Осъзнато сънуване: подготвителни практики в даоската вътрешна алхимия

„Веднъж Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда – пеперуда, която прелитала бързо, пърхайки с крилца; била щастлива и правила това, което ѝ харесва. Тя не знаела, че е Джуан Джоу. Внезапно се събудил, и ето че бил ясно и несъмнено Джуан Джоу. Но той не знаел дали е Джуан Джоу, който сънувал, че е пеперуда, или пеперуда, която сънува, че е Джуан Джоу. Между Джуан Джоу и пеперудата трябва да има някаква разлика! Това се нарича Преобразяване на Съществата „

Джуандзъ

Осъзнатото сънуване или Sleeping gong (Shui Gong – умение за сънуване, изкуство на сънуване) е средно напреднала практика, чрез която, по време на сън, практикуващият може да действа осъзнато в своите съновидения. Практиката е за хора, които имат основни умения в даоската вътрешна алхимия. Връзката между основните умения и сънуването ще бъдат разгледани по-нататък в статията, тук искам да отбележа следното: простотата и гениалността на практиките се изразява в това, че една и съща практика има множество приложения, като се сменя само фокуса ѝ. Поради това няма нужда от овладяване на десетки, дори стотици методи, а само отлично владеене на няколко даоски алхимични формули.

Да се действа осъзнато в практиката на осъзнатото сънуване означава, че човек може да използва времето, в което спи, за учене и развиване на своите умения. Този вид практика прилича много на всекидневната практика, от една страна, но се различава и безкрайно много от нея, тъй като всекидневния ум и нашето тяло спят по време на сънуването. И все пак, в някакъв смисъл осъзнатото сънуване е също толкова практично поле за духовно развитие, както всекидневната ни практика, ако не и в по-голяма степен.

Практиката в будно състояние и практиката по време на сън са двете страни на една и съща монета: нашата истинска същност, чиито възможности са много по-големи, отколкото сме научени да вярваме, че притежаваме. Трудността при осъзнатото сънуване идва от това, че рационалният ум не може да приеме, че нещо може да съществува извън него. Това друго „нещо“ е енергийното тяло – много по-всеобхватно и безкрайно по-гъвкаво от всекидневния буден ум.

Защо осъзнато сънуване?

Прекарваме близо 1/3 от живота си в спане или между 20 и 30 години, ако приемем, че продължителността на живота е между 60 и 90 години, като всяка вечер сънуваме, независимо дали си спомняме сънищата или не.

Тълкуване на сънища има още от зората на човешката цивилизация, че и преди това, може би от момента, в който се е появил разумния човек, способен да анализира своите преживявания и да търси смисъл в тях.

Сънищата се изследват не само като тълкувания и предзнаменования, но и като карта на несъзнаваното и проява на подтиснати преживявания или желания. Това прави западната психология.

Има и трети път – този на разглеждането на сънищата като реално поле за действие, за учене, за усвояване на способности, за духовна практика и развитие на възприятието. Методите на вътрешната алхимия и в частност на Shui Gong са били малко популярни сред светското общество, защото практиките свързани със сънуването, като средство за осъзнати действия и духовно развитие, са били държани в тайна и преподавани само от учител на ученик.

Човешкият живот е твърде кратък и възможността да се използва тази допълнителна 1/3 от време, което прекарваме в сън, е твърде примамлива. Учители и представители на различни духовни системи от различни епохи говорят, че тази възможност не е проява на мечти и фантазии, а е съвсем реална и достъпна за всеки, който е готов да положи нужните усилия и да следва различните практически стъпки. Това ми звучи като покана за едно изумително изследване на човешките възможности.

Изумителна възможност, която не мога да подмина.

Осъзнатото сънуване: добродетелите и Занг-Фу

Много духовни системи споделят общ възглед по отношение на възприятието, което се разглежда като ограничено и частично. Възприятието е интерпретация на сетивни данни т.е. това, което смятаме за неизменен свят от предмети, не е нищо повече от картина, която сме научили да възприемаме, като тълкуваме ограничено количество от това, което сетивата ни възприемат. Погледнато така, можем да кажем, че действителността и здравият разум са си чисто и просто сън, който цялото човечество сънува колективно.

Част от този колективен сън по създаване на реалността е системата от морални правила, характерна за всяко едно общество на Земята. В Даоската вътрешна алхимия също се говори за добродетели, но те са много по-различни от кухи морални предписания. Подобни правила са кухи и неефективни: достатъчно е да се огледаме и да видим как всекидневно моралните правила се нарушават; нещо повече, всекидневно всеки от нас нарушава същия този морал.

Когато говорим за добродетели в Даоската вътрешна алхимия, имаме предвид нещо съвсем конкретно и практично.

Добродетелите в Даоската вътрешна алхимия са енергийното състояние на баланс между вътрешните органи, обединени в 5 двойки, всяка съставена от плътен и кух орган (занг-фу): сърце и тънки черва, далак-панкреас и стомах, бял дроб и дебело черво, бъбреци и пикочен мехур, черен дроб и жлъчен мехур. Енергията на тези органи е пряко свързана с нашето емоционално състояние и здравето на описаните органи. В даоската вътрешна алхимия това е теорията за 5-те елемента или 5-те същности: огън (сърце и тънки черва), земя (далак-панкреас и стомах), метал (бял дроб и дебело черво), вода (бъбреци и пикочен мехур), дърво (черен дроб и злъчен мехур).

Регулирането на енергията на вътрешните органи започва още с практиките на Вътрешната усмивка и Шесте лечебни звука. Няма да се спирам подробно на тези практики тук, тъй като вече обясних, че сънуването е средно напреднала практика и изисква от практикуващите Shui Gong да познават тези практики.

