Дао Дъ Дзин от Лао Дзъ

„Доволният човек може да бъде щастлив от нещо, което на пръв поглед ни изглежда безполезно. Той може да си намери добро занимание сред гори и планини. Той обитава малки хижи и дружи с простите хора. Не би сменил износените си дрехи с императорските одежди, нито товара на гърба си с колесница, теглена от четири коня. Той оставя нефрита в планината и перлите в морето. Където и да отиде, каквото и да прави, доволният човек може да бъде щастлив – той знае кога да спре.

Той не откъсва цветето, което цъфти кротко. Той не пътува по опасния път. За него десетте хиляди притежания са прашинки, носени от вятъра. Той пее, докато пътува сред зелените планини.

Доволният човек действа в истински пълна свобода.

Какво значение може да има за него надпреварата за почести? Каква привлекателност биха могли да имат суетнята и алчността? Чрез простота той притежава всичко. Той вижда светлината в мрака, яснотата в мъглявото, бързината в бавното, пълнотата в празното.

В неговите очи готвачът, създаващ ястия със собствените си ръце, е толкова достоен, колкото и всеки известен певец или пък висш служител.

Доволният човек няма печалба за вземане. Той няма заплата за губене. Няма овации. Няма критика. Когато поглежда нагоре, не е със завист. Когато поглежда надолу, не е с високомерие. Мнозина го гледат, но никой не го вижда.

Спокоен и отдръпнат, той е извън всяка опасност. Дракон, скрит сред хората.“ – Гъ Хун

В предходни интерпретации стана дума, че под „сърце“, често се има предвид не физическия орган, а енергиен център. Най-често този термин се използва за „Трите ума“ или „Трите сърца“ – триде дантиена.

„Празното сърце“ е обяснение за активирането на дантиен. В даоската вътрешна алхимия „кухина“ е синоним на енергиен център. Трите дантиена са трите най-големи енергийни центрове, „огромни полета на еликсира“, които събират в себе си трите съкровища.

Долният дантиен събира юан дзин – предрожденната есенция, получена чрез родителите, която е горивото, което поддържа физическото тяло живо и здраво.

Средният дантиен е областта между сърцето и слънчевия сплит, често се асоциира със органа сърце (по примера на петте елемента, част от които е сърцето, носител на огъня). Средният дантиен генерира юан ци или чистата жизнена сила, която поддържа цялата вселена, а в частност и човека.

Третият дантиен или горен дантиен се намира в главата, обиталището на Душа или Шън. Чрез Шън човекът се свързва с вселената.

Защо тук се говори за едно сърце, а не за три? Защото целта на даоската вътрешна алхимия е да обедини трите ума/сърца в едно. И когато това обединение е факт, тогава е възможно да се долови „Дао в неговото действие“

Защо Дао е недоловимо и непостижимо? Защото е чиста енергия, надарена с разум, който не е човешкия разум. Ние, като човешки същества не можем да обхванем тоя разум и да го проумее. А енергията е нещо, което е останало извън социалния свят – ние не боравим с нея, не се обучаваме как да я съхраняваме, усещаме, как да поддържаме потока на ци плавен и непрекъснат в тялото.

Вече беше споменато, че когато егото отсъства, тогава ци тече плавно и спокойно в тялото, като свързв различните енергийни центрове, а самото тяло и неговите енергийни центрове са отворени за вселената.

Тук е мястото да споменем, че вселената не е никак дружелюбно място, за каквото много идеалистично настроени духовни търсачи го смятат. Пречистената енергия на съзнанието е рядкост и там дебнат различни същности, готови да абсорбират тая енергия. Като част от обучението, ученикът по даоска вътрешна алхимия се учи, как да отваря своите енергийни центрове за природните сили, но по един защитен и сигурен начин. Това става, чрез използването на символа Ба гуа и развитието на съзнателност и предпазливост.

Вече обсъдихме ролята на Егото в спирането на потока от енергия, личните интерпретации, силните емоции, обидата, страха, разделението.

Противоположното на всичко това е смирението. Какво е смирението? Смирението е отсъствие на Его.

Как се постига смирение? Като 8-те сили се уравновесят, като 5-те елемента действат в съгласие, като трите съкровища са в хармония, като Ин и Ян са 50:50 и възникне Тай Чи – Великия предел.

Казано по друг начин, когато липсва Его, енергията тече безпрепятствено и човекът е част от вселената.

„Няма как да се напълни пълна чаша“. Какво значи това? Чрез практиката на вътрешната алхимия човек балансира емоциите си и положителните неутрализират отрицателните; енергията тече свободно по меридианите и изгаря всички запушвания; енергийните центрове се отварят и изпълват с енергия, когато се изгорят травмите, спомените, предразсъдъците…

Личността изчезва, разтваря се подобно на утринна мъгла. „Отдай се….“ това значи смири се, това значи да разтвориш всичко, което мислиш, че си, за да бъдеш това, което в действително си.

