Истински даоизъм ли са практиките свързани със сексуална енергия?

1 Исторически бележки с елементи на разсъждения

Трябва да отбележа няколко неща, които да хвърлят светлина върху темата, толкова добре приемана на Запад и толкова грешно разбирана, когато става въпрос за „сексуални практики“. Подтискането на сексуалния импулс на Запад е довело до развиване на едно скрито хедонистично и цинично отношение по отношение на секса, като към забранено удоволствие. Това е и причината заговори ли се за сексуална енергия, асоциациите, които се появяват, да са свързани с оргии и разюздано поведение. Вина имат и цяла компания от пишман-мистици, които през 19-ти век са разпространявали фантазиите си сред задръстеното европейско общество. В тия години Индия е била на топа на устата и от това най-много си пати Тантра, която днес несправедливо е синоним на сексуални практики. Далеч по-затворените китайски/даоски общности не са споделяли своите знания с европейците, поради което, дори и в годините на сексуалната революция от 20-ти век, няма и помен за даоски сексуални практики. Това се променя през последните 40 години, в които, отначало плахо, а след това с купища книги, темата бива експлоатирана, за да задоволи сексуалните апетити на уж „разкрепостените“ европейци. За щастие преднината от планини от глупости за Тантра донякъде служи за щит, но човешката упоритост е доказала, че може да преодолее всякакви планини от глупост, за да изгради още по-големи.

В самия даоизъм има две големи направления, които се разделят донякъде на географски признак: Южна и Северна школи. Северните направления, поради смесването им с будизма и конфуцианството, са основани на индивидуален път на развитие, много сходен до манашеския път и с повече морал в тях. Те са и по-влиятелни, поради това че са били свързани със столицата и управлението на Китай. В исторически план северните части винаги са се смятали за по-цивилизовани, отколкото варварския юг. В южните направления (главно, но не само) има много повече използване на билки и треви, като част от това познание е и обмяната на сексуална енергия – съвместен път на развитие. Практиките са в много по-суров вид, запазили в себе си наследството от шаманизма. Дори и сред тези школи се смята, че практиките с партньор са полезни главно за възстановяване и укрепване на тялото и здравето, като не удоволствието, а балансирането на наследствената (сексуална) енергия е в основата им. Набляга се на степента на отстраненост, която практикуващите трябва да имат, за да не попаднат в положение да разпалват своите страсти, вместо да ги успокояват и балансират; да губят своята дзин, вместо да я възстановят до нивата от детството си. Нивото на отстраненост е трудно за разбиране от западния мироглед, според който любовта е апотеоз на емоционалността, следователно, да си отстранен, означава да не обичаш. В тази връзка ще дам само един пример: липсва ли любов у родител, който учи на дисциплина детето си и го оставя само да се справя с трудностите, за да укрепне и да може да се справя с живота? Универсалната любов, по дефиниция, означава да даваш, без да очакваш нищо в замяна. За такава отстраненост става дума.

Лао Дзъ, твърди се, е родом от южен Китай и е носител на съхранената и не толкова цивилизована мъдрост, с която официално поставя началото на даоизма.

Много хора бъркат съвместното развитие с изкуството на спалните покои. Последното се появява като средство за съхранение на здравето, но без възтрешната алхимия, която е сложна за разглезените аристократи, чийто основен стремеж е към удоволствията и нямат желание да полагат усилия в ежедневна практика. Изкуството на спалните покои ми се струва твърде елементарно, плитко и нямам интерес към подобни екзотични „игри за възрастни“. Неразбирането на ценността на дзин води до изкривявания: в някои направления за съвместно развитие мъжът трябва да еякулира, за да може жената да извлече ян дзин. Това разбира се е абсолютно излишно и показва непознаване на материята от разни „бели тигрици“ и прочие духовен „добитък“. 😛

2 Да приемем, че сексуалното гун фу е вредно и не представлява „истински даоизъм“

За човек, който се занимава с разни „духовни алабализми“, аз съм доста рационален и разчитам на научни изследвания и статистика. Според изследване от 2013 (Global Burden of Disease Study (GBD) 2013) едва 4,3% от населението на Земята е в отлично здраве, а 1/3 или 2,3 милиарда души имат 5 или повече заболявания! Това означава, че според степените на здравето, вие сте щастливец, ако попадате в тази категория. По-вероятно е вие, мой читателю, също като мен, да сме в групата на онези останалите 95,7%, които нямат този късмет. А това означава да се грижим за своето здраве. Последният доклад на Националния статистически институт (PDF), показва, че за 2015 г. има 2 323 313 случаи на хоспитализация. Tова прави близо 33% от населението или почти всеки трети българин.

