Даосите забелязали, че бебетата дишат много дълбоко, цялостно и ниско долу в корема. А преди да се родят, кислородът влиза в тялото на зародиша през пъпната връв и бъбреците, а не белите дробове, които не са активни по това време, отговаряли за извличането на Чи. След раждането, бебето продължава да диша коремно и да изпълва цялото тяло с въздух и сила именно от коремната област. Всъщност, децата са много силни и поемат много голямо количество въздух, спрямо своите размери. При повечето възрастни хора, това съотношение е значително по-малко.
С времето, забелязали даосите, дишането се качва все по-нагоре, докато стане плитко и повърхностно, а накрая излиза от тялото при смъртта с едно единствено издихание. Те заключили, че ако човек иска да запази и възстанови своята жизненост, трябва да върне дишането ниско долу в корема.
Друго наблюдение, което направили, било, че енергията на вселената влиза в тялото чрез дишането. Зоната през която Чи влиза в нашето тяло е в зоната над носа, разположена между веждите. Плиткото дишане намалява потока на въздуха през носа, а често човек започва да диша и през устата.
Всяка (дихателна) практика започва с обединяване на трите ума в един. Един прост, но основен метод, който изпълнява много функции.
Трите ума/съкровища
На ниво на главата:
– Прави ни съзнателни за силата на дихателния поток през носа.
– Дълбокото вдишване активира хипофизата, която регулира жлезите с вътрешна секреция
– Ритъмът на вдишване и издишване успокоява ума и избистря вниманието ни. Нервните импулси в мозъка значително се успокояват при дълбоко и равномерно дишане, а зоните на мозъка, които биват претоварвани, се успокояват. Вегетативната нервна система се успокоява
На ниво на сърдечния център и гърдите:
Следващата стъпка е да свалим вниманието в гърдите и гръдния кош, където са поместени основните жизнени органи. Понеже те са седалището на емоциите, дишането ги успокоява. Много хора не знаят как да се справят с емоциите си и това е огромен проблем за тях. Затова ги подтискат, като се опитват да бъдат рационални или пък просто не мислят за тях, заради неприятните усещания от отрицателните емоции. Свалим ли вниманието и дишането в гърдите, автоматично започваме да проветряваме емоциите.
На ниво на корема:
Вече сме изместили вниманието от главата и сме дали миг спокойствие на вечно препускащия ум; успокоили сме емоциите в гърдите. Време е да приберем рационалният и емоционален ум при нашия интуитивен ум. Обединяваме нашия разпилян и фрагментиран между три различни направления (мисли, чувства и интуиция) в един голям и заедно работещ УМ. Когато поставим цялото ни внимание в корема, дишането автоматично става дълбоко и равномерно. Възможно е диафрагмата да е стегната и първоначално да ни се струва неестествено, но след кратка практика, всичко си идва на мястото. Започваме да дишаме така, както сме дишали като деца.
С малко практика, обединяването и успокояването на нашите три ума може да стане само с няколко вдишвания, а след време – дори с едно единствено вдишване чрез свалянето на вниманието в корема. Това се нарича още центриране, защото ни връща към нашето телесно, емоционално и ментално равновесие. И за да бъде още по-полезна и приятна практиката, към нея прибавяме и „Вътрешна усмивка“.
Щом вниманието вече е в корема и сме центрираме, продължаваме да дишаме и да издивашме, като изпълваме тялото с усмивка при вдишване и издишаме стрес и напрежение.
В заключение ще кажа, че много хора, които предимно четат духовна литература, подценяват дихателните практики и ги смятат за елементарни, щом могат да ги разберат интелектуално. Без човек да се научи да обединява трите ума в един и без да е свалил дишането ниско долу в корема, всички останали практики ще са като плиткото дишане – недостатъчни, без дълбочина и изпразнени от съдържание.
В привидно най-простите и начални практики се съдържа същината на цялата система. Даосите са достатъчно мъдри, за да дадат най-важните практики още в началото.
