Осемте безсмъртни

Джан Гуо Лао – Старейшината Джан Гуо

За Джан Гуо Лао се смята, че е бил отшелник от 7-ми или 8-ми век. Той пътувал с бяло муле, което можело да измине невероятни разстояния и след това да бъде сгънато и поставено в джоба му. Джан Гуо Лао трябвало само да напръска вода върху мулето, за да го разтвори за по-нататъшна употреба.
Атрибутът на Джан Гуо Лао е барабан, направен от бамбукова тръба с две пръчки, с които да се удря. Барабанът може да излекува живота.
Той е представен като старец, яздещ муле, понякога яздещ назад.
Джан Гуо Лао е представител на старците.

Лечение: Лечението е свързано с елемента вода  – триграмата Кан. Водата играе жизненоважна роля в почти всички телесни функции и е от съществено значение за правилното храносмилане, усвояването на хранителните вещества, химичните реакции, правилното кръвообращение и гъвкавостта на кръвоносните съдове, както и за изхвърлянето на токсините (киселинните отпадъци) от организма, по-специално от храносмилателния тракт. Водата регулира температурата на тялото.Приемането на достатъчно количество вода е от важно значение за извършването на всички процеси в тялото. 

Емоцията, която изтощава водата е страхът – не случайно при хора, които са подложени на постоянен или внезапен силен стрес, има побеляване на косата – дзин управлява костите и окосмението в тялото. Дзин е и горивото на физическото тяло, свързва се с всички течности и хормони. 

На ниво алхимия, водата символизира есенцията дзин, която се изразходва чрез еякулация при мъжете и при менструалния цикъл при жените (и раждането). Водната природа на дзин се изразява в това да охлажда огъня (сърцето, метаболизма) в тялото. Ако водната енергия в тялото отслабне, огънят изгаря прекалено бързо, което означава засилване на процесите по остаряване, разболяване и води до смърт. Поради това и Джан Гуо Лао представлява дълголетието.

Съхранението на дзин е предпоставката за цялата вътрешна алхимия. Дзин се нарича основен „алхимичен елемент“, котйо трябва да бъде натрупван, а след това преобразуван, като заедно с други съставки (преработената енергия на вътрешните органи) + привлечени външни сили, участва в образуването на „хапчето на безсмъртието“ или още – енергийното тяло. Поради това се и казва, че магическият предмет на Джан Гуо Лао лекува живота, който винаги завършва със смърт т.е. избягва смъртта.

Ли Тие Гуай – Желязната патерица Ли

Благодарение на големите си умения в магията, Ли Тие Гуай успява да освободи душата от тялото си и да помогне и да се срещне с други безсмъртни в небесното царство. Ли Тие Гуай, добре изглеждащ мъж, често използва уменията си. Веднъж, докато духът му бил извън тялото му, един ученик решил, че Ли Тие Гуай е мъртъв и изгорил тялото му, както е прието традиционно. Когато душата на Ли Тие Гуай се върнала от своите пътувания, той бил принуден да влезе в тялото на просяк.

Той е представен като куц просяк, носещ двойна кратуна. Кратуната, символизираща дълголетие и способност да предпазва от злото, има облак, излъчван от нея. Облакът представлява душата, изобразена като безформена маса. Кратуната също така представлява помощ на нуждаещите се и облекчаване на бедстващите.
Понякога Ли Тие Гуай е изобразен да язди цилин. Ли Тие Гуай е представител на болните.

Лечение: Изцелението чрез вътрешните упражнения и вътрешното равновесие се символизира от Ли Ти Гуай. Вътрешните практики са свързани с вътрешния огън или триграмата Ли – Огън. Когато се говори за упражнения, се има предвид не само външни упражнения, които на Запад приемаме като спорт, а и на вътрешни, които почти отсъстват от всекидневието на съвременния човек. 

Огънят е свързан с действие, а действието в Нейдан се подразбира като вътрешни практики.

