Сънуването и медитацията са двете страни на една и съща монета. За сънуването се говори малко, но в последните години стана изключително популярно. Идеята, че докато човек спи, може да се развива духовно е много привлекателна. Отделно, че много хора си представят сънуването като действие, при което могат да избегнат ограниченията на ежедневието, усилията по поддръжката на физическото тяло и липсата на приемане на тях самите. Казано накратко – да бъдат такива, каквито искат да бъдат, а не каквито са. Това, разбира се е заблуда, която при определени условия може да се окаже опасна.
Медитативните практики се учат, докато човек е в ежедневното си ниво на съзнание. Тогава имаме на разположение всички защити, които да ни предпазят, поне в началото. Сънуването, както сочи името, се случва по време, когато ежедневното ни съзнание спи. То има лесен достъп до подсъзнанието, поради което, защитите, с които разполагаме са доста по-слаби. Задръжките и предразсъдъците, които ни контролират, докато сме будни, падат по време на сънуване.
