Съдържание
1 Задържане на дишането в системата на Универсалното лечебно Дао
Задържането на дишането, за разлика от други източни системи, не е толкова често срещана практика в Даоската вътрешна алхимия, особено в началните етапи на обучение. Сещам се за три специфични случая в системата на Майстор Мантак Чиа, при които има задържане на дишането (възможно е и да са повече):
- При преглъщане на слюнката* в практиката на скротумна/яйчникова компресия
- В момента на Голямото изтегляне, когато трябва да се изтегли оргазмената енергия.
- В края на уплътняващото(пакетиращо) дишане на Желязната ризница.
Както е видно от примерите, не става въпрос за дихателната практика с повтарящо и, най-вече, продължително задържане на дишането.
Във всички останали практики се казва, че дишането трябва да е непрекъснато.
2 Би-ци като лечебна и пречистваща практика
Би-ци (Biqi) означава задържане на дъха между вдишване и издишване. Това е практика, която вероятно произхожда от времето на Хан (206 година пр.н.е. до 220 година.) Описаните практики са доста напреднали и за тях ще стане дума в края на този материал.
Задържането на дишането също се практикува във връзка с упражненията на Даоин(daoyin), като броят на задържанията на дъха като е пет, седем или дванадесет пъти.
Задържането на дишането позволява на човек да “освободи дъха в тялото”, за да се излекува от болести, елиминирайки стагнацията и замърсяванията и генерирайки топлина, докато се получи изпотяване.
Моята същинска практика по задържане на дъха е свързана с И дзин дзин, за която се твърди, че е с будистки произход. Мога да потвърдя, че съчетанието между създадената от сухожилната енергия топлина и задържането на дишането водят до обилно изпотяване и детоксикация. Добавянето на съзнателна релаксация на мускулите и “отваряне” на ставите, спомагат този процес.
Задържането на дъха се изпълнява само веднъж, в началото на всяка от 12-те пози, след което се използва равномерно непрекъснато дишане, за да се усили ефекта от задържането.
При издишането могат да се използват различни визуализации или пък Шестте лечебни звука. Последното е нещо, което пробвах самостоятелно, тъй като лечебните звуци имат за цел изчистване на емоциите и органите. Ефектът беше много добър.
3 Ритуална употреба на Би-ци
*Съществуват и ритуални употреби на техниката по задържане на дишането, описани във връзка с практиката на „ходене в празнотата“. Визуализира се дъха под формата на многоцветните звезди от Голямата мечка, като, адептът трака със зъби, поглъща си слюнка и задържа дъха си; броят на задържанията зависи от числата свързани със звездите, които съответстват на определени части на тялото.
4 Описание на напреднали практики от древни трактати
В исторически план, задържането на дъха се споменава в “Баопудзъ” и се описва подробно в “Основи на подхранващия живот” от 4-ти век. Един от съветите е за задържане на дишането е да се задържи, докато мълчаливо се брои до 200, след което трябва да се изпусне дъхът през устата. Времето на задържане на дишането прогресивно се увеличава до 250; тогава “веждите стават светещи, ушите чуват много добре и всички болести изчезват”.
Казва се още: “След полунощ, когато започне “живият дъх”, човек трябва да задържи дъха си и мълчаливо брои без прекъсвания. Тези, които се страхуват да не направят грешки, могат да разчитат хиляда дървени карти на ръка; тогава няма да са далеч от безсмъртието. Когато човек издишва, трябва да изпусне по-малко въздух, отколкото е бил вдишан. Вдъхновението е готово през носа, издишване през устата.”
“Дъхът трябва да се задържи в гърдите за известно време еквивалентно на 300 вдишвания, така че дори едно перо, поставено под носа, би не се движи.”
Подобни практики с продължително задържане на дъха са много напреднали и се изпълняват под наблюдението на учител!
5 Дълголетие и задържане на дишането
В древността се е вярвало, че всеки човек се ражда с определен брой дишания, които започват от първото вдишване и свършват с последното издишване. Удължаването на дишането и дори спирането му, чрез задържане на дъха, се е считало за основен метод за удължаване на живота.
Днес използваме друга връзка между дишането и издишването: тази между честотата на вдишване и издишване и емоциите. Колкото по-спокойно е дишането, толкова по-уравновесени са емоциите.
Дълголетие е функция на количеството Дзин, което човек успява да съхрани.
Задържането на дишането е специфична практика, която трябва да се използва много внимателно и с конкретна цел. Развиването на дълбоко и равномерно дишане е много по-важно. Както обединяване на дишането с движението/циркулирането на Ци.
