа.
И тъй, какво предлага Нейдан?
На първо място това е Път, който води към съхраняване на здравето и постигане на дълголетие. Отвъд физиологичното ниво, практиката води до балансиране на емоциите и повече енергия/сила за хубавите неща в живота. На трето място, успокояване на мислите, премахване на привързаностите и постоянната нужда от предмети, внимание, себедоказване, слава и суета.
Казано накратко, това е Път, който обръща посоката на течението на живота и дава цел. Най-хубавото е, че цяла поредица легендарни даоси казват, че няма нужда да изоставяте светския живот, да ходите в манастир или да се подлагате на крайни ограничения, за да практикувате Нейдан. Обикновен, естествен и пълноценен живот – това е нещото, което практикуването на Нейдан носи. Без да се обличаме в специални дрехи, без показност, с много радост и грижа и състрадание към тия, които следват само първия път, без да знаят или желаят да го обърнат.
В този смисъл Нейдан е израз на върховната естественост – това е Път, който не заставя и не търси масовост. Той е възможност за всеки, който иска да го следва с осъзнатост и усмивка.
