Дао Дъ Дзин от Лао Дзъ

Дао Дъ Дзин е най-известното китайско произведение и със сигурност едно от най-превежданите в световен мащаб. Смятано за един от блестящите образци на китайската философия, то е съставено от едва 500 йероглифа, разпределени в 81 глави или стихове. В началните варианти разделението е отсъствало, но в последствие се появява, може би с цел по-лесно запомняне и открояване на отделните идеи.

За автор на произведението се сочи Лао Дзъ или Старият майстор (Почитаемият старец). Установено е, че Лао Дзъ е реална историческа личност, носеща името Ли Ър, която е работила в архивите на княжество Джоу. Повечето сведения за Лао Дзъ са в сферата на митовете и легендите, включени в религиозния даоизъм и простонародните вярвания.

В древен Китай е прието дадено произведение да се свързва само с първоначалния си автор, независимо дали след появата му е допълвано и развивано от други автори.

Преобладаващото мнение сред учените днес е, че текстът е компилация или антология, представяща множество автори. Основата на текста, достигнал до нас, може да е компилиран c. 250 г. пр. н. е., извлечен от широк набор от текстове, датиращи от век или два преди това.

Текстът е имал две части, Дао Дзин (道經; глави 1–37) и Те Дзин (德經; глави 38–81), които са били обединени заедно в настоящия текст на Дао Дъ Дзин.

Отвъд философските аспекти, в текста може да бъде намерена интерпретация, свързана с Даоската вътрешна алхимия.

Текстовете представени в настоящата версия са опит за превод от китайски на английски. Нарекъл съм ги „буквален превод“ и „поетичен превод“. Буквалният превод е в по-суров вид и представлява по-скоро повествование, докато поетичния текст отговаря на съвременните представи за произведението.

От буквалния текст съм взел и заглавие, което не присъства в традиционно представения поетичен текст.

В края на всяка строфа съм добавил мое субективно тълкувание, което трябва да се приема с изключителен скептицизъм, тъй като отразява моментното ми разбиране за текста, базирано на личната ми практика по системата на майстор Мантак Чиа. Почти 100% сигурно е, че след време възгледите ми за смисъла на текста ще се променят. Поради това съм скрил субективния текст, който може да е любопитен за някои читатели.

Съдържание:

1. Едно (проявление на Дао)

道可道，非常道。名可名，非常名。無名天地之始；有名萬物之母。故常無欲，以觀其妙；常有欲，以觀其徼。此兩者，同出而異名，同謂之玄。玄之又玄，衆妙之門。

Буквален превод:

Дао, което може да бъде потъпкано, не е трайното и непроменливо Дао. Името, което може да бъде назовано, не е трайното и непроменливо име. (Замислен като) безименен, той е Създателят на небето и земята; (замислено като) имащо име, то е Майката на всички неща. Винаги без желание трябва да бъдем намерени, Ако дълбоката мистерия бихме прозвучали; Но ако желанието винаги е в нас, външният му ръб е всичко, което ще видим. При тези два аспекта е наистина едно и също; но докато се развива, то получава различни имена. Заедно ги наричаме Мистерията. Там, където Мистерията е най-дълбока, е портата на всичко, което е фино и прекрасно.

Поетичен превод:

Дао, което може да бъде изказано,
не е вечното Дао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
извират от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Вратата към всички тайни.

Субективна интерпретация:

Дао не може да бъде възприето от сетивата, то е отвъд това, което възприемаме като материален свят – не можем да го опишем, защото не можем да го помиришем, да го видим, да чуем, нито да го вкусим или докоснем.

Дао е непознаваемо за човека и при все това, бидейки част от Дао, човекът може да се свърже с Дао. Развивайки своята енергия, отваряйки се вселената, свързвайки своите енергийни центрове с огромните потоци от енергия около нас, всеки човек може да се свърже с Дао.

Лишаването от желания е първата стъпка. Под „желания“ се има предвид всички проявление на Егото, което създава един вътрешен свят от емоции, тревоги, страхове, предразсъдъци, травми, навици и по този начин изтощава личната ни жизнена сила, което води до прекъсването на връзките ни с Дао.

На следващо място идва познавателната ни система, която класифицира всеки предмет и му придава (човешки) характеристики. По този начин възприятието не е директно, а преминава през филтъра на описанието, който е чудесен за нашето физическо оцеляване, но с цената на големи ограничения.

Споменаването на Майката и Бащата и е отправна точка към Ин и Ян – щом се задейства рационалната страна, веднага се появява разделение. Идеално е за описание на случващото се в материалния свят, като в същото време е и ключът към повторното сливане с Дао. Ако Ин и Ян се изравнят 50:50, то те взаимно се неутрализират и възниква Тай чи – Великият предел, отвъд който няма Аз и Вселената, а има само Дао.

За финал: в много алхимични трактати се твърди, че началото на практиката е т.нар. Mystery Gate или вратата към всички тайни. Различните автори определят различно положение във физическото тяло, други казват, че е извън физическото тяло. Тък като в системата на UHT се започва с обединяване на 3те ума в един и заземяване, то за отправна точка на практиката можем да кажем че е междувеждието или енергия център Ин тан – съответващ на хипофизата.

2. Две (подхранване на личността)

天下皆知美之為美，斯惡已。皆知善之為善，斯不善已。故有無相生，難易相成，長短相較，高下相傾，音聲相和，前後相隨。是以聖人處無為之事，行不言之教；萬物作焉而不辭，生而不有。為而不恃，功成而弗居。夫唯弗居，是以不去。

Буквален превод:

Всички по света познават красотата на красивото и като правят това имат (представата за) какво е грозотата; всички те познават уменията на сръчните и като правят това имат (идеята за) какво е липсата на умение. Така че съществуването и несъществуването раждат едното към (идеята за) другото; че трудността и лекотата произвеждат едното (идеята за) другото; че дългото и късото изграждат фигурата на едното на другото; че (идеите за) високо и ниско възникват от контраста на едното с другото; че музикалните ноти и тонове стават хармонични чрез връзката им един с друг; и това, че е пред и отзад, дава идеята за едно следващо друго. Следователно мъдрецът управлява делата, без да прави нищо, и предава инструкциите си без използване на реч. Всички неща изникват и няма нито едно, което да откаже да се покаже; те растат и няма заявени претенции за собствеността им; те преминават през своите процеси и няма очакване (на награда за резултатите). Работата е свършена и в нея няма почивка (като постижение). Работата е свършена, но как никой не вижда; Това е, което кара силата да не престава да съществува.

Поетичен превод:

Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното и предното се следват взаимно.

Ето защо мъдрецът не прави нищо,
учи без да говори.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, без да притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Работата е свършена, след което е забравена.
Затова остава вечна.

Субективна интерпретация:

Личността ни се подхранва от наличието да двойнственост (Ин и Ян) и нейното проявление в конкретни двойки противоположности: красиво-грозно, добро-лошо, дълго-късо и т.н. Личността е една абстракция, конструкция, която, както назоваването на предметите, улеснява нашето съществуване. Проблемът е, че това, което е създадено за да улеснява, измества смисъла и от средство, става цел.

Нима не искаме да сме известни, или богати, уважавани, ценени – това са абстрактни качества, които придават значение на Егото. Подхранването на личността е социално приетият начин да функционираме в обществото, като забравяме, че личност извън рамките на създаденото от човека общество с изкуствени закони и морал, не съществува.

Ако човек се върне отново към същността – мълчанието и чистото възприятие, вместо говоренето и подмяната на действията с мисли за тях; отърве се от илюзията за притежание, действа без да търси признание и оценка за действията си, това ще го отведе до вечното Дао.

3. Три (поддържане на покой у хората)

不尚賢，使民不爭；不貴難得之貨，使民不為盜；不見可欲，使心不亂。是以聖人之治，虛其心，實其腹，弱其志，強其骨。常使民無知無欲。使夫¹知者不敢為也。為無為，則無不治。

Буквален превод:

Да не се ценят и наемат хора с превъзходни способности е начинът да се предпазят хората от съперничество помежду им; да не награждавате (с) предмети, които са трудни за набавяне, е начинът да ги предпазите от това да станат крадци; да не им показваш това, което вероятно ще възбуди желанията им, е начинът да предпазиш умовете им от безпорядък. Затова мъдрецът, упражнявайки управлението си, изпразва умовете им, пълни коремите им, отслабва волята им и укрепва костите им. Той непрекъснато (се опитва да) ги държи без знание и без желание, а където има такива, които имат знание, да ги предпази от дръзновение да действат (по него). Когато има това въздържание от действие, добрият ред е универсален.

Поетичен превод:

Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.

Ето защо мъдрите управляват,
като изпразват (от емоции) сърцата си
и тъпчат (с Ци) корема си (Дантиен),
като отслабват амбициите си,
и укрепват костите си.

Ако на хората липсва знание и желание,
тогава умните няма да се месят.
Ако нищо не се прави,
всичко ще е наред.

Субективна интерпретация:

Смята се, че Лао Дзъ е живял в епоха, в която даосите все още са част от обществото и поддържат усилия да го направляват по начин, така че всички хора в дадена общност да са максимално близо до естественото си състояние. Тази епоха е едно далечно ехо, в края на епохата на шаманите, в която самото присъствие на шамана лекува болния член на обществото – болест не само физическа, но и такава, при която постъпките на един човек могат да вредят на цялото общност.

Можем да предполагаме, че Лао Дзъ, като представител на Южен Китай, област, която по-дълго време запазва своите „нецивилизовани“ шамански традиции, все още е виждал ролята на даоския мъдрец като духовен водач на обществото.

Интересно е, че в „суровия превод“, мъдрецът се грижи за правилния начин на живот на всеки човек от общността, докато тълкуванието в следващите епохи е, че той се грижи само за себе си. От дистанцията на времето виждаме, как с процеса по цивилизованост на обществото и нарастването на броя на населението, задачата да се поддържа цялостното здраве на хората става непосилна. Хората отказват да водят естествен живот и се отдават на своите слабости и амбиции.

Ще обърна внимание на два пласта на тълкувание на средата на 4-ти стих. Първият пласт е всекидневен: хората не са прекалено емоционални, грижат се за прехраната си, не са прекалено амбициозни и поддържат здравето си. Счупването на кост в онези епохи е било сериозно събитие, застрашаващо здравето на човека.

Вторият план е по-езотеричен: сърцето може да се приеме като всеки енергиен център, дантиен е мястото на случване на алхимичния процес, а укрепването на костите може да се тълкува като укрепване на дзин т.е. дълголетието. Костите са и алегория за здрава вътрешна „структура“, която прави мъдреца устойчив на алчност, желания и привързаности. Дори и към привързаност към отказа от привързаност.

Ясно си личи и нишката между първите 3 части: от Дао, през подхранването на личността, до съществуването на общности, които са били не малобройни и оцеляването им е зависело от подкрепата между членовете им. Неделима част от тези общности е мъдрецът, чиято роля ще бъде изяснявана и развивана в следващите части.

4. Четири (безизворното)

道沖而用之或不盈。淵兮似萬物之宗。挫其銳，解其紛，和其光，同其塵。湛兮似或存。吾不知誰之子，象帝之先。

Буквален превод:

Дао е (като) празнотата на съд; и когато го използваме, трябва да сме нащрек срещу всяка пълнота. Колко дълбока и необозрима е тя, сякаш е Почитаният Прародител на всички неща! Трябва да притъпим острите си точки и да разгадаем усложненията на нещата; трябва да намалим яркостта си и да се съгласим с неизвестността на другите. Колко чисто и неподвижно е Дао, сякаш ще продължи така! Не знам чий е синът. Може да изглежда, че е било преди (появата на) Боговете.

Поетичен превод:

Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, необозрим извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.

Субективна интерпретация:

В четвърти стих авторът се завръща към описанието на Дао, само отново да напомни, че Дао е отвъд думите и способностите да го разберем и проумеем. Често се използва „празнота“ като синоним на Дао. Лао дзъ ни напомня, че свържем ли се Празнотата, не трябва да се изкушаваме да „пълним съда“ т.е. да се поддаваме на интерпретации.

В китайската митология Първите императори имат божествено-митичен статут. С тях започва историята на цивилизацията. По времето на Лао Дзъ, за тях се е говорило като за „древни времена“. Дао няма извор т.е. не е създадено, не е част от материалния свят, то е съществувало преди началото на императорите, преди началото на историята, от него произлизат „десетте хиляди неща“ т.е. всичко, до което човек може да се докосне и опознае чрез сетивата си.

В практиката на вътрешната алхимия, празнотата и кухините имат особен статут. Кухините са като съдове, в които се събира енергията, произлизаща от Празнотата т.е. Дао. Това са енергийните центрове в които енергията трябва тече свободно и балансирано. Възлите да бъдат развързани, блясъкът т.е. силата да бъде обуздана, а егото да се „смеси с прахта“. По този начин съзнанието на човека се свързва с това, което е вечно, с безкрайният поток, който няма извор.

5. Пет (използване на празнотата)

天地不仁，以萬物為芻狗；聖人不仁，以百姓為芻狗。天地之間，其猶橐籥乎？虛而不屈，動而愈出。多言數窮，不如守中。

Буквален превод:

Небето и земята не действат от (импулса на) никакво желание за добронамереност; те се справят с всичко, както с кучетата от слама. Мъдреците не действат от (никакво желание да бъдат) доброжелателни; те се отнасят към хората, както се отнасят към кучетата от слама. Не може ли пространството между небето и земята да се сравни с мех? Изпразнен е, но не губи силата си; Отново се движи и изпраща още повече въздух. Виждаме много реч до бързо изтощение; Вашето вътрешно същество пазете и го пазете свободно.

Поетичен превод:

Небето и земята са безжалостни;
Те се отнасят към всички неща
като към жертвено куче,
направено от слама.
Мъдрецът не притежава хуманност.
Той се отнася към всички хора
като към жертвено куче,
направено от слама.

Пространството между небето и земята
е като мях.
Изгледът се променя, но не и формата;
Колкото повече се движи,
толкова повече ражда.
Многото думи важат по-малко.
Придържай се здраво към центъра.