Наследствената ни енергия – дзин – идва от родителите ни и няма начин да увеличим количеството, с което сме родени. Това означава, че картите са предварително раздадени и единствения ни шанс е да съхраняваме тази енергия. Според даоският възглед, изчерпването на дзин означава край на живота ни, а силното намаляване на тази енергия води до изтощаване и болест.

Доминиращият възглед в даоските среди в момента (северните школи) е свързан със самостоятелното развитие и в много школи не се говори, а и най-вероятно не се преподават методи за съхранение на дзин, освен един – въздържание. Разчита се на „естествено въздържание“, което произлиза от правилната практика на регулиране на тялото,ума и духа. Говори се още, че добрият учител може да намалява сексуалното желание у своите ученици, за да не пропиляват своята дзин, ци и шън. Лично аз не вярвам във външната дисциплина. Какво ще се случи, ако учител и ученик се разделят по някаква причина?

За да има достатъчно количество дзин по самостоятелните пътища на развитие, човек трябва да е сред тия 5% от населението на Земята, които са родени със силна дзин. Ако не е сред тая група от късметлии, то само ни остава класическата реплика на катаджиите: „Ко прайм ся?“. Колко от практикуващите успяват до достигнат до естествено въздържание? Мълчание в залата, нервен смях, наведени глави…

Една история разказва, че пътешественик, който се застоял край манастир забелязал, че младите монаси напускат манастира 2-3 пъти седмично, монасите на средна възраст го напускат 1 път месечно, а децата и старите монаси не напускат манастира въобще. Пътникът попитал един възрастен монах за причината за това любопитно наблюдение и монахът му разкрил тайната: младите монаси имат нужда да отидат до близките села, за да успокоят нуждите на плътта; монасите на средна възраст са по умерени; децата и възрастните нямат такива нужди.

Малцина са отдадените на практиката до степен да реализират „естествено въздържание“. В много текстове от миналото, учители се жалват, че не могат да намерят отдадени ученици. В един от текстовете се жалват, че няма кандидати, които да изкарат 3-дневен пост, а какво остава да следват трудния живот на монаха.

Видно е, че повечето хора нямат нужната дисциплина или пък наследственост, за да съхранят своята дзин (наследствена репродуктивна енергия, жизненост на тялото), за да следват учения, които не предлагат методи за съхранение на дзин, различни от въздържанието. Неудобната истина, която се спестява, е, че без съхранение на дзин, резултатите, до които практиката на такава система води, могат и никога да не бъдат постигнати.

„Ко прайм ся?“

3 Какви са основанията срещу практиките с партньор/съвместно развитие?

Тук идва най-интересната част, която е свързана с предразсъдъците и страховете от даоските практики с партньор. Интересното е, че те имат основание, но незнанието и липсата на личен опит превръщат тези основателни опасения в доста неприятни и агресивни догматизъм и тесногръдие.

Доводите против сексуалните практики са наличието на чужда енергия и естествените човешки слабости:

• Удоволствие. Преследването на сексуалното удоволствие е причина за много страдание и човешки беди. Физическото изтощаването, в комбинация с незадоволеност и похот, са причина за много тъмни човешки действия, изтощаване на тялото, старост, болест и смърт.
• Привързване. И ревност в допълнение, които разширяват ненаситността. Такова ниво на липса на вътрешен баланс води до нараняване на себе си и на други хора. „Всяка война е започнала в спалнята“. Има пряка връзка между агресивното поведение, сексуалната незадоволеност и подтискане, чиито корените са в дисбаланса на сексуалната енергия. Даоското обяснение е за връзката между сексуалната енергия(бъбречна енергия) и меридиана на черния дроб, който бива повлиян от сексуален дисбаланс и води до появата на ревност, завист и гняв. Няма да навлизам в подробности, само ще спомена, че меридианът на черния дроб минава през половата област и е пряко повлиян от прекалено буйна или прекалено слаба сексуална енергия т.е. разбалансирана. Според теорията за 5-те същности (у син), елементът вода подхранва елементът дърво – разбалансираната водна енергия на бъбреците повлиява и разстройва елемента дърво в черния дроб. Причините за привързването е на много дълбоко енергийно ниво. Повече по-долу.
• Енергиен „вампиризъм“. Не се впечатлявайте от купешкия израз, използвам го, за да привлека внимание и за забавление! Не бързайте и с квалификациите за суеверие, ще дам съвсем конкретен пример за практика, на която съвременни жени биват обучавани, при това става въпрос не за разни духовни практики, а за така популярните „женски семинари“. Съзнателната и контролирана/целенасочена обмяна на енергия между двама души е равностоен процес. Но човешката природа е такава, че се изкушава да поеме по лесен път, който да спести лични усилия. Мързел и невежество, та чак до степен на безпаметна глупост и ненаситност – това са демоните на илюзията, че вземането на чужда енергия е пряк път.

