Даоски практики за подобряване на съня и за започване на деня с усмивка.
Това, което харесвам у даоските практики е тяхната ефективност, простота и универсална приложимост. Казано с други думи, научаваш една практика и можеш да я прилагаш в различни ситуации и то веднага, след като си я научил. Есенцията (принципите), които са заложени в практиките са естествени и универсални, оттам идва и голямата приложимост.
Писал съм надълго и нашироко в блога за Вътрешната усмивка и Шестте лечебни звука. Когато започнах да ги преподавам, установих, че масово хората имат сходни проблеми: натрупан стрес, който често води до гледане на тавана до ранни зори, стресиращо начало на деня, което повлиява на цялостното настроение през деня. Освен това, всички се оплакват, че нямат време за практика, затрупани са от проблеми. Решението на тези два проблема дойде естествено, още докато търсих как да прилагам практиките в моето ежедневие.
Хубав сън = емоционална хигиена
Миете ли си редовно зъбите? Подготвяте ли се за сън, като правите нощния си тоалет (баня, измиване, чиста нощница и чаршафи…)? Никой обаче не ни е научил как да поддържаме емоционална хигиена! Тя е дори по-важна за добър сън и спокойна психика. Натрупаните през деня впечатления, емоции, а понякога и емоционални травми, често се изразяват в безсъние, а когато накрая заспите преуморени, сънят е неспокоен и изпълнен с тревожни сънища. Ето къде идва използването на Шесте лечебни звука и Вътрешната усмивка.
Проблемът „Никога не съм сам“.
Много от хората, които идват на семинарите споделят, че вечер са заобиколени от семейството си и няма как да изпълняват никакви практики. Начин, разбира се, има. Има две места, два периода от вечерта, преди да заспим, когато сме сами. Първият е, когато сме сами в банята/тоалетната и се готвим за сън. Изпълнението на лечебните звуци отнема само няколко минути, а ефектът е поразителен. Вторият момент е, когато сме легнали в леглото, загасили сме лампата и се опитваме да заспим. Изпълнението на звуците успокоява и извежда стреса, напрежението и умората от тялото, прави ни по-отпуснати и сънливи. Опитът ми показва, че дори да изпълняваме звуците сутрин, сред природата, когато сме отпочинали най-добре, хората започват да се прозяват. Това е така, защото чрез тях извеждаме напрежение и емоции, затворени на най-дълбоките места в нас – в органите. Извеждането на стреса извън тялото ни отпуска в дълбочина, а отпуснатото тяло сигнализира на мозъка, че е време за сън.
След почистване идва време за усмивка
След изпълнението на звуците, човек може да се усмихне на себе си и естествено да остави тялото и ума да изпаднат в блаженство и дълбок, релаксиращ сън.
Събуждане с усмивка
Вътрешната усмивка е може би най-важната и основна практика в цялата даоска система от практики. Без нея нито една следваща практика не е възможна. Чрез нея се научаваме да се свързваме с тялото си, да установяваме в какво състояние се намира, кои са проблемните зони, изпълнени с напрежение. Много хора въобще не обръщат внимание на тялото си, до момента в който емоциите не се превърнат във физиологичен проблем и болката не стане хронична.
За да не се стига дотам, най-лесно е да използваме усмивката при събуждане. Когато тялото започва да се буди, то е изпълнено с много вещества и хормони, които са го поддържали в заспало състояние. Да скачаме и да се хвърляме веднага в чакащите ни през предстоящия ден задачи и проблеми е стрес, от който нямаме нужда, можем лесно да избегнем, като започнем деня си с усмивка. Веднага щом се събудите, не бързайте да скачате от леглото! Усмихнете се на цялото тяло и го оставете да преработи и отстрани хормоните на съня от тялото ви. Изпълняването на Вътрешната усмивка отнема само няколко минути.
След самото ставане, можете да изпълните някои от упражненията, които показваме на семинарите или изучаваме в нашите редовни занимания. Едно от най-важните е да се масажират бъбреците, за да се стимулират надбъбречните жлези. По-този начин активирате цялото тяло, давате му естествено „сутришно кафе“.