Субективна интерпретация:

Използването на празнотата означава свързване с Дао. Онова, което не можем да познаем чрез сетивата, не можем да осмислим и да опишем с думи, определено можем да използваме.

Нека разгледаме първата част от този стих. Той ни дава рецептата за свързване и работа с Празнотата – безжалостността. Безжалостността а не означава проява на жестокост, а отсъствие на Его – онази страна от човека, която постоянно се самосъжалява, реагира емоционално и се изживява като жертва.

Дори само за миг да се намали Егото, тогава идва ред на безжалостността – както стана дума по-рано, човекът е част от Дао и това, което го разделя от цялото, това са емоциите и желанията, които могат да съществуват само ако сме отделни личности. В природата няма самосъжаление, поради това няма и разделение.

Тази първа част изглежда недовършена: небето и земята са безжалостни, мъдрецът е безжалостен… логичното продължение е: ако искаш да се слееш с Празнотата, трябва да си безжалостен. Нещо като онази мисъл, която казва, че когато човек надникне в Бездната, то и бездната надниква в него.

Втората част е доста метафорична. Във вътрешната алхимия ковашкият мях съответства на белите дробове, а те са връзката ни с въздуха т.е. Ци. Колкото повече дишаме правилно, толкова повече Ци се усвоява (ражда). Целият този процес се извършва в състояние на вътрешна тишина. Вътрешното същество това е златният зародиш – енергийното тяло, което служи за съд на съзнанието след смъртта. Центърът – това е дантиен или още наричан алхимичен казан, в който започва и се извършва целия алхимичен процес, водещ до свобода.

6. Шест (завършване на материалните форми)

谷神不死，是謂玄牝。玄牝之門，是謂天地根。綿綿若存，用之不勤。

Буквален превод:

Духът на долината не умира, да, същото; Така наричаме женската мистерия. Неговата порта, от която отначало излязоха, се нарича коренът, от който израснаха небето и земята. Силата му остава дълго и ненарушена, използвана нежно и без докосване от болка.

Поетичен превод:

Духът на долината нивга не умира;
Той е жената, първоначалната майка.
Портата е коренът на небето и земята –
прилича на едва различим воал.
Влез; той никога не ще падне.

Субективна интерпретация:

Даоисите използват метафората гу шен, „духът на долината“. Долината поддържа живота, храни животните, които живеят там и осигурява плодородна земя за селското стопанство. Може да направи това само защото е празен. Приема течението на реката, защото е най-ниско. Той получава топлината на слънцето, защото е широк и не е пълен с нищо, което да блокира светлината. Тя ражда живот, защото подкрепя всички, които идват при нея“

Даоизмът е дълбоко свързан със всекидневната мъдрост, произхождаща от живота на древните общности. Селище се прави на благоприятно място, край река, с плодородна почва, с много дивеч, с благоприятен климат.

Духът на долината има своите корени в анимистичните вярвания от отдавна отминали епохи, през които човекът е бил равен на всички други живи същества, с които е делил територията, на която е живял.

В езотеричен план, духът на долината е свързан с женското начало, с придобиването на материална форма и Ин енергията. Също така има отправна точка и към Празнотата/Дао/, което поддържа всички 10 000 неща.

Казано направо, материята произлиза от енергийния план на съществуване. Раждане на небето и земята без болката, която присъства при раждането. Отново алегория че става въпрос за процес, който е сходен на този от всекидневния живот, познат на всеки човек, но различен по своята изначална същност.

7. Седем (обвивка на светлината)

天長地久。天地所以能長且久者，以其不自生，故能長生。是以聖人後其身而身先；外其身而身存。非以其無私耶？故能成其私。

Буквален превод:

Небето е дълготрайно, а земята дълготрайна. Причината, поради която небето и земята могат да издържат и продължат толкова дълго, е, че те не живеят от или за себе си. Ето как те могат да продължат и да издържат. Следователно мъдрецът поставя собствената си личност на последно място, но въпреки това тя се намира на първо място; той се отнася към своята личност като към чужда за него, но въпреки това тази личност е запазена. Не защото той няма лични и частни цели, поради което такива цели се реализират?

Поетичен превод:

Небето и земята са вечни.
Защо са вечни?
Те са неродени,
затова и вечно живи.
Мъдрецът върви след всички,
и така е пред всички.
Той е свързан с един, и така с всички.
Като действува без своето его,
той постига пълнота.

Субективна интерпретация:

След като в предходния стих е разгледан механизма за появата на материалните обекти, в тази глава ще стане дума за повторното им свързване със светлината или тяхната енергийна същност. Видяхме, че гу шен ражда всички 10 000 неща, подобно на майка, която ражда децата си. Липсваше болката, което беше напомняне, че това раждане е различно от раждането на материя, която ще умре.

Неродените Небе и Земя т.е. възникнали по различен начин от човека са вечни. И тук е мястото да напомним, че в даоската вътрешна алхимия има три взаимно свързани реалности или нива на съществуване: Небето, Земята и човекът, който живее между тях.

Небето символизира цялата Вселена с всички невъобразимо огромни сили в нея, включително и тези лъчения, които достигат Земята и влияят на живота върху нея. Понеже човек има изправена поза, то лъченията от небето минават през горната част на тялото. От своя страна, Земята е част от цялата Вселена, но се разглежда като отделна сила, която поддържа живота, възникнал върху нея. Вибрациите на Земята се възприемат от долната част на тялото. Тези две сили се съединяват в човека.

След уточнението на горната свързаност втората част от стиха описва начинът на взаимодействие на мъдреца с общността. Действието без Его, без емоции, във вътрешна тишина, които бяха споменати в предходните стихове, сега се прилагат чрез не-действието на мъдреца. Ву вей или принципът за ненамеса и следване на естествения поток на нещата, е илюстриран в начинът на „ръководене“ на общността – чрез ненамеса.

8. Осем (спокойната и доволна природа)

上善若水。水善利萬物而不爭，處衆人之所惡，故幾於道。居善地，心善淵，與善仁，言善信，正善治，事善能，動善時。夫唯不爭，故無尤。

Буквален превод:

Най-високото съвършенство е като (това на) водата. Превъзходството на водата се проявява в това, че облагодетелства всички неща и в това, че заема, без да се стреми (към обратното), ниското място, което всички хора не харесват. Следователно (нейният път) е близо до (този на) Дао. Превъзходството на обиталището е в (пригодността на) мястото; този на ума е в безкрайна тишина; това на асоциациите е в тяхното битие с добродетелните; това на думите е в тяхната достоверност; това на правителството е в осигуряването на добър ред; това на (воденето на) дела е в неговата способност; и това на (започването на) всяко движение е в неговата навременност. И когато (човек с най-високи постижения) не се кара (за ниското си положение), никой не намира вина в него.

Поетичен превод:

Най-висшето добро е като вода.
Водата дава живот на десетки хиляди неща
и не пресъхва.
Тече от места,
които хората отхвърлят
и е като Дао.

В мястото, което обитаваш
бъди близо до земята.
В медитацията влизай навътре във сърцето.
В поведението си към другите бъди мил и учтив.
В думите бъди искрен.
В управлението – справедлив.
В работата си – компетентен.
В действието – следи времето.
Няма борба (спор): няма вина.

Субективна интерпретация:

През всички стихове минава една невидима нишка, която, макар и предадена с малко думи е многопластова. Дао подхранва живота и стои зад всички 10 000 неща. Дао не пресъхва и идва от места, до които човекът няма достъп. Така е и в живота на общността в долината – водата идва от извор, който може да е надалеко и нависоко, място, което хората не избират да населят. Изворът подхранва живота в долината. Отново виждаме един езотеричен и един всекидневен план, начин по който се опитва да се обясни това, което не може да бъде обяснено с думи.

Втората част, по традиция, отново разширява смисъла и дава практичен аспект. Мястото на обитание трябва да е благоприятно. Центърът на тялото да е близо до Земята. Връзката със земята е важна на всеки един план на съществуване. Фън шуй за откриване на най-благоприятно място за живеене, медитация за навлизане навътре в „сърцето“ Терминът сърце се използва често, за да обозначи енергиен център, както и като синоним на дантиен.

И отново стихът завършва с кратко описание на не-действието: няма ли борба/кавга/спор, то няма да има виновен, няма да има проблем, няма да има наранен и спечелил, няма да има обида, няма да последва цялата верига от действия, които ще донесат още болка и излишни проблеми, хабене на сила, загуба на време. Липса на реална полза за нито една от страните, освен безсмислено надуване на егото.

9. Девет (излишък и самодоволство, противни на Дао)

持而盈之，不如其已；揣而銳之，不可長保。金玉滿堂，莫之能守；富貴而驕，自遺其咎。功遂身退天之道。

Буквален превод:

По-добре е да оставите съд незапълнен, отколкото да се опитвате да го носите, когато е пълен. Ако продължавате да усещате връх, който е бил заострен, върхът не може да запази дълго остротата си. Когато злато и нефрит изпълнят залата, притежателят им не може да ги предпази. Когато богатството и почестите водят до арогантност, това навлича своето зло върху себе си. Когато работата е свършена и нечие име става известно, да се оттеглиш в неизвестност е пътят към Небето.

Поетичен превод:

По-добре спри, преди да препълниш.
Наточиш ли острието твърде много,
то скоро ще се изтъпи.
Струпай куп злато и нефрит,
и никой не ще го опази.
Стреми се към богатства и звания,
и ще те сполети беда.
Щом свършиш работата, се оттегли.
Това е небесният Път.

Субективна интерпретация:

Темата за желанията, поставена в стих 3, тук се доразвива, като се набляга на излишъка. Човек чието сърце/ум/ е неспокойно и изпълнено с желания, ще иска повече, отколкото има нужда. Стремежът към материални блага води само проблеми след себе си; желанието за слава и известност ще привлекат излишно внимание и завист.

Да си умерен и да се задоволяваш само с необходимото е мяра, която води към Дао. „Направи добро, пък го хвърли в морето“

10. Десет (възможности чрез Дао)

載營魄抱一，能無離乎？專氣致柔，能嬰兒乎？滌除玄覽，能無疵乎？愛民治國，能無知乎？天門開闔，能為雌乎？明白四達，能無知乎？生之、畜之，生而不有，為而不恃，長而不宰，是謂玄德。

Буквален превод:

Когато разумната и животинската душа се държат заедно в една прегръдка, те могат да бъдат предпазени от разделяне. Когато човек обърне неразделено внимание на (жизненоважния) дъх и го доведе до най-голяма степен на гъвкавост, той може да стане като (нежно) бебе. Когато изчисти най-мистериозните гледки (от въображението си), той може да стане без недостатък. Като обича хората и управлява държавата, не може ли да продължи без никакво (цел) действие? При отварянето и затварянето на своите небесни порти не може ли да направи това като женска птица? Въпреки че интелигентността му достига във всяка посока, не може ли (изглежда) да е без знание? (Дао) произвежда (всички неща) и ги подхранва; произвежда ги и не ги претендира за свои; прави всичко, но не се хвали с това; той ръководи всички, но въпреки това не ги контролира. Това е, което се нарича „мистериозното качество“ (на Дао).

Поетичен превод:

Носейки тялото и душата
и прегръщайки цялото,
можеш ли да избегнеш раздялата?
Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,
можеш ли да бъдеш като новородено?
Като измиеш и изчистиш първичното зрение,
можеш ли да си неопетнен?
Като обичаш всички и управляваш страната,
можеш ли да си без способности?
Като отваряш и затваряш небесните врати,
можеш ли да играеш женската роля?
Като разбираш и откликваш на всички неща,
можеш ли да не правиш нищо?
Да раждаш и да отхранваш,
да носиш, ала да не притежаваш,
да работиш, без да получаваш похвали,
да водиш, но без да господстваш,
ето това е Първичната Добродетел.

Субективна интерпретация:

В шаманската традиция и магическия даоизъм съществуват 5 духа, които обитават човешкото тяло. Два от тях са безсмъртната душа Хун и животинската душа По. Всички пет енергийни същности трябва да са в равновесие:

*Хун обитава черния дроб и жлъчката(елементът дърво);
*Шън обитава сърцето и тънките черва (огън);
*И обитава далак-панкреас и стомах (елемент земя);
*По обитава белите дробове и дебелото черво;
*Дзи обитава бъбреците и пикочния мехур.

Тялото и душата са по-скоро западно разбиране за човека. От перспективата на тялото, то човек има 3 тела: физическо, енергийно(душа) и духовно(безсмъртен Дух)

В този стих се описват различни възможности, чието изпълнение ще доведе човека до Дао.
Ако можеш да балансираш всичките 5 същности (духове/елементи), в момента на смъртта няма да има разделение межу тялото и душата.
Ако съзнанието/ума не е зает с желания и не пропиляваш жизнената си сила, то тялото ще остане младо и гъвкаво като на бебе(или ще възвърнеш тази жизненост и младост).
Ако издигнеш своята жизненост посредством алхимичния процес на превръщане на дзинн в ци, а на ци в шън, ще подхраниш своята интуиция или вътрешно зрение. За да подпомогнеш целия процес по създаване на златния зародиш (споменатото трето духовно тяло), добродетелите трябва да са безупречни т.е. неопетнени.
Моментът със способностите или споменатата интелигентност може да означава да не се въползваш от хората; също и да си изпразнен от желания.
Ако правиш любов, можеш ли да бъдеш като жена и да не губиш енергия?
Можеш ли да пребиваваш в състояние на не-действие (не-правене) въпреки всички съблазни?

Вътрешната алхимия изисква ниво на развитие на добродетелите (балансиране на 5-те елемента, духа), което се постига с огромна вътрешна дисциплина.

11. Единайсет (използването на това, което няма материално съществуване)

三十輻，共一轂，當其無，有車之用。埏埴以為器，當其無，有器之用。鑿戶牖以為室，當其無，有室之用。故有之以為利，無之以為用。

Буквален превод:

Тридесетте спици се обединяват в една главина; но от празното пространство (за оста) зависи използването на колелото. Глината се оформя в съдове; но използването им зависи от празната им празнота. Вратата и прозорците са изрязани (от стените), за да образуват къща; но използването му зависи от празното пространство (вътре). Следователно това, което има (положително) съществуване, служи за печеливша адаптация, а това, което няма такова, за (действителна) полезност.

