Да ви провокирам с още един пост. Днес май е ден за сексуално-морално-любовчийски теми. Като всеки ден, де. 😀 Сигурно сте забелязали (всъщност няма как да не сте), че всички около нас, включително и ние самите, си ‘умираме’ за любов. Наскоро имах повод да зачекнa темата с няколко различни познати, които практикуват и се занимават с различни „духовни“ системи . Та това, което ми направи впечатление е, колко много е експлоатирана темата за любовта при тях. Разбира се, в най-чист и идеален смисъл… и в по-конкретен 😛
О, амур, колко много хора са страдали и гаснели през хилядолетията в твоето страстно преследване! Почетете това изречение с патос, винаги съм искал да го кажа така театрално! 😀
Това, което виждам в другите и в себе си, разбира се, е как стремежът за търсене за любов си остава един вечен стремеж. Без да имам надежда някога да бъде задоволен. Защо става така? Защо едно от най-хубавите човешки чувства е причина за толкова страдание, надежди и желания? Част от отговора го има в предходния ми пост, където засегнах момента с желанията. Друга част ще се опитам да споделя тук.
Пак ще започна с директния отговор: невъзможността ни да намерим задоволяваща любов е в това, че я търсим на неправилното място и по доста объркан начин.
Причината е, че никой не ни е научил защо, къде и как. А не сме научени, защото подобно знание не е част от масовата култура, морал и начин на възпитание. Тях може и да не можем да променим, но нас си можем.
Като начало трябва да разберем кое правилното място за търсене на любов. То е в нас самите. Вгледайте се в себе си и ако сте достатъчно искрени, ще видите, че вие и хората около вас, всички ние търсим някой да ни обича. Говорим за любов и взаимност, но на практика искаме някой, който да ни обича безусловно – да ни приеме с всичките ни хубави и лоши страни. От друга страна, когато намерим някой, който сметнем за подходящ за нашата любов, с времето той започва да ни дразни. Защото разликата между нашия съвършен идеал и този конкретен човек, от плът и кръв, с неговите добри и лоши страни е твърде голяма. Но ние искаме от него съвършенство, което самите ние не търсим от себе си. Е, другият прави същото – иска от нас съвършенство, което не търси от себе си. Нека обърнем малко нещата: защо не търсим съвършенство от нас самите, а да приемем другия такъв какъвто е? Звучи добре, ама май е много пожелателно, а? Сигурно сте чували, че човек привлича такива хора, какъвто е той самия. Не е абсолютно правило, но се случва много по-често. Та ако сме хора, които търсят любов, почти сигурно е, че ще попаднем на човек, който също търси, но не е готов да дава. просто като фасул.
На следващо място, без да съзнаваме, слагаме конят пред каруцата. Сърдечната енергия е доста буйна, както знаем, създава много силни емоции. Когато сме разбалансирани вътрешно, омразата и ревността са другото лице на любовта. Да искаме силна и страстна любов, нещо, в което няма нищо лошо, само по себе си, без да съзнаваме нашите собствени вътрешни процеси, е меко казано пряк начин да засилим омразата и ревността, вместо любовта.
Енергията на сърцето (любовта и радостта) е в пряка зависимост от нашата основна енергия, голяма част от която е сексуалната енергия. Когато изразходваме нашата сексуална енергия и отслабим тялото и волята си, тогава енергията на сърдечния център не е в равновесие/хармония/и се получава точно това, за което писах по-горе – вместо радост и любов, получаваме омраза и ревност. Парадоксално е, но се получава така, че в преследване на любовта, ние се изтощаваме сексуално и това ни води само и единствено към омраза и ревност, а не към любов. Вместо любов, която така силно желаем, ние намираме точно това, което не искаме, но незабелязано ни е изпълнило отвътре: лошите навици и изтощение са ни разбалансирали и негативните емоции ни владеят.
Пътят за да излезем от този порочен кръг: Лечебните звуци, Вътрешната усмивка, даоските методи за съхранение и опазване на сексуалната ни и жизнена енергия. Балансирането на сексуалната ни енергия е пряк път за разбирането и даването на безусловна любов. Дали е това става бързо и лесно? Това, което мога да споделя от личен опит е, че изисква усилия, които да се полагат ежедневно, целенасочено, осъзнато, с много търпение. И със забавление и радост. Има трудни моменти, но има и много забавни, весели и удовлетворяващи.
Силната сексуална енергия подхранва състраданието, разбирането и радостта у нас. Състрадателното сърце балансира сексуалната ни енергия.
Нещата при любовта са същите като при здравето. Можем да ги променим само за себе си. Но почнем ли да се променяме, ще забележим как започват да се променят хората, които привличаме и ни привличат. Хората, които обичаме.
