12 мита за И дзин дзин: кой и къде бърка по отношение на Класически трактат за промяна на мускулите и сухожилията

1 Мит №1: И дзин дзин е създаден от Бодхидхарма (Да Мо) в манастира Шаолин

Най-популярният мит гласи, че индийският монах Бодхидхарма (на китайски Да Мо), първият патриарх на Чан будизма в Китай, е пренесъл И дзин дзин в Китай през 5-ти век. Легендата разказва, че при пристигането си в манастира Шаолин, той открил монасите в окаяно физическо състояние, поради дългите часове медитация. За да укрепи телата им и да им позволи да издържат на строгите духовни практики, той им преподал серия от упражнения. Тези упражнения, заедно с практиките от друг легендарен текст – „Си суй д зин“ (Класически трактат за измиване на костния мозък), са имали за цел да ги направят физически силни и здрави, което впоследствие поставяло основата на бойните изкуства на Шаолин. В духовен план практиките водели до просветление, каквато е и целта на будистката медитация.

Реалността: Съвременни учени и историци като Тан Хао, Сю Джън и Мацуда Рюичи убедително опровергават тази теория. Смята се, че текстът на И дзин дзин е бил съставен в началото на XVII век от даоисткия свещеник Цинин от планината Тиентай. Първият известен текст на И дзин дзин датира от 1624 г., от времето на династията Мин, повече от хилядолетие след времето, в което се предполага, че е живял Бодхидхарма. Най-ранното описание на модерните 12 движения е включено в „Илюстрации на вътрешни упражнения“, съставени от Пан Уей през 1858 г. по време на династията Цин.

Историците са съгласни, че приписването на авторството на И дзин дзин на Бодхидхарма е късна фалшификация, целяща да придаде на практиката по-голяма тежест и престижен произход. Освен това, съдържанието на текста и използваната в него терминология носят отличителните белези на даоистките практики (Даоин), а не на будистките. Смята се, че свързването с легендарния монах е било стратегически ход за популяризиране на системата.

2 Мит №2: И дзин дзин е тайно бойно умение за свръхчовешка сила

Подхранван от популярната „у ся“ литература (китайски жанр за бойни изкуства и фентъзи) и филмите за „кунг-фу“, И дзин дзин често е представян като езотерична практика, която може да дари практикуващия с неимоверна вътрешна сила, неуязвимост и дори свръхестествени способности. В тези разкази овладяването на И дзин дзин е върховно постижение за всеки майстор на бойните изкуства.

Реалността: В действителност И дзин дзин не е някаква тайна система за постигане на мистични бойни умения, а форма на Цигун (или Даоин) – упражнения за здраве, които се фокусират върху укрепването на сухожилията и мускулите. Целта на практиката е да подобри циркулацията на кръвта и енергията (Ци), да увеличи гъвкавостта, да заздрави тялото и да подобри общото здравословно състояние. Макар силните и гъвкави сухожилия да са от полза в бойните изкуства, основното предназначение на И дзин дзин е здравословно, а не бойно. Съвременните научни изследвания потвърждават ползите от практиката за подобряване на мускулната сила, баланса, гъвкавостта и качеството на живот, особено при по-възрастни хора.

Важно е да се спомене, че въпреки влиянието на филмите и популярната култура, все пак има връзка между И дзин дзин и т.нар. Желязна ризница. Теорията и практиката на Желязната ризница са специализирани и насочени към защита на вътрешните органи при удар в тялото. Популярни са клипове с хора, които огъват железа или копия опрени в гърлата им, изливат им разтопен метал в устата, чупят големи каменни блокове върху телата и главите им… Макар подобни умения да предизвикват възхита и да разширяват представата ни за човешките възможности, то същността на И дзин дзин съвсем не е свързана с развиването на подобни екстремни умения.

Желязна ризница може да се разглежда като силно специализиран клон на И дзин дзин, който изисква не по-малка отдаденост и продължителност на тренировките. Макар И дзин дзин да цели укрепване на тялото. то класическите текстове я свързват освен със здравословния аспект, то и с духовните търсения, характерни както за будисти, така и за даоси.