Поетичен превод:

Тридесет спици делят главината на колелото;
дупката в центъра ги прави полезни.
Направи съд от глината;
празнината вътре в него го прави полезен.
Избий врати и прозорци в стая;
дупките ги правят полезни.
Ето защо изгодата идва от онова, което го има;
полезността – от онова, което го няма.

Субективна интерпретация:

Невъзможно е да се обясни какво е Празнотата – тя може да се усети като в дадените примери. Нито майсторът на колела, нито грънчарят, нито архитектът тръгват с намерението да оформят празно пространство, но именно то прави полезни техните творения.

Трудно е да се проумее празното пространство между ядрото на атома и електроните; между звездите и планетите.

Сещате ли се за гу шен – духът на долината, онази празнота, която подхранва всичко в долината? За същия принцип става дума.

Веднъж попитали един учител по медитация дали може да опише какво представлява това състояние, този процес и той отговорил, че ако питащият иска да разбере, трябва да разшири празнотата/тишината между мислите си.

Ето още един афоризъм, който да се опита да хвърли светлина върху полезността на празнотата: Не можеш да напълниш чаша, която е вече пълна.

В даоската вътрешна алхимия често се говори за празно „сърце“ т.е. енергийните центрове са кухини, които да се заредят с енергия. Дантиен е кухина, която се пълни с енергия. Може би, ако се съберат всички малки неща и се практикува известно време, ще можем да разберем какво има предвид Лао Дзъ?

12. Дванайсет (потискането на желанията)

五色令人目盲；五音令人耳聾；五味令人口爽；馳騁田獵，令人心發狂；難得之貨，令人行妨。是以聖人為腹不為目，故去彼取此。

Буквален превод:

Петте нюанса на цвета от очите, които зрението им ще вземе; Петте ноти на музиката, които глухите уши могат да направят; Петте вкуса лишават устата от вкус; Курсът на колесниците и дивите ловни отпадъци Подлудяват ума; и обекти редки и странни, търсени, поведението на хората ще се промени на злото. Следователно мъдрецът се стреми да задоволи (жадата на) корема, а не (ненаситния копнеж на) очите. Той оставя от него второто и предпочита да търси първото.

Поетичен превод:

Петте цвята заслепяват окото.
Петте тона оглушават ухото.
Петте вкуса притъпяват вкуса.
Състезанията и ловът подлудяват ума.
Скъпоценните неща отклоняват от пътя.

Ето защо мъдрецът се води от онова,
което чувства, а не от онова, което вижда.
Той оставя онова и избира това.

Субективна интерпретация:

В Даоската вътрешна алхимия сетивата се наричат 5-те крадци. Всичко което влиза през тях води до желания и краде енергия от 5-те същности/духове/елемента във вътрешните органи.

Ако крадците бъдат озаптени, тогава ще се появи интуицията или нашия истински ум, ще се активира компаса в Кристалната стая. В следствие на култивиране на жизнената енергия, тя се изкачва и активира центрове, които се намират в главата, които включват хипофиза, епифиза, таламус/хипоталамус, по-известни на запад като „трето око“.

Мъдрецът разчита на своята интуиция, защото тя нама да го подведе, тъй като не е подвластна на желанията и емоциите.

13. Тринайсет (отвратителен срам)

寵辱若驚，貴大患若身。何謂寵辱若驚？寵為下，得之若驚，失之若驚，是謂寵辱若驚。何謂貴大患若身？吾所以有大患者，為吾有身，及吾無身，吾有何患？故貴以身為天下，若可寄天下；愛以身為天下，若可託天下。

Буквален превод:

Благоволението и позора изглежда трябва да се страхуват еднакво; чест и голямо бедствие, които да се разглеждат като лични условия (от същия вид). Какво се има предвид, като се говори по този начин за благоволение и позор? Позорът е да си на ниска позиция (след насладата от благоволение). Получаването на това (благосклонност) води до опасение (от загубата му), а загубата му води до страх от (още по-голямо бедствие) – това е, което се има предвид, като се каже, че благосклонността и позора изглежда еднакво трябва да се страхуват. И какво се има предвид, като се каже, че честта и голямото бедствие трябва (по подобен начин) да се разглеждат като лични условия? Това, което ме прави изложен на голямо бедствие, е, че имам тялото (което наричам себе си); ако нямах тялото, какво голямо бедствие можеше да ме сполети? Следователно този, който би управлявал царството, почитайки го така, както почита собствената си личност, може да бъде нает да го управлява и този, който би го управлявал с любовта, която носи към собствената си личност, може да му бъде поверено.

Поетичен превод:

Приемай унижението(позора) доброволно.
Приемай нещастието като състояние на човека.

Какво искаш да кажеш с
“Приемай унижението доброволно”?
Приеми, че си маловажен.
Не се тревожете за загуба и печалба.
Това се нарича
“доброволно приемане на унижението”.

Какво искаш да кажеш с
“Приемай нещастието като състояние на човека”?
Нещастието идва от това, че имаш тяло.
Без тяло може ли да има нещастие?

Предай се смирено;
тогава можеш да се довериш,
че ще се грижиш за всичко..

Обичай света като себе си;
тогава наистина ще можеш
да се грижиш за всичко.

Субективна интерпретация:

Вече беше разискван въпроса за илюзорността на личността и ролята ѝ в обществото. Ние постоянно се притесняваме, по 24 часа в денонощието, как ни възприемат околните. Какво е нашето място в групата, какво мислят за нас, дали ни харесват или не… Това хаби много енергия.

Какво е най-лошото нещо, което може да ни се случи? Да изпитаме „отвратителен срам“. Ако човек не се интересува от победа или загуба, ако приеме, че е незначителен (да не се бърка с ниско самочувствие, което е следствие от тревогата ни за нашето публично представяне) т.е. ако сме смирени, тогава отпада един от най-големите разходи на енергия – този за поддържането на нашия публичен образ: личността или егото.

Нещастието идва от това, че имаме тяло. Говорихме за 5-те същности или енергиите в 5-те органа. Ако те са разбалансирани, тогава всички отрицателни емоции могат да ни връхлетят.

„Предай се смирено“ е по-скоро християнски израз. Значението би следвало да бъде: балансирай жизнената си енергия, по тоя начин ще бъдеш неутрален към всяка емоция. Откажи се от желанията на егото/личността и следвай Пътя.

Успокой се, нищо не е под твой контрол!

14. Четиринайсет (проявлението на мистерията)

視之不見，名曰夷；聽之不聞，名曰希；搏之不得，名曰微。此三者不可致詰，故混而為一。其上不皦，其下不昧。繩繩不可名，復歸於無物。是謂無狀之狀，無物之象，是謂惚恍。迎之不見其首，隨之不見其後。執古之道，以御今之有。能知古始，是謂道紀。

Буквален превод:

Гледаме го, но не го виждаме, и го наричаме „Невидимо“. Слушаме го и не го чуваме и го наричаме „Нечуваемото“. Ние се опитваме да го схванем, но не го хващаме, и го наричаме „финото“. С тези три качества той не може да бъде обект на описание; и следователно ги смесваме заедно и получаваме Единственото. Горната му част не е ярка, а долната не е неясна. Непрестанен в своето действие, той все още не може да бъде назован, а след това отново се връща и става нищо. Това се нарича форма на безформеното и подобие на невидимото; това се нарича Мимолетно и Неопределено. Срещаме го и не виждаме предната му страна; следваме го и не виждаме гърба му. Когато можем да се хванем за Дао от древността, за да направляваме нещата от днешния ден, и сме в състояние да го опознаем така, както е било от древността в началото, това се нарича (размотаване) уликата на Дао.

Поетичен превод:

Виж, то не може да се види – то е отвъд формата.
Чуй, то не може да се чуе – то е отвъд звука.
Сграбчи го,
не можеш да го хванеш – то е неуловимо.
Тези три неща са неопределими;
Ето защо са обединени в едно.

Отгоре, не е светло;
Отдолу, не е тъмно;
Непрекъсвана нишка, неописуема.
Тя се връща към нищото.
Форма на безформеното,
образ на безобразното,
нарича се неопределимо
и отвъд въображението.

Застани пред него – няма начало.
Последвай го – няма край.
Остани с древното Дао,
движи се с настоящето.

Познанието на древното начало
е същността на Дао.

Субективна интерпретация:

Разумната страна на Празнотата. Могат ли да се опишат безкрайните енергийни полета на Вселената?

Като хора споделяме една и съща система на възприятие. Приучаваме се да разпознаваме всички части на едно дърво, на една планина, на един смартфон, даваме име на съответния предмет и го класифицираме по начин, по който да научим следващото поколение да борави с това късче енергия. Въвеждаме някакъв човешки ред в хаоса.

Но как можем да опишем усещанията по време на медитация, на сънуване, на работа с енергията. Малцина са тия, които самотно бродят в този аспект на реалността. Ако по-голяма част от човечеството има такъв опит и този опит може да бъде предаден на следващите поколения, тога е възможно да опишем неописуемото.

Винаги обаче съществува опасността описанието да измести реалния обект и да ограничи неговото възприемане. Затова е по-добре да бъдем безпристрастни наблюдатели, пътешественици в Безкрая.

15. Петнайсет (показване на качествата на Дао)

致虛極，守靜篤。萬物並作，吾以觀復。夫物芸芸，各復歸其根。歸根曰靜，是謂復命。復命曰常，知常曰明。不知常，妄作凶。知常容，容乃公，公乃王，王乃天，天乃道，道乃久，沒身不殆。

Буквален превод:

(Умелите майстори (на Дао) в стари времена, с фино и изящно проникновение, са разбрали неговите мистерии и са били дълбоки (също) толкова, че да се изплъзнат от познанието на хората. Тъй като по този начин те бяха извън човешкото знание, ще положа усилия да опиша от какъв вид изглеждаха. Смаляващи се изглеждаха като онези, които газят през поток през зимата; нерешителни като тези, които се страхуват от всички около тях; любезни като гост (в страхопочитание към домакина си); мимолетен като лед, който се топи; непретенциозен като дърво, което не е било оформено в нищо; празен като долина и скучен като кална вода. Кой може да (направи) мътната вода (бистра)? Нека затихне и постепенно ще стане ясно. Кой може да осигури условията за почивка? Оставете движението да продължи и състоянието на покой постепенно ще възникне. Тези, които пазят този метод на Дао, не желаят да бъдат пълни (от себе си). Именно поради това, че не са пълни със себе си, те могат да си позволят да изглеждат износени и да не изглеждат нови и завършени.

Поетичен превод:

Древните майстори са били фини,
тайнствени, дълбоки, отзивчиви.
Дълбочината на знанието им е неизмеримо.
Тъй като е необозримо,
можем само да опишем как изглеждат.
Нащрек като хора,
които прекосяват зимен поток.
Нащрек като хора, които усещат опасност.
Любезни като гости.
Като лед, тръгнал да се топи.
Прости като необработени парчета дърво.
Кухи като пещери.
Непроницаеми като кални локви.

Кой може тихо да изчака,
докато калта се утаи?
Кой може да остане неподвижен,
до момента на действие?
Тези, които съблюдават Дао,
не търсят удовлетворение.
Като не търсят удовлетворение,
не се огъват пред желанието за промяна

Субективна интерпретация:

Следването на практиките от вътрешна алхимия изисква огромно търпение и дисциплина. Всички качества, нужни за да се захване човек с тази задача, са описани в стиха по-горе.

Отношението към процесът на учене е много важно, всъщност без него не може да се постигне нищо.

Даоската вътрешна алхимия е опасно занимание. Затова и първото изискване към ученика е да бъде нащрек като човек, който върви по тънък лед, защото е наясно с опасностите по Пътя. Тук няма място за идеалисти с възвишени духовни идеали.

На второ място, въпреки опасностите, ученикът трябва да е внимателен и любезен, все едно е на гости. Какво значи това: когато отидете на ново място, естествено започвате да го разглеждате. Това е неосъзнат инстинкт за търсене на опасности, но също така и любопитство. Внимавате с поведението си, за да не обидите домакина си. По същия начин трябва да се държи човек и с даоските практики – да бъде внимателен, любопитен и да проявява респект към тях. В противен случай рискува да си навреди.

В суровия превод се казва „отстъпчив като лед, който се топи“. По пътя на вътрешните промени няма място за амбиция. Който тръгва „с рогата напред“ ще си счупи главата.

Също така няма място за сложни теории, духовна позьорщина и елитаризъм. Прост като необработено дърво. Една от целите на вътрешната алхимия е да разберем какви сме в действителност с всички си хубави и лоши качества. Нито повече, нито по-малко. Не трябва да се представяме пред себе си като изваени статуи, а да се види каква е изначалната ни същност.

„Кухи като пещери“ – само при наличието на място, може да се усвоят нови идеи; също така споменахме преди и за енергийните центрове като „кухина“.

„Непроницаем като кална локва“ – много пишман духовни хора разпръсват своята неосъзната истеричност към околните като има навират идеи, които сами не са превърнали в начин на живот.

Доасите са известни със своята загадъчност и обикновена незабележимост. Бихте се блъснали в тях и ще ги подминете. За Дао не се говори, не се проповядва, не се разпространява (насила). На който му е дошло времето, сам ще поеме по Пътя. В съвременния свят е достатъчно да се знае, че има такава възможност, която да се превърне в избор.

16. Шестнайсет (връщане към корена)

Буквален превод:

(Състоянието на) празнота трябва да бъде доведено до най-голяма степен, а това на тишината да се пази с неуморна сила. Всички неща преминават еднакво през своите процеси на дейност и (след това) ги виждаме да се връщат (в първоначалното си състояние). Когато нещата (в растителния свят) покажат буйния си растеж, ние виждаме всяко от тях да се връща към своя корен. Това връщане към техния корен е това, което наричаме състояние на тишина; и тази тишина може да се нарече отчитане, че те са изпълнили определената си цел. Докладът за това изпълнение е редовно, непроменимо правило. Да знаеш това неизменно правило означава да бъдеш интелигентен; да не знае, че води до диви движения и зли проблеми. Знанието за това непроменливо правило създава (голяма) способност и търпение и тази способност и търпение водят до общност (на чувства с всички неща). От тази общност на чувства произлиза царствен характер; и този, който е като цар, става подобен на небето. В това подобие на небето той притежава Дао. Притежаван от Дао, той издържа дълго; и до края на телесния си живот е освободен от всякаква опасност от гниене.