Осъзнатото сънуване изглежда много примамливо: замислете се, кой не би искал да има „виртуална реалност“, в която, (привидно) безопасно и (привидно) без последствия, да реализира всичките си мечти и желания, които трудно може да реализира или въобще не може да реализира докато е буден. Да летиш насън – няма проблем! Да си смел и уважаван – защо не?! Чувствени сънища – дайте ги насам!!! Да избягаш от проблемите – 1/3 от денонощието ще бъда на сигурно и защитено място…

Тази привидна примамливост на осъзнатото сънуване продължава до момента, в който желанията се сблъскват с изискванията, за да се сънува осъзнато: самодисциплина и редовна практика, на които повечето хора нямат никакво желание да се подложат. (Отделно, че на хоризонта вече се задават различни виртуални реалности, за чието ползване ще е необходимо само закупуването на нужното оборудване…)

Друга голяма пречка е, че сънуването не е точно изпълнение на нашите неограничени желания. Обикновените сънища са клапан на психиката, при който липсва способността за контрол над тях и това лишава човечеството от възможността да ги програмира, като избягва кошмарите и оставя само приятните съновидения. И по-добре: достатъчно сме затънали в света на собствените си заблуди докато сме будни, едва ли имаме нужда от живи сънища, които реализират разюзданите ни мечти и правят живота ни още по-тъжен и лишен от осъзнаване за илюзорността на възприятието. Затъването в подобно блато би било невъзможно за преодоляване.

Осъзнатото сънуване има за цел точно обратното – възпитаването на отстраненост и липса на прилепване към нашите недостатъци и желания, което състояние се постига при баланс на енергията на вътрешните органи и свързаните с тях емоции.

На следващо място, цялата идея за приятни съновидения се разтваря като обикновен сън под напорите на зората, защото дисциплината, която се изисква, за да се спести нужното количество енергия за осъзнато сънуване, изключва самоогаждането. А го изключва, защото самото то хаби огромно количество енергия.

Има и още нещо важно по отношение на осъзнатото сънуване – всяка форма на угаждане го прави изключително опасно, най-малкото защото по време на сън вратите на нашето несъзнавано се отварят и излизат много потиснати неща, които не сме могли да отработим в будно състояние. Да се отдава на самоогаждане, за един сънуващ би било загуба на енергия и, в най-добрия случай, засилване на слабостите на характера.

Развитието на добродетелите е от особено значение за осъществяването на осъзнато сънуване, защото емоциите ни, макар и свързани с физическото тяло и нашия всекидневен ум, които спят по времето на случване на тази практика, могат да навлязат в съня. Представете си какво би се случило, ако се отприщят наши явни и подтиснати страхове; или пък тъга/депресия; или гняв-ревност-завист… Има много нива на които тези неконтролирани емоции могат да ни изиграя, меко казано, лоша шега по време на жив сън.

Човек, който иска да навлезе в осъзнатото сънуване трябва да е балансирал поне отчасти своите емоции и чувствени желания, за да има поне минимално ниво на сигурност в практиката. Без подобна застраховка, осъзнатото сънуване се превръща в практика, която вместо да укрепва нашата жизнена сила, то тя я отслабва и изтощава.

В резюме: добродетелите са наличие на балансираната енергия на вътрешните органи и са застраховка, че няма да се поддадем на гибелните си желания по време на сънуване. Повече от всичко останало, сънуването се нуждае от трезвост.

Даоската алхимия и системи за сънуване

Тази година ми се наложи да давам известно количество „нощни дежурства“ и да заспивам по няколко пъти на нощ. Дали поради това или пък поради умора, недоспиване и стрес, но започнаха да се появяват редовни ярки и живи сънища, които приех като покана да се фокусирам към осъзнатото сънуване. Друга причина е, че сериозно си контузих коляното и, докато се възстановявам, всички динамични практики отидоха на заден план, та образувалият се вакуум трябваше да бъде запълнен с друг вид практика.

Много от легендарните даоски мъдреци са имали съновидения, по време на които са получавали наставления, срещали са се с учители от минали епохи, научавали са различни духовни практики от различни духовни същества. Сънуването и съновиденията са нещо неразривно свързано с духовната практика.

„Sleeping Gong“ или даоската практика за осъзнато сънуване не е нещо, върху което се акцентира и не е много популярна за преподаване практика на Запад, както са тези в Йога на съня и съновиденията в Дзогчен, Йога Нидра в Интегралната йога или Изкуството на сънуването в нагуалския шаманизъм.

За пръв път чух, че има система за сънуване в Даоската вътрешна алхимия и, по-специално в системата на майстор Мантак Чиа, от друг инструктор. Ставаше дума за Хуан Ли, който е старши инструктор от системата на майстор Чиа. Спомням си, че потърсих повече информация, но стигнах до това, че всъщност г-н Ли е изучавал сънуване от учител/и от тибетската традиция Бон Дзонгчен.

Това, което успях открия като информация тогава, беше, че сънуването в даоската вътрешна алхимия се случва естествено, в следствие на всекидневните практики. Това се оказа вярно, но ми трябваха няколко години, за да разширя разбирането ми за това твърдение.

Няколко години по-късно, се случи така, че мои приятели ме заведоха на тибетска духовна практика, която се оказа точно в традицията на Дзогчен Юнгдрунг Бон. Имах шанса да бъда домакин на Лама Корден Лундуп Гялцен при един от семинарите му в България. Вечерите, след семинарите, го разпитвах основно за сънуването. Разговорите бяха много интересни и Лама Корден споделяше информация с удоволствие.

С Йога Нидра или Йога на съня се запознах от курс по Йога към Българската Йога асоциация няколко години преди семинара с Лама Корден. Никога не съм имал намерение да се занимавам с Йога. Имах приятелка, която се записа на Йога, стана вегетарианка и това ме притесни – да не би да става дума за някаква секта.

Разказах своите притеснения на тогавашния ми учител по Тай Чи и той ми каза, че, ако е на мое място, би се записал на Йога. Той виждаше колко правилинеен и твърдоглав съм, изпълнен с предразсъдъци. Аз, разбира се, помислих, че се шегува и не приех идеята на сериозно. По онова време, в ранните години на демокрацията, имаше естествено противоборство между някои от практикуващите различни духовни системи и в средите на Тай Чи често срещах мнението колко неправилна и вредна е Йога. Бях възприел възгледа, че става въпрос за култ към брадати гуровци и гледах с насмешка на цялата тази работа. Разбира се, сам не съзнавах колко погрешно е цялото това поведение и начин на мислене.

Няколко години по-късно, се записах на Йога, тъй като моето тесногръдие почна да ме стяга прекалено много. Идеята на моя учител ми се струваше все така шантава, но нещо ме накара да отида и да се запиша на един начален курс.

Първото занимание започваше с релаксация, която е част от Йога Нидра и практикуването на пратяхара – отдръпване на сетивата. Стоях със силно стиснати юмруци и клепачи, като едва издържах да не скоча и да не си тръгна. Останах и изкарах всички нива на курса, нещо, което много ми помогна да се справя с част от предразсъдъците ми. В последствие намерих много приятели йогини. По-важно от това е, че успях да се запозная и практикувам някаква част от Йога Нидра.