4 Противодействие на преследването на удоволствието и похотта.

Ще почна от там, че вторият най-често задаван въпрос от жени на семинарите, които водех, беше: „Не съществува ли опасност ли даоските практики за мъже да превърнат съпрузите и приятелите ни в изневеряващи сексуални зверове? Тук пресолявам манджата, но идеята е ясна. Да поясня за незапознатите – страхът идва от това, че при сексуалното гун фу мъжът съхранява своето семе и на теория има неограничени сексуални възможности. Опасението на дамите е, че след като те не могат да ги изтощят сексуално, то мъжете им ще почнат да им изневеряват. На което отговарях следното: ако един мъж има енергията и желанието да изневерява, няма какво да го спре да изневерява, освен пълното физическо изтощение и импотентност. Ако си е домошар, ще си остане домошар; ако е решил да е верен на жена си, ще ѝ е верен.  Нито „практичните“ съвети от женските семинари от типа „коремът пълен, топките празни“ (това наричам рецепта „как да си отгледаме домашен търтей-тюфлек, който да не предизвиква никаква женски вълнения, ама уж няма да изневерява“), нито пък разни практики, които уж ще го превърнат от домошар в изпечен плейбой(ако говорим за по-надеждните, но безинтересни мъже), ще могат да променят положението. Ако един мъж хойка, има енергията и нагласата за това, няма какво да го спре! Същото важи и в обратния случай: ако един мъж е избрал да бъде моногамен, то научаването на разни практики, които да повишат жизнеността му и да съхранят половата му енергия, няма как да го превърнат в изневеряващ мъж. Решението на един човек да бъде само и единствено с друг човек е съзнателен избор, а не въпрос на манипулации, стратегии и хитрини. Те не работят, само заемат време, енергия и изхабяват връзките. Когато човек няма цел в живота си, използва връзката да си създава проблеми и да си прави живота интересен. За жалост толкова можем като хора – на желано поведение и морал е едно, но на инстинкти и реални действия е друго.

Страхове за евентуална изневяра са най-вече плод на нежеланието да се изпусне средството за контрол в една двойка, средство, което почти изцяло принадлежи на жените и те умело използват за манипулация – сексът. Ревността при мъжете е свързано с перченето от притежание на жената и страха от резил и загуба на авторитет. Целта на съвместното даоско развитие е в това да се намери баланс между партньорите и да се мине отвъд игрите, породени от личните страхове, чрез които се стига до манипулация и борба вътре в двойката. В крайна сметка се стига и до изтощение, омръзване и отчуждение. Ако ще се пазят вратички и мостове към обичайните взаимоотношения, свързани с манипулация, по-добре е човек да се откаже да практикува в двойка, защото така само си загуби времето, че и по-лошо може да стане – ще подхрани своите страхове, ще подхрани и ревността.

Ако един човек, мъж или жена, усвои и правилно практикува даоските сексуални практики, сам открива две неща: че нарасналите възможности за секс се компенсират с по-силният и по-продължителен оргазъм, като това балансира сексуалните апетити, защото балансира сексуалната енергия. Второ, че обмяната на енергия с друг човек е нещо много силно и много отговорно. Сексът вече не е средство за задоволяване на „желанията на плътта“ или за контрол. Човек започва да усеща какво е влиянието на чуждата енергия. Започва много да внимава с кого я обменя! Започва да разбира, че обменената енергия с неподходящ човек може да му повлияе неблагоприятно в много по-голяма степен, отколкото да му е полезна! Виждате, че има основания да се внимава, при това много. Дори не е необходимо другият човек да е лош по своята природа, а просто да е неподходящ. Как се разбира дали някой е подходяща? Ами като се развие сензитивност – първо вътрешна, а след това насочена и навън, в това число и за усещане на излъчването на другите хора и как нечия енергия ни влияе. 

Задължително е сексуалните методи първо да се усвоят и практикуват самостоятелно, и едва чак след това в двойка. Самостоятелната практика води до вътрешно балансиране, което на свой ред води до балансиране на сексуалната енергия и в двойката, а от там до намаляване на състоянието на незадоволеност, което води до преследване на удоволствието в секса и похотта. Естествено балансира, същият резултат, който преследва естественото въздържание, но постигнат чрез други методи.

Съвместното развитие изисква много голяма дисциплина у всеки от партньорите и наличие на лична практика. Много хора търсят оправдание в това, че техния партньор не практикува. Това не е пречка да се развивате. За подобни сценарии и житейски ситуации ще говорим надълго и нашироко в статията за практиките в двойка. Преди това ще трябва да се научите да практикувате самостоятелно!

5 Противодействие на привързването.

Много хора бъркат любовта с привързването, задушаването и взаимното изтощаване, защото само това са виждали като модел. Балансирането на вътрешната енергия, осъзнаването, че е много важно с какъв човек се свързваш и, не на последно място, самото свързване с друг човек, правят нещата малко по-лесни. Ако човек е искрен в личната си даоска практика, ще е искрен и в моментите, в които се свързва с друго същество, ще може да си признава грешките, няма да се бои да отстоява позицията си и да посочва чуждите грешки. Балансирането на сексуалната енергия намалява ревността, завистта, гнева, като акцентът се поставя върху доверие, искреност и партниране – връзката става екипна работа, а не борба за надмощие.

Виждал съм не един и два случая в т. нар. „духовни“ среди, при които липсата на (желания) партньор не намалява привързването, а го пренасочва. Много хора насочват своите неистови и подтиснати желания за любов, към своята духовна практика и се привързват към нея, задушават и я умъртвяват. А това ми се струва дори по-лош сценарий, защото в първия случай човек поне има своята практика, която може да го върне в правия път, докато във втория случай е убита самата практика, с извинения за чистота, висша духовност и прочие.

Не се опитвам да оправдая единия сценарий за сметка на другия. Самостоятелното развитие нищо не гарантира само по себе си. Същото важи и за съвместното. Няма по-добър път, има предизвикателства и в двата метода.

Ако човек е балансиран в личната си практика, то тоя баланс ще се разпространи и в практиката за двойки. Привързването е следствие от вътрешни процеси, а не от наличието на обект на желание, в случая любовта към друг човек. Липсата на обект на желание понякога може да помогне, но в много случаи копнежът по този обект също може и да е голяма пречка. Целта в даоските практики е балансирането на енергията – на Ин и Ян вътре в човека, така и между вътрешния и външен свят. Не е нужно човек да е отшелник или пък самотник, за да се развива по Пътя. Още по-малко пък помага да има семеен живот, а вътрешно да води борба, защото учението, което следва е базирано на самостоятелен път. Пример за учения, базирани на самостоятелен път на развитие са Йога, тибетския будизъм, дзогчен и още много други. Причината е че самостоятелният път е много по-кратък и в миналото с подобни практики са се занимавали основно хора с талант, потенциал и карма да излезе нещо от тях. В наши дни ученията се отвратят към широката публика и много от практики не пасват на  житейската ситуация на светския човек. Предстои да видим какъв ще е изходът и развитието от досега на тия два свята.

По-горе дадох пример за отстраненост. Това състояние се описва добре в следната мисъл: „Ако обичаш някого, пусни го. Ако той те обича, ще останете заедно.“ Вкопчването изтощава. Отстранеността не е липса на емоции, нито липса на любов! Не се налага да носите някого на гръб или да го влачите вкопчили се в него/нея, за да вървите заедно в една посока. Вървите заедно, защото и двамата искате да вървите в тази посока. И това се постига чрез личната практика, която е основата, на която стъпва съвместното развитие.

6 Противодействие на възползването от чуждата енергия/кражба на енергия.

Обещах ви пример, ето го: жени, които са посещавали семинарите на една другарка и повелителка на самотните жени с кариера или амбиции за богат чичко-паричко, дама с „цвилеща“ фамилия, са споделяли, че ги учат на метод за манипулират мъжете по нестандартен начин, различен от обикновените женски хитрини. А именно – използвайки своята сексуална енергия. Беше нещо от рода на визуализиране на енергия, която излиза от утробата и обвива мъжа в балон. Целта е да получават подаръци или пък да се манипулират мъжете по време на бизнес преговори, дори да се получи предложение за брак. Отчитам, че мнозинството от несигурните в себе си дами надали имат идея как да работят със своята сексуална енергия. Но дори самата идея да се използва тази толкова чиста, силна и изначална творческа енергия за манипулация звучи гнусно. Ако пък говорим за съзнателно използване на сексуалната енергия, за да се вреди на друго живо същество, тогава последствията за кармата са много тежки. Ще оставя на вас преценката за това дали едните пари си заслужават цената, която се плаща с преподаването на подобни отвратителни практики.

Други гастролиращи славянски богини на любовта, учат същите самотни дами, че мъжете им крадат енергията. „Страхуват ги“, ако мога да използвам тоя жаргон, за да използват тоя страх за финансова изгода. Дали им предоставят алтернатива? Не, разбира се! Самите жрици-майки си имат някой мъж до тях, но тези очевидни противоречия някак се пропускат. Та първият по популярност въпрос сред жените беше: как да преустановим кражбата на енергия от мъжете? Моят отговор беше: Щом сте убедени, че това е неоспорим факт, тогава не правете секс. 😀 Нито една от мацките не остана доволна!

За да не мислите, че, като мъж, хвърлям камъните само в градината на жените, ще обърна плочата от другата страна. При мен са идвали мъже, които са искали да имат сексуална мощ за много жени. Хем искат да са плейбои, хем искат стабилна връзка, хем искат да са независими, а за капак искат някой друг да усвои практиките вместо тях и „да ги научи“. Но в природата си има установени закони, които не се променят само заради ненаситните ни желания… И те останаха разочаровани!

Директно на въпроса: възможна ли е кражба на сексуална енергия? Да, възможна е! НО!!! За това трябват знания и дисциплина, която малко хора притежават. Не, че няма смахнати, но амбициозни хора. За щастие повечето индивиди са си само мечтатели и си съсипват живота със съвсем прозаични житейски методи.Ето ви една гледна точка за причините за свързване чрез сексуалната енергия. Сами преценете дали има основания и какво означава това за вас:

Сексуалният акт, от природна гледна точка, има за цел да свърже двама полово зрели индивида, за да могат да създадат нов живот. Всеки внася по 50% от гените, но тъй като природата е избрала това да става в тялото на жената, свързването е донякъде за нейна сметка. Природата обаче е дала допълнително количество енергия на жените, допълнителен запас, който да им послужи за износването и раждането на новия живот. Самото свързване служи и за още две неща: първо, мъжът да се привърже към жената на много фино енергийно ниво; второто нещо за което служи свързването, това е мъжът да разпознае своята енергия/гени в наследника, като това служи за връзката баща-дете.

Популярен пример за свързването на мъжа към жената е факта, че мъжете се връщат към минали връзки. Онези легендарни тефтерчета от миналото, в които изтъкнатите коцкари са пазели телефонните номера на бившите си завоевания; сексът с бившата и още и още примери… На практика мъжете се привързват към женската енергия, а жените използват тази енергия за лични цели – да държат кандидатите „на каишка“. Природата е мъдра в своите творения, но социалният им облик понякога може да бъде много причудлив, нали?

Това са природните дадености. За кражбата на енергия трябва малко повече и то е нездравото желание на единия от партньорите, който е овладял методите за работа с вътрешната си енергия, да се опита, вместо да обменя и да дава толкова, колкото и получава, само да взема, при това колкото може повече. Подобни методи са много опасни, защото в своята ненаситност, човек може да дръпне повече енергия, отколкото може да понесе и да си замине с някой инфаркт/инсулт или да остане ‘зеленчук’ за цял живот.

Ако на някой му минава мисъл да вземе на аванта повечко чужда енергия, какво пък толкова – НЕДЕЙТЕ! Ползите са привидни, вредите са невъобразимо тежки! Обръщам се към онези жени, които в отчаянието си са решили да пробват разни наричания, баяния и прочие ритуали, които работят със сексуална енергия. Обръщам се и към мъжете, които желаят да имат огромен брой завоевания. Свързването с толкова на брой жени ви поставя в положението на куче на каишка, само че поводите са много.