Поетичен превод:

Изпразни себе си от всичко.
Остави ума си да почива в покой.
Десетте хиляди неща се надигат и падат,
докато Азът наблюдава кръговрата им.
Те израстват и разцъфват,
и после се връщат към източника.
Връщането към източника е неподвижност –
това е пътя на природата.
Пътят на природата не се променя.
Да познаваш постоянството е проникновение.
Непознаването на постоянството води до беди.
Познанието на постоянството отваря съзнанието.
С отворен ум ще бъдете с отворено сърце.
Като си с отворено сърце,
ще действаш царствено.
Царствен, ще постигнеш божественото.
Божествен, ще станеш едно с Дао.
Да бъдеш едно с Дао – това е вечното.
И макар, че тялото загива,
Дао никога няма да умре.

Субективна интерпретация:

Шестнайсти стих е много благодатен за интерпретации и вплитане на множество теории. Както всички останали стихове, и тук има няколко възможни успоредни смислови линии. Най първата е буквалната, която в началото на стиха има ясен смисъл, а в края става все по-заплетен.

Изпразването на ума от мисли е една от най-старите медитативни практики. Практикуващият стои и съзерцава случващото се около него, без да му придава оценка, без да минават мисли, които да го отвличат от чистото възприятие. Този процес е описан много надлежно: липса на мисли – наблюдаване на процесите в природата – свързване с неизменния кръговрат. Чрез постоянство е практиката се катализира процесът на осъзнаване, който води до отварянето на ума, сърцето и така цялата верига до сливането с Дао.

Навлизането малко по-дълбоко в смисъла на стиха, ни отведа към употребата на думата „Аз“. Знаем за илюзорността на личността, която ни беше представена още с началните стихове. Отделеният от кръговрата на природата Аз, посредством практиката, стига до пълно сливане с природните процеси, а след това и Дао. Азът(личността) ще изчезне в този процес.

В буквалния превод се говори за растенията и връщането към техния корен. В Даоската вътрешна алхимия се смята, че човекът е свързан със Земната енергия посредством енергийният център на стъпалата – юн цюан или бълбукащ извор. На енергийно ниво, тази връзка е като един енергиен корен, който прониква надолу в Земята. А се нарича корен, защото казват, че прилича на този на растенията, но е изцяло съставен от енергия. Погледнато по друг начин, „коренът“ на нашата енергия е изначалната или предрождена ци, която е в началото на нашия живот, а в края, посредством нея, се завръщаме към първоизточника.

Накратко ще представя идеята: в момента на зачеването, енергията на майката и на бащата се сливат и това е „божествената искра на живота“. Цялата ни енергия, с която ще разполага физическото тяло получаваме от момента на зачеването и се развива до момента на раждането. Тази есенция (юан дзин) е източника на юан ци. След раждането, седалището на тази енергия са бъбреците. Споменатият по-горе енергиен център – бълбукащ извор – е началната акупунктурна точка от меридиана на бъбреците.

За да се разбере този аспект, трябва известно количество практика с методите за укрепване и трансформиране на дзин в ци, които на запад са познати като Даоски сексуални практики. Без това умение, единствената енергия, с която човек ще работи в своята практика, ще бъде следрождена ци, извлечена от въздуха, храната и водата. Ползите за здравето ще са налични, поне докато човек е млад, но няма да е наличен алхимичен процес.

Краят на стихът също е много интересен. Отвореният ум означава действие без участието на Аза, който, както споменахме, се изключва посредством тишина от спирането на мислите и желанията. Изключен ли е маймунският ум, тогава остава само намерението. Намерението във системата на UHT се активира още от първата практика и се нарича „Вътрешна усмивка“. Намерението може да усилва и активира работата на различните енергийни центрове, които често се наричат „сърце“. Ако приемем, че под „сърце“ се има предвид сърдечния център, тогава може да заключим, че след дантиен в главата (горния дантиен), се отваря и дантиен в сърцето (средния дантиен). Долният дантиен го споменахме вече, той е свързан с дзин, бъбреците и Юн цюан. От главата надолу – успокояване на мислите, успокояване на емоциите и събиране на всичко в областта на пъпа – това се нарича събиране на трите ума в един и една от най-началните практики във вътрешната алхимия.

Обединят ли се трите ума в един т.е. (почти) цялото осъзнаване е в долния дантиен, тогава се активира следния процес: „ще действаш царствено“. Първите императори в китайската митология с директни представители на небето (синове на небето). Небето се свързва с Дао (областта на главата, горния дантиен). След царственото следва божественото, с след това и сливането с дао.

С термините на вътрешната алхимия, това може да означава, че след обединяването на трите ума в един, следва процес по изкачване „нагоре“: душевно енергийно тяло от сърдечния център, духовно енергийно тялото от главата. В момента на смъртта, след като е развил тия две тела, даосът може да прехвърли своята индивидуалност в тях и да се слее с Дао. Връщане към корена.

17. Седемнайсет (Неподправеното влияние)

太上，下知有之；其次，親而譽之；其次，畏之；其次，侮之。信不足，焉有不信焉。悠兮，其貴言。功成事遂，百姓皆謂我自然。

Буквален превод:

В най-дълбока древност (хората) не са знаели, че има (техни владетели). В следващата епоха те ги обичаха и ги възхваляваха. В следващия се страхуваха от тях; в следващия ги презряха. Така се оказа, че когато вярата (в Дао) беше недостатъчна (в управниците), последва липса на вяра в тях (в хората). Колко нерешителни изглеждаха тези (най-ранните владетели), показвайки (чрез своята резервираност) важността, която придаваха на думите си! Тяхната работа беше свършена и техните начинания бяха успешни, докато хората казаха: „Ние сме такива, каквито сме, сами по себе си!“

Поетичен превод:

Великите владетели –
народът не забелязва тяхното съществуване.
Добрите владетели те обичат и хвалят.
От посредствените се страхуват.
А лошите мразят.

Тези, на които им липсва доверие,
няма да им се вярва.
Тогава те прибягват до обещания.
Но когато изпълнят задачата си
и завършат работата си,
хората казват: „Сами го направихме“.

Субективна интерпретация:

По времето на Лао Дзъ обществото все още не се е разслоило дотолкова, че борбите за власт, амбицията, омразата и стремежът към успех да изкарат даоския мъдрец извън рамките му. Има запазен отзвук от племенните времена, в които оцеляването на човека е зависело от групата, поради което сплотеността и способността за сътрудничество са стояли на първо място.

Погледнато от социална гледна точка, когато владетелят е добър, вярата на хората в собствените им сили е висока и те заедно казват „Сами го направихме“. Естественото управление води до благоденствие на всички.

Нека погледнем този естествен ред във вътрешен план. Когато ци тече свободно в тялото, тогава това не се забелязва, а човек е способен да действа или както се казва на съвременен език „подуктивен“ е. Когато започнат леки и минимални нарушения в нивата на ци, човек започва да цени почивката си и обича практиката си; когато започнат сериозни дисбаланси, стагнация на ци – появяват се силните емоции – страхът владее човека; когато енергията е изчерпана, налични са крайните дисбаланси на омраза, депресия, отчаяние и чувство за обреченост и край.

На добрия владетел не му се налага да увещава, защото хората са изпълнени с вяра собствените си сили; на изпълненият с жизнена сила човек не му се налага да прибягва до дисциплина, защото разполага с много енергия;

Целта на Даоската вътрешна алхимия е да върне пропиляната жизнена енергия в тялото на практикуващия, за да няма нужда от излишна самодисциплина. В зависимост от това до какъв „владетел“ се е смъкнал начинаещият т.е. от каква изходна точка тръгва, трябва да се прилагат и различни методи в комбинация със силна самодисциплина.

Много ученици търсят велик даос, който да ги мотивира т. е. да ги дърпа на буксир. Поради тези си илюзии, те никога няма да напреднат!

„Сам го направих“ – е основната „тайна“ в практиката!

18. Осемнайсет (Упадъкът на нравите)

大道廢，有仁義；智慧出，有大偽；六親不和，有孝慈；國家昏亂，有忠臣。

Буквален превод:

Когато Великото Дао (Пътят или Методът) престана да се спазва, доброжелателството и праведността излязоха на мода. (Тогава) се появи мъдрост и проницателност и последва голямо лицемерие. Когато хармонията вече не преобладаваше в шестте родства, родните синове намериха своето проявление; когато държавите и клановете изпаднаха в безпорядък, се появиха лоялни министри.

Поетичен превод:

Когато великото Дао е забравено,
се появяват добротата и моралът.
Когато се породят
мъдростта и интелигентността,
започва голямото преструване.

Когато няма мир в семейството,
се появяват синовната обич и преданост.
Когато страната е объркана, в хаос,
идват верни властници.

Субективна интерпретация:

Естествеността е най-голямата, ако не и единствена, добродетел в Даоизма. Какво означава да си естествен? Това означава да следваш Дао? Какво означава да следваш Дао? Това означава да си наясно с неговата природа и принципите на които то стъпва. Какво е Дао? Никой не може да обясни.

Осемнайсети стих е продължение на седемнайсети, като в него авторът се опитва чрез примери да покаже последствията от липсата на естественост у хората.

Какво означава всичко това? Ако енергията тече свободно по меридианите на тялото, кръвта я следва, (енергията във) вътрешните органи са балансирани, енергийните центрове на тялото са свързани с огромните енергийни полета извън него, тогава човекът е част от вселената или Дао. Да усещаш себе си като част от всичко заобикалящо и да усещаш всичко заобикалящо като част от себе си, е ниво на осъзнаване, на което не можеш да причиниш вреда на околните. Такъв модел на съществуване предполага всички участници или поне мнозинството от тях, да са на това ниво на разбиране.

Както споменах в предходни интерпретации, дългият преход от малки на брой племена на ловци-събирачи, живеещи в относително разбирателство, към земеделски общности, които изискват управляваща класа и много на брой селяни, които целогодишно полагат къртовски труд, вече е завършил по времето на Лао Дзъ. Този преход е откъснал човека от естественото му съжителство с другите живи същества и го е надарил с все по-малък и егоистичен ум.

Когато енергията започне да стагнира в тялото, добродетелите на различните вътрешни органи са в дисбаланс. Появяват се страха, омразата, гневът, завистта, тъгата, липсата на искреност и несигурността.

За да бъдат контролирани тези дисбаланси, се появява моралът; за да работят селяните този непосилен труд, а благата да се събират от малцината властващи, по силата на „божие привидение“, се появяват законите.

Личните дефицити се проектират върху общото нещастие. Естествеността бива изместена от егоизма и личната изгода.

Пътят за завръщане към естествеността е първо всеки сам в себе си да преодолее и балансира своите вътрешни дефицити, а това да доведе до нов и естествен начин на функциониране на обществото.

Повече от 2500 години след Лао Дзъ, виждаме, че този идеал се реализира от малцина, а обществото все така тъне в разкоша на разточителен егоизъм. Защо? Защото толкова сме се отклонили от своето естествено състояние, че трябва да положим неимоверни усилия и желязна дисциплина, за сполучим в това начинание. Огледайте се: колко души около вас са склонни на такава отдаденост? А вие склонне ли сте?

19. Деветнайсет (Завръщане се към неподправеното влияние)

絕聖棄智，民利百倍；絕仁棄義，民復孝慈；絕巧棄利，盜賊無有。此三者以為文不足。故令有所屬：見素抱樸，少私寡欲。

Буквален превод:

Ако можехме да се отречем от мъдростта си и да захвърлим мъдростта си, би било стократно по-добре за хората. Ако можехме да се отречем от нашата добронамереност и да захвърлим нашата праведност, хората отново биха станали синовни и мили. Ако можехме да се отречем от нашите изкусни измислици и да захвърлим нашите (заговорни) печалби, нямаше да има нито крадци, нито разбойници. Тези три метода (на управление) мислеха, че старите начини в елегантността се провалиха и направиха тези имена да бъдат забулени от желание за стойност; Но прости възгледи и курсове, ясни и верни, биха избягвали егоистичните цели и много похот.

Поетичен превод:

Откажи се от светостта, отречи се от мъдростта,
и ще бъде сто пъти по-добре за всеки.

Откажи се от любезността,
отречи се от моралността,
и хората ще преоткрият
синовната почит и обич.

Откажи се от находчивостта,
отречи се от изгодата,
и ще изчезнат престъпниците и крадците.

Това са само външни форми;
те не са достатъчни сами по себе си.
По-важно е
да видиш простотата,
да разбереш истинската си природа,
да отхвърлиш егоизма
и да укротиш желанието.

Субективна интерпретация:

В даоизма има един израз „фалшиво злато“ – идеята е, че някои изкуствени и външни форми на поведение наподобяват много поведението на следващия Дао. Но биват ли подложени на изпитание, те мигом се разпадат и от тях не остава никаква следа.

Какво имам предвид? Много хора се увличат по „духовното“, като го разбират като система на следване на правила, на обличане по определен начин. хранене по определен начин, разсъждаване по определен начин и водене на живот, който следва строги външни правила. Когато такъв човек се сблъска с най-обикновени предизвикателства, които животът му поднася, неговата фалшива духовност не може да му помогне по никакъв начин и се разпада. В зависимост от това колко дълго се е преструвал на духовен, то това ще определи дълбочината на неговото страдание.

Външните форми ще имат определен ефект в началото на практиката, но са крайно недостатъчни, когато човек трябва да се изправи срещу своите недостатъци. Тези негови недостатъци са като вечно гладни демони, които ще изсмукват енергията му и няма да му донесат покой.

Последните 4 реда от този стих предполагат основата на вътрешната работа, която трансформира недостатъците в безупречна енергия, освободена от човешките страсти.