За периода ми с интерес към шаманизма само ще спомена, че е най-романтичната част от изследването на всякакви практики. Запознах се с много нестандартни хора, сред които също успях да намеря приятели.

Целта на този материал е да разгледам някои начални и въвеждащи практики на осъзнатото сънуване през призмата на личната ми практика, като избягвам сравнението със споменатите системи за сънуване в Йога, Дзогчен и Нагуалския шаманизъм. Причината да избягвам сравнението е, че нямам достатъчно практика във всяка от тях, на която да стъпя. Имам време и енергия да практикувам само една система – Даоската вътрешна алхимия.

Причината да спомена въпросните системи е, че те ми послужиха като средство да погледна на практиките в Даоската вътрешна алхимия под различен ъгъл и ми дадоха разширен поглед върху тях. Изкушението да се сравнява е голямо, но се надявам да не му се поддам. Това, което мога да коментирам е моя ограничен опит в Даоската вътрешна алхимия и методите за осъзнато сънуване.

Също така, използвам случая да благодаря на всички, които така щедро споделяха своите знания с мен и по този начин подпомогнаха моите търсения. Благодаря!

Преди да мина по същество, искам да подчертая, че всичко написано по-долу е крайно субективно и трябва да се чете с повишено внимание. Също така искам да поднеса моите извинения към практикуващите дадена система, идеи от която може да спомена, относно пропуските и неразбирането на това, което ще напиша.

Освен от личен опит в различните системи за сънуване, в статията съм използвал идеи и от следните книги:

1. „Тибетска йога на съновиденията и съня“ – автор: Тензин Уангял Римпоче
2. „Изкуството на сънуването“ – автор: Карлос Кастанеда

3. „Йога Нидра“ – автор: Свами Сатянанда Сарасвати

Сигурен съм, че ще възникнат въпроси защо използвам точно тези произведения на точно тези автори, а не други, дали са надеждни източници и още много въпроси. Понеже използвам книгите само като средство за изясняване на личното ми разбиране, а и поради ограниченото ми време, то включването на още книги и още гледни точки не би било кой знае колко по-продуктивно, от гледна точка на настоящия материал. Както вече споменах, целта ми не е да сравнявам или раздавам оценки, а да имам отправни точки.

Иначе казано, не съм търсил разликите в системите, а приликите, които да ми помогнат да си изясня някои моменти, които имат пряко отношение към личната ми практика. И под „изясняване“ имам предвид точно това: да получа повече яснота по отношение на методите за сънуване в Даоската вътрешна алхимия, които се опитвам да прилагам.

Произведението, което е свързано със Shui Gong е „Daoist Sleeping Meditation: Chen Tuan’s Sleeping Gong“ с автор Том Бизио

Книгата съдържа класически текстове, приписвани на известния даоски мъдрец Чен Туан, известен с вещината си точно в изкуството на осъзнатото сънуване. Също така има и наставления от 12-те спящи мъдреци, касаещи различни етапи на практиката.

Ву Вей и не-правенето на реалността или да кажеш „Лека нощ!“ на света

Казват, че чрез практиката на сънуване се разбира практиката по време на будно състояние. Двете практики са като двете страни на една и съща монета.

Защо това е така? Докато сме будни, ние създаваме възприемания свят чрез сетивата и най-вече чрез интерпретацията на ума. На маймунския ум. Когато заспим, сетивата ни заспиват заедно с тялото, заспива и маймунския ум. Кой тогава създава реалността на сънуването и възприема обектите в него? Докато сме будни, ние правим света; докато спим ние не-правим света.

За да няма загадки и метафори, докато сме будни нашето физическо тяло възприема света, а нашия маймунски ум го интерпретира. Докато спим, нашето енергийно тяло възприема съня и нашият истински ум го интерпретира. И, понеже истинският ум е бил потискан цял живот, той е неукрепнал и способността му да възприема е доста ограничена, макар в своята природа той да е много по-широко скроен от маймунския ум.

Това е много важно, за да се разбере подготовката за сънуването и влиянието на самото сънуване обратно върху тялото и маймунския ум. Когато практикуваме в будно състояние, макар маймунския ум да се опитва да дирижира положението, при правилна практика тренираме и своя истински ум. Понеже практиките в будно състояние работят с енергията на тялото, те активират нашата воля и намерение. Активират и енергийните меридиани и дантиен центровете, както и други важни центрове, които ни свързват с енергийното тяло.

Докато сънуваме сме в царството на енергийното тяло. Маймунският ум е заспал и това дава възможност да се прояви нашата магична истинска природа. Точно защото маймунския ум е заспал и липсва неговата цензура, психиката ни е доста по-отворена и излизат наяве всякакви подтиснати боклуци, които са пречка за осъзнатото сънуване. Макар и тяхното частично отработване да дава глътка въздух за несъзнаваната страна на нашата психика.

Под „не-правене“, докато сънуваме, се има предвид възможността да се лишим от интерпретациите на ума, като по този начин възприемаме директно. Във всяка една система за сънуване се говори за виждане на енергията на вселена или за виждане на изначалната светлина.

Естественост на практиката

Когато говорим за сънуване, думата „практика“ не е много подходяща. Всъщност, ако трябва да съм точен, такава няма. Защо? Защото единственото, което се практикува е докато сме будни – тогава правим света, създаваме го, като част от този процес е и самата всекидневната практика. По долу ще разясня какво имам предвид, като дам примери с конкретни даоски практики.

В този смисъл, сънуването е точен пример за тази „естественост“, характерна за даоизма. Просто използваме нещо, което така или иначе ни се случва, като заедно с промените, които се случват в следствие на всекидневната практика на Даоската вътрешна алхимия, се разширява естеството на сънуването.

Ако мога да дам следната метафора, да си осъзнат по време на сънуване не означава да се правят някакви сложни формули, практики, медитация, а да се осъзнае факта, че спим и сънуваме и да се държим като човек, който току що се е събудил на непознато място. А именно: разглеждаме.

Осъзнатото сънуване, в началната си част, е изследване на елементите на съня. Не се опитваме да създадем някакъв точно определен сън, а използваме това, което ни предложи отворената по време на сън психика. Към края на този материал ще опиша един сън, за да стане по-ясно какво имам предвид.