Тук е мястото да се спомене, че различни форми на Желязната ризница са характерни и за Тибетския будизъм/дзогчен, като там връзката е по-скоро с местните шамански практики, а не по будистка линия. Кой е първоизточникът и как са се развивали различните течения и школи, майсторите и техните наследствени линии и школи, не се наемам да проследявам. За нас, като съвременни хора с интерес към тези източни практики, е важно да разполагаме с достатъчно достоверно знание, предадено ни от доказани практикуващи майстори, на което да базираме личната си практика. Всичко останало може да мине за вдъхновение.

3 Мит №3: Произходът на И дзин дзин е чисто будистки

Поради връзката с легендата за Бодхидхарма и Шаолин, много хора вярват, че И дзин дзин е изцяло будистка практика. Дори се твърди, че тези трактати са „крайъгълен камък“ по отношение на бойните изкуства и духовните практики в Китай.

Реалността: Както бе споменато, анализът на текста от 1624 г. разкрива силно даоско влияние. Концепции, като трансформацията на тялото, работата с жизнената енергията Ци и специфични методи на дишане, са централни за даоските традиции за самоусъвършенстване и дълголетие. Въпреки че по-късно практиката е била интегрирана в някои шаолински традиции, нейните корени са по-скоро в даоистката вътрешна алхимия (Нейдан), отколкото в будистката медитация.

Днес няма нито едно будистко автентично Чан (Зен) течение или школа, в които да практикуват методи, които дори да напомнят тези на И дзин дзин. Някои съвременни автори изразяват мнението, че трактатите са били споделяни само с най-доверени и напреднали ученици, което е свило и ограничило кръга на хората с достъп до това знание, което е довело за загубването им в Чан будизма. Самият факт, че подобна практика не е съхранена и в японското разклонение на Чан – Зен, обаче, силно намалява достоверността на подобни теории.

От друга страна, не по-малко секретния Нейдан, е съхранил и развил практиките, като днес изплуват множество направления и вариации на И дзин дзин.

Какъв е произходът на И дзин дзин не е от особена важност, стига практикагта да се преподава в нейната пълнота. Все пак историческите факти показват определена посока, която може да е полезна в определен смисъл.

4 Мит №4: Съществува само една „оригинална“ или „истинска“ версия на И дзин дзин

Съществуват много различни версии на И дзин дзин, като някои твърдят, че са „единствените оригинални и истински“ версии, предадени пряко от Да Мо. Разбира се, това е с цел всеки от преподаващите тези версии да добави повече тежест на своя вариант и да омаловажи „конкуренцията“.

Реалността: На първо място терминът „оригинален“ е неясен в този контекст, тъй като текстовете, за които се смята, че обясняват тези „оригинални“ методи, датират от XVI век (династията Мин), а не от V или VI век, когато се предполага, че е живял Бодхидхарма. Смята се, че „текстът“ на И дзин дзин е поредица от фрагменти, които описват принципите на вътрешното обучение, но не обсъждат конкретни упражнения. Поради това, всички съвременни практики се основават на по-късни интерпретации и компилации.
На второ място, съществуват версии на И дзин дзин позициите с 12 движения, 18 движения и 24 движения. Най-често практикуваната днес серия от 12 позиции не се споменава във фрагментите от И дзин дзин, които са запазени, и вероятно се е развила по-късно от теорията на И дзин дзин.

Всяка претенция за „оригиналност“ на съответната версия трябва да се посреща с добронамерена и благосклонна усмивка като вид реклама и нищо повече!

5 Мит №5: И дзин дзин е самостоятелен комплекс

Днес, когато се говори за практиките на Да Мо, 12-те позиции от И дзин дзин са станали не само символ за тях, но и се преподават като всичко, което изобщо е И дзин дзин.

Реалността: Дори когато става дума за трактатите, за чийто съставител се сочи Да Мо, както видяхме по-горе, беше споменат още един тракт: „Си суй дзин“ (Класически трактат за измиване на костния мозък), който е пряко продължение и допълнение на И дзин дзин. Днес той е много по-малко познат и популярен, тъй като изисква предварителна подготовка и необходими умения, за да бъде практикуван ефективно. Въпреки това двата трактата и практиката, която стои зад тях са неразривно свързани, като двете страни на една и съща монета.

