Има много обяснения и отговори на този въпрос. Има и много класификации, свързани с различни системи на вярвания и практика. Моят опит показва, че колкото по-просто и ясно е едно обяснение, толкова по-лесно за разбиране и прилагане е то. Нямам претенции написаното по-долу да е универсална истина. Приемете го като опит, наблюдение и потвърждение, които съм направил през годините, в които практикувам и обучавам хора.
Три са факторите, които причиняват страданието. Първият фактор е невежеството. Вторият е мързелът. Третият е привързаността.
1. Невежество. То произлиза от това, че не знаем причините, начините на въздействие и резултатите, до които водят нашите действия, мисли и поведение. Резултатите ги разбираме в последствие, но често, поради невежество, не можем, а понякога и не искаме, да ги свържем с причините. Веднага давам примери:
- Първи пример: докато сме млади всички имаме достатъчно сила и енергия. С времето те намаляват. Не си даваме сметка на какво се дължи това, как да съхраним своите сили, така че като остареем, вместо да страдаме, да сме слаби и болни, да се радваме на живота.
- Втори пример: на Запад не ни учат как да се справяме с емоциите. В следствие на това наше невежество, много хора ги подтискат, за да има относително социално спокойствие т.е. да не пречим на другите. Но това подтискане не може да е вечно и често се получават емоционални изблици, дори изригвания.
- Трети пример: Човек се ражда с по-голям черен дроб и по-малък далак, чисто като размери и това е генетично. Или пък по-силен черен дроб и по-слаб далак. Това предполага податливост към гняв и тревожност. Той не подозира за това си предразположение, с което се е родил. Казват му, че по характер е такъв. След това, както и някой от родителите си от който е наследил тази телесна и психическа конституция, започва да използва лесни методи за подтискане на този гняв и тревожност: алкохол, наркотици. Това обаче е задънен улица. Само защото не е наясно какви емоции произвеждат органите, и как да балансира това си предразположение, този човек страда. Подобен пример е с хората, които от тревога нe могат да хапнат нищо, защото стомахът им се е свил на топка. Други пък не могат да спрат да ядат. Понякога ненаситността е поради липса на любов и стремеж да се запълни тази празнина с материални блага… Примери много.
Невежеството е причина, която може да се преодолее. Трябва само да проявим смелост, любознателност и искреност. Естествено човешко любопитство. Имаме късмет, какъвто нашите родители не са имали, че живеем в информационна епоха. Информация има и то в изобилие. Ако човек търси, няма начин да не попадне на отговорите.
2. Мързел. Веднъж намерим ли отговор на конкретен проблем и какво го поражда, трябва да действаме. На Запад има една такава нагласа, че щом разбираш интелектуално дадена информация, това е достатъчно, вече знаеш и можеш. Това също е част от невежеството. Важно е да се разбере, че предприемането на конкретни действия или казано по друг начин – всекидневна практика – това е методът да разрешим своите проблеми, да намерим отговор на житейските въпроси, които не ни дават мира, въобще – да направим живота си по-качествен и добър.
Хубавото на всяка система от познание е, че има методика, по която практиката да стане част от живота ни. И тази методика е изтествана от хиляди поколения преди нас. Единственото, което се иска от нас е да я приложим на практика. Мързелът е много тягостна причина за страдание, защото човек вече знае, но в същото време не действа. В крайна сметка отчаянието и нуждата могат да подтикнат, дори принудят страдащия човек към действие. Това е най-честата причина човек да започне да практикува.
3. Привързаност. След като знаят и вече практикуват, много хора установяват, че са се привързали към своя изкуствен образ, който с години са поддържали; към своите недостатъци и начини на страдание и това да бъдат жертва; към моделите си на поведение, навиците, предразсъдъците и травмите си. Накратко, харесва ни да страдаме!
- Пример: по някое време човек установява, че не знае как да реагира по друг начин в конкретна ситуация. Ако се е измъчвал с притеснения, нещо в него продължава да иска да се измъчва. Ако пък се е гневил – да се гневи. Ако се е страхувал – да се страхува. Обикновено една емоция и модел на поведение са водещи, а след тях следва цял букет от емоции и реакции, които с времето допълнително се рафинират и полират. „Еди-кой-си ме ядоса!“, „Ти не ме обичаш, щом така постъпваш!“, „Нали ме знаеш колко съм чувствителен/телна…“ и т.н.. Ако човек се наблюдава, няма начин да не види този модел.
Тук е мястото на което много хора се отказват, защото, макар и да не си го признават, те не искат да се променят в действителност. Харесват си ролята и начините на страдание.
Всяка система от практики предоставя достатъчен и работещ набор от практически методи, чрез които да преодолеем тази си привързаност. А и не само.
Това е накратко. Останалото е любопитство, действие и непрекъснатост на практиката.