Да видиш простотата означава чрез практиката си да се освободиш от всичко излишно. Ако практикуващият се освободи от излишното простотата ще присъства във всяко негово действие, мисъл, във виждането на света. Това означава човек да осъзнае, че несъкратимия остатък на неговото същество са Трите съкровища: Дзин, Ци и И Шън

Истинската природа кореспондира с будистките учения и тяхното влияние върху даоизма. Погледнато през призмата на Трите съкровища, ние сме съставени от чиста енергия, която управлява нашето съществуване на нивото на материята, на нивото на жизнената енергия и на нивото на Духа. Отвъд това всичко останало са претенции: за това каква полова роля имаме, националност, социален статус, семеен статус и т.н.

Егото се появява, когато Трите съкровища са в хаос: Сексуалната ни енергия е разбъркана и разхвърляна; емоциите ни са силни и крайни, били те положителни или отрицателни; мислите ни са в хаос, повтарящи се, въртящи едни и същи плочи, едни и същи сценарии, до припадък; Когато тоталната цялост на нашето същество е състояние на хаос, трите съкровища воюват помежду си: мислите се опитват да управляват емоциите и сексуалното желание. Емоциите подклаждат силни мисли и неконтролируеми сексуални желания, вкарвайки ни в безкрайни драми на страдание, обида, колебания, недоверие, ревност…; сексуалната енергия е разпиляна по всичките ни сексуални партньори; Егото е състояние на разделяй и владей, обхванало Трите съкровища.

Желанията са проява на вътрешния хаос. Истеричната нужда да бъдем обичани. Самозалъгването, че щастието се носи от друго човек и отвън. Усещането за някаква изначална празнота, в постоянно очакване нещо да се случи, интелектуална скръб, която формулираме като скука. Поради това много хора се хвърлят да злоупотребяват с тялото си, чрез различни преживявания и злоупотреба с вещества.

Липсата на знанието за Трите съкровища хвърля човека в състояние да се лута и да прибягва до глупости, тъй като не съзнава източника на този вътрешен хаос, нито начин, по който да се справи с него.

Веднъж намерил отговорите на тези въпроси, пътят към покоя е открит.

20. Двайсет (Да бъдеш различен от обикновените хора)

絕學無憂，唯之與阿，相去幾何？善之與惡，相去若何？人之所畏，不可不畏。荒兮其未央哉！衆人熙熙，如享太牢，如春登臺。我獨怕兮其未兆；如嬰兒之未孩；儽儽兮若無所歸。衆人皆有餘，而我獨若遺。我愚人之心也哉！沌沌兮，俗人昭昭，我獨若昏。俗人察察，我獨悶悶。澹兮其若海，飂兮若無止，衆人皆有以，而我獨頑似鄙。我獨異於人，而貴食母。

Буквален превод:

Когато се откажем от ученето, нямаме проблеми. (готовото) „да“ и (ласкателното) „да“; Малка е разликата, която показват. Но отбележи техните проблеми, добри и лоши; Какво пространство ще запълни пропастта между тях? Това, от което всички хора се страхуват, наистина трябва да се страхува; но колко широк и безкраен е кръгът от въпроси (които искат да бъдат обсъждани)! Множеството мъже изглеждат доволни и доволни; сякаш се радва на пълен банкет, сякаш е качен на кула през пролетта. Само аз изглеждам апатичен и неподвижен, моите желания все още не са показали присъствието си. Аз съм като бебе, което още не се е усмихнало. Изглеждам унил и отчаян, сякаш нямах дом, където да отида. Множеството хора имат достатъчно и излишни. Изглежда, че само аз съм загубил всичко. Умът ми е като на глупав човек; Аз съм в състояние на хаос. Обикновените мъже изглеждат светли и интелигентни, докато аз сам изглеждам замаян. Те изглеждат пълни с дискриминация, докато аз сам съм скучен и объркан. Сякаш се нося като в морето, нося се сякаш няма къде да си почина. Всички хора имат своите сфери на действие, а само аз изглеждам тъп и неспособен, като груб граничар. (По този начин) само аз съм различен от другите мъже, но ценя майката-кърмачка (Дао).

Поетичен превод:

Откажи се от начетеността,
и ще сложиш край на бедите си.

Между да и не каква е разликата?
Има ли разлика между добро и зло?
Трябва ли да се страхувам от това,
от което се страхуват другите? Що за глупост!
Другите са доволни, щом се наслаждават
на жертвения празник на вола.
През пролетта някои отиват в парка
и се изкачват на терасата,
но аз единствен се нося по течението,
без да знам къде съм.
Като новородено, преди да се научи да се смее,
аз съм сам, и няма къде да отида.

Другите имат повече, отколкото им е нужно,
а аз единствен нямам нищо.
Глупак съм аз. О, да! Объркан съм.
Другите са ясни и светли,
а аз единствен – слаб и мрачен.
Другите са с остър ум и хитри,
а аз единствен – тъп и глупав.
О, аз се нося като морските вълни,
без посока, като неспокоен вятър.

Всички други са заети,
единствен аз съм без цел
и потънал в тъга.
Ала аз съм различен.
Закърмен съм от великата майка.

Субективна интерпретация

„Доволният човек може да бъде щастлив от нещо, което на пръв поглед ни изглежда безполезно. Той може да си намери добро занимание сред гори и планини. Той обитава малки хижи и дружи с простите хора. Не би сменил износените си дрехи с императорските одежди, нито товара на гърба си с колесница, теглена от четири коня. Той оставя нефрита в планината и перлите в морето. Където и да отиде, каквото и да прави, доволният човек може да бъде щастлив – той знае кога да спре.

Той не откъсва цветето, което цъфти кротко. Той не пътува по опасния път. За него десетте хиляди притежания са прашинки, носени от вятъра. Той пее, докато пътува сред зелените планини.

Доволният човек действа в истински пълна свобода.

Какво значение може да има за него надпреварата за почести? Каква привлекателност биха могли да имат суетнята и алчността? Чрез простота той притежава всичко. Той вижда светлината в мрака, яснотата в мъглявото, бързината в бавното, пълнотата в празното.

В неговите очи готвачът, създаващ ястия със собствените си ръце, е толкова достоен, колкото и всеки известен певец или пък висш служител.

Доволният човек няма печалба за вземане. Той няма заплата за губене. Няма овации. Няма критика. Когато поглежда нагоре, не е със завист. Когато поглежда надолу, не е с високомерие. Мнозина го гледат, но никой не го вижда.

Спокоен и отдръпнат, той е извън всяка опасност. Дракон, скрит сред хората.“ – Гъ Хун

21. Двайсет и едно (Празното сърце или Дао в неговото действие)

孔德之容，唯道是從。道之為物，唯恍唯惚。忽兮恍兮，其中有象；恍兮忽兮，其中有物。窈兮冥兮，其中有精；其精甚真，其中有信。自古及今，其名不去，以閱衆甫。吾何以知衆甫之狀哉？以此。

Буквален превод:

Най-великите форми на активна сила идват от Дао, техният единствен източник. Кой може да каже за Дао природата? Нашият поглед лети, нашето докосване също. Избягвайки погледа, изплъзвайки се от докосването, Формите на нещата всички в него се свиват; Убягващи докосването, убягващи от погледа, има техните прилики, добре. Дълбоко е, тъмно и неясно; Всички същности на нещата там издържат. Тези същности истината обгръщат от това, което, когато се види, тогава ще бъде казано. Сега е така; беше толкова от старо време. Неговото име – това, което не отминава; И така, в техния красив набор, Нещата се формират и никога не познават разпадането. Откъде знам, че е така с цялата красота на съществуващите неща? Чрез това (естеството на Дао).

Поетичен превод:

Най-голямата добродетел е да следваш Дао
и само Дао.
Дао е неуловимо и неосезаемо.
О, неосезаемо и неуловимо е,
и все пак вътре има образ.
О, неосезаемо и непостижимо е,
и все пак вътре има форма.
О, то е тъмно, мрачно,
и все пак вътре е същността.
Тази същност е много истинска,
и вътре в нея се крие вярата.
От самото начало до днес
името никога не е забравяно.
Така възприемам творението.

Как познавам пътя на създаването?
От това.

Субективна интерпретация

В предходни интерпретации стана дума, че под „сърце“, често се има предвид не физическия орган, а енергиен център. Най-често този термин се използва за „Трите ума“ или „Трите сърца“ – триде дантиена.

„Празното сърце“ е обяснение за активирането на дантиен. В даоската вътрешна алхимия „кухина“ е синоним на енергиен център. Трите дантиена са трите най-големи енергийни центрове, „огромни полета на еликсира“, които събират в себе си трите съкровища.

Долният дантиен събира юан дзин – предрожденната есенция, получена чрез родителите, която е горивото, което поддържа физическото тяло живо и здраво.

Средният дантиен е областта между сърцето и слънчевия сплит, често се асоциира със органа сърце (по примера на петте елемента, част от които е сърцето, носител на огъня). Средният дантиен генерира юан ци или чистата жизнена сила, която поддържа цялата вселена, а в частност и човека.

Третият дантиен или горен дантиен се намира в главата, обиталището на Душа или Шън. Чрез Шън човекът се свързва с вселената.

Защо тук се говори за едно сърце, а не за три? Защото целта на даоската вътрешна алхимия е да обедини трите ума/сърца в едно. И когато това обединение е факт, тогава е възможно да се долови „Дао в неговото действие“

Защо Дао е недоловимо и непостижимо? Защото е чиста енергия, надарена с разум, който не е човешкия разум. Ние, като човешки същества не можем да обхванем тоя разум и да го проумее. А енергията е нещо, което е останало извън социалния свят – ние не боравим с нея, не се обучаваме как да я съхраняваме, усещаме, как да поддържаме потока на ци плавен и непрекъснат в тялото.

Вече беше споменато, че когато егото отсъства, тогава ци тече плавно и спокойно в тялото, като свързв различните енергийни центрове, а самото тяло и неговите енергийни центрове са отворени за вселената.

Тук е мястото да споменем, че вселената не е никак дружелюбно място, за каквото много идеалистично настроени духовни търсачи го смятат. Пречистената енергия на съзнанието е рядкост и там дебнат различни същности, готови да абсорбират тая енергия. Като част от обучението, ученикът по даоска вътрешна алхимия се учи, как да отваря своите енергийни центрове за природните сили, но по един защитен и сигурен начин. Това става, чрез използването на символа Ба гуа и развитието на съзнателност и предпазливост.

22. Двайсет и две (Нарастване на смирението)

曲則全，枉則直，窪則盈，弊則新，少則得，多則惑。是以聖人抱一為天下式。不自見，故明；不自是，故彰；不自伐，故有功；不自矜，故長。夫唯不爭，故天下莫能與之爭。古之所謂曲則全者，豈虛言哉！誠全而歸之。

Буквален превод:

Частичното става пълно; кривият, прав; празният, пълен; износеното, ново. Този, чиито (желания) са малко, ги получава; онзи, чиито (желания) са много, се заблуждава. Затова мъдрецът държи в прегръдките си единственото нещо (на смирението) и го проявява на целия свят. Той е свободен от себеизява и затова блести; от себеутвърждаване и затова той се отличава; от самохвалство и затова се признава заслугата му; от самодоволство и следователно той придобива превъзходство. Тъй като той е свободен от стремеж, никой в света не може да се бори с него. Тази поговорка на древните, че „частичното става пълно“ не е напразно изречена: – под нея се разбира всяка истинска завършеност.

Поетичен превод:

Откажи се и ще успееш;
Поклони се и ще се изправиш;
Бъди празен и ще се изпълниш;
Пусни старото и ще бъдеш нов;
Имай малко и има място да получиш повече,
имай много и бъди объркан.

Мъдрите се открояват,
защото виждат себе си като част от Цялото.
Те блестят,
защото не искат да впечатляват.
Те постигат велики неща,
защото не търсят признание.
Без да се хвалят,
получават признание.
Без да се изтъкват,
те никога не се колебаят.
Те отказват да спорят,
така че никой не спори с тях.
Ето защо древните казват
“Отдай се и победи”.
Празни думи ли са това?
Бъди наистина цялостен,
и всичко ще дойде при тебе.

Субективна интерпретация

Вече обсъдихме ролята на Егото в спирането на потока от енергия, личните интерпретации, силните емоции, обидата, страха, разделението.

Противоположното на всичко това е смирението. Какво е смирението? Смирението е отсъствие на Его.

Как се постига смирение? Като 8-те сили се уравновесят, като 5-те елемента действат в съгласие, като трите съкровища са в хармония, като Ин и Ян са 50:50 и възникне Тай Чи – Великия предел.

Казано по друг начин, когато липсва Его, енергията тече безпрепятствено и човекът е част от вселената.

„Няма как да се напълни пълна чаша“. Какво значи това? Чрез практиката на вътрешната алхимия човек балансира емоциите си и положителните неутрализират отрицателните; енергията тече свободно по меридианите и изгаря всички запушвания; енергийните центрове се отварят и изпълват с енергия, когато се изгорят травмите, спомените, предразсъдъците…

Личността изчезва, разтваря се подобно на утринна мъгла. „Отдай се….“ това значи смири се, това значи да разтвориш всичко, което мислиш, че си, за да бъдеш това, което в действително си.

Преди години четох за един ученик, който попитал майсторът, който следвал, каква означава всичко това? Майсторът отговорил, че ако следва практиката, в края ѝ той няма да бъде съпруг, няма да има професия, няма да бъде човекът, който приятелите му познават, дори няма да бъде синът, който майка му и баща му са възпитали.

Целият опит, цялата личност, всички спомени, всички роли, всички маски, всичко това се изгаря и на негово място идва „драконът в човешки образ“. Трудно е дори да си представим човек без автобиография, без спомени, без силни емоции, без навици и т.н. Затова и трудно ще го разпознаем.

Смирението или изгарянето на личната история е практика, която отнема между 6 и 9 години, за да се започне, но продължава цял живот.

Кой съм Аз? Никой.

