1. ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ!!!
Няма как по-точно да се каже. Превърне ли се практиката в нещо специално и прекалено лично, тогава се получава според народната поговорка: „Всяко чудо за три дни“. Практиката се превръща в амбициозно начинание, в средство за доказване, в нещо, което отделяме от живота и издигаме на пиедестал. В същото време, малко по малко я свързваме с думи като „трябва“, което й придава задължителен характер, а всички знаем, че задълженията са нещо неприятно.
Най-добрият подход, който съм видял, че действа е: „Няма нищо задължително“. Ако човек е естествен, появява се едно любопитство, една радост от практиката, различните методи се наместват точно за моментите, в които имаме нужда от тях и всичко си идва на мястото.
2. ГАСЕНЕ НА ПОЖАР
Работещата система е тази, която в максимално кратък срок, още след първото занимание, дава реални средства в ръцете на начинаещият, с които да се справя с най-неотложните и не търпящи проблеми в ежедневието.
Когато има пожар, не търсим да четем правилници за пожаробезопасност, не спорим за мекотата на водата и формата на кофата, с която гасим и т.н., а просто хвърляме вода върху огъна. В последствие ще търсим причини за пожара и начини да го избегнем.
Извън метафората, думата ми е, че първите практики, с които човек прохожда в даоската система, са свързани с намаляване на стреса, напрежението и трансформирането на отрицателната енергия в положителна т.е. балансиране на телесно и емоционално ниво. Безпредметно е да се започва с практики за увеличаване на жизнената ни сила, защото повишената енергия действа като усилвател и ако не сме балансирани, само ще засилим стреса, безпокойството, гнева и страха, които носим в себе си. А това е обратен на търсения ефект.
3. МАЛКИ СТЪПКИ, ПОСТИЖИМИ ЦЕЛИ
Справянето с най-обикновени ежедневни трудности, носи на всеки практикуващ увереност и мотивация да практикува, без да се насилва и да полага кански усилия, за да поддържа личната си практика жива. Принципът е, че всяко нещо може да се разбие на малки части, които са лесно решими. Затова се започва с наглед елементарни практики, лесни за изпълнение и с резултати, лесни за отчитане. Който бърза, бавно стига – амбицията да се постигне нещо е спънка, която е добре да избягваме. Няма значение дали практикуваш 5 минути или 5 часа, важно е качеството на практиката, насладата и ползата от нея. Няма значение колко минути практикуваме практики за Ума(Шън) или дихателни практики (за Ци). Важен е не резултатът, постигнат с „хронометър в ръка“, а начинът по който сме го постигнали.
4. ЕСТЕСТВЕНА ВОЛЯ
Амбицията се базира на емоции и желания. Тя се ръководи от емоционалния ни Ум (Син). От друга страна, насочената воля се ръководи от безпристрастния ни Ум (И). Първото води до изтощение, разбалансиране, увеличаване на отрицателните емоции у нас, а второто води до балансиране и желание за практика, което сякаш не е наше, а на нашето тяло – тялото усеща ползата от практиката.
Пиша това, защото за много хора е проблем да практикува ежедневно, като самата мисъл ги кара да поставят практиката в зоната на „Трябва“. Простите практики и малките стъпки, приложени в моменти когато имаме най-голяма нужда от тях (примерно, нервничим в задръстване, някой ни е нагрубил, бързаме да погълнем храната си и т.н.) ни дават нужната мотивация и баланс, за да потопим емоционалния Ум и да използваме насочената си воля.
5.СПОДЕЛЯНЕ
Когато човек практикува сам, има на разположение само своята гледна точка и доста често незначителни трудности се преувеличават до непреодолими пречки. Възможността да се споделя и да си сравняваме часовника с други практикуващи е много ценна. Дори и посредством този форум, ако нямаме наблизо хора, които да практикуват и възможност за живо общуване. Дори и с хора, които практикуват други системи и ползват други практики.
Споделянето е най-бързият и ефективен начин, който познавам, а когато е между повече от 2-3-ма човека, тогава има и естествено балансиране на позициите и гледните точки.
Споделянето е и начин, да не изпадаме в крайности и да издигаме в култ само един метод и само една практика.
Ако имаме по една риза и си ги разменим, всеки ще има по една риза; ако имаме по една идея и си ги разменим, всеки ще има много идеи.