За да илюстрирам тази естественост по отношение на сънуването, ще дам пример с други даоски практики в будно състояние.

Така или иначе дишаме, затова използваме този естествен процес, за да свържем съзнанието с него. На тази симбиоза между естествен процес, извършван от тялото, и включването на съзнанието в него, се градят всички даоски практики.

Друг естествен процес е правенето на любов/сексуаления акт. Даоските практики използват нашата нужда от секс и използваме този процес като го разширяваме: вместо да губим енергия, трансформираме енергия в тялото и зареждаме енергийните центрове.

Още един пример: имаме памет и част от тази памет е припомнянето на минали събития. В даоската вътрешна алхимия това припомняне се използва, за да преработим емоциите, които те пораждат у нас, което означава да преработим енергията, която стои зад тях, била тя потисната, чужда, травмираща и т.н.

Колкото и странна да изглежда първоначално дадена практика от вътрешната алхимия, в нейното сърце винаги има естествен процес, който нашето тяло извършва, а практиката е метод да се разшири този процес, да го ускори и направи по-ефективен от енергийна гледна точка.

Това е обикновената красотата и семплост на даоските методи – едни и същи практики дават естествен резултат във всички посоки.

Сънуване и Смърт

Духовният аспект със сънуването е свързан със смъртта. Един от фундаменталните човешки страхове и извечен въпрос – какво се случва по време на умирането и дали то е окончателен край на нашата личност.

Сънят като малка смърт

Всяка вечер, след като затворим очи, ние губим връзка с нашето тяло и света, в който живеем и за момент изчезваме. Ако на сутринта не си спомняме, че сме сънували, то има една празнина в нашите спомени, време, през което ние на практика не сме съществували. Изключване и включване на личността ни за определен период – докато спим.

Погледнато така, сънят всъщност е малка версия на смъртта: време от денонощието, през което всеки човек на практика (почти) не съществува.

Живот като насън

От друга страна, ние сме свикнали да гледаме на сънуването като на фантазия, която изплува от дълбините на нашето несъзнавано, фантасмагорично преживяване на нашия мозък, феномен, който има за цел да разтоварва психиката ни.

Но има моменти в живота ни, които често определяме „като насън“. Поради много фактори, нашето внимание може да е толкова разсеяно, неясно, уморено и разпиляно, че можем да не помним части от преживяванията ни в будно състояние. Единствената разлика между съня и будното състояние през тези периоди е, че по време на сън, ако се спънем и паднем, няма да се ударим. По всичко друго, това несъзнателно преминаване през живота е много сходно.

Има и друг момент: възприятията ни за това какво е реалност са твърде ограничени. Примерно, нашите очи възприемат определен образ, който е обърнат. Мозъкът е този, който сглобява цялостната картина. Като се добавят и емоциите, нашите предразсъдъци, травми и всичко, което възпитанието и социализацията са добавили в нас като морална и интерпретационна система, не е никак чудно, че това, което възприемаме не е реалност от сетивна информация, а картина, която съществува вътре в нас.

Сънуване и умиране

И стигаме до връзката на сънуването с момента на умиране. Според всяка една от системите, които развиват осъзнато сънуване, в момента на умиране има скрита възможност. Един вид договор, в чийто край има клауза с малък шрифт, която огромната част от човечеството не чете. А именно: моментът на смъртта е много подобен на сънуването, защото, както и при сънуването, съзнанието на умиращия се отделя от тялото. И също както при сънуването, ако съзнанието не е специално тренирано, то цялото преживяване е като нещо, което просто се случва и върху което главният участник няма никакво влияние.

А споменатата възможност е да повлияем върху това, което ще се случи с нашето осъзнаване след смъртта.

Понеже цял живот сме били крайно несъзнателни и сме гледали на съня като на фантасмагория, то и умирането е момент, в който имаме възможност да направляваме своята съдба, но не можем да го направим, защото: първо, не сме знаели, че такава възможност съществува; второ, поради това незнание, никога не сме тренирали да действаме осъзнато по време на умиране. Е, умираме само веднъж, затова пък сънуваме всяка вечер и, както казахме, сънят и сънуването са много сходни на процеса на умиране.

По този начин, казват, в момента на смъртта ние сме наблюдатели по неволя, хора, които могат да действат, но не знаят как.

Как да се подходи към сънуването като към практика?

За нас, като светски и съвременни хора, всичко написано до момента може да има някаква интелектуална притегателна сила или да ни се струва интересно на философско ниво, но безполезно, тъй като ни липсва практическата страна. Познавам известно количество хора, които са се опитвали да сънуват с променлив успех.

Защо е променлив? Тъй като сънуването не е довело до промяна в техния живот докато са били в будно състояние. И под „промяна“ далеч нямам предвид придобиване на мистични способности или подобни небивалици. Имам предвид най-обикновения ефект от заниманието с духовни практики: нестихващо любопитство към личната практика и развитие през годините, а не интелектуално тъпчене на едно място с последващо отказване от практиката.

Причината за липсата на развитие, която формулирах за себе си е, че липсва яснота и систематичност в заниманията, в частност и по отношение на сънуването. Точно поради тази причина събрах няколко предпоставки за сънуването и практиките, свързани с него, които намерих като общи пресечни точки в споменатите по-горе системи. Ще се опитам да ги изложа накратко и главно през призмата на Даоската вътрешна алхимия.

1. Корените на осъзнатото сънуване са във всекидневието

„Осъзнаване“ е ключовата дума, за да се разбере правилно тази предпоставка. Има много фактори, които пречат на това да осъзнаваме т.е. да сме максимално съзнателни в настоящия момент. Такива са умората, стресът, силните емоции, желанията ни, всички житейски ситуации, които изтощават нашата жизнена енергия, която имаме да харчим за денонощието, за седмицата, за месеца, годината и за целия ни живот.

Ето един съвременен пример: препълването на нашето съзнаване с хиляди отделни факти от социалните мрежи, интернет, телевизия, радио, вестници, разговори, служебни задължения, лични проблеми.

Ако приемем, че разполагаме със 100 единици енергия за деня, то често пъти описаните по-горе дейности вземат доста добро количество от нея. Добавете силните отрицателни емоции през деня, породени от различни реални случки или наши мисли и страхове, надежди за възможни случки в бъдещето. После добавете сексуалните ни контакти, злоупотребата с алкохол, наркотици и други зависимости, недоспиване, обездвижване, лоша храна…

Става ясно, че в един момент не само не остава нищо от тия 100 единици, а че повечето хора живеят на кредит, черпейки и използвайки енергия, която би следвало да използва на следващия ден.

