Съдържание
1 Какво е Ту На?
Дихателните практики са толкова важни в Даоската вътрешна алхимия, че са обединени в специален раздел, наречен „Ту На“
Първата част на този термин се превежда като плюене [“кално”], а втората част – получаване [“чисто”]. Както се вижда от буквалния превод, “Ту” (издишването) има за цел да почисти тялото (физиологично това е напълно вярно, тъй като чрез издишването се освобождаваме от въглеродния диоксид). “На” (вдишването) вкарва кислород в тялото, като в даоската вътрешна алхимия Ци (енергия) се припокрива с процеса на дишане.
2 Защо дихателните практики са важни?
Дишането е тясно свързано с вътрешната циркулация на Ци: чрез дишането получаваме не само кислород, но и вдишваме „външната Ци”. Използвайки различни дихателни упражнения, можем да укрепим тялото като цяло и да подобрим циркулацията на вътрешната Ци, да натрупаме жизнена сила в тялото и в неговите енергийни центрове (Дантиен). Ето защо се обръща голямо внимание на правилното дишане.
Колкото по-често, повърхностно и импулсивно е дишането, толкова по-активно става сърцето, а оттам и умът от своя страна е склонен към свръхстимулация и следователно би било трудно да се премине в състояние на дълбока тишина по време на практиката.
Дихателните техники играят много важна роля в „методите за изграждане на основата“ или първоначалните 100 дни практика плюс последващото обучение в основните даоски практики.
Всъщност правилното, дълбоко и тихо дишане ни помага да създадем условия, при които възможно най-бързо да постигнем вътрешните баланс, хармония и мир или казано по друг начин, да има баланс между Ин и Ян. Ако дишането не се регулира, постигането на тези резултати ще бъде много трудно, а в някои случаи дори невъзможно. Следователно, този важен етап от практиката трябва да се приеме сериозно и да се отработи добре.
3 Видове дихателни практики
В Даоската вътрешна алхимия има разнообразни дихателни техники. Упражненията могат да се различават едно от друго по много различни параметри: видът на използваното дишане (коремно, обърнато, гръдно, с цялото тяло (кожно) и т.н.); ритъм, наличие или липса на задържане на дишането и кога е направено (след вдишване, издишване или и двете); методи на вътрешна работа по време на дихателни упражнения; наличие или отсъствие на динамичен аспект на произношението и специални звуци (Лечебните звуци се прилагат при издишане).
По-долу можете да намерите описание на три основни начални дихателни практики, както и по един пример пример за специфична дихателна практика и за напреднала дихателна практика:
4 Нормално или гръдно дишане
Първо трябва да се научите как да регулирате нормалното си дишане в гърдите, като вдишвате и издишвате плавно и с отпуснати дробове. Умът трябва да се концентрира върху практиката, докато стане неутрален, спокоен и умиротворен. Тогава ще откриете, че дишането може да бъде дълго и дълбоко и тялото може да остане отпуснато. Когато направите това, сърдечният ритъм ще се забави. Можете да практикувате във всяка удобна позиция. Практикувайте по десет минути всяка сутрин и вечер, докато един ден забележите, че умът ви не трябва да обръща внимание на гърдите. След това можете да концентрирате ума си върху усещането на резултата от тренировката. Резултатът може да бъде, че при издишване усещате порите на кожата да се отварят, а при вдишване порите се затварят. Изглежда, че всички пори дишат с вас. Това е ниско ниво на дишане на кожата или тялото. Усещането е много приятно и енергизиращо. Когато можете да правите това автоматично и с лекота, вие сте постигнали целта да регулирате гръдното си дишане.
5 Обикновено коремно дишане
При този тип дихателна практика, вие се научавате как да контролирате коремните си мускули и да ги координирате с дишането. При вдишване коремът се разширява, а при издишване се свива. Трябва да практикувате, докато целият процес стане плавен и цялото тяло остане релаксирано, но не отпуснато. Естествено, умът ви трябва първо да се концентрира върху корема, за да контролирате коремните мускули. След като практикувате известно време, ще откриете, че целият процес на дишане става естествен и плавен. Това означава, че вече сте готови да изградите Ци в Долния Дан Тиен.
След като достигнете това ниво, трябва да координирате дишането си с движенията на вашия перинеума (Хуей Ин и ануса). Когато вдишвате, отпуснете Хуей Ин и ануса, а когато издишвате, ги дръжте нагоре. Не забравяйте, че внимателно държи Хуей Ин и ануса, а не ги стягате посредством силно съкращаване на мускулите.
Когато ги държите вдигнати, те могат да останат отпуснати, но ако ги стегнете, ще попречите на циркулацията на Ци. Когато ги напрегнете, вие също предизвиквате напрежение в корема и стомаха, което може да генерира други проблеми. Звучи противоречиво, но едно от основните умения в даоската вътрешна алхимия е да можете да държите мускулатурата си релаксирана, но не и отпусната и вяла. Това се постига чрез сухожилната сила, която включва не само сухожилията, но също така лигаментите и фасциите. Ако ви е трудно да си го представите, погледнете едно малко дете и ще придобиете отлична представа за баланс между мускули в тонус и степен на релаксация.
В началото ще изглежда, че трябва да използвате мускулите си, за да направите това, но след като сте практикували известно време, ще откриете, че умът е по-важен от движението на мускулите. Когато достигнете този етап, ще почувствате прекрасно и комфортно усещане в областта на Хуей Ин и ануса (за кратко наричаме тази област “перинеум”, а в по-общ смисъл името е “куа”). Освен това ще почувствате, че Ци се насочва по-силно към кожата, отколкото когато сте правили гръдно дишане. Ще почувствате, че цялото ви тяло диша с вас.
6 Даоско дишане (обърнато коремно дишане)
След като усвоите будисткото дишане, трябва да започнете даоисткото дишане, което се нарича още обратно коремно дишане. Нарича се така, защото движението на корема е обратното на будисткото дишане, с други думи, коремът се прибира, когато вдишвате, и се разширява, когато издишвате.
Когато изучавате Даоско дишане, първо трябва да спрете координацията на Хуей Ин и ануса, докато можете да правите обратното дишане плавно и естествено. След това възобновете координацията на перинеума, само че сега, когато вдишвате, задържате перинеумната кухина: урогенитална диафрагма и срамно-опашна мускулатура, а когато издишвате, ги отпускате. След като сте практикували известно време, може да откриете, че сега можете да насочвате Ци към кожата по-ефективно, когато издишвате, отколкото с обикновеното коремно дишане.
Казват, че обърнатото коремно дишане води началото си още от майчината утроба. Поради дължината на пъпната връв, зародишът извършва движения с коремната мускулатура, които спомагат придвижването на кръв и хранителни вещества.
По-долу ще разгледаме ембрионалното дишане, което е развиване на даоското коремно дишане и се води като напреднала дихателна практика.
7 Специфични дихателни практики: Дишане на петте порти
Петте порти са:
- Главата (включително горния Дан Тиен и Байхуей)
- Двете кухини Лаогун (P-8) на дланите
- Двете кухини Юнцюан (K-1) в средната част на стъпалата
Начинаещите използват вратата Байхуей (Gv-20) на главата, защото им е по-лесно да комуникират със заобикалящата ги Ци. По-късно, след като бъде отворен, горният Дан Тиен ще бъде използван вместо него. При тази дихателна практика, когато вдишвате, Ци се води от петте порти към Долния Дан Тиен, а когато издишвате, Ци се води към портите, където се обменя с външна Ци. В началото се изпозлва обмен със земната Ци, защото тя е най-естествената и безопасна природна енергия, до която имаме достъп. Не случайно Земята се е отъждествявала с майката в древните религии и вярвания.
8 Напреднали дихателни практики: Ембрионалното дишане
Една от най-трудните дихателни техники е „ембрионалното дишане“, чиято същност е да се гарантира, че практикуващият спира да диша с дробовете си, докато сърцето му започва да бие много по-бавно и в крайна сметка може да спре напълно. Този тип дишане е необходим за високи нива на практика, когато искате да останете в дълбоко състояние на медитация в продължение на много дни или седмици.
Ако погледнем в историята, още през IV-III век пр. н. е. има текстове, които подробно описват различни дихателни техники, както и кое време на деня трябва да се практикуват и какви ползи могат да донесат на практикуващия.
От тези текстове ясно се вижда, че към момента на тяхното създаване описаните методи вече са имали доста завършен вид, което означава, че те са съществували в още по-древен исторически период. Трактатът на Гъ Хун (317-320 г. пр. н. е.) “Баопу дзъ „или „Мъдрецът обгръщащ простотата“ показва, че човек, който е усвоил дихателни упражнения, които помагат да се контролира Ци, придобива различен вид необикновени способности и може да контролира природните сили, лекува различни болести и не се страхува от диви животни.
Подобни текстове ни показват, че нашият потенциал е много по-голям, отколкото вярваме, че е, но също така, че дихателните практики са много повече от различни последователности на вдишване и издишване.
9 Заключение
Съществуват множество дихателни практики, като всяка даоска школа на вътрешната алхимия има различен брой и вид, както и последователност на изпълнение.
Имайте предвид, че процесът на вдишване и издишване, в съчетание с ума/намерението, води до движение на енергията (Ци) в тялото, която бива следвана от движението на кръвта.
Понякога дихателните практики са статични, като се изпълняват най-често в изправена или седнала позиция, и по-рядко в легнала поза на тялото. Понякога дихателните практики се изпълняват с различни динамични движения, които способстват протичането на енергията в тялото. Подобни движения се наричат Ци гун (по-традиционното наименование е Даоин). Може да се каже, че бойните форми в различните бойни изкуства са и форма на дихателни практики, тъй като съчетават дишане с позиции на тялото.
Нещо толкова обикновено и неизменно като дишането се явява всъщност основата на всяка духовна система, като даоската вътрешна алхимия не прави изключение. И това е прекрасно, защото, използвайки нещо, което всеки човек неизменно извършва да поддържа тялото си живо, то имаме на разположение средството, чрез което да опознаем себе си, своята вътрешна природа и да развиваме своето осъзнаване и вроден потенциал.
