Син и Мин в Даоската вътрешна алхимия

1 Две династии, два възгледа

Възгледи за Син и Мин са развити от две школи, които твърдят, че тръгват от даoският безсмъртен и родоначалник на съвременната вътрешна алхимия Лю Дунбин. Двете школи съществуват в една и съща епоха, като се разделят на териториален принцип: Северна и Южна. Това разделение е повече от географско, тъй като северните династии се считат за по-цивилизовани, докато южните са по-близо до шаманските възгледи за света.

Северна традиция(Бейзон) и Южно традиция(Нанзон) са двете основни направления, които се появяват в историята на Нейдан (вътрешната алхимия) между 11-ти и 13-ти век. Северното и Южното направление във вътрешната алхимия са изпълнили историческата функция да предоставят на Нейдан два начина на самоусъвършенстване.

Северната и южната школи се развиват във време, в което Китай е разделен на две държави: династията Джин на север, династията Сун на юг. Скоро след повторното обединяване на Северен и Южен Китай, завършено от династията Юан в края на 1270-те години, няколко майстори на Нейдан започват да сливат двата възгледа. Това води до „съвместно култивиране на Син и Мин (Xing и Ming), което продължава да бъде основен предмет на Нейдан до наши дни.

Бейзон (Северната школа) поставя акцент върху Син (вътрешната природа, която е изначално усъвършенствана) и съответно се фокусира върху практиките, предназначени да пречистват ума („изпразване на ума“, „гасене на ума“, „завършващи мисли“) т.е. спиране на ума/мислите и виждане на истинската природа. Основните доктрини на тази школа използват будистки понятия и термини – по-специално на доктрината за „виждане/съзерцание на природата“.

Вместо това, начинът на самоусъвършенстване на Нанзон (Южната школа) поставя първоначален акцент върху Мин (животът на човек като индивидуално същество, включително неговата „съдба“ и получената „жизнена сила“ в настоящия живот) и се фокусира върху практики, които имат за цел да създадат еликсира на бесмъртието чрез пречистване на основните компоненти на човешкото същество: есенция/същност, дъх и дух (дзин, ци, шън). Тези практики следват последователността Същност → Дишане → Дух → Дао и се състоят от процес, обикновено подреден в три основни етапа, последният от които се състои в култивиране на Син или вътрешната природа. Трите основни етапа обикновено се наричат:

(1) „Пречистване на същността и превръщането ѝ в дишане“

(2) „Пречистване на дъха и превръщането му в дух“

(3) „Пречистване на духа и връщане към празнотата“

„Незабавна” и „Постепенна” реализация

В Бейзон (Северната школа), режимът на самоусъвършенстване на Нейдан, непосредственото осъзнаване на своята Природа е еквивалентно на постигане на Еликсир (има се предвид златния еликсир т.е. безсмъртие). Според изявление, приписвано на Ван Че, един от патриарсите на Северната школа, „Оригиналната истинска природа се нарича златен еликсир“. Това е същото мнение, което няколко века по-късно ще накара Лиу Имин, (северен майстор на Лонгмен, 1734-1821) да каже:

„Златен еликсир е друго име за нечия фундаментална Природа, зародила се и все пак завършена. Няма друг златен еликсир извън фундаменталната природа на човека.“ – Лиу Имин

Вместо това в Нанзон (Южата школа), методът на самоусъвършенстване на Нейдан се състои от постепенен процес, който се фокусира върху култивирането на Мин (жизнеността) в началния етап, но завършва с култивирането на Син. Култивирането на Мин изисква „правене“ (ю вей), докато култивирането на Син се извършва чрез „не-правене“ (ву вей). Стих на Вуджън пиен (Wuzhen pian) от Джан Бодуан описва процеса на вътрешната култивация като започващ с „правене“ и завършващ с „не-правене“:

„Започва с правене и едва ли човек може да види нещо;
когато става дума за не-правене, всички започват да разбират.
Но ако виждате само не-правенето като основно чудо,
как можеш да разбереш, че правенето е основата?“

Джан Бодуан

„Свързана култивация“ или още „Съединено самоусъвършенстване“

„Съединено самоусъвършенстване“ не означава, че Син и Мин трябва да се култивират едновременно. Счита се, че само изключително надарени хора могат да направят това. В повечето случаи „съединеното самоусъвършенстване“ означава, че и Син, и Мин трябва да бъдат култивирани, но единият трябва да се култивира първо, а другият по-късно.