Да се изучават само комплексът от 12 позици на И дзин дзин е като да се учи само азбуката, но не и да се премине към прочитането на думи, изречения и текстове. Има обективни и субективни причини да се фаворизира И дзин дзин, които ще разгледаме по-долу.

6 Мит №6: И дзин дзин е опростена гимнастика, подходяща за всеки

Днес И дзин дзин се преподава в Китай като стандартизирана гимнастика от 12 позиции за здраве и дълголетие, развивана чрез книги и видео материали. Цялото това усилие ми напомня онази сутрешна ведрина или гимнастика, която ни показваха в училище по време на комунистическия режим в България, като в последствие се оказа, че част от нея е заимствана от различни подготвителни йога упражнения, но с премахна духовна сърцевина.

Целта на превръщането на И дзин дзин в гимнастика от 12 позиции е максимално да се опрости комплекса и да се улесни процеса на заучаване, като останат само физическите движения и донякъде ритмичното дишане, но се изчисти най-полезната, но и далеч по-сложна за разбиране вътрешна практика.

Реалността: Физическите движения са неразривно свързани с цялостната теория и практика на И дзин дзин, но, сами по себе си, макар да носят полза за здравето, са осакатени, ако липсват вътрешните практики. Това е така, защото зад цялостната практика стои идеята за развитие на човешкия потенциал в условията на свобода, просветление, дълголетие и дори – безсмъртие. Част от нещата са отстранени като форма на религиозни вярвания, друга – защото всеки тоталитарен режим изключва идеята за свобода, а още по-малко от практически методи, чрез които всеки човек да развие тая свобода като начин на съзнателен живот.

Затова и стандартизираните варианти на практиката са преди всичко гимнастика, с фокус върху общественото здраве – за да има повече работоспособни граждани.

И дзин дзин, в комбинация със Си суй дзин имат много по-дълбоки и езотерични цели, които са отвъд моментните нужди на която и да е държава или общество. Те са общочовешки и вечни, придаващи смисъл и цел на човешкия живот, което е и основната причина да просъществуват за толкова дълъг период от време и да напуснат границите на само една държава и дори континент!

7 Мит №7: И дзин дзин е външен комплекс

Има едно такова разделение, което произтича от бойните изкуства, и то е, че те се делят на външни и вътрешни. За външните е характерно заздравяване на крайниците, мускулите и физическата сила, като в последствие се върви към по-вътрешни практики. Ако погледнем изпълнението на 12-те позии на И дзин дзин, то те идеално отразяват точно идеята на външните бойни стилове: отвън навътре, от крайните към тялото, от мускулна сила към вътрешна сила и така нататък.

Реалността: Както вече беше споменато, всички характеристики на двата трактата се доближават много до Доаин и Нейдан. Повече ще разгледаме по-долу, като тук ще спомена, че цялостната теория и практика на И дзин дзин е насочена към отваряне на Малкия небесен кръг, като се тръгва от 12-те хранителни меридиана.

В Нейдан също могат да се откроят две основни течения: такива, които наблягат на формиране на Мин (тялото и всичко което го поддържа) и на Син (Духа т.е. свързани с медитативни практики). От тази гледна точка, може да се приеме, че И дзин дзин е първата фаза по поддържане на тялото, укрепване на здравето, процес, в който са включени и външни помощни уреди, отвари, билки, диети и цял набор от практики, които да спомогнат процеса.

Дали И дзин дзин е външна практика, която е насочена към формиране само на физическа сила? Това заслужава нова голяма усмивка!

8 Мит №8: И дзин дзин е комплекс от 12 пози или упражнеия

Ако потърсите в интернет инфомация за И дзин дзин, неминуемо ще попаднете на различни варианти на изпълнението на споменатите по-горе 12 позиции. За бошинството от хората, които са чували или практикували И дзин дзин, то практиката се изчерпва с тези позици. Евентуално някаква минимална теория покрай тях, но нищо повече.