23. Двайсет и три (Абсолютно свободно място)

希言自然，故飄風不終朝，驟雨不終日。孰為此者？天地。天地尚不能久，而況於人乎？故從事於道者，道者，同於道；德者，同於德；失者，同於失。同於道者，道亦樂得之；同於德者，德亦樂得之；同於失者，失亦樂得之。信不足，焉有不信焉。

Буквален превод:

Въздържането от реч бележи този, който се подчинява на спонтанността на природата си. Силен вятър не трае цяла сутрин; внезапен дъжд не продължава цял ден. На кого се дължат тези (две) неща? Към Небето и Земята. Ако Небето и Земята не могат да направят такива (спазматични) действия да продължат дълго, колко по-малко може да направи човекът! Следователно, когато някой прави Дао свой бизнес, онези, които също го преследват, са съгласни с него в това, а тези, които правят проявлението на неговия курс своя цел, са съгласни с него в това; докато дори онези, които се провалят и в двете неща, са съгласни с него там, където се провалят. Следователно онези, с които той е съгласен по отношение на Дао, имат щастието да го достигнат; онези, с които той е съгласен относно нейното проявление, имат щастието да я постигнат; и онези, с които той е съгласен в техния провал, също имат щастието да достигнат (до Дао). (Но) когато няма достатъчна вяра (от негова страна), възниква липса на вяра (в него) (от страна на другите).

Поетичен превод:

Да говориш малко е естествено.
Силните ветрове не духат цяла сутрин.
Проливният дъжд не вали цял ден.
Защо? Небе и земя!
Ако небето и земята
не могат да направят нещата вечни,
как това да е възможно за човека?

Онзи, който следва Дао,
е едно с Дао.
Онзи, който е добродетелен,
изпитва Добродетел.
Онзи, който губи пътя,
се чувства изгубен.
Когато си едно с Дао,
Дао те приветства.
Когато си едно с Добродетелта,
Добродетелта винаги е там.
Когато си едно със загубата,
преживяваш я доброволно.

Онзи, който не се доверява достатъчно,
няма да получи доверие.

Субективна интерпретация

В Даоската вътрешна алхимия сетивата се наричат „Петте крадци“. Те са свързани с емоциите, които се произвеждат от вътрешните органи – сетивата са отворите, чрез които навлизат различни дразнения, провокиращи емоции.

И обратно, забушува ли емоция в тялото, тя бързо избива в силни прояви. Подобно на бурята и на ураганния вятър, последствията може да са опустошителни, като след тях следва изтощение на силата.

Емоциите провокират мислите. Понеже всеки човек живее в мислите, то светът за огромната част от хората е ментален, а не реален.

Също така, мислите определят нашите действия; мислите се определят от нашите емоции, а нашите емоции се подхранват от външни събития и от нашите инстинкти, нашето несъзнавано, нашето възпитание, нашите навици, нашите травми, нашите предразсъдъци.

Като творци на нашата собствена реалност е важно върху какво ще съсредоточим нашето внимание, нашата сила и нашето време.

Като си даваме сметка за естествените процеси на пораждане на мислите, емоциите и инстинктите, можем да отдадем нашето доверие за това, което смятаме за наш Път.

24. Двайсет и четири (Болезнена показност)

企者不立；跨者不行；自見者不明；自是者不彰；自伐者無功；自矜者不長。其在道也，曰：餘食贅行。物或惡之，故有道者不處。

Буквален превод:

Който стои на пръсти, не стои стабилно; който си протяга краката, не ходи (леко). (И тъй), който се показва, не блести; този, който отстоява собствените си възгледи, не се отличава; който се хвали, не намира признание за заслугите си; онзи, който е самонадеян, не му е позволено превъзходство. Такива състояния, погледнати от гледна точка на Дао, са като остатъци от храна или тумор по тялото, които всички не харесват. Следователно онези, които следват (курса) на Дао, не ги приемат и не ги допускат.

Поетичен превод:

Онзи, който стои на пръсти, не е стабилен.
Онзи, който крачи нашироко,
не може да поддържа крачка.
Онзи, който се изтъква, не е просветлен.
Онзи, който мисли само себе си за прав,
не получава уважение.
Онзи, който се хвали, не постига нищо.
Онзи, който се перчи, няма да издържи.
Според последователите на Дао,
“това е излишна храна и ненужен багаж.”
Те не носят радост.
Ето защо последователите на Дао ги избягват.

Субективна интерпретация

Болезнена показност… Липсата на смирено его води до показност т.е. надуване на егото, търсене на признание за личността, затвърждаване на обществения образ, поддържане на фалшива фасада.

Тази крайност идва от вътрешни крайности и липса на развитие на добродетелите. А под добродетели във вътрешната алхимия се разбира жизнената енергия на различните вътрешни органи.

Вътрешните дефицити стават външни. А общественото мнение на свой ред натиска индивидите по посока на развитие на вътрешни дефицити.

Развитието на добродетелите води до вътрешен баланс, който носи радост. Балансирането на всички емоции и техните съдове – органите – води до изпитване на радост. Радостта е основната емоция на сърдечния център и на средния дантиен. Това е признакът, по който можем да разберем, че в живота ни няма дисбаланси, Ци тече свободно в тялото и емоциите ни са балансирани.

Човек, който е развил своите добродетели е малко вероятно да изпадне в състояние на болезнена показност.

25. Двайсет и пет (Проявления на мистерията)

企者不立；跨者不行；自見者不明；自是者不彰；自伐者無功；自矜者不長。其在道也，曰：餘食贅行。物或惡之，故有道者不處。

Буквален превод:

Имаше нещо недефинирано и пълно, което се появи преди Небето и Земята. Колко неподвижен беше и безформен, стоящ сам и без промяна, достигащ навсякъде и без опасност (да бъде изтощен)! Може да се счита за Майката на всички неща. Не знам името му и го наричам Дао (Пътят или Посоката). Полагайки усилия (по-нататък) да му дам име, го наричам Великият. Страхотно, преминава (в постоянен поток). Преминавайки нататък, става отдалечено. Ставайки отдалечен, той се връща. Следователно Дао е велико; Небето е велико; Земята е велика; и царят (мъдрец) също е велик. Във вселената има четирима, които са велики и кралят (мъдрец) е един от тях. Човекът взема своя закон от Земята; Земята взема своя закон от Небето; Небето взема своя закон от Дао. Законът на Дао е това, което е.

Поетичен превод:

Нещо, оформило се по тайнствен начин,
Родено преди небето и земята.
В тишината и празнотата.
Само и неизменно.
Винаги присъстващо и в движение.
Може би това е майката на десетте хиляди неща.
Не знам името му.
Наречете го Дао.
Поради липса на по-добра дума
Го наричам велико.

Велико, то тече.
Изтича надалече.
Отишло далече, се връща.

Ето защо “Дао е велико;
Небето е велико;
Земята е велика;
Царят също е велик.”

Това са четирите велики сили
на Вселената,
и царят е една от тях.

Човек следва земята.
Земята следва небето.
Небето следва Дао.
Дао следва онова, което е естествено.

Субективна интерпретация

Трите съкровища в Даоската вътрешна алхимия са Небе-човек-Земя. Или казано по друг начин това са трите дантиена, огромните енергийни полета в човешкото тяло, които възникват след раждането. С течение на живота, тези три дантиена не само губят връзка помежду си, а често влизат в противоречие и водят до объркване и загуба на цялостност.

Как става така, че, бидейки с общ произход, трите дантиена губят връзка помежду си? Да ги разгледаме с тяхното проявление: пътви дантиен: есенция(сексуална енергия); втори дантиен: емоции (жизнена енергия); трети дантиен: дух (ментална енергия). В течение на живота, сексуалната енергия се отделя в долната част на тялото и там се хаби; емоционалната енергия се хаби чрез силни и крайни емоции; менталната енергия се люшка между желанията и емоциите, като се въртят едни и същи мисли постоянно и неспирно.

В крайна сметка стигаме до състоянието сексуалните ни желания да ни вкарват в неспирни „приключения“, независимо дали ги подтискаме или ги следваме. Емоциите често биват наранени от тези сексуални похождения, а мислите – те са нашия палач, който ни възхвалява и разпва едновременно.

Ако ученикът успее да възстанови връзката между тези три сили и те започнат да действат в съгласие една с друга, то той се превръща в мъдрец (цар), който не е роб на всяка една от тях, а успява да ги управлява.

Това е естественият път на Дао.

26. Двайсет и шест (Качеството на гравитацията)

重為輕根，靜為躁君。是以聖人終日行不離輜重。雖有榮觀，燕處超然。奈何萬乘之主，而以身輕天下？輕則失本，躁則失君。

Буквален превод:

Гравитацията е коренът на лекотата; неподвижността, владетелят на движението. Затова един мъдър принц, който марширува цял ден, не се отдалечава от своите багажни фургони. Въпреки че може да има блестящи перспективи, той тихо остава (на правилното си място), безразличен към тях. Как господарят на безброй колесници трябва да се държи леко пред кралството? Ако действа лекомислено, той е загубил корена си (на гравитацията); ако продължи активно движение, ще загуби трона си.

Поетичен превод:

Тежкото е коренът на лекото;
покоят е в основата на движението.

Ето защо мъдрецът, пътувайки цял ден,
не губи от поглед багажа си.
Макар, че има хубави неща за гледане,
той остава безстрастен и спокоен.

Защо да трябва господарят
на десетте хиляди колесници
да играе леко пред публика?
Да си лек — това е да изгубиш корена си.
Да бъдеш неспокоен значи
да изгубиш контрол над себе си

Субективна интерпретация

В практиката на даоската вътрешна алхимия има състояния като потъване и не-правене/не-действие.

Да потънеш, означава да намалиш тежестта и напрежението в главата и гърдите и да обединиш трите ума в един в долния дантиен. Не случайно в някои преводи се говори за гравитация, тъй като долният дантиен съвпада и с центъра на равновесие на тялото. Гравитацията е сила, която ни тегли надолу и, като противовес, тялото се опитва да задържи силата в горния му край. Правилната структура на тялото включва противостоене на гравитацията т.е. сила, която изправя тялото по линията на гръбнака и чак до върха на главата. Дин дзин. По тоя начин хем тялото е центрирано в долната си част, хем гръбнакът е изправен

Покоят в движението също има съвсем конкретни проявления. Центрирането на трите ума в долния дантиен води до насочване на вниманието навътре. 95% навътре и само 5% навън. Какво означава това? Пример: в ситуации на криза, политиците се опитват да ни стреснат, да ни уплашат, за да излезем от своя център. Човек, който не е центриран е лесен за манипулиране.

Затова е и метафората за пътуването и багажа? Ако човек пътува и отклони вниманието от багажа си, ще бъде обран. Ако практикуващият насочва вниманието си само навън, ще загуби силата си. Има много съблазни („хубави неща за гледане“), но оставането в центъра е от особено значение, за да не сме разпилени и лесни за манипулиране, поддаващи се на обстоятелствата.

Вкореняването е също друг практичен метод. Вкореняване означава, след като трите ума са прибрани в долния дантиен, да се насочи вниманието към Земята. Стъпалата стават като магнити, долната част на тялото е стабилна и вкоренена, горната част на тялото е лека, изпразнена от тревоги, от задържане на дишането и блокиране на Ци, затова е подвижна.

Емоциите са това, което ни правят лабилни и леки. Податливи, емоционални. Губещи контрол над себе си.

Практиките по обединяване на трите ума, по балансиране на емоциите и по вкореняване са от основните практики в даоската алхимия.

27. Двайсет и седем (Сръчност в използването на Дао)

善行無轍迹，善言無瑕讁；善數不用籌策；善閉無關楗而不可開，善結無繩約而不可解。是以聖人常善救人，故無棄人；常善救物，故無棄物。是謂襲明。故善人者，不善人之師；不善人者，善人之資。不貴其師，不愛其資，雖智大迷，是謂要妙。

Буквален превод:

Умелият пътешественик не оставя следи от своите колела или стъпки; умелият оратор не казва нищо, което може да бъде укорено или обвинено; умелият счетоводител не използва преброяване; умелият затваряч няма нужда от болтове или решетки, докато да отвори това, което е затворил, ще бъде невъзможно; умелият свързвач не използва струни или възли, докато развързването на това, което е вързал, ще бъде невъзможно. По същия начин мъдрецът винаги е умел да спасява хората и затова не отхвърля нито един човек; той винаги умее да спасява неща и затова не изхвърля нищо. Това се нарича „Скриване на светлината на неговата процедура“. Следователно умелият човек е майстор (на когото трябва да се гледа) от онзи, който не притежава умението; и този, който няма умението, е помощник на (репутацията на) този, който има умението. Ако единият не почиташе своя господар, а другият не се радваше на своя помощник, един (наблюдател), макар и интелигентен, можеше много да сгреши за тях. Това се нарича „Най-висока степен на мистерия“.

Поетичен превод:

Умелият пътешественик не оставя следи.
Добрият оратор не говори празни приказки.
Отличният счетоводител няма нужда от сметало.
На добрата врата ѝ не трябва ключалка,
и все пак никой не може да я отвори.
Доброто завързване не иска възли,
и все пак никой не може да го отхлаби.

Ето защо мъдрецът се грижи за всички
и никого не изоставя.
Той се грижи за всичко
и не изоставя нищо.

Това се нарича “да следваш светлината”.

Какво е добър човек?
Учител на лошия.
Какво е лош човек?
Поръчение за добрия.
Ако учителят не е уважаван,
и ученикът не се грижи за него,
ще възникне объркване,
колкото и да е умен човек.
Това е същината на тайната.

Субективна интерпретация

Концепцията за не-действието не-правенето е трудна за схващане с ума, но лесна за разбиране с тялото.

Когато мислите – това е правене; когато медитирате – това е не-правене.
Когато виждате – това е правене; когато гледате – това е не-правене.
Когато сте будни – това е правене; когато спите – това е не-правене.

Могат да се дадат много примери за такива двойки действие и свързаното с него не-действие. Действието го разбираме, защото сме цивилизацията на разума и на действието.