По отношение на тази точка, разграничението между двете линии се отнася до това дали се започва първо със Син или с Мин. Северната школа Бейзон определя алхимичния процес като „първо Син, след това Мин“, докато южната школа на култивиране Нанзон го дефинира като „първо Мин, след това Син“.

2 Превод и значение

Мин (Ming – 命)

Мин може да означава „живот“; „съдба“, жизнена сила“ или „участ“. Отнася се до съществуването на индивида на земята – продължителността на живота му. Ming може също да означава „да извикам“ или „да приветствам“. Също така се казва, че йероглифът на Мин изобразява двата бъбрека, гледани отзад. При култивирането на Мин ние култивираме Ци, което от своя страна подсилва Дзин и му помага да се събере и слее в Дантиен. Докато култивира Мин и воля, човек започва да култивира Син (Вътрешна природа).

Мин се отнася до нашата първична Ци, Юан Ци („Оригиналната Ци“). Това е същият Мин като в Минмън („врата на живота“). Следователно Мин се свързва с жизнената сила и съществуването на човека, и още по-точно с продължителността на живота му.

Син (Xing – 性)

Xing обикновено се отнася до нечий характер. Xing се състои от 忄 (от 心 xin – „сърце“) и 生 sheng („раждане“ или „живот“). По-конкретно, Xing се отнася до вродената природа на Сърдечния ум, с който човек се ражда, и неговата възможност. Това включва както нашата инстинктивна животинска природа, така и човешките качества, които свързваме с нашето висше Аз.

3 Проявление на Син и Мин

Важна част от Син е свързана с това как разбираме себе си – нашите тенденции, откритост, адаптивност и способността ни да се променяме и трансформираме. Син се отнася до вродената природа, с която човек се ражда. Можем да кажем, че това е нашия характер с който идваме на този свят. Нашите наследени личностни особености, предразположения, дарби.

От друга страна Мин може да се отнася до това, което е придобито след раждането. Мин може също да се отнася до идеята за самоусъвършенстване, а Син до това, което човекът преживява от самоусъвършенстването. Човек култивира живота (Мин), за да осъзнае своята природа (Син).

В даоистките практики на Нейдан се смята, че Духа (Син / Xing) и Дъха (Мин / Ming) са свързани съответно с ума (xin 心) и тялото (shen 身). Син е свързан с Огъня и се намира в сърцето, а Мин е свързан с Водата, която се намира в бъбреците. Други автори също казват, че Мин се намира в пъпа, а Син пребивава в тилната част.

Син (Xing) е свързан с Ян аспекта на Сърцето, а също и с Цин (емоциите). Триграмата Ли често се използва за обяснение на взаимовръзката на съзнанието и емоциите. Ли е свързан с Шен (Дух) на човек, който се намира в сърцето. Външните плътни (ян линии) в триграмата Ли представляват Син и човешкото съзнание, докато прекъснатата, Ин линия в центъра на триграмата представлява емоциите. В даоистката медитация чрез успокояване на ума (съзнанието) емоциите също се успокояват и се трансформират. Тази трансформация на Ин в Ян възстановява Огъня в първоначалното му състояние преди Небето, чисто Ян състояние, представено от Триграмата Чиен (Небе).

Мин понякога се разглежда като Дзин (есенцията) на тялото, която се съхранява в бъбреците, но също така се свързва с оригиналната Ци или Истинската Ци, Истинския Ян огън във водата Ин. Когато Мин се култивира правилно, Дзин Ци се трансформира в Дух, който приютява сърцето. Това е друг начин за разбиране на преобразуването на прекъснатата централна линия на Ли триграмата в Ян, непрекъсната линия. Едновременно с това позволява преобразуването на водата в пара.

4 Практически поглед към Син (Xing) и Мин (Ming)

Чен Ин Нинг, даоист от школата Драконова порта, обобщава накратко и ясно взаимовръзка между Син и Мин:

„Син и Мин са като маслена лампа. Мин е маслото, а Син е блясъкът на пламъка. Без маслото не би могло да има пламък, но без пламъка маслото би останало неизползвано.”