Вътрешните упражнения трябва да се комбинират с външни упражнения, за да се постигне истинско здраве. Цигун комплекси като Осемте къса коприна (Бадуан дзин), Промяна на мускулите и сухожилията (И дзин дзин), бойни изкуства като Тай чи чуан, са подходящи за всяка възраст и тип конструкция на тялото. Комбинацията между умерено движение, дихателни практики и насочване на вниманието навътре (разтоварване на прекомерно стимулираната от външни дразнители центрлана нервна система и сетива), имат ясно изразен и доказан ефект. 
Вътрешната усмивка и Лечебните звуци също са приложими към всяка ситуация и нужди, като допълват физическото движение. 

Като външни “отрови” трябва да се спомене и прекаленото застояване, на което може да се противостои с най-обикновена разходка. В много школи ходещата медитация е израз на напреднала практика. От чисто медицинска гледна точка, ходенето поддържа опорно-двигателния апарат в изправност. Върху ходене в кръг е базирано друго вътрешно бойно изкуство – Багуа джан или Дланта на Осемте триграми. Най-вероятно основата е заимствана от споменатата практика за ходеща медитация. 

Промяна на мускулите и сухожилията е практика, която е част от големия комплекс, чиято втора част е свързана с изчистване и обновяване на костния мозък. Комбинирането на самомасажни и масажни методи, хранене, изчистване на ставите, мускулите, сухожилията с използване на спомагателни уреди като бамбукови метлички, бамбукови пръчки, торбички със семена, пясък, сачми, 12-те движения на И дзин дзин, води до много добри резултати. Като част от практиката е и споменатото заземяване и връзка със Земята в предходно обяснение.

Комбинацията от вътрешни и външни методи е начин на живот, който се разпростира далеч отвъд конкретни практики, изпълнявани 2-3 пъти седмично.

Ли Тие Гуай символизира огъня и силните емоции. Емоциите у човека са небалансирани и изискват доста работа, за да се балансират. Сърцето е и символ на състраданието към всички чувстващи същества (по будистки модел).

Чонг Ли Чуан – Войнът съживител

Смята се, че Чонг Ли Чуан  е живял по време на династията Джоу (1122-256 г. пр.н.е.). Сред многото му сили била трансмутацията и познаването на еликсира на живота. Неговият атрибут е ветрило, което може да върне мъртвите към живота.
Той е представен като Дебел човек с показващ се гол корем.
Чонг Ли Чуан представлява воините.

Лечение: Триграмата, която представлява този безсмъртен е Чън – Светкавица. Следователно тук се разглежда енергийния аспект на тялото, природата и вселената. Западнияt свят е тръгнал по пътя на уредите: измерване на природните феномени и опит за повлияването им посредством машини. Това води до добри технологии, които добряват начина ни на живот, като ни спестяват време и усилия. Примерно, вместо да се губи много време в пране, миене на съдове, бърсане на прах и прочие, ние имаме перални машини, съдомиялни машини, прахосмукачки-роботи. Тази автоматизация е довела до отваряне на свободно време на съвременния човек. Според изследване на СЗО, само за малко повече от десетилетие, обхватът на депресивните състояния е нараснал с цели 18% (източник). Изводът е, че, въпреки че съвременния човек живее в безпрецедентен комфорт и все повече хора по света забравят какво е това глад, бедност и болестите свързани с тях, то той е все повече депресиран и нещастен. 

Тъжно, но факт. Хората в Бутан, най-щастливото място на света, вече не са толкова щастливи, пише Business Insider. В класацията на ООН за най-щастливи държави на света за периода от 2015 г. до 2017 г. Бутан бе поместена на непрестижното 97-мо място от общо 156 държави. Причините? Телевизията, мобилните телефони и компютрите, твърди проучване на индийски социологичен център.

Лечението е не да живеем откъснати от света и да не ни липсва това, което не знаем, че съществува. Изходът е да се придобият умения за емоционална хигиена, за повторно свързване на тяло-емоции-ум, за връщане към хармонията между вътрешния енергиен свят на човека и енергийната вселена около нас. Възможно е да се постоят машини или да се използват медикаменти, които да повлияят нашето настроени, но това не води до трайни резултати, а напротив – прекрати ли се въздействието на машината или медикамента, състоянието се влошава. Изпробвайте следното: отнемете таблет от ръцете на дете, което гледа като омагьосано детските картинки, които устройството му представа, и ще видите един наистина ядосан, фрустриран и депресиран възрастен човек.

Цялата практика в Даоската вътрешна алхимия е насочена към възстановяване и/или поддържане на здравето, чрез баланс на емоциите и трансфрормиране на отрицателните емоции в положителни; чрез възстановяване на естествения поток на ци в тялото, чрез балансиране на инстинктите, като се удовлетворяват нудите ни по най-естествения начин – без да губим ценна есенция. Западът е развил прекрасни теории за ролята на секса в нашия живот, но на практика западният човек търси в източните учения разюздани екзотични преживявания, които, вместо да му донесат така търсенето удеовлетворение, да преодолеят изтощението му в следствие на изтощаването на неговата сексуална енергия. 

Положението в царството на ума не е по-различно: както казва сър Кен Робинсон, върхът на образователната система са професорите, а за тях тялото служи само като транспорт на главите им, в които те жевеят, при това само в едната половина – рационалната.

Отварянето на съзнанието за креативната ни страни е от жизнено важно значение, като това не означава да ограничим тази креативност само до изкуствата и хората, които имат талант за тях. Всеки човек има талант и потенциал за огромна креативност. Отново: погледнете едно дете, то може да си игра с листо или клечка. И не само това, то не се страхува да греши, когато иска нещо използва всичко налично като знания и поведение, за да го получи, с което страшно изнервя нас възрастните :D. 

Макар да стана дума за три страни на нашата енергетика: тяло, емоции, ум, то говорим за едно и също нещо – енергия. Ако успеем да балансираме влечението ни по материалната страна на вселената с уменията да използваме нейната енергийна страна, тогава ще получим много повече, отколкото очакваме. 
От гледна точка на даоизма, депресията е застой на енергията, свързан с дисбаланс на белодробната енергия и тази на дебелото черво. Задръстване, застой, опит за тотален контрол, неудовлетворение в мислите при липса на движение и действия. Не случайно съвременният човек диша плитко и несъзнателно.

Все повече хора се насочват към Тай Чи или Нейдан, защото усещат, че тези толкова екзотични дисциплини запълват нужда, която западния начин на живот не може да им даде като алтърнатива. Енергията в нашите тела отсъства от нашата култура. 

Светкавицата, в крайна сметка раздира тъмата, за да освети всичко, което бурята закрива. Това е и ролята на енергийните практики – да осветят всичко това, което сме като хора, като личности, като живи и чувстващи същества. И да имаме уменията да действаме съобразно това знание, като развиваме своя потенциал по един много целеустремен и ефективен начин, който да е в наша полза, но и в полза на всички останали същества. 

Чонг Ли Чуан е символ на духовния воин, който е преминал отвъд агресията и е способен на благост, доброта, прошка.

Лю Дун Бин – Главният лидер

Лю Дунбин е учен от 8-ми век, който научил тайните на даоизма от Джуан Лин Чуан. Облечен като учен, той е почитан като такъв. Неговият атрибут, мечът, който може да покори злото, му позволява да пътува по земята, убивайки дракони и борейки се със злото.
Той е представен с меч на гърба и четка срещу мухи в ръка.
Лю Дунбин също е божеството-покровител на бръснарите.

Лечение: Този Безсмъртен представлява елемента на Езерото (или блато) – триграмата Дуй – водоем, в който се оттичат отпадъците от по-ниските области. Трябва да помним, че ако използваме отрови, те ще се настанят в долните области или „канавките“ на тялото, където могат да застоят и да причинят заболяване. Това може да се нарече основата, върху която стои съвременната медицина.

Стресът, преяждането и консумирането на неестествено рафинирани храни с високо съдържание на рафинирани захари и сложни въглехидрати, претоварват организма, така че той се натоварва с отпадъци, които не може да елиминират достатъчно бързо чрез органи като белите дробове, кожата, бъбреците и червата. Този прост сценарий е една от основните причини за слабия имунитет и обяснява разпространението на толкова много инфекции и заболявания на имунната система днес.

Използването на умерено количество естествена храна, без прекалено много захар, бяло брашно, сол, с участие на сезонни плодове и зеленчуци, качествени протеини и аминокиселини, ще бъде основното условие, при което тялото да не бъде задръстено с отпадни вещества. Като пример за неподходяща диета ще дам широкото разбиране за прием на зелени салати през зимата от хора, които са със слаб вътрешен огън, Това не само не е здравословно, но може да доведе до повече влага и студ в организма, констипации (запек), а при някои жени с преклаено слаб огън, може да доведе и до нередовен цикъл или до спирането му. 

Външния метод за очистване е да се търси не само добра, проста, естествена и съобразена с човека и сезона храна, но също и с чиста вода и въздух.

Вътрешните аспекти са отново свързани с емоциите. Като допълнение към емоционалната хигиена, която се постига с начални практики като Вътрешната усмивка и Шестте лечебни звука, ще гобавя някои масажни техники за подобряване на кръвоснабдяването, раздвижването на лимфата и намаляване на задържаните емоции и токсини в подкожието и вътрешните органи. Пример ще дам с гърления център, който е свързан с езика, говора и себеизразяването, както и със сърцето. Това прави гърлото доста чувствително откъм задържани емоции или “преглътнати” думи. Работата с гърления център с комбинация от Ци самомасаж и релаксиращи практики с Вътрешната усмивка, както и изчистването му чрез медитацията на Микрокосмичексата орбита, балансира това емоционално задръстване и е добра превнция срещу силни емоции, които могат да увредят гърления център.

Засилването на имунната система е част от същите практики свързани с тимусната жлеза. А цялостното отваряне на сърцето за радост, безусловна любов и състрадание има голямо влияние върху всички емоции и балансът на петте елемента (у син) в тялото. 

Чистотата и хигиената са предпоставка за здраве. Но не само външни чистота и хигиена, а преди всичко вътрешни.

Хе Сиан Гу – Безсмъртната жена

Безсмъртието на Хе Сиан Гу се дължи на постоянна диета от седеф на прах и лунни лъчи. Докато го поглъщаше, тя се заклева да остане девствена.
Според друга версия Хе Сиан Гу, дъщеря на собственик на магазин от 7-ми век, изяла вълшебна праскова и станала безсмъртна. Оттогава тя лети наоколо.
Тя се приписва на езерото с лотос/лотос, което може да култивира хората чрез медитация.
Понякога ѝ се приписва праскова, божественият плод на боговете, свързан с безсмъртието или музикален инструмент или черпак за разпръскване на мъдрост, медитация и чистота.

Лечение: Пречистване на органите и жлезите. Тази даоистка безсмъртна жена представлява Майката Земя, нашият източник в природата, която е и нашата пречистваща сила. Тя е нашата възпитателка и представлява неподправената чистота на самата природа чрез своята „вътрешна алхимия“ на вътрешно пречистване. Методите на пречистването се свързват с тримата Кун – Земя.

Гладуването е външният метод за пречистване. Наскоро Йошинори Осуми, японски учен, спечели Нобелова награда за медицина с изследването си върху автофагията, която е основен метод за разграждане и рециклиране на клетъчните компоненти. Неговото проучване показва, че кратките периоди на гладуване имат положителен ефект върху обновяването на клетките и забавят стареенето. Благодарение на автофагията клетките се обновяват, тялото се бори с инфекциите и изхвърля токсини. Проблемите с този процес са пряко свързани със заболявания като рак, диабет от втори тип и алцхаймер. Известно е, че една инфектирана клетка се опитва да разгради бактериите, използвайки същите механизми и протеини, които използва и при автофагията. Ако успеем да повлияем на автофагията в раковите клетки, тялото ще ги възприеме като увредени клетки и ще ги унищожи само.

На ниво вътрешна алхимия съществува така наречената практика по вкореняване или свързване със Земята. Процесът ства чрез всички центрове, които сочат надолу: Бълбукащ извор върху стъпалата, перинеум (Хуей Ин), дланите на ръцете (Лаогун) и междувеждието (Ин тан), което свързва небесната енергия със земната като я вкарва в тялото и можем да я насочим надолу, към центъра на Земята). Свързването със земната енергия служи като рециклиращ процес, една неоценима помощ от Майката Земе, която преработва нашата замърсена енергия и я връща в тялото обновена и живителна. Не на последно място, една такава връзка с това удивително живо същество, кактото представлява Земята, има като последствие чувството, че човек не е сам. Както и много важни катализиращи практики във висшите нива на алхимията, като тласък при излизане на финото енергийно тяло от физическото. 

Хе Сиан Гу символизира меката земна Ин енергия, която поддържа живота в материална форма.

Цао Гоу Джиу  – Кралският чичо Цао

Смята се, че Цао Гоу Джиу е брат на императрица Сун от 10-ти век, чичо на императора от династията Сун и син на военен командир. Неговият атрибут, кастанетите, се смята, че произлиза от пропуска, който му дава свободен достъп до двореца, предимство на неговия ранг.
Приписва му се и нефритена таблетка, която може да пречиства въздуха.
Според друга версия, по-малкият брат на Цао Гоу Джиу, Цао Джиндзъ, е бил побойник, но никой не е посмял да го преследва заради мощните му връзки, дори след като е убил човек. Кралският чичо Цао бил толкова обзет от тъга и срам за брат си, че напуска поста си и дома си.
Той е представен с официална придворна роба, винаги най-хубавата роба сред всички Осем безсмъртни, и носещ кастанети.
Цао Гоу Джиу е божеството-покровител на актьорите.

Лечение: Лечение чрез хранене. Храната е нещо от външния свят, което влиза в тялото. Колкото по-пригодна е за тялото, толкова по-малки са процесите по нейния буквален прием и усвояване. Когато се храним, нашата имунна система отслабва временно, за да допусне външните вещества, които тялото да разгради и усвои. Тук управлява триграмата Ген – планина. Планина от храна – планината, която изгражда рамката на нашето физическо тяло, компонентът на нашето здраве, който гласи „ние сме това, което ядем“.

За съжаление, повечето от храните, които консумираме днес, не ни дават това, от което се нуждаем. В различни проучвания е установено, че хората, които консумират препоръчителните дневни дози от основни хранителни вещества, все още не получават това, от което тялото се нуждае за оптимално здраве и правилно функциониране. Това доказва, че не само в съвременното ни хранене липсват хранителни вещества, но и в почвата, в която се отглежда храната ни.

Съществуват множество диети и възгледи за правилното и природосъобразно хранене. В даоската вътрешна алхимия има школи, които наблягат над вегетарианството, други над приема на билки и добавки, трети смятат, че храненето трябва да отговаря на вътрешните дисбаланси и да допълва всеки от Петте елемента на вътрешните органи, който е в недостиг или да успокоява излишъците. 

Външният подход е чрез храната, нейното количество и качество, да се повлияват енергиите на петте елемента.

Вътрешният е, чрез практики като Вътрешната усмивка и Шестте лечебни звука да се балансират емоциите, което променя и вкусовете. Един от моите учители казваше, че 30% е въздействието на храната и 70% на вътрешните практики. Комбинацията от двете дава 100%. Ако човек е съзнателен по време на хранене, трудно би преял.

Хан Сян Дзъ – Философът Хан Сян

Твърди се, че Хан Сян Дзъ е бил племенник на Хан Ию, известен учен от 9 век. Сред специалните му умения била способността да кара цветята да цъфтят моментално и да успокоява дивите животни. Неговият атрибут е флейтата, която може да предизвика растеж.
Той е представен като щастлив човек.
Хан Сян Дзъ е покровител на музикантите.

Лечение: Лечението, свързано с вятъра, се отнася до насищането с кислород, по-конкретно до жизнеподдържащото ни дишане. Ци означава както жизнена сила, енергия, така и въздух.

Всички дихателни практики се свързват с триграмата Сюн – жлъчката като Ян орган вътре в тялото, короната на дървото (елемент дърво), през която минава вятъра – външната стихия. Дихателните практики имат умението да разпалват вътрешния огън и да го регулират, за да не е нито прекалено буен, нито прекалено слаб. Вятърът може да разхлажда, но, ако не бъде контролиран, може да се превърне и в ураган. Коремното естествено дишане в комбинация с обърнатото даоско дишане са двата основни метода за работа с дихателните практики.

Когато се говори за дихателни практики, се има предвид и методи, при които се работи на енергийно ниво. Такива дихателни практики са яйчниково/тестисно дишане, перинеумно дишане, костно дишане и други. Основното умение е да се насочва съзнанието, като циклите на вдишване и издишване оформят процеса, свързан с контракция и релаксация на всички вътрешни диафрагми и движението на флуидите в тялото. По този начин Ци, енергията-дъх се движи из тялото свободно и то „свири“ божестените трели на съществуването ритмично и изпълнено с радост.

Лан Цай Хъ – Безсмъртният хермафродит

Твърди се, че Лан Цай се скитал по улиците като просяк, докато пеел песен за краткостта на тленния живот. Нейният/неговият атрибут е кошница с цветя, свързана с дълголетието, която тя/той носи, за да напомня на зрителите за преходността на живота и с която тя/той може да общува с боговете.
Тя/той е представен по различен начин като младеж, възрастен мъж или момиче; в съвременните снимки обикновено като младо момче.
Тя/той е представен с оръфана синя рокля и само с една обувка.
Лан Цай е божеството-покровител на цветарите.

Лечение: Този, съчетаващ както мъжки, така и женски качества, безсмъртен е свързан с триграмата Чиен – Небе. Той е възприеман за крайно екстравагантен, дори луд. 

Лан Цай олицетворява факта, че всеки, който иска успешно да върви по Пътя на вътрешните промени, трябва да открие сърцето си и истинската си духовна, небесна същност. Небето, което ни осигурява космическата енергия на любовта, духовната хигиена и подмладяването.

Този безсмъртен представлява и „Белия тигър“ от китайската даоистка митология, за когото се казва, че ще се завърне на Земята, когато императорът (т.е. сърцето) управлява с абсолютна добродетел. Даоистките Безсмъртни ни учат, че трябва да се превърнем в празен съд, освободен от потиснатия емоционален и умствен багаж, за да можем да прегърнем мистерията, която наричаме Дао.

В даоизмът се почита естесвения Дух, който се свързва с изначалната природа и връзката с Дао. Това, което ни отделя от Дао е маймунският ум, който се опитва да ни отдели от всичко съществуващо и да ни управлява, като ни поставя в изолация, страх и нещастие. „Ти не си достоен!“ е достойна мисъл за маймунксия ум, който е недоверчив, егоистично пресметлив, обидчив, непостоянен, капризен и в същото време – крайно критичен.

Да си „луд“, означава да изоставиш този ум и да насочиш развитието на изначалната си природа и Дух, които отново свързват трите ума в тялото (Шън с дзин и ци), след което човекът автоматично осъзнава връзката си с всичко останало. Лудост е, защото в този материален свят, да се откажеш от диктатът на маймунския ум, означава да не търсиш всички облаги, които той носи – амбицията, търсене на признание, забогатяването и излишествата… Даосите смятат, че изобилието е следствие, а не цел. Приемат всичко, което получат като дар от Вселената, но не търсят излишества, като основна цел в живота, защото те само усилват дисбаланса в тях.

Духът се проявява в тишина, когато маймунският ум е замлъкнал.

Цветята са мимолетни и ни напомнят, че животът също е такъв. Мнозина прекарват живота си в съмнения, и това може да е част от личните им уроци. Но отвъд съмненията, няма място за отлагане. „Кога, ако не сега?“, „Къде, ако не тук?“, „Кой, ако не аз?“… Често мислите ни поставят пред уж неразрешими дилеми. Не сме достатъчно мъдри, за да учим, а после нямаме достатъчно младежки сили; нямаме време, а живеем в скука и отчаяние, претрупани от безсмислени активности; даваме здраве за пари, които после да харчим за здраве; разкъсани сме между огромни екзистенциални интелектуални противоречия, а не проявяваме интерес да се погрижим за себе си. Искаме да сме велики, а търсим съжаление…

Ако човек приеме красотата на цветята само за миг, само за миг осъзнае, че следващата минута, следващия дъх, следващия миг не са му гарантирани, тогава не би губил минута в интелектуални лабиринти и самосъжаления.

Защо търсим съвършения „безсмъртен“ даоски учител?

Всеки начинаещ иска да открие учител, който го вдъхновява, и в същото време има знанията и уменията, за да го води по Пътя на вътрешните промени. И това е напълно в реда на нещата. Освен, ако идеализираният образ на този мечтан учител е толкова далеч от реалността, че се явява пречка за самата практика.

Завършвам с това дълго въведение към представянето на концепцията на Осемте безсмъртни, защото те символизират доста различни типове хора, с различни характери, съдби, достойнства и недостатъци. Поне от моята ограничена лична гледна точка, те показват, че шанс за развитие на личния потенциал има всеки, независимо как обществото и околните го определят, независимо как самият той се самоопределя и възприема. 

След като прочетохте за тях, опитайте се да излезете от контекста, че те са митологични герои, които обобщават различни символи. Задайте си въпроса: бих ли учил/а от някой като тях? От учител с физически затруднения? Ами от жена (ако сте мъж)? От гей или хермафродит? От прекалено екстравагантен учител, да не кажем луд? От немощен и възрастен учител? От прекалено млад? От такъв, който е изоставил семейството си? А от възпълничък човек, който обича да си похапва? Мисля, че започвате да схващате идеята…

През годините съм срещал множество представи за това “как изглежда съвършеният даос“ и „какъв трябва да е той”.

Самият аз съм минал през различни етапи: от това да не съзнавам, че имам идеализирана представа, през това да търся учители, които отговарят на тази представа, да се боря с тази представа, до това да мина през процес да уча от всеки, който е склонен да сподели своя опит и знание, без да търся сходство с някаква моя представа или дори сходство на характерите. Единствено да бъда благодарен, че някой е отделил време и усилия, за да споделя с мен своя опит.

Минавал съм пред периоди на отричане на този или онзи, само защото не отговаря на идеализираната ми представа за това как би трябвало да изглежда човек, който претендира, че има определени умения. От опит съм установил, че съм научавал много полезни и практични неща от хора, с които не бих бил приятел извън общия ни интерес към практиките. Разбира се, попадал съм и на такива, на които се възхищавам и с удоволствие съм учил при тях. Но, знаете ли, това че харесваш някого, не означава задължително, че от него ще научиш най-полезните неща. Това трябва да се има предвид – личната симпатия не трябва да се намесва, когато става въпрос за учене и търсене на учител. Дори напротив, понякога личните симпатии препятстват процеса на учене, както и процеса на преподаване.

Преди години имаше една жена, която беше дошла на организиран от нас семинар, която изказа в синтезиран вид причината за търсенето на идеалния учител/даос. Тя сподели приблизително следното, след като попита дали познаваме “истински даос”, цитирам по памет: “Ако мой учител е истински даос, който, примерно, може да спре слънцето, то той ще има силата да ме промени с лекота!” 

Всички искаме да намерим някой толкова могъщ, че да свърши цялата работа вместо нас. С едно щракване на пръстите. Но и да отговаря на нашите визуални представи, високи очаквания и морални стандарти!

Ще ви кажа една „тайна“: откажете се, няма такъв човек! Няма съвършени хора, както няма и такъв, който да ви промени, а вие просто да продължите да правите същите глупости с живота си.

Истинското учене започва в момента, в който чиракът, въпреки своите романтични идеали, започне да практикува всекидневно и упорито. Да се учи от хора, които имат своите недостатъци, също е част от процеса по приемане на личните такива: от осъждането, което замества ученето и изправянето пред личните недостатъци, към осъзнаването, че, въпреки своите човешки недостатъци, човекът, от когото учи, е стигнал там, където е, въпреки тях, което е достойно за уважение. Уважението е нещо, което се появява автоматично, когато чиракът започне да приема своите недостатъци, което ще означава, че е спрял да търси съвършен учител-даос .

В крайна сметка, всеки, който е задържал своята практика в по-продължителен период от време, е достигнал до извода, че съвършени хора няма. Докато човек е във физическа форма, ще бъде подвластен на своите емоции, недостатъци на характера, предразсъдъци, травми и страхове. И това не е повод за оправдание, а е предизвикателство, което осмисля практиката.

Осемте безсмъртни не са идеал, който да преследваме, а нещо много по-практично, символно и всеобхватно. Но най-важното, което съзирам в техния образ е това, че всеки има шанс да развие своя потенциал и да води възможно най-пълноценния и изпълнен с радост живот, който въобще може да постигне. Всеки!

В такъв случай: какво е вашето извинение?