Без повече гатанки, ще се опитам да ви кажа какво е не-действие, за да го пробвате и тялото ви да ви каже, че го изпитва постоянно, като се опитва да го редува с действията ви. Само че умът ви регистрира само действията. Когато мислите, вашият ум влиза в строго дефинирана схема, която наричаме социализация. Това е възпитанието, това е създаването на вашата личност. Вашите родители, роднини и цялото общество ви е вкарало в един калъп, в който има що-годе ясни посоки. Имате дефиниция за добро и лошо, за хубаво и грозно, за приятно и болезнено и т.н. Познавате предметите, защото някой ви е научил че онова там е къща, а това е автомобил. Когато медитирате, се опитвате да се освободите от цялата интерпретационна система, която ви казва кое какво е. Иначе казано, опитвате се да спрете мислите.

Когато сте будни, вниманието ви е заето да сътворява тоя свят от предмети, за да можете да функционирате в него. Да стигнете от дома си до работата си, примерно, без да ви блъсне автомобил на някое кръстовище. Когато спите, умът ви(по-голямата част) спи, затова сънищата са толкова ‘шантави’. Когато сте будни, вие създавате вашата реалност и активно участвате в нея; когато спите, вие сънувате вашите сънища, затова сте пасивни и често не можете да помръднете, ако към вас идва сънуван камион, примерно.

Когато виждате, суровата информация която идва от предмета към очните ви ябълки бива събрана в предмет. Виждането не функция на очите, а на мозъка. Мозъкът създава за вас споменът за даден предмет. Когато гледате, очите ви получават информация, но мозъкът не участва в нейното интерпретиране. Гледането, в този смисъл, може да се доближи до усещане с цялото тяло.

Не-правенето е обратната монета на правенето. Често то върви с двойка с някакво правене. Нашето възпитание ни казва да забелязваме само правенето, тъй като, от гледна точка на оцеляването, само то има значение. Ако искате да сте цялостни и да разширите вашето възприятие, трябва да обърнете голямо внимание на не-правенето. Една от целите на медитативните практики е да въведе тялото в режим на не-правене, като умът бива притихнал, за да не се бърка там, където не му е работата. Тогава и само тогава се създават условия за разширяване на възприятията.

Опитайте да прочетете отново първия абзац. Той е свързан с нещо, което ще бъде разгледано по-натам: как мъдрецът пътува из цялата вселена без да напуска дома си. Не-правенето не е дело на физическото тяло, а на енергийното.

„Да следваш свелината“ звучи като метафора, но си е съвсем сбит афоризъм за енергийното тяло и енергията на вселената, която се явява новото и по-голямо поле на действие на енергийното тяло.

Последният абзац е свързан с нишката на процеса на учене: учител – знание – ученик. Уважение се дължи от ученика към учителя, защото без човек, който да води ученика към места, в които е опасно и трябва някой, който вече е минат оттам, нищо не е възможно. Има и още нещо: ако ученикът следва добър учител, полага усилия и дисциплина, за да научи всичко, което му бива преподавано, и учителят постигне безсмъртие в края на живота си, то ученикът ще получи ключ към вратата, която не се заключва, с въже, което не образува възли. Иначе казано – това е като енергийна покана, енергия, която добрият ученик може да следва, когато дойде неговия час.

„Да следваш светлината!“

28. Двайсет и осем (завръщане към простотата)

Буквален превод:

Кой знае силата на мъжеството си, И все пак женската му слабост поддържа; Тъй като към един канал текат многото канали, Всички идват при него, да, всички под небето. Така той запазва постоянното съвършенство; Отново простото дете, чисто от всички петна. Кой знае как бялото привлича, Но винаги се държи в сянката на черното, Моделът на смирението се показва, Показва се пред всички под небето; Той в неизменното превъзходство, облечен, Безкрайно завръщане към първото състояние на човека е направил. Кой знае как славата блести, Но обича позора, нито някога е блед; Вижте присъствието му в просторна долина, към която идват хора от всичко под небето. Неизменното превъзходство завършва своята история; Ние приветстваме простия детски човек в него. Необработеният материал, когато се раздели и разпредели, образува съдове. Мъдрецът, когато е нает, става Глава на всички служители (на правителството); и в своите най-големи разпоредби той не използва насилствени мерки.

Поетичен превод:

Ако познаваш своята мъжка сила
и поддържаш женската си природа,
ще станеш Долинат за небето и земята.
Когато си поток(долина) на Вселената,
ще бъдеш едно с постоянната добродетел,
и ще се върнеш към новородено бебе.

Познай бялото,
но включи черното!
Бъди пример за небето и земята!
Когато си пример за небето и земята,
няма да си против постоянната добродетел,
и ще се завърнеш към безкрайния принцип.

Познай честта
и прегърни позора си.
Бъди пример за небето и земята!
Когато си пример за небето и земята,
ще бъдеш изпълнен с постоянната добродетел,
и ще се завърнеш към не издялан камък.

Когато камъкът е издълбан, той става полезен.
Когато мъдрецът го използва, той става владетел.
По този начин, „Големият шивач крои малко.“

Субективна интерпретация

От гледна точка на алхимичния процес, първата строфа описва смесването на Кан(водата) с Ли(огъня). Целият процес е свързан с възстановяване на изначалните есенция(дзин), дъх(Ци) и дух(Шън) в тялото и тяхното взаимно подхранване и преобразуване. Долината често се използва като метафора за смесването на природните сили и място за подхранване на живота.

Без да влизам в конкретика, силната бъбречна „водна“ енергия балансира силната сърдечна „огнена“ енергия, като крайният резултат е подхранване на златния зародиш – енергийното тяло, чрез което мъдрецът действа без да действа.

В една от формулите на Сливане на 5-те елемента, се работи с чистия образ на девственото дете – неопетнено от действията и желанията на практикуващия. Това е формула за пречистване на карма.

В следващите два стиха също се говори за различни двойки противоположности, които символизират Ин и Ян, респективно Кан и Ли. Постигането на баланс на двете сили е ключът към тайните на вселената.

29. Двайсет и девет (Без да предприемаш действия)

將欲取天下而為之，吾見其不得已。天下神器，不可為也，為者敗之，執者失之。故物或行或隨；或歔或吹；或強或羸；或挫或隳。是以聖人去甚，去奢，去泰。

Буквален превод:

Ако някой иска да получи царството за себе си и да го постигне чрез това, което прави, виждам, че няма да успее. Кралството е нещо подобно на духа и не може да бъде получено чрез активна дейност. Този, който иска да го спечели, го унищожава; който би го държал в ръцете си, го губи. Курсът и естеството на нещата са такива, че това, което е било отпред, сега е отзад; Това, което затопли, ние замръзваме. Силата е слабост на плячката; Магазинът в руини се подиграва с нашия труд. Следователно мъдрецът отхвърля прекомерните усилия, екстравагантността и лесното угаждане.

Поетичен превод:

Мислиш ли, че можеш да завземеш Вселената
и да я направиш по-добра?
Не вярвам, че това може да стане.

Вселената е проява на промяната.
Не можеш да я контролираш.
Ако се опиташ да я промениш, ще я разрушиш.
Ако се опиташ да я задържиш, ще я изгубиш.

Тъй, понякога нещата са напред,
понякога — назад;
понякога е трудно да дишаш,
понякога се получава лесно;
понякога има сила, понякога — слабост,
понякога човек е добре, понякога — зле.

Ето защо мъдрецът избягва
крайностите, излишъците и самодоволството.

Субективна интерпретация

Действието (wei) и не-действието(wu wei) са двете страни на една и съща монета. Както стана дума в предходния стих, „правенето“ на света е в основата на нашето разбиране за него, тъй като ние го създаваме като интерпретираме данните от сетивата. По този начин обективните данни стават добри или лоши, благоприятни или не, красиви или грозни, тъжни или весели. Картината, която съставяме е крайно субективна, поради това и лъжовна.

Ето защо не можем да направим вселената по-добра. Можем да изменим нашето възприятие, но това, което е извън нас е непознаваемо. Можем да променим картината, която си съставяме за света, но променя ли това нещо извън нас?

Липсата на разбиране за света у човека, го кара да действа все едно той е съд т.е. предмет. Да го използва, като не разбира, че е все едно да искаш да промениш формата на вече изпечена глина. Възприятието е твърде крехко, колкото и да изглежда прекалено устойчиво. С него трябва да се действа много внимателно!

И тъй, когато гледаме на света от гледна точка на субективната ни картина, той веднъж е добър, веднъж е лош, веднъж имаме силата да го покорим, друг път сме слаби и беззащитни.

Крайностите в действията са породени от крайности в емоциите т.е. в жизнената ни сила. Крайностите са опасни, затова мъдрецът постоянно гледа да балансира своята жизнена сила и да я съхранява. Самодоволството означава застой, означава, че си си си повярвал, че си овладял вселената и следва застой. А Вселената е една непрекъсната промяна и, понеже застоят не се вписва в законите на вселената, то човек губи всичко, като бива „изплют“ като нещо несъвместимо.

30. Трийсет (Предупреждение срещу войната)

以道佐人主者，不以兵強天下。其事好還。師之所處，荊棘生焉。大軍之後，必有凶年。善有果而已，不敢以取強。果而勿矜，果而勿伐，果而勿驕。果而不得已，果而勿強。物壯則老，是謂不道，不道早已。

Буквален превод:

Този, който би помогнал на господар на хората в хармония с Дао, няма да утвърди господството си в кралството със силата на оръжието. Такъв курс със сигурност ще се срещне с правилното си възвръщане. Където и да е гостоприемник, изникват шипове и тръни. В поредицата от велики армии със сигурност има лоши години. Умелият (командир) нанася решителен удар и спира. Той не смее (продължавайки операциите си) да утвърди и завърши своето майсторство. Той ще нанесе удара, но ще бъде нащрек да не бъде суетен, самохвалство или арогантност в резултат на това. Той го удря по необходимост; той го удря, но не от желание за майсторство. Когато нещата достигнат силната си зрялост, те остаряват. Може да се каже, че това не е в съответствие с Дао: а това, което не е в съответствие с него, скоро свършва.

Поетичен превод:

Който е държавен глава посредством Дао,
не използва военна сила в Поднебесната,
защото тя може да се обърне срещу него.

Където е пребивавала войската, там растат тръни.
След големи войни настъпват гладни години.

Добрият пълководец:
Побеждава и толкоз.
Той не смее да прилага насилието.
Побеждава и не се гордее.
Побеждава и не се хвали.
Побеждава и не се величае.
Побеждава и не насилва.
Побеждава и толкоз.

След насилието следва загуба на силата.
Това не е пътя на Дао.
Онова, което върви срещу Дао,
бързо му идва краят.

Субективна интерпретация

Характерно за Лао Дзъ е, че живее на ръба на обществото, но все още счита, че мястото на мъдреца е като част от социума. Доаските мислители след него виждат мъдреца по-скоро като отшелник, отколкото като деен участник в борбите за власт, от които са отвратени.

Но нека разгледаме текста отвъд смисъла му на съвет към владетеля-пълководец, който се стреми да завладее повече територия и стане Император на Поднебесната.

Седалището на шън в главата и често се оприличава на митичен император. Който иска да управлява посредством Духа т.е. рационалната страна, ума, не трябва да прилага насилие. Защо?

Умът иска да е господар, но той няма силата да управлява другите две съкровища – ци или емоциите и дзин – сексуалната енергия. Може да ги потиска и да влиза във война с тях, но не може да ги управлява. Това не е дисциплина!

Пълководецът (ума) не прилага насилие, тъй като това само ще доведе до изтощаване на жизнената и сексуална енергии. Това се е наблюдавало многократно в миналото, както и днес, сред духовните общности, които практикуват насилствено безбрачие.

Малцина са тия, които могат със силата на волята да поведат война със желанията на тялото и да я спечелят. А цялата борба няма нищо с духовните практики, тъй като резултатите са „тръни“ и „глад“ – в най-добрия случай монасите и адептите се отказват, поддавайки се на желанията си, а в най-лошия, свидетели сме на сексуално насилие, което е точно обратното на целите на който и да е духовен Път.

В даоската вътрешна алхимия имя цял раздел със самостоятелни практики и практики по двойки, който има за цел да се балансира сексуалната енергия, да се възстанови нейното количество и качество и това да послужи за превръщането ѝ в жизнена енергия, а след това и духовна.

На ниво емоции (5-те елемента/същности на вътрешните органи), също има цяла система от практики, които балансират емоциите. Първоначално превръщат отрицателните емоции в положителни тъй като у повечето хора отрицателните емоции имат осезателен превес, а след това се търси балансиране на Ин и Ян, вече под формата на чиста енергия, освободена от емоционалната страна.

Всеки, който се опита да води вътрешна война, в която умът да победи емоциите и сексуалните импулси, е обречен на бързо изтощение и край. Това означава, изтощаване на сексуалната енергия, болест и смърт. Този момент често се пропуска, защото, макар и да има ясни практики, подредени в стройна система, малцина искат да отделят необходимото време, за да ги изучат и прилагат. Това вече е дисциплина!

Вътрешната алхимия може да се обясни с много прост процес: дзин се превръща в ци, ци се превръща в шън. Липсва ли дзин, няма алхимичен елемент, от който да се стартира процеса.

31. Трийсет и едно(Стихваща война)

夫佳兵者，不祥之器，物或惡之，故有道者不處。君子居則貴左，用兵則貴右。兵者不祥之器，非君子之器，不得已而用之，恬淡為上。勝而不美，而美之者，是樂殺人。夫樂殺人者，則不可以得志於天下矣。吉事尚左，凶事尚右。偏將軍居左，上將軍居右，言以喪禮處之。殺人之衆，以哀悲泣之，戰勝以喪禮處之。

Буквален превод:

Сега оръжията, колкото и красиви да са, са инструменти на злото предзнаменование, омразни, може да се каже, за всички същества. Следователно тези, които имат Дао, не обичат да ги използват. По-висшият човек обикновено смята лявата ръка за най-почетното място, но по време на война дясната ръка. Тези остри оръжия са инструменти на злото предзнаменование, а не инструменти на висшия човек; – той ги използва само по принуда на необходимост. Спокойствието и отдихът са това, което той цени; победата (с оръжие) е нежелана за него. Да считаме това за желателно би означавало да се наслаждаваме на клането на хора; и този, който се наслаждава на клането на хора, не може да получи волята си в царството. По време на празненства да си от лявата ръка е ценената позиция; в случай на траур, дясната ръка. Вторият в командването на армията има своето място отляво; главнокомандващият генерал има своя отдясно; – неговото място, т.е., му е отредено както в обредите на траур. Този, който е убил множество хора, трябва да плаче за тях с най-горчива скръб; и победителят в битката има своето място (с право) според тези ритуали.