Реалността: Вече видяхме, че Цигун комплексът от 12 позиции е описан сравнително скоро (през 19 век), че съществуват различни по брой позиции комплекси – 12, 18, 24 през различни периоди и в различни направления… Споменахме, че И дзин дзин не е гимнастика и съчетава много повече от позиция на тялото, начин на дишане и, евентуално – някаква „важна“ зона в, която да се „концентрира“ вниманието…

Предвид написаното дотук, смятам, че любознателният читател отдавна се е досетил, че 12-те позиции… не са И дзин дзин!

Като за начало, има достатъчно свидетелства, че комплексите от упражнения не са били различни само по брой, а и изцяло по вид. Например, комплексът „8 къса коприна (брокат)“ също се е използвал за практика на И дзин дзин. Също така, не малко бойни изкуства са включили в себе си практикуването напринципите на И дзин дзин (не става дума само за Желязната ризница).

Като извод може да изведем, че физическите упражнения са само средство за практикуване на И дзин дзин. Принципите на И дзин дзин могат да бъдат приложени не само в бойни изкуства, но и в много други практики – статична медитация във всяка една позиция на тялото – права, седнала или легнала. И дзин дзин може да се включи дори в самия „обикновен“, „сив“, „скучен“ всекидневен живот – като начина по който е разположено тяло през деня, начина ходене и още, и още..

9 Мит №9: Практиката на И дзин дзин започва с физическите упражнения

Стана ясно, че днес се преподават 12-те позиции и те не само се идентифицират с И дзин дзин, а мнозина смятат, че дори и да има допълнителни практики, то те ще се изучават в последствие, за да развиват ползите от 12-те позиции.

Реалността: И дзин дзин започва със самомасажни методи. И то в областта на корема. Най-разпространени са методите за масаж на „истинския“ център или слънчевия сплит с фокус върху стомаха.

Но вие вече сте „печени“ и знаете, че чуете ли, че нещо е „истинско“, неоспоримо и авторитетно, то трябва да проявите малко повече здрав разум. Та да минем отвъд истинското его и да се върнем към принципите. Самомасажните методи имат за цел да регулират работата на стомаха, далака и панкреаса и да подобрят качеството и количеството на извлечената от храната и водата Ци т.е. придобита Ци. В миналото това е имало много голямо значение, тъй като качествената храна е била в недостиг, а също и количеството храна, като хранителните навици на болшинството от хората са били… незадоволителни. Е, и днес може да се каже, че не е много по-различно, като причините са други.

Регулирането на „стомаха“ и получаването на повече Ци е отнемало доста време – месеци, дори години.

Като разширяване и подобряване на ефективността на този традиционен подход, ще спомена един по-разширен метод, като допълня изложена до момента теория. За начало, когато се говори за „мускули и сухожилия“, то трябва да се има предвид, че терминът „дзин“(筋) реферира по-скоро за меки тъкани, които, освен мускулите и сухожилията, включват и вътрешните органи.

Та масажният метод, който предпочитам и смятам за доста по-добър е Чи ней дзан – масаж на вътрешните органи. По-този начин се регулират не само работата на стомаха и извличането на Ци от храната, но също така се подобрява и работата на останалите вътрешни органи, които са свързани и с 12-те хранителни меридиана. Моят опит показва, че подобен масаж е много по-ползотворен и дава наистина добро начало на цялостната практика.

В тренирането и укрепването на тялото се използват различни видове помощни уреди. Когато става дума за външни уреди, западния ум е научен да счита, че самите уреди вършат работата. В този случай е тозно обратното: всички масажни методи заповат с изпълнение с празна ръка, а в последствие уреда е продължение на ръка, намерението и енергията на прилагащия ги.

Ето и някои от уредите, без тук да описвам тяхната конкретна употреба:

Уреди от 1-3 се използва в практиките на И дзин дзин. Уреди 4 и 5 се използват в практиките на Си суй дзин

Като предварителна подготовка за комплекса, може да се счете и Бъбречното, обърнато или зародишно дишане. Или поне някаква начална основа за него. Възгледът, който ми е преподаван и поддържам, видял съм, че работи, е да се изгражда бъбречното дишане в конкретната практика. Това само потвърждава тезата, че 12-те позиции са като средство за изграждане на умения, вид духовен фреймуърк (рамка).