Проблем: „Снощи не успях да заспя, изпълнявах звуците, но те не ми подействаха“
Често се случва някой от новите практикуващи да дойде с подобно оплакване. Причината за това е проста и се оказва, че проблемът не е проблем. Причината е, че човекът не е изпълнявал всяка вечер практиките, не се е събуждал всяка сутрин с вътрешна усмивка. Оставил е напрежението и стреса така да се натрупат, че в един момент да избият. Даоските практики не са хапче!!! Свикнали сме да обръщаме внимание на проблемите едва когато станат нетърпими. А след това да търсим „ефекта на хапчето“ – вземаш веднъж и всичко минава. А минава ли? Аз лично не познавам човек с главоболие, примерно, който да е взел веднъж хапче и никога повече да не страда от главоболие. Просто такова хапче няма!!! А и хапчетата не решават проблема, а само подтискат симптомите. С което съвсем не искам да ви кажа, да не пиете хапчета!
Това, което искам да ви обясня е, че както не чакаме да се появи кариес, за да започнем да си мием зъбите, така не трябва да чакаме да не можем да заспим от натрупан стрес и напрежение, за да започнем да се грижим за емоционалната си хигиена. Здравето е превенция, а не лекуване, когато се появи проблем. Лекуването трябва да е изключение.
За да действат даоските практики, трябва всеки ден да „изчиствате“ по малко „боклук“. Всъщност, ценността на практиките е, че те трансформират стреса и напрежението в положителна енергия. Представете си колко много стрес сте натрупали! Сега си представете, че той се превърне в жизнена енергия, която е на ваше разположение! Как е възможно това? Енергията си е енергия, дали ни влияе зле или добре, се определя от честотата на нейното трептене. Сменяме честотата чрез лечебните звуци (звукът е трептене) и вече имаме енергия, която ни влияе добре, положителна енергия, както я наричаме.
Практика без практика (действие, чрез не-действие)
Спомняте ли си, че нямате време? По оказаните по-горе начини, не трябва да търсите такова, да се опитвате да разместите или разширите и без това запълнения си график, което означава много стрес. Можете да практикувате без първоначално да променяте нищо от своя всекидневен ритъм и начин на живот. Просто ще използвате определени „празнини“, моменти, в които можете да практикувате и това пряко да дава резултат.
А резултатите са важни! Защо? Защото ако не сте спали добре от 1 седмица, от 1 месец, от 1 година и дойде някой, който ви каже, че след 20 години ще имате облекчение, чрез „духовните практики“, надали въобще ще му обърнете внимание. Всеки е започнал да се занимава с даоските практики поради конкретен проблем, повярвайте ми! Затова и в началото на системата са поставени най-важните практики, които да помогнат за отстраняване на групата с проблеми, която се среща при всички хора. Безсънието и стреса са един от тях. Вътрешната усмивка и Лечебните звуци са универсални, както ви казах в началото. Те могат да се приложат към много проблеми, много емоционални състояния.
Чрез опита ми в преподаването и чрез споделянето на опит от хората, на които преподавам, както с други инструктори от системата, съм намерил много начини за използване на тези основни практики. В курсовете давам задача, хората да открият такива „паузи“ или „празнини“ в своя живот, през които могат да практикуват и директно да повлияят на дадена ситуация и проблем. Освен при заспиване в леглото и посещенията в банята/тоалетната, има много такива паузи, през които можем да практикуваме – чакаме на опашка, пътуваме с градския транспорт и т.н. И всяка такава пауза повлиява на ситуацията, в която се намираме. Някой ни настъпва, докато сме на опашка, примерно, и вместо да се ядосаме, отработваме Вътрешната усмивка и звуците. Малките паузи ни водят към по-основните проблеми – ако се развикаме на някого, че ни е настъпил, няма да е защото чак толкова ни е заболяло, а защото сме натрупали от други проблеми. Ако се развикаме вечер на някой близък, няма да е защото е направил кой знае какво, а защото носим напрежение от деня. Всяка ситуация е повод да се опознаваме и да отработваме натрупаните емоции.
Даоските практики са начин да подобрим качеството си на живот. Те са за директно използване в живота. Опитът ми показва, че няма никакво значение колко спокоен е човек в залата, докато медитира, ако след това скочи в живота си и всичко е по старому. Още от древни времена, даоските мъдреци са ценили не този, който много знае, а този, който може да използва наученото директно в живота си. Примерът с безсънието е просто един от многото.
Лека нощ и добро утро! С усмивка!