Чен Ин Нинг

Системата на Универсалното лечебно Дао – Син или Мин?

Учителят на Майстор Мантак Чиа е Ий Енг (Бял облак) (1867–1967), който е част от линията Драконова порта, част от школата Всеобхватна реалност. Тези две школи са част от Северната традиция, която е повлияна от Будизма и Конфуцианството, и смятат, че трябва да се започне с култивиране на Син. Също така, тази традиция набляга на самостоятелния път на развитие, като това включва строг монашески живот.

Преди Ий Енг да срещне своя последен и най-способен учител, той вече е прекарал тридесет години в изучаване на вътрешна алхимия с различни майстори от различни школи. Абатът на северния храм на Драконовата порта посъветвал Ий Енг да продължи своята вътрешна алхимична практика и да научи истинските безсмъртни практики на Ней Дан. За да постигне това, той трябвало да напусне манастира и да потърси компетентен майстор в планините Чанг Бай Шан (Вечнобелите планини). Ий Енг открива такъв майстор и след 3 години на обучение, получава 9 алхимични формули, които са в основата на системата преподавана от майстор Мантак Чия.

Може би в резултат на Културната революция, Ий Енг пътува от север на юг, където живее в планините извън Хонг Конг. Той е на деветдесет и една през 1958 г., когато за първи път среща Мантак Чиа, който тогава е на четиринадесет години. Ий Енг обучава на деветте формули на този млад, но все пак предан и способен ученик. Той инструктира Мантак Чиа да научи човешката анатомия и да преподава тези формули на Запада. Yi Eng умира в Банкок девет години по-късно, на стогодишна възраст (1967).

Историята на Цялата линия от майстори, в това число и на Ий Енг е интересна, затова ще бъде развита в друга статия.

Да се върнем на темата. 9-те формули са:

1. Вътрешната усмивка, Шест лечебни звука, Микрокосмическата орбита;
2. Сексуални практики, включително съвместна култивация
3. Практиките на сливане на 5те елемента
4. Малкото просветление на Кан и Ли
5. По-голямо просветление на Кан и Ли
6. Най-голямото просветление на Кан и Ли
7. Запечатване на петте сетива
8. Сливане на Небето и Земята
9. Повторно сливане на човека с Дао

Здраве и дълголетие

Освен от своя учител Йи Енг, майстор Чиа се обучава и от други учители, от които научава важни практики, които в последствие включва в системата на Универсалното лечебно Дао. Пример за това е практиката на Желязната ризница. Друго характерно за системата е ранното изучаване на Сексуалното Гун Фу. По този начин системата представлява интересен синтез между Северната школа (Бейзон) и Южната школа (Нанзон), като превес в началото на системата вземат практиките свързани с Мин и целия процес на култивация на духа следва Мин Гун последователността: Дзин – > Ци -> Шън – > Празнота.

Съхраняването на Същността, есенцията или сексуалната енергия, още в началните етапи на практиката, правят системата особено подходяща за светския човек, за когото би било изключително трудно да се откаже от секса, а с това и с важната връзка с партньор и отношенията, които крепят семейството.

Съхранението на здравето и постигане на дълголетие, осигуряват достатъчно време за практика, за да може ученикът максимално да напредне в тоя живот и да осигури шанс да продължи в следващия, в случай, че не успее да завърши 9-те формули в настоящия живот.

Но дори да постигнем добро здраве и дълголетие, ползите от практиката са огромни!

Правене и не-правене

Друг много полезен аспект от разглеждането на Мин и Син е концепцията за правене и не-правене. Във всяка една практика, дори във всеки един елемент от практиката може да се намерят примери за Мин и Син.

Начало на практиката

Независимо дали започвате практиката си със загрявка или по някакъв друг начин, началото на практиката трябва да бъде Син – не-правене. Това означава успокоение на ума, тъй като във всекидневието ние постоянно правим, умът ни е постоянно ангажиран. За да се отърсим от всекидневните грижи, трябва да успокоим ума и да му дадем възможност да управлява практиката не като „маймунски ум“, а от гледна точка на спокойната интуиция и намерение.

Ян фаза на практиката и Ин фаза

В началните етапи цялата практика е свързана с правене. Ученикът изпълнява определени стъпки, следи за последователност, за ефекти, усещания и др. В края на всяка практика е добре да има релаксация или медитация, при която умът пуска всякакъв контрол и просто навлиза в не-правене или изпразване от мисли. По този начин ефектът от практиката се увеличава многократно.