Извод: За осъзнатото сънуването трябва енергия, която идва от спестяването ѝ във всекидневния живот. Без нея нямаме налично внимание в будно състояние, какво остава за внимание по време на сънуването!

Извод 2: Всяка система за сънуване, стъпва на практики, които имат за цел преразпределение на наличната ни енергия и промяна в начина ни на живот, така че вечер да имаме поне минимално количество енергия, с което да сънуваме осъзнато. Без това количество, всички опити биха били с доста ограничен успех, спорадични и незадоволителни като качество и честота на осъзнатите сънища.

2. Методи за спестяване на енергия

2.1. Емоции и осъзнато сънуване

Отрицателните емоции хабят огромна част от наличната ни енергия, която да използваме като осъзнато внимание, било то в будно или заспало състояние.

От гледна точка на практиката по сънуване в Даоската вътрешна алхимия, двете най-важни начални практики: Вътрешна усмивка и Шестте лечебни звука, имат за цел да набавят точно такава енергия, като спестят от изразходването ѝ от отрицателните емоции.

Вътрешната усмивка е основният метод за работа със съзнанието. Поради факта, че съзнанието се насочва навътре, то начинаещият получава добра картина на моментното си вътрешно състояние и нивата на скованост и стагнация на енергията в тялото му. Насочването на вниманието към вътрешните ни органи – които не виждаме – е също начин да се укрепи вниманието към обекти, които не можем да докоснем, помиришем, вкусим, но знаем че съществуват и можем да усетим(главно ако ни болят).

Освен ползата за нашето здраве, такова внимание към обекти, които не са от реалния свят, но все пак са реални, приучават вниманието да усеща, като се осланя на друг вид възприятие – вътрешно възприятие. Подобно на обектите в сънуването, нашите органи са хем реални, хем не ги възприемаме като всеки друг обект в света извън нас.

Насочването на вниманието навътре към нещо, което не можем да подложим на вниманието на сетивата, е много подобно на вниманието, което използваме в сънищата към обекти, които в началните етапи приемаме за нереални.

При вътрешната усмивка, освен със самото съзнание, работим и с още един нетипичен за нашата култура елемент – енергията. Понеже този елемент е нетипичен и много хора се объркват, тъй като не знаят какви усещания предизвиква тя, се прибягва до визуализиране на топки от светлина или перли от светлина, към които да прикрепим нашето осъзнаване. Формирането на такива образи укрепва нашето внимание и го прави много по-устойчиво и готово за употреба в сънуването.

Важно! Ползата от Вътрешната усмивка, по отношение на самото сънуване, се изразява в усещането за лекота и щастие. Това е основното настроение, с което трябва да се подхожда към сънуването! Само и единствено, когато настроението ни е леко, в добавка с естественото ни любопитство, тогава пътят към осъзнатото сънуване се открива.

Тук ще добавя 2 важни аспекта:

• първият е лесен за схващане: има дни когато сме отпочинали добре и се събуждаме заредени с енергия, дори можем да кажем, че притежаваме едно усещане на радост и щастие в този момент. Ето това е намерението, с което трябва да се подходим към заниманията по сънуване. Вътрешната усмивка успява да трансформира стреса и силните отрицателни емоции от всекидневния живот, така че да не ги пренасяме в сънуването.
• вторият аспект е свързан с половата енергия, за която ще пиша по-долу. Настроението, с което навлизаме в сънуването трябва да бъде като вдъхновението на писател или художник, като учен, чиято муза се е усмихнала и са заредени с творческа енергия и се понасят на крилете ѝ.

Шестте лечебни звука са другата начална практика, която използва вътрешната усмивка, като добавят различни позиции на тялото, различни визуализации (цвят на енергията), различни вибрации под формата на звук и различни органи, към които да насочим нашето неразделно внимание (да се усмихваме на органите в тялото).

Това усложнено използване на вниманието ни допълнително развива способността ни да бъдем осъзнати и преобразува отрицателните емоции в положителни – още енергия, която да използваме в сънуването

Други начални практики, които имат отношение към сънуването това са: практиката по Обединяване на трите ума в един, Медитацията на малкия небесен кръг, Ци самомасажът и Сексуалното гун фу.

2.2 Централният канал и осъзнатото сънуване

Всъщност тук говорим за 3 отделни канала, чиято енергия има основно отношение към сънуването: Ду май (Управляващ канал), Рен Май(Зачеващ канал) и Чонг Май(Мушкащ канал). Накратко казано, ако енергията в тези канали е силна, то вниманието на човека е стабилно, а намерението – непреклонно.

Ду май и Рен Май са обект на медитацията на Малкия небесен кръг. Чонг Май, заедно с поясния канал и Ин и Ян каналите на ръцете и краката се включват при практиката Сливане на петте елемента и осемте сили.

Разбира се, за да се работи с тези практики се изискват години. Как тогава да се започне сънуването?

Достатъчно е начинаещият да започне с центриране на трите ума в един, практика, при която се работи с енергийният център Ин Тан или междувеждието.

Ин Тан е енергийният център, през кой Ци навлиза в тялото, заедно с процеса на дишане и по-специално при вдишване. Обединяването на трите ума в един свързва трите дантиена, като по този начин успокоява маймунксия ум, балансира емоциите и пренася осъзнаването в долния дантиен.

2.3 Сексуалната енергия – енергията на сънуването

Отделил съм много време в изучаване на методите за спестяване на сексуална енергия. Това си личи и от множеството материали в този блог, в които съм изложил част от моите проучваниния и практика. Причината е съвсем проста: още в тийнейджърските ми години попаднах на тия практики, които привлякоха моето огромно естествено любопитство към тая част от даоското познание. Също така, някъде по това време разбрах, че не разполагам с много енергия, която да пилея посредством секс.

Независимо с колко енергия разполагаме в момента на нашето раждане, възможността за контрол и нейното преобразуване в жизнена сила са силно препоръчителни като част от практиката на Даоска вътрешна алхимия. Освен чисто енергийния разход, то сексуалната енергия е и силно енергийно лепило, което свързва партньорите, които са споделили сексуалното преживяване. Тази връзка е мост, по който преминават всички наши емоционални зависимости и привързаности към нашите сексуални партньори.