От всичко казано дотук изглежда, че съвместните практики са ужасни, обсебващи, подтикващи към кражба на енергия, ако човек знае как, или пък разпалващи нездрави фантазии, ако не знае. Разбирам тези възгледи и доводи.

Противовесът на тази страна на човешката природа отново е същия: лична практика. Засилване и балансиране на вътрешната енергия, опознаване на отрицателните емоции и последствията до които те водят. Опознаване на тялото, емоциите и ума, тяхната връзка. До какво води въртрешните енергийни дисбаланси, как влияят на тялото, емоциите и ума т.е. на цялостното ни здраве. Ако човек тръгне по този път, надали ще иска да краде енергия, защото ще взема и от отрицателните емоции заедно с чуждата енергия. Надали ще иска да си навреди, като вреди в същото време и на друг човек. Не подценявам глупостта, амбицията и сребролюбието, желанието за безусилен охолен живот. Личната практика обаче върви в съвсем друга посока – баланс, който без да има лична амбиция, ни води по най-добрия за нас Път. Получаваме толкова, с колкото можем да се справим.

7 Имат ли право тия, които отричат даоските сексуални практики?

Явно да! От една страна публичното им преподаване дава в ръцете на разни хитри печалбари средства да мамят хората с глупости, без самите те да познават същността на практиките. От друга страна е видно, че тези практики могат да объркат или направо да съсипят хора, които тръгват да ги използват по изцяло грешен начин.

8 Грешат ли хората, които отричат даоските сексуални практики? Очевидно ДА!

П вилното разбиране, преподаване и практикуване на практиките носи здраве, сила и осъзнатост. В крайна сметка това са методи и от човека зависи как ща се използват. Умението да се свързваш с друго живо същество води до изграждане на взаимоотношения, за които толкова много се вряка във всяка една епоха – искрена и безкористна любов. Само дето тя не пада от небето, а изисква две осъзнати същества, които да работят първо със себе си, а след това и помежду си!

На практика няма разлика в процеса на превръщане на сексуалната енергия в жизнена, независимо дали ще се прави самостоятелно, както се прави в някои даоски линии, в които се използва нещо повече от въздържание, или с партньор, както е по-подходящо за нас обикновените светски хора. И да, даосите силно наблягат над това, че сексът не трябва да се използва за привързване, а за повишаване на нивото на осъзнаване.

Понеже напоследък съм крайно откровен, ще ви кажа, че повече хора, които критикуват, нямат опит или пък имат лична причина да критикуват. Но това е нашата човешка природа: всеки от нас си има своите вятърни мелници, които да го отклоняват от Пътя, да страда и чрез това да се учи и да търси. Казвам го като човек, който ясно съзнава поне част от своите вятърни мелници и си е чупил и продължава да си чупи главата в безсмислени спорове и отрицания. Някои от нас вървят по тоя Път!

Само не спирайте!

9 Да отговоря на поставения в заглавието въпрос: Истински даоизъм ли са практиките свързани със сексуална енергия?

Почитаемият Лао Дзъ е казал, че мъдрецът се опитва да открои същественото от несъщественото, важното от маловажното. Още тогава е прозрял, че личната ни истина е твърде субективна. Отговорът на въпроса е, че всяко нещо, което съхранява здравето и носи енергия, прави живота по-естествен, хармоничен и в съгласие с външната вселена е даоизъм. Тук не става въпрос за следване на догми, за несъзнателно подчиняване на вътрешни предразсъдъци, а за обективни факти. Ако практиката ви носи позитиви, то следвайте я! Ако ви вреди – променете я! Има различни традиции и пътища, защото има различни хора.

Най-лошото е човек да се бори за „истината“ и да се опитва да убеждава другите и себе си, че неговият избор е най-правилен. Ако някъде има болка и достатъчно осъзнатост, по-добре е да се отработи тая болка. Има практики за целта.

Някой не харесвал Мантак Чиа, друг не харесвал друг майстор, трети имал пък съвсем друго мнение… Такава борба е борба с вятърни мелници и идва от неразрешени вътрешни проблеми! Води до подмяна на важното и същественото, а именно практиката, с маловажното и несъщественото – борба с илюзии, които ни карат да спрем.

И в двата пътя на развитие, самостоятелен и с използване на съвместно развитие, има достатъчно примери за хора, които са постигнали огромни резултати. Явно и двата работят. Намерете този, който ви харесва и го следвайте!

Само не спирайте!