Преди години четох за един ученик, който попитал майсторът, който следвал, каква означава всичко това? Майсторът отговорил, че ако следва практиката, в края ѝ той няма да бъде съпруг, няма да има професия, няма да бъде човекът, който приятелите му познават, дори няма да бъде синът, който майка му и баща му са възпитали.

Целият опит, цялата личност, всички спомени, всички роли, всички маски, всичко това се изгаря и на негово място идва „драконът в човешки образ“. Трудно е дори да си представим човек без автобиография, без спомени, без силни емоции, без навици и т.н. Затова и трудно ще го разпознаем.

Смирението или изгарянето на личната история е практика, която отнема между 6 и 9 години, за да се започне, но продължава цял живот.

Кой съм Аз? Никой.

В Даоската вътрешна алхимия сетивата се наричат „Петте крадци“. Те са свързани с емоциите, които се произвеждат от вътрешните органи – сетивата са отворите, чрез които навлизат различни дразнения, провокиращи емоции.

И обратно, забушува ли емоция в тялото, тя бързо избива в силни прояви. Подобно на бурята и на ураганния вятър, последствията може да са опустошителни, като след тях следва изтощение на силата.

Емоциите провокират мислите. Понеже всеки човек живее в мислите, то светът за огромната част от хората е ментален, а не реален.

Също така, мислите определят нашите действия; мислите се определят от нашите емоции, а нашите емоции се подхранват от външни събития и от нашите инстинкти, нашето несъзнавано, нашето възпитание, нашите навици, нашите травми, нашите предразсъдъци.

Като творци на нашата собствена реалност е важно върху какво ще съсредоточим нашето внимание, нашата сила и нашето време.

Като си даваме сметка за естествените процеси на пораждане на мислите, емоциите и инстинктите, можем да отдадем нашето доверие за това, което смятаме за наш Път.

Болезнена показност… Липсата на смирено его води до показност т.е. надуване на егото, търсене на признание за личността, затвърждаване на обществения образ, поддържане на фалшива фасада.

Тази крайност идва от вътрешни крайности и липса на развитие на добродетелите. А под добродетели във вътрешната алхимия се разбира жизнената енергия на различните вътрешни органи.

Вътрешните дефицити стават външни. А общественото мнение на свой ред натиска индивидите по посока на развитие на вътрешни дефицити.

Развитието на добродетелите води до вътрешен баланс, който носи радост. Балансирането на всички емоции и техните съдове – органите – води до изпитване на радост. Радостта е основната емоция на сърдечния център и на средния дантиен. Това е признакът, по който можем да разберем, че в живота ни няма дисбаланси, Ци тече свободно в тялото и емоциите ни са балансирани.

Човек, който е развил своите добродетели е малко вероятно да изпадне в състояние на болезнена показност.

Трите съкровища в Даоската вътрешна алхимия са Небе-човек-Земя. Или казано по друг начин това са трите дантиена, огромните енергийни полета в човешкото тяло, които възникват след раждането. С течение на живота, тези три дантиена не само губят връзка помежду си, а често влизат в противоречие и водят до объркване и загуба на цялостност.

Как става така, че, бидейки с общ произход, трите дантиена губят връзка помежду си? Да ги разгледаме с тяхното проявление: пътви дантиен: есенция(сексуална енергия); втори дантиен: емоции (жизнена енергия); трети дантиен: дух (ментална енергия). В течение на живота, сексуалната енергия се отделя в долната част на тялото и там се хаби; емоционалната енергия се хаби чрез силни и крайни емоции; менталната енергия се люшка между желанията и емоциите, като се въртят едни и същи мисли постоянно и неспирно.

В крайна сметка стигаме до състоянието сексуалните ни желания да ни вкарват в неспирни „приключения“, независимо дали ги подтискаме или ги следваме. Емоциите често биват наранени от тези сексуални похождения, а мислите – те са нашия палач, който ни възхвалява и разпва едновременно.

Ако ученикът успее да възстанови връзката между тези три сили и те започнат да действат в съгласие една с друга, то той се превръща в мъдрец (цар), който не е роб на всяка една от тях, а успява да ги управлява.

Това е естественият път на Дао.

В практиката на даоската вътрешна алхимия има състояния като потъване и не-правене/не-действие.

Да потънеш, означава да намалиш тежестта и напрежението в главата и гърдите и да обединиш трите ума в един в долния дантиен. Не случайно в някои преводи се говори за гравