Неда от Shredded Promises ми изпрати няколко въпроса в края на миналата година. Интервюто вече е факт:
Нашият коледен събеседник се казва Иван Петков. Иван е сертифициран инструктор към Системата на Universal Healing Tao, дело на майстор Мантак Чия. Поканихме го да разкаже за даоизма и даоските практики, които практикува от 15-годишен и преподава от около 4 лета. На мен ми е трудно дори да напиша уводните думи. Как да пиша за нещо, което преживявам и не разбирам съвсем, но много искам да е споделено? Днес се опитах да покажа лечебните звуци на баща ми, който след като сне учудения си поглед от развълнуваните ми телеса, каза: „Притеснявам се, когато правиш тези неща срещу мен.” После, разбира се, му стана интересно. С всичко това искам да кажа, че между избора да ползвам клишета за увертюра и просто да ви пусна да четете надолу – избирам второто. Нищо не е по-ценно от същината на нещата, защото всичко друго я заобикаля, нали така?
Иван, в своя блог казваш, че да живееш, за теб означава да се движиш и да се радваш. Звучи простичко, но как го случваш в живота си?
– С жест можем да докоснем, да помилваме (любим) човек, да го целунем, да го прегърнем, да го подкрепим. И в тия простички жестове има всичко, от което се нуждаем. Радостта е заложена в самото движение.
Като дете танцувах. Тогава не се радвах много, защото, докато другите деца играеха, аз бях на тренировки, а ваканциите – на лагер-школи. След това прекъснах и в тоя период попаднах на даоските практики. Години след това, в труден за мен период, започнах отново да танцувам – салса и други латино танци. Видях танцуването под друг ъгъл. Върна ми радостта. За мен танцът беше като медитация. Можех да танцувам и да се зареждам. Успях да приложа на практика наученото от даоските практики – ниския център, трансформирането на емоциите, заземяването, свързването с партньора…
Принципите на Дао са прости и естествени, защото са природни принципи. Следователно могат да се приложат към всичко, което правим и така да изразим своята истинска същност – да бъдем здрави, щастливи и дълголетни.
Даосите са открили, че ако поддържаме само три „съкровища“, ще бъдем в оптималното си състояние и ще успеем да реализираме пълния си потенциал. Първото съкровище е тялото и свързаната с него творческа (сексуална) енергия. Ние, на Запад, познаваме само сексуалната енергия, която има потенциала да създава материя и нов живот. Същата тази енергия обаче е и творческа и, ако успеем, вместо да я пропиляваме, да я издигнем към сърцето и главата, тогава тя може да подхрани нашето съзнание и да ни донесе вдъхновение. Вдъхновение и творчески потенциал, който да използваме според темперамента и желанието си – в своята професия, в своето хоби или в своето ежедневие. Всеки е имал ден, в който всичко му се е получавало с лекота и е изпитвал радост от живота. Това е да се живее вдъхновено, това правят и даоските практики.
Второто съкровище е жизнената ни енергия. Докато сме млади, всичко ни се струва лесно. Това е така, защото имаме много жизнена сила и сме здрави. Напредването на възрастта, грижите, неправилния начин на живот, лошото хранене, всички тези фактори изтощават нашите сили и започват проблемите. Жизнената ни сила е пряко свързана с начина, по който дишаме. Даосите използват една и съща дума за „дъх, дишане“ и „вътрешна енергия“. Дихателните практики развиват и връщат нашата жизнена сила.
Третото съкровище, това е умът ни, способността ни да осъзнаваме и да се развиваме, да еволюираме. Даосите отличават два вида осъзнаване – първото наричат „маймунски ум“, този, който се обижда, ядосва, неспособен е да бъде последователен, мързелив е, обича да си угажда… Този, заради който страдаме. Тази страна е крайно емоционална и разглезена. Другият ни ум е свързан с нашата интуиция, нашата воля и намерение, той носи спокойствие, хармония и е чудесен инструмент. Този ум е свързан с прякото познаване на нещата, с оня глас, който често ни казва, че ще направим глупост, но ние рядко го слушаме. Ако развиваме нашия интуитивен ум и използваме като чудесен инструмент нашия рационален ум, тогава ще сме по-спокойни и по-малко ще се влияем от силни емоции и по-рядко ще изпадаме в крайности.
Ако поддържаме тия три съкровища (тялото, жизнената енергия(дишането) и ума) в изправност, тогава ще имаме повече избор в живота ни, ще се радваме повече, ще бъдем здрави, ще имаме сили за хубавите неща.
В този смисъл, радостта от живота означава движение. Примерът е често използван и до болка познат, но вижте едно дете – то постоянно действа, изразява своите творчески способности. И това е така, защото има енергия. Докато зрелият човек е изтормозен и вечно уморен.
– А кога е обратното, кога пропускаме да се движим и да се радваме?
Краткият отговор е: когато не сме цялостни, когато сме затворени в себе си, отдадени на личните ни страхове и силни емоции, които те предизвикват. В такова състояние нашата енергия бързо се изчерпва, защото ние сме разпилени – умът ни е зает с мними или реални проблеми, които постоянно украсява. Тялото ни е стегнато от стреса, поради което нямаме желание да се движим; дишането ни е плитко. От всичко това се чувстваме самотни и изпълнени със съмнения, неудовлетворени, поради което търсим опора извън нас. Не след дълго и сексуалната ни енергия е в състояние на пълен хаос, което никак не помага нещата да се подобрят. Не мисля, че подобно състояние може да носи радост.
– Какво е Дао за теб сега и променяше ли се представата ти за даоските практики във времето на твоето лично развитие? Къде усещаш най-дълбоки промени у себе си?
– Първоначално, когато почнах да практикувам, за мен Дао беше сбор от мъдри мисли, легенди за изключителни хора, всичко това чуто от хора, които гледах с розови очила. Бях тийнейджър. Трябваше ми време, за да усетя ефекта от практиките. Поради бързото израстване бях слаб и с нервен стомах. За кратко станах вегетарианец. След като практикувах няколко месеца станах по-спокоен, реших проблемите със стомаха. Когато човек усети реална полза от практиките, нещата започват да придобиват реални измерения, не са само романтични разкази за далечни земи и непознати хора. На мен ми отне време, за да започна да виждам нещата по-реалистично. Да виждам човешкото у хората, от които се учех и това да не ме разочарова. Имах възможност да видя как практиките ги променят и им помагат. Отстрани се вижда по-добре. Но личната промяна мотивира много повече. С времето започнах да виждам собствените ми недостатъци, предразсъдъци, модели на поведение, травми – въобще всичко онова, което ме е направило човека, който съм. В началото това е плашещо, защото всеки от нас е свикнал с един идеализиран и захаросан образ за себе си. Проблемът е, че той не е истински и изисква много време и усилия, за да се поддържа, изтощава ни много. С времето обаче, човек свиква да приема и себе си такъв, какъвто е. И това помага.
През изминалата година си счупих крака. Бях по средата на едно корпоративно обучение. Оставаха още две седмици и бях на път да се откажа. Но реших да продължа. Завърших обучението с гипс на крака, като първото занимание беше на следващия ден, след като си счупих крака. Провеждахме и месечни семинари и не пропуснах нито един. Не пропуснах нито едно от редовните занимания, които водя. Любопитно ми беше дали ще имам волята да го направя. Неблагоприятните обстоятелства ми дадоха възможност да пробвам нещо, което не бях пробвал до момента – да практикувам при наистина всякакви условия, независимо какво се случва. Не мога да уча хората, че трябва да практикуват при всякакви обстоятелства, ако сам не съм убеден, че е възможно и е правилно. Личният опит е най-важен. Сега мога с чисто сърце да кажа, че практиката трябва да е непрекъсната. Лесно е, когато всичко ни е наред. Когато обаче не е, нещата придобиват други измерения. Но това е шанс да учим. Опитвам се да уча от обстоятелствата и от хората, които на свой ред се опитвам да обучавам.
– В наши дни мнозина от нас разпиляват енергията си навън. Вглеждаме и се протягаме в благинките и забавленията на материята, сякаш това е, което трябва да правим или навярно, защото е лесно да ги достигнем. Потребността за вътрешно развитие, здраве, е някъде между другото, поне на мен така ми се струва. Как човек, според теб, следва да поддържа правилен баланс между вътрешно и външно?