Външно и вътрешно

Във всяка практика можем да открием правене и не-правене. Всичко свързано с позиция на тялото, с активно управление от страна на ума, може да бъде отнесено към правене и външно. Вътрешната практика е когато умът утихне и насочим вниманието навътре, без да се разсейва, но и без да бъде под прекален умствен контрол.

Всички практики, които включват тялото, като динамични Цигун комплекси, Тай чи форми, Дао Ин, Чи самомасажи са външни, свързани с правене и Ян. Постигането на майсторство в тях е свързано с потъване навътре, с не-правене и Ин. Покой в движението.

Всички практики, които са статични, изискват потъване навътре и покой на тялото, са свързани с не-правене, с Ин и са вътрешни. Пример за това е Микро-космическата орбита, Трите ума в един, Сливане на 5-те елемента и други. Постигането на майсторство в тях е свързано с движение в покоя т.е. движение на Ци в тялото.

Цялото това разделение е условно, защото на едно ниво дадена практика може да Ян, външна, правене, а в следващ момент, по отношение на друга практика да е Ин, вътрешна, не-правене. Крайната цел е да има баланс между Ин и Ян, между външно и вътрешно, между правене и не-правене.

Тяло VS Духовност, Мин Гун VS Син Гун

Често в различни духовни учения и религии тялото се свързва с грях, удоволствие, привързване, страдание и се противопоставя на духа, божествената част в човека, душата и т.н.

Даоският възглед е, че тялото и духа/ума не трябва да се противопоставят.

Практиките за поддържането на здравето и постигане на дълголетие са тясно свързани с култивиране на вътрешната ни природа. Както видяхме, въпрос на възглед е дали ще се започне с култивиране на ума или на тялото(тук разбирайте култивиране на дзин чрез различни практики, а не развиване на мускулатура).

И двата метода имат своите предимства и недостатъци, както и хора, които по темперамент предпочитат единия или другия. Лично аз не се впечатлявам от церемонии, облекла на монаси и всичко свързано с показната духовност. За друг човек, обаче, тази формалност може да има силен притегателен и мотивиращ характер, който да го доведе до редовна практика. Също така, има по-вглъбени хора, които предпочитат тишината на Син Гун практиките т.е. статичните медитации. За мен този начин е отегчителен, предпочитам движението и правенето, чрез което откривам красотата на не-правенето и тишината на ума.

Ако използвам метафората на Чен Ин Нинг, ако ученикът набляга предимно на практики свързани с тялото и дълголетието, то „маслото в лампата“ ще изветрее и ще засъхне с времето. Жизнеността се развива, но с годините това води до прекален „огън“ в тялото. Изходът е смърт. Ако ученикът пренебрегва тялото, то с годините духът му ще укрепва, но тялото бързо ще залинее и това ще доведе до преждевременни болест и смърт, без да може да се реализира потенциала на човека в този живот.

В този аспект Мин се свързва с дълголетието и здравето на тялото, а Син с духовната практика и медитация. Това, разбира се също е схематично не е изцяло точно.

5 Гъвкавост на възгледите и баланс в практиката

Това, което съм видял и научил до момента е, че ученикът трябва да е гъвкав и да не робува на абсолютни догми. В един момент от практиката имаме нужда от строго установени правила, за да не се объркваме. По-натам тия строги граници само ще осакатяват практиката и ще я правят прекалено суховата и догматична, което ще се отрази и на жизненост, възгледи, навици, предразсъдъци. В тази връзка, изтощаването на дзин в пряк път към старческа догматичност и загуба на гъвкавост и широта на възгледите.

От друга страна, особено в началото на практиката си, много хора разбират широтата на възгледите като възможност да правят каквото си искат и както им е удобно. Повече за работата съм учител съм писал тук.

Разбирането на смисъла на Син и Мин може да е сложно, но с напредване на практиката нещата си идват на мястото, защото ученикът започва да вижда проявлението на тия два принципа в собствената си практика. Поради това трябва да има баланс между теория и практика.

Балансът между Син и Мин също е задължителен, независимо дали се започне с култивиране на ума или на тялото.