Поетичен превод:

Добрите оръжия са инструменти на страха;
всички същества ги ненавиждат.
Ето защо следовниците на Дао
никога не ги използват.
Мъдрият предпочита лявото.
Войнолюбецът предпочита дясното.

Оръжията са инструменти на страха;
те не са инструмент на мъдрият човек.
Той ги използва само когато няма избор.
Мирът и тишината са скъпи на сърцето му,
и победата не е повод за радост.
Ако се радваш на победата,
тогава ще се наслаждаваш на убийството.
Ако се наслаждаваш на убийството,
не можеш да изпълниш предназначението си.

В щастливи случаи се дава предимство на лявото,
в тъжни случаи – на дясното.
В армията генералът стои отляво,
главният командир – отдясно.
Това значи,
че войната се управлява като погребение.
Когато се избиват много хора,
сърдечната болка трябва да бъде нашия траур.
Ето защо победата трябва да се разглежда
като погребение.

Субективна интерпретация

Добрите оръжия, тия, които са бляскави, красиви, обсипани със скъпоценни камъни и изглеждат величествено в мирни времена са всъщност средство за увиване.

Целият стих е силно метафоричен и многопластов, нещо, което постоянно се среща в цялото произведение.

От една страна, Лао Дзъ живее във времена на разпокъсани княжества и царства, в постоянно състояние на война. „Войната е майка на държавата“ – това е един от основните принципи в Изкуството на войната на Сун Дзъ. Богатствата и благоденствието се считат за основна придобивка чрез воюване и завладяване на съседни земи.

На вътрешен план мъдрецът е в постоянна „война“ със своите слабости. Каква е разликата с реалната война? „Мъдрият предпочита лявото“ – лявото се свързва с Ян и в случая с живота. Мъдрецът води своята вътрешна война, за да увеличи своята жизненост.

„Войнолюбецът предпочита дясното“ – човекът, който не е изпълнен с вътрешни добродетели прехвърля своята несигурност, гнява, страх и амбиции в завоюване на външни блага. Лявото е алегория на Ин или смъртта в случая – убийство не само на други чувстващи същества и причиняване на болка и мъка, убийство и във вътрешен план.

Агресията е израз на страх. Мъдрият човек трансформира своите емоции, а не им се поддава. И все пак мъдрият човек не е беззащитен. Допуска се използването на сила, когато всички други възможности са изчерпани. В този случай, дори и да победи, победата не е повод за радост от причиняването на страдание. Нека си припомним, че даосите често са живеели в планини и отдалечени от цивилизацията райони, които са били обиталище и на разбойници и крадци. Налагало им се е да се борят за здравето и живота си.

Във вътрешен план победата над емоция не е повод за възгордяване. Такава победа спира развитието на култивиране на добродетели.

Относно позицията на „генерала“ и „командира“, тук ще спекулирам, че генералът т.е. истинският ни ум трябва да оцелеее (ляво-ян-живот), а командирът т.е. маймунксият ум трябва да сдаде властта (дясно-ин-смърт).

Друга вътрешна трактовка може да бъде, че в случая победата на истинския ум е свързана със смъртта на маймунския. А това, което съм чел е, че денят в който Егото си замине, е най-печалният ден в живота на човека, тъй като вече няма кой да крещи и да раздава заповеди, да оправдава постъпките и създава усещането за фалшиво движение напред, докато в действителност човек е заседнал на едно място.

32. Трийсет и две(Дао без име)

道常無名。樸雖小，¹天下莫能臣也。侯王若能守之，萬物將自賓。天地相合，以降甘露，民莫之令而自均。始制有名，名亦既有，夫亦將知止，知止所以不殆。譬道之在天下，猶川谷之與江海。

Буквален превод:

Въпреки че в своята първична простота може да е малкo, целият свят не смее да се занимава с човек, който го въплъщава като министър. Ако феодален принц или крал можеше да го пази и държи, всички спонтанно биха му се подчинили. Небето и Земята под негово ръководство се обединяват заедно и изпращат сладката роса, която, без указанията на хората, достига еднакво навсякъде, както сама по себе си. Веднага след като пристъпи към действие, той има име. Когато веднъж има това име, хората могат да знаят, че трябва да почиват в него. Когато знаят, че трябва да почиват в него, те могат да бъдат освободени от всякакъв риск от провал и грешка. Отношението на Дао към целия свят е като това на големите реки и морета към потоците от долините.

Поетичен превод:

Дао завинаги остава неопределено.
Макар и малко, в неоформено състояние,
то не може да бъде уловено.
Ако царете и господарите могат да го обуздаят,
десетте хиляди неща
естествено ще им се подчинят.
Небето и земята ще се съберат
и сладка роса ще падне.
Хората няма да имат нужда от наставления
и всичко ще поеме по своя път.

След като цялото е разделено,
частите му се нуждаят от имена.
Вече има достатъчно имена.
Човек трябва да знае кога да спре.
Да знаеш кога да спреш – това отклонява бедата.
Дао в света е като река,
която тече към морето.

Субективна интерпретация

Подобно на необработен камък, Дао съдържа в себе си всички възможни скулптури, които могат да произлязат. В предходни тълкувания споменах за енергийната страна на нещата, която поддържа всичко видимо. Енергийната страна на вселената не е като скеле, което поддържа материята; тя е съзнателна по един невъобразим за човека начин.

Затова Дао е неопределено и непознаваемо. Не може да бъде обхванато от ограничените човешки представи.

„Ако кралете и управниците…“ – дори най-амбициозните и жестоки хора, ако могат да култивират и задържат Дао у себе си, тогава хората естествено ще прииждат при тях и ще им се покланят, усещайки тяхната вътрешна и естествена сила.

Владетел, който управлява с естествени добродетели т.е. спрямо законите на промяната на Ин и Ян (събира небето и земята), спрямо промените на четирите сезона, спрямо седемте небесни тела: Слънцето, Луната и петте планети, такъв владетел ще е като сладка роса, която подхранва всичко проявено. При такова управление всички ще следват естествения ход на природните закони, няма да има нужда от светски закони и правила.

Ако приемем че владетелят е Шън (духа, разума), то неговото управление на тялото ще бъде като „сладка роса“. В Даоската вътрешна алхимия се твърди, че когато елементите в тялото са балансирани, то и енергията е балансиран, то и органите и системите работят в синхрон, тогава тялото отделя медоподобен секрет. В практиката това е слюнката, която се зарежда с най-пречистената от емоции и карма енергия. Слюнката се преглъща в края на практиката, за да достигне нейната енергия до всяка клетка на тялото, но най-вече до долния дантиен.

Човешките същества са изградили огромна система от класификация, която предават на следващото поколение. Това е процесът на социализация и вкарването на детето в система от правила и свързаности, които да му помогнат да функционира в света и, най-вече, в човешкото общество. Поради целите на оцеляването и функционирането в социума, всяко нещо е разчленено на възможно най-много част, които имат име. В този случай е валидно, че гледайки отделните дървета, човек не може да види цялата гора.

На вътрешен план това означава, че разпознаваме органи и системи, но те съществуват в едно неделимо цяло, свързано от нашата жизнена енергия. Ето и конкретен пример: черният дроб(и жлъчка) са свързани енергийно с далак-панкреас (и стомах). Това означава, че корените на гнева (елемента дърво) е в несигурността и тревожността (елемента земя). И обратното. Ако се вгледаме в гневлив човек, скоро ще забележим, че неговият гняв лежи върху голяма несигурност. Несигурността му се подхранва, на свой ред, от дисбалансиращия го гняв.

Да може да се прекъсне този порочен кръг е „отклоняване на бедата“. Когато физическият и енергиен аспект на тялото се балансират, тогава човек е способен да надскочи системата на социализация, която го е приучила да вижда и борави с частите на едно цяло. По своята същност, това е и просветлението: преминаване отвъд моделите на ума и директно виждане на енергията.

33. Трийсет и три(Разграничаване на характеристики)

知人者智，自知者明。勝人者有力，自勝者強。知足者富。強行者有志。不失其所者久。死而不亡者壽。

Буквален превод:

Този, който познава други хора, е проницателен; който познава себе си е интелигентен. Този, който побеждава другите, е силен; който победи себе си е могъщ. Който е доволен от съдбата си, той е богат; този, който продължава да действа с енергия, има (твърда) воля. Този, който не се проваля в изискванията на позицията си, продължава дълго; който умира и не загива, има дълголетие.

Поетичен превод:

Този, който познава другите, е мъдър.
Този, който познава себе си, е просветен.
Този, който побеждава другите, е силен.
Този, който побеждава себе си, е могъщ.

Този, който знае, че има достатъчно, е богат.
Този, който действа с решителност, има силна волята.
Този, който остава в центъра си – устоява.
Който умре и въпреки това не загине, става безсмъртен

Субективна интерпретация

Нашето оцеляване изисква вниманието ни да бъде насочено навън: да внимаваме за опасности, за да ги избегнем, да познаваме средата, която обитаваме, групата от хора, която е около нас. Тези качества са полезни, ако човек изнася всичко извън себе си, за да постига богатство, власт, известност.

Когато погледът ни се насочи навътре, качеството и естеството на взаимодействията се променя: вътрешният поглед е насочен към личните ни добродетели и тяхното развиване.

Умереност и достатъчност са признак на богатство. Това е богатство, което предполага човек да има минимумът, който да го движи успешно по Пътя. Тук не говорим за аскетизъм или показно отказване от благата, а настроение, което има за цел да прекрати загубата на енергия, което идва от алчността.

Волята (Ий) обитава далак, панкреас и стомах. На пръв поглед връзката с достатъчното богатство не е толкова явна, но, ако човек се замисли, стомахът е свързан с чревоугодничеството и лакомията. Силната воля означава баланс на енергията на елемента Земя, който е свързан с материята, благата и физическото ни присъствие – тялото. Силната воля има проявление в това да постигаме целите си, да вървим напред в изграждането на добродетелите, да поемаме умерени рискове, за да излизаме извън зоната ни на комфорт.

Който остава в центъра си устоява. Центърът е долният дантиен. Практиката по центриране е една от основополагащите в даоската вътрешна алхимия. Долният дантиен е и мястото, в което се създава безсмъртния зародиш и енергийното тяло, което да е съд за индивидуалността по време на умирането. Този съд може да прехвърли нашата индивидуалност в следващ живот, така че да не започнем отначало или, ако практиката е била безупречна, да доведе до състояние на безсмъртие (тотална свобода), каквато е крайната цел на даоската алхимия.

34. Трийсет и четири(Задачата за постижение)

大道汎兮，其可左右。萬物恃之而生而不辭，功成不名有。衣養萬物而不為主，常無欲，可名於小；萬物歸焉，而不為主，可名為大。以其終不自為大，故能成其大。

Буквален превод:

Всепроникващо е Великото Дао! Може да се намери от лявата и от дясната ръка. Всички неща зависят от него за тяхното възникване, което то им дава, а не един отказ на покорство към него. Когато работата му е завършена, то не претендира за името, че го е извършил. То облича всички неща като дреха и не прави предположение, че е техен господар; – може да се назове в най-малките неща. Всички неща се връщат (към своя корен и изчезват) и не знаят, че това е това, което управлява това; – може да се нарече най-великите неща. Следователно мъдрецът е способен (по същия начин) да постигне своите велики постижения. Чрез това, че не се прави велик, той може да ги постигне.

Поетичен превод:

Великото Дао тече навсякъде, както отдясно, така и отляво.
Десетте хиляди неща зависят от него; не задържа нищо.
То изпълнява целта си тихо и не предявява претенции.

То подхранва десетте хиляди неща,
но въпреки това не е техен господар.
Няма цел; много е малко.

Десетте хиляди неща се връщат при него,
но то не е техен господар. Много е голямо.
Не показва величие и затова е наистина велико.

Субективна интерпретация

Дао е навсякъде, безкрайно като вселената. Да тече отляво или отдясно означава, че съчетава Ин и Ян в себе си, без те да могат да се разграничат едно от друго. Енергията си е енергия, когато е непроявена, тя няма недостиг или излишък, не е активна или пасивна, нито ярка или тъмна, нито гореща или студена, мъжка или женска. Дао е отвъд всякакъв дуализъм.

Дао минава през всичко и не се идентифицира с нищо. Дао не е Бог. Не управлява, не командва, не разпорежда, не дава предимство, ако се вярва в него, не наказва. Затова и няма цел, съизмерима с човешкото възприятие за порядъка на нещата.

Дао е велико, защото е неутрално.

35. Трийсет и пет (Атрибут на добронамереността)

執大象，天下往。往而不害，安平大。樂與餌，過客止。道之出口，淡乎其無味，視之不足見，聽之不足聞，用之不足既。

Буквален превод:

За този, който държи в ръцете си Великия образ (на невидимото Дао), целият свят се поправя. Хората прибягват до него и не получават болка, но (намират) почивка, мир и усещане за лекота. Музиката и лакомствата ще накарат минаващия гост да спре (за известно време). Но въпреки че Дао, тъй като идва от устата, изглежда безвкусно и няма вкус, въпреки че не си струва да бъде гледано или слушано, употребата му е неизчерпаема.

Поетичен превод:

Тoзи, който следва пътя на Дао,
ще привлече света към своите стъпки.
Той може да си тръгне без страх от нараняване,
защото е намерила мир и спокойствие в сърцето си.

Където има музика и добра храна,
хората ще спрат, за да им се насладят.
Но думите, изречени за Дао, им се струват скучни и остарели.
Когато се погледнат, няма какво да видят.
Когато ги слушат, няма какво да чуят.
Но ако го пуснат в употреба, той никога няма да бъде изчерпан.

Субективна интерпретация