Когато става дума за секс, част от хората изпадат в особен вид глухота и нямат желание да разнищват тази тема, тъй като я смятат за прекалено лична. Затова ще дам друг пример: мнозина имат проблем със своите родители, за които казваме, че сме в кръвна връзка, което е мек начин да се каже, че всъщност споделяме една и съща сексуална енергия. Децата наследяват своята дзин(есенция или сексуална енергия) от всеки от двамата родители. Едно от значението на дзин е „есенция на бащите“ т.е. на цялата наследствена линия не само от страна на бащата, но и от страна на майката.

Видно е, че, независимо дали става въпрос за интимни партньори или за роднини, сексуалната енергия носи огромен енергиен разход (сексуалните партньори) и силни емоционални проблеми(партньори и роднини). И всичко това е като котва, която ни пречи да напуснем всекидневното си ниво на осъзнаване и да започнем да сънуваме осъзнато.

Сънуването е създаване на светове – творческа работа, както и да я погледнем. Каква по-творческа енергия от сексуалната, която създава живот?

По-горе споменах за художниците, писателите, учените и въобще за всяка дейност, която изисква вдъхновение. „Крилете на вдъхновението“, „музата“ не са нищо друго, освен издигната нагоре по меридианите и енергийните центрове сексуална енергия (дзин ци). А липсата на вдъхновение е изчерпването на тази енергия.

Ето я и връзката между сексуалната енергия и сънуването: или я имаме в достатъчно количество и качество(да се разбира балансирана) и сънуваме осъзнато, или тя липсва и имаме откъслечни и неконтролируеми сънища.

През годините съм срещал мнението, че след секс се появяват живи сънища. Това звучи логично, тъй като сексуалната енергия е раздвижена, но в никакъв случай не е балансирана. Подобни сънища може да се появяват в следствие на полов контакт, но това не е основа на стабилна практика. Нежеланието да се балансира сексуалната енергия е често срещано, най-вече сред мъжете, поради липса на дисциплина.

Този отказ трябва да се прави с ясното съзнание за последиците, които се изразяват в това, че с намаляването на сексуалната енергия ще намалява и качеството на практиката.

Извод: творческата сексуална енергия е горивото за осъзнатото сънуване. Човек или люби, или сънува, няма трети вариант.

Воля и намерение

Волята е това, което ни кара да успеем, когато умът ни ни казва, че сме претърпели поражение. Волята е свързана с тялото, тя излиза от долния дантиен, някъде на нивото на пъпа.

Намерението привидно изглежда, че също е свързано с физическото тяло, но на практика то е волята на енергийното тяло. Докато волята може да бъде впрегната за постигане на егоистични цели, тъй като маймунският ум е буден, когато тялото е будно, то намерението не може да бъде използвано за подобни цели(стига да сме балансирали добродетелите или енергията на вътрешните органи/5-те елемента).

Намерението е това, което е активната част у нас, когато сънуваме. Поради това, че рядко някой сънува осъзнато, рядко използваме намерението. Понеже рядко използваме намерението, то и сме крайно пасивни по време на сън. Казахме по-горе, че смъртта и сънуването си приличат по това, че се случват в отсъствието на физическото тяло. Ако човек може да сънува осъзнато, казват, ще може и да е активен в момента на своята смърт.

Това е което даосите наричат постигане на безсмъртие: намерение, което в момента на смъртта избира да пренесе осъзнаването от физическото тяло в енергийното и да започне следващия живот от там, докъдето е стигнал практикуващият. Има и други възможности, но вече отиваме в сферата на легендите, а целта на този материал е друга.

Волята е свързана с физическото тяло и по-специално с елемента земя: далак-панкреас и стомах. Казахме, че по време на сън физическото тяло спи, затова тази воля не върши много работа. Поради това е излишно, дори вредно, да се подхожда с амбиция към сънуването или с проява на инат. Ако волята е силата да преодоляваме пречките в будно състояние и тя отговаря за правенето, то нейният близнак, който се задейства в сънно състояние, е намерението.

Намерението е не-правене на волята, нещо като да искаш без да искаш, да си амбициозен без амбиция, да желаеш без да желаеш. Намерението се задейства тогава, когато всекидневния ни маймунски ум спи. Поради това и огромна част от медитациите и практиките във всяка духовна система са свързани със спиране на мислите/вътрешния диалог. Може да се каже, че духовната страна се задейства в будно състояние, когато тялото е будно, но маймунския ум „спи“ или по-скоро мълчи до степен да е изключен.

Но да се върнем на намерението. Няма практика за неговото извикване по време на сън. Единственото условие е да има излишък от енергия в каналите и енергийните центрове и, когато такава е налична, намерението се задейства, защото се свързваме с енергийното си тяло.

Енергийното тяло – съд за душата

От това, което са ме учили, енергийното тяло в практиката на вътрешната алхимия се създава чрез вътрешните трансформации и култивиране на жизнената енергия. Първоначално се пречистват емоциите, след което се укрепва енергията в основните меридиани и канали на тялото; пречиства се есенция от вътрешните органи и се привлича външна енергия от природните сили, като се формира сгъстена перла от светлина. Тази перла може да бъде създавана многократно.

Когато практикуващия е готов, перлата се превръща в „духовен зародиш“ като енергийното тяло се развива чрез процес на „духовна бременност“. През цялото време на създаване на енергийното тяло, процесът се защитава от множество практики и енергийни талисмани, символи и филтри, които да предпазят тази пречистена енергия от зловредно домогване.

Това, което ще спекулирам в случая е, че енергийното тяло си съществува така или иначе, още от момента на раждането. Целият описан процес е начин, според мен, да се привлече това тяло в близост до физическото, като целта, на един етап от практиката, е физическото и енергийното тела да се слеят. Това е моментът, в който будното състояние и съня се сливат и практикуващият има тотално и ясно осъзнаване.

Няма как да потвърдя написаното по-горе, затова го приемете като чиста спекулация.

Независимо от всички описания, това, което е абсолютно сигурно, е че енергийното тяло е инструментът, който ни въвежда в света на осъзнатите сънища.

Според даосите, това е енергийният съд, който улавя целия наш опит и личност в момента на смъртта. А целият процес се тренира по време на сън. От тази гледна точка, крайната цел на упражненията по сънуване е момента на смъртта.