10 Мит №9: И дзин дзин се изпълнява само в права позиция

Да, макар тялото да заема различни позиции по време на изпълнението, то целия компекс се изпълнява от стоеж

Реалността: Всъщноист, вече беше споменато, че И дзин дзин навлиза като принципи и се ползва във всяка една позиция. Има комплекс, който е разработен за практика в седнало положение.

Съществува комплекс от 24 позиции (според един от вариантите на И дзин дзин), в който се допълват и доразвиват целите и ползите от изпълнението в права позиция, главно свързани с допълнителна вътрешна работа и като мост към Си суй дзин и са свързани с:

• Отваряне на Осемте чудесни канала 
• Възстановяване на Трите Съкровища: Дзин, Ци и Шън.
• Пречистване на костния мозък и подобряване на мозъчната функция 
• Изглаждане на потока на Чи през фасцията и костите.

11 Мит №11: Изпълнenнието на И дзин дзин е базирано само на статично-изометричен метод

Иначе казано, позицията се заема и се задържа определено време, да кажем повече от 30 секунди. Характерно за подобен вид изпълнение е смесицата от напрежение и релаксация.

Реалността: Статичното изпълнение на позициите от И дзин дзин е основният, начален, но далеч не единствен метод. Задържането на позицията осигурява време, през което активно да се работи със съзнанието. Различните позиции активират меридиани на съответните вътрешни органи, което повлиява на цялото тяло. Динамичната релаксация, ако така определим смесицата между напрежение и отпускане, повлиява на сухожилията и мускулатурата.

Но животът не е статичен. Веднъж овладени, принципите за работа със сухожилията и тяхната сила, връзката им с мускулите, общата работа с енергийните меридиани, всичко това много добре се съчетава с динамично изпълнение. Покой (Ин) и движение (Ян). При статичното изпълнение има движение в покоя, а при динамичното – покой в движението.

Ето един от примерните модели за динамично изпълнение на И дзин дзин:

Опиосаният по-горе модел се сменя динамично, според поставените цели за всеки етап от практиката.

Да се изпълняват позициите само статично би било едностранчиво и е израз на липса на баланс. В дългосрочен план, цялата топлина, гоято се генерира, би довела до изсушаване на Ин енергията на тялото, на водната енергия, което би могло да повлияе здравто на ставите, на костите, на вътрешните органи, би довело до преждевременно побеляване на косата, засилване на заболявания, свързано с наличието на прекомерна топлина.

Затова е предвидено и охлаждане на ставите с торбичка със семена – това е външна практика, чрез която да се попие излишната топлина, генерирана от работата със сухожилията. В развитие на практиката и, особено, при преминаване към Измиването (обновяването) на костния мозък, балансирането на топлината става чрез намиране на вътрешния Ин център на практикуващия и засилване на водната (бъбречна или сексуална) енергия. Есенцията на тялото.

12 Мит №12: При изпълнението на И дзин дзин умът се концентрира само в една определена зона

Насочването в една конретна зона или енергиен център поражда пълния потенциал на всяка от позициите. Ако човек се концентрира в дантиен, примерно, тогава това отклюва целия потенциал на статичната изометрична позиция и постига предварително заложения във всяка позиция резултат.

Реалността: На няколко пъти вече споменахме, че животът не е статичен. Статичната медитация е добро назало, дори може да служи за основна практика, но насочването на вниманието или намерението (Ий) само в една зона, енергиен център, плексус или жлеза, може да служи при първоначалното заучаване на 12-те позиции. Когато умът на начинаещия блуждае, ще бъде много сложно да действа динамично.

Първо трябва да се изгради минимална дисциплина, да може да се задържи вниманието фокусирано върху една конкретна зона.

В последствие, за да се постигне пълния потенциал на практиката, съзнанието трябва да се движи по-различни енергийни маршрути, за да ги отвори, укрепи, да засили протичането на Ци по тях; да балансира енергията на вътрените органи, като това укрепи енергията в трите големи, основни и изначални енергийни полета на тялото: трите дантиена, които похранват и са седалище на трите съкровища: Дзин, Ци и Шън.

Споменахме за отварянето на Малкия небесен кръг – практика, която е основополагаща за Нейдан. Една от големите цели на И дзин дзин е да се отвори този резервоар от ци, като се възстанови количеството и качеството на жизнената енергия, която протича през него.

Опасявам се, че стоейки статично в някоя от 12-те позиции, концентрирайки се само в една определена зона, това няма да ви доведе кой знае колко напред по Пътя на вътрешните промени.

13 И все пак: какво е И дзин дзин?

Това е сборник, базиран на дълга устна традиция, който е съствавен през 17-ти век и е бил развивван във времето. Темите, които се разискват в И дзин дзин (Трактат за промяна на мускулите и сухожилията) са следните:

• Фасции и сухожилия;
• Вътрешно укрепване;
• Техники за масажиране и самомасаж;
• Черпене на енергия от Слънцето и Луната;
• Лекарства (също известни като Предписания за вътрешно укрепване);
• Обучение за първи месец, Обучение за втори месец, Обучение за трети месец, Обучение за четвърти месец.
• Балансиране на силата; Дълбочина на вътрешната сила;
• Вътрешно и външно обучение на гръдния кош;
• Инструменти за обучение;
• Обучение за пети, шести, седми, осми месец, обучение за девети, десети, единадесети и дванадесети месец.
• Хармония между ин и ян;
• Обучение за полови органи, въздържание по време на обучението, предписания и употреба на лекарства за полови органи.
• Вътрешно обучение за суперсила, втвърдяване на ръката, външна сила Бадуандзин;
• Динамична сила на сухожилията и връзките;
• Метод на движение;
• Тренировка за вътрешна сила и фокус;
• Илюстрации на дванадесетте упражнения за пози и техните описания;
• Гъвкави рамене и китки;
• Тренировка на крайниците и Тренировка на пръстите.

Дори само заглавията на различните раздели представят една доста обширна и разнообразна тематика, върху която стъпва трактатът. Като това далеч не е цялото съдържание, което може да се намери по темата. Ясно се вижда както фокусът върху т. нар. външни практики, така и тези с вътрешна насоченост.

И дзин дзин предполагам доста структуриран и комплексен подход на обучение, който почива върху последователност и взаимосвързаност на принципите и тяхното проявление в практиката. Някаква част от умненията могат да бъдат изградени в рамките на 12-те пози или дори на Бадуан дзин (8 къса коприна), но тези Цигун комплекси далеч не са достатъчни.

Ще насоча вниманието към „слона в стаята“, а именно темата за „Обучение за полови органи, въздържание по време на обучението, предписания и употреба на лекарства за полови органи.“ В системата на Мантак Чия практиките за мъже идват точно от И дзин дзин (в частност от Желязната ризница). Практиките за жени, макар да изглеждат огледални, са от Нюдан (Вътрешна алхимия за жени).

14 Отвъд митовете

Колкото повече се задълбава в материята, толкова повече детайли се откриват. Ако човек иска да върви напред и да се развива, трябва да мине отвъд митовете, които, често пъти съпътстват самото обучение и се разпространяват от самите учители.

В началните етапи на обучение, митовете могат да бъдат източник на вдъхновение и мотивация. След някакъв етап, обаче, те трябва да бъда последователно изкоренявани, като това се случва естествено, ако ученикът е любознателен и има достъп до учител с познания и желание да ги споделя.

Учил съм от няколко души, всеки от тях безкрайно различен от останалите. Всеки един от тях ми е дал уникален поглед върху И дзин дзин и Си суй дзин, понякога противоречащ си с останалите. На първо място това ми даде нужната основа, за да изляза от различните табута и стигми, митове, вярвания и маловажни неща, които губят време и подменят реалната практика с излишно самочувствие, че практикувам „истинска“ или „единствена“ система. За мое щастие, първоначалните ми усилия бяха в една единствена система – тази на Майстор Чиа. Ако човек започне да се лута между различните системи, без да има практически опит, рискува да се обърка, главата му да се напълни с противоречия и догматични вярвания, а самия той да прескача от система на система, неспособен да вникне в дълбочина, защото не може да мине отвъд митовете.