– Не бих разделил нещата на външно и вътрешно, на материя и дух. Това са теоретични разделения. Нашето тяло не е отделено от средата, в която живеем. Всеки миг ние вдишваме и издишваме и постоянно осъществяваме връзка между вътрешното и външното. Пием вода и се храним, отново сме във връзка с външния свят, без която не можем. Човекът е отворена система, но с избирателна пропускливост. Това са динамични процеси и от гледна точка на тези явления, нашето здраве и щастие е точно хармонията, която поддържаме при тяхното естествено протичане. В началото балансираме тялото, съзнанието и емоциите си като прекратим загубата на жизнена сила. Губим жизнена сила основно чрез:
- репродуктивната система
- отрицателни емоции
- претоварване на сетивата
- лоши хранителни навици
- неправилно и плитко дишане
Като запушим „течовете“ и имаме малко повече сила, вече можем да се заемем да се променяме и еволюираме. Преди това, отпуснати и останали без сила пред телевизора или компютъра, е невъзможно. Остава си само едно добро пожелание, което така и не реализираме никога.
– Как жената следва да се грижи за себе си?
– Както се казва „пази Боже“ мъж да учи жени как да се грижат за себе си! 😀 От гледна точка на даоските традиции, няма разделение между мъже и жени, т.е. като казваме „даоси“ имаме предвид както мъже, така и жени, които практикуват. Единствената разлика е по отношение на половите ни белези, за което и ме питаш. Даоските сексуални практики за жени включват използването на нефритеното яйце, специфични дихателни упражнения и работата с творческата сексуална енергия. Зная ги на теория, но поради това, че съм мъж, няма как да имам опит с тях. А личния опит в даоските практики е всичко. Освен това, ако почна да давам съвети към жените, рискувам да проектирам личните ми мъжки очаквания към тях. Затова бих препоръчал на дамите, които проявяват интерес, да отидат на някой семинар за „Нефритеното яйце“. Мисля, че там ще научат всичко, което им е нужно, за да се грижат за женската си страна.
По отношение на отношенията между половете и по-специално в двойките, ще споделя личния ми опит и наблюдения. Намаляването на жизнената сила е причината да намалее нашето биомагнитно поле, а с това намалява и силата на привличане между партньорите. В тая връзка, ако всеки от партньорите се погрижи за себе си, да е в добра форма, да засили жизнената си енергия, да намали отрицателните емоции и ежедневен стрес, тогава привличането ще се възстанови.
Живеем във времена, в които индивидуализма, дори крайният егоизъм и консуматорство са издигнати в култ, но противно на логиката, вместо да се грижим за себе си, ние тотално сме се зарязали. Даоските практики предлагат една интересна идея: всичко започва от нас самите. Първо да се погрижим за себе си, едва след това можем да подкрепим и помогнем на хората, които обичаме.
– Можем ли да говорим за дао „култура“ в България?
– Не, но и не искам да говорим за „култура“. Първо, даоските практики са сравнително слабо познати в България. Това вече се променя, група от инструктори от UHT системата на Майстор Мантак Чиа сме се заели да ги популяризираме, защото лично сме убедени в ползата от тях. Второто е, че Дао не е религия, нито е философия. Практиките ни дават средства да се поддържаме здрави и жизнени. Какво прави всеки със своята енергия след това, зависи от самия него. Това не е клуб по интереси или социален клуб, че да се отделяме от останалите хора според някакъв вид „култура“. Ако трябва да определя Дао с една дума, то това е „естественост“. В тоя смисъл, всеки, който използва даоските практики е обикновен човек, с обикновен живот. Човек, който иска да се поддържа здрав, да е щастлив и да е дълголетен.
Опитваме се да подпомогнем естествената поява на дух на споделяне и учене. Споделяне на личния опит и учене от чуждия. Така човек напредва бързо, по-мотивиран е. Нашето общество има нужда от хора, които могат да споделят знания и опит и да си помагат един друг.