Практика преди сън – подготовка за осъзнато сънуване

Който се е занимавал с началните 100 дни практика знае, че всяка сутрин се събуждаме с вътрешна усмивка, правим различни комплекси за събуждане на тялото и подготовката на ума за деня. Вечер, преди заспиване се практикуват Лечебните звуци, както и някои успокояващи ума медитации.

Наскоро прочетох една мисъл на лама Тензин, че на четките за зъби на западните хора трябва да пише „Почисти и емоциите си!“ Емоционалната хигиена вечер е също толкова важна като телесната, ако не и по-важна.

Ето една последователност преди заспиване, която дава много добри резултати за добър и спокоен сън, но също така и за осъзнато сънуване:

1. Изпълнете упражнения за сухожилията, като протегнете цялото тяло и го освободите от сковаността и умората. Можете да добавите уппажненито „ръце-чадър“ и да ударите „100 пъти пети в земята“.
2. Направете Чи самомасаж на лицето или на всяка друга зона, която все още чувствате скована.
3. Изпълнете Лечебните звуци на черния дроб, сърцето и тройния нагревател. Ако имате време и желание, изпълнете всичките Шест лечебни звука.
4. Тракайте със зъби, горна и долна челюст се срещат внимателно, като повторите 9, 18 или 32 пъти. Създава се мека вибрация от потракването на зъбите, която активира енергийните центрове в главата. Това се нарича оче „биене на небесния барабан“. Между всяко потракване оставяйте време, за да усетите вибрацията.
5. Създайте слюнка в устата, като въртите езика си в нея. Преглътнете слюнката.
6. Седнете на ръба на леглото или с кръстосани крака на леглото и си припомнете събитията от целия изминал ден. Най-важното е да вдишвате изразходената през деня ваша енергия и да издишате всяка нежелана емоция, всичко лепкаво и чуждо, което сте събрали.
7. Както и по време на повечето практики, върхът на езика е допрян към небцето. По този начин се затваря веригата на двата основни резервоара на ци в тялото: Ду май и Рен май. Допреният към небцето език прави по-устойчиво вниманието и е много полезно за получаване на ясни образи по време на сън.
8. Тотална релаксация на цялото тяло. За целта се използва релаксацията на вътрешната усмивка, при която се отпуска всяка част на тялото, в това число и вътрешните органи и системи, до степен, тялото да започне да заспива. Именно този момента на заспиване на тялото и маймунския ум, но оставане на някаква част от нас, която да е съзнателна е ключов за осъзнатото сънуване.

Така подготвени за сън, можете да легнете с естествената усмивка, която се появява, когато човек се чувства добре и готов да се отпусне и да заспи. По-напредналите ученици могат да включат и медитация на Малкия небесен кръг. А още по-напредналите да си припомнят събитията от деня с практиките на Сливане на 5-те елемента.

Казват, че мъжете трябва да легнат на дясната си страна, а жените на лявата. Чен Туан препоръчва заспиване в поза лъв, като дясната ръка е под главата, а лявата е поставен в скута. По този начин се прави връзка между трите дантиена и най-вече се вкарва сексуална енергия в трите канала: Зачеващия, Управляващия и Мушкащия или Проникващ канал.

Това, което съм установил е, че позата трябва да е удобна и не е задължително да е точно упоменатата. Позата активира едни центрове и канали и успокоява други.

Чен Туан пише, има три условия, които подпомагат практиката на осъзнато сънуване:

1. Време за практика: най-подходящото време за сън е след 12 часа вечерта, когато Ян енергията започва да нараства
2. Спане на тихо и спокойно място, далеч от суетата и правенето на света от всички хора – това намерение е толкова силно, че може да окаже влияние на начинаещия, като препятства свързването с енергийното тяло.
3. Третото условие е „когато се появи един ян“ или мъжът има ерекция. Това е признак за силна дзин. Проблемът е, че заедно със силната дзин идват и чувствените желания. За целта е добре да са овладени даоските сексуални методи за мъже. Всеки, който практикува сексуалното гунфу знае, че сънищата се отличават с ясна липса на сексуални желания, тъй като тази енергия е балансирана.

Тук е мястото да спомена, че намерението при мъжете е свързано със средния дантиен. Затова и често се говори за сливане на Кан и Ли (т.е. огън и вода, небесна и земна енергии, енергията на ум-сърце(Шън) и есенцията(дзин)). Но това са напреднали практики от същинската даоска алхимия, които водят до голям контрол над сънуваното тяло. Те са присъщи са тоя, които са стигнали до тях в практиката си в будно състояние.

При жените положението е по-различно, те сънуват посредством утробата си. Това може да бъде преподадено от жена с опит в сънуването и женските даоски практики или нюдан.

Обобщение на осъзнатото сънуване

Сънуването е следствие на всекидневната ни практика. Всичко, което правим като практика може да бъде насочено към сънуването. Когато изчерпим запаса от своята енергия, не остава за сънуване. Емоциите и тревогите оказват влияние върху сънищата ни.

Осъзнатото сънуване е обратната монета на будното ни внимание. Ако през деня ние правим света, като в този процес участват сетивата и ума, то сънуването е обратния процес на не-правена на света. Това е така, защото в сънуването не участват сетивата и ума (маймунския ум), които по това време спят.

Сънуването е царството на енергийното тяло – такъв аспект на нашата личност, който може да възприема и действа, независимо от физическото тяло и поддържания от него маймунски ум. За да се свържем с енергийното си тяло, трябва да разполагаме с достатъчно по количество и качество сексуална енергия.

При мъжете, които са събрали достатъчно балансирана сексуална енергия, връзката се прави през средния дантиен. При жените това става през утробата. „Балансирана сексуална енергия“ означава такава сексуална енергия, която в по-голямо количество няма да предизвика сексуални желания и сънища. Този баланс се прави в будно състояние, в което трябва да се отработят всички аспекти на сексуалната енергия – травми, потиснати желания, срам, вина, фантазии. Сънувачите се отличават с липса на сексуални сънища, тъй като почти не е останало нищо в несънаваното, което да изплува по време на сън.

Споделяне на сън

През годините съм срещал някои хора, които твърдят, че сънуват осъзнато. Малцина имат желание да споделят сънища, а тези които го правят, често изпадат в състояние на фетиш и превръщат съдържанието на сънищата си в пророкуване.

Поради това ще ви споделя един сън, за да илюстрирам всичко написано дотук и да покажа, че сънищата могат да бъдат съвсем практични, както и че в тях няма нищо мистично (или поне това е така в началните етапи).

Наскоро ми се наложи да монтирам контакти и ключове за осветление в апартамент, след ремонт. Не съм вещ в електротехниката, затова много внимавах, не само за наличието на ток в мрежата, но и за това да копирам правилно разположението на жиците от старите ключове и контакти.

Проблемът дойде, когато трябваше да сменя двоен ключ, който пускаше 4 лунички в антре. Предположението ми беше, че такъв ключ е бил поставен с идея да пуска и друго осветление – това в коридора, но така и не се е наложила, така че в случая би трябвало да се използва само едната част, а второто копче да не активира нищо.

Смених ключа и поставих жиците по абсолютно същия начин, по който бяха в стария ключ. За моя изненада, активният бутон, който трябваше да светне всички 4 лунички, светваше само 2 от тях. Какво ли не пробвах, как ли не сменях положението на жиците резултатът беше, че светваха или двете леви лунички или двете десни, но никога заедно четирите.

Бях изморен, ядосах се, беше се стъмнило и от напрягането да се взирам на светлината на фенерче, очите ми сълзяха. Реших да зарежа работата и да се консултирам с един братовчед, който е електротехник.

Вечерта, насред един обикновен сън, в който бях отново на 17, изведнъж се оказах отново в помещението, отново с жиците и ключа в ръце. Тъкмо бях готов да се напрегна и да почна отново да въртя жиците, когато ми мина следната мисъл: „А защо поставям двоен ключ, който така и така не се използва, вместо да поставя единичен, който също беше наличен?“

В съня си се засмях на моята глупост и упорство да разреша напълно ненужен проблем с напълно ненужен двоен ключ.

Сутринта се събудих в много добро настроение.

Изводите от този съвсем тривиален сън са следните:

1. Често сънуването ни дава отговори, които вече знаем, но сме вторачени в детайлите по начин, който ни пречи да видим очевидното и просто решение на проблемите.
2. Сънуването може да е практичен начин, по който решаваме тривиални проблеми, но също така и да е продължение на нашата духовна практика.
3. Сънуването става осъзнато, когато нашето внимание поеме контрола над сцената, която сънуваме и не ѝ дава да се изплъзне. В този момент от пасивни и безволеви зрители, ние се превръщаме в творци на своето сънуване.

Заключение

Трудно е да се пише за сънуването, тъй като то е в областта на енергийното тяло. Осъзнатото сънуване изисква определено ниво на последователност и да не се отказваме от липсата на резултати, на намерение. Липсата на напредване в практиката на осъзнатото сънуване е повод да коригираме всекидневната си практиката в будно състояние.

Много хора гледат на осъзнатото сънуване като на нещо фантастично или мистично. В дадения по-горе пример показах, че сънуването може да е нещо практично, макар и по негов си начин.

Най-важното, което исках да покажа с настоящия материал беше, че сънуването е следствие от всекидневния ни живот и практика. Естествената простота на даоските практики е следствие на това, че едни и същи методи се използват както за медитации в будно състояние, така и за осъзнато сънуване. Всъщност сънуването, както вече беше казано по-горе е следствие на спестена енергия, спестена в следствие на даоските практики.

Както и началните етапи на даоската вътрешна алхимия, сънуването е относително безопасно в своето начало. Както и даоската вътрешна алхимия, с развитието на практиката, сакатлъците и опасните моменти се увеличават.

Сънуването изисква огромна трезвост. Един от начините да се развие такава трезвост е в будно състояние да се развива рационалната ни страна, която да се превърне в инструмент на трезвостта. Развитието на Шън – духа, нашия истински ум – който е едно от трите съкровища – е практическа цел на всеки ученик. Трезвост и практичност, това са основни качества, при това съвсем конкретни и измерими.

Ще дам пример: често срещам доста отвлечени духовни хора, които стават жертва на всевъзможни конспирации и пропаганда. Вярата във фантасмагории, които лесно могат да бъдат оборени от съвсем логични аргументи е признак за зле развита трезвост. Както и не съвсем осъзнатото нежелание да се поема отговорност за личните постъпки- ако има световен заговор, значи провалът в духовните практики и/или в личния живот не е твой и нямаш нужните средства да се справиш с проблемите си. Това е мислене на жертва, а навигаторът в сънищата е всичко друго, но не и плаха и беззащитна жертва. Примерно вярата, че някой те пръска със самолети и разболява, облъчва с 5G, чипира с ваксини, все неща, които подлежат на доказване и статистика, е признак за слаб Шън и отказ за поеман на отговорност за посоката на живота си.

Сънуването изисква смесица от трезвомислие и чувство за радост и безгрижие. Този баланс е гаранция, че практикуващият няма да е прекалено рационален, така че сам да си ограничава възможностите, които са извън рационалния ум, но също няма и да толкова отнесен, че да си причини вреда. Сънуването изисква смелост, която, като всяка друга добродетел, се култивира във всекидневния живот и практика. Смелостта обитава белите дробове.

Друга добродетел, която е много важна за напредък в практиката е искреността, която обитава далака и панкреаса. Без искреност и признаване на грешките няма напредък в практиката.

Сънуването е прекрасен метод, който разширява практиката в будно състояние. Често, по време на сън, човек преодолява някоя спънка, която в будно състояние не му се отдала да разреши. И тук, разбира се, не говоря само за смяна на ключове за осветление. Но пък примерът е добър, защото и в двата случая става дума да ти светне.

Практикувайте усърдно и сънувайте вашите невъобразими сънища! Колкото повече хора сънуват осъзнато, толкова по-лесно този тип практика става по-достъпна и по-лесна на всеки човек. Може би ще дойде ден, в който човечеството ще може колективно да сънува осъзнато, а това ще се окаже много по-реално преживяване от сънуването на реалността, за която множество мъдреци са ни казали, че е измамна заблуда (майа, самсара).

Духовното пробуждане на човечеството минава през заспиването и осъзнаването на сънищата. Един мой познат все повтаряше следната духовна максима: „Умрете, за да живеете!“ Бих добавил, че, тъй като сънищата са сходни на смъртта, то трябва да заспим (сънуваме осъзнато), за да живеем.

Лека нощ и сладки сънища!

Podcast: Play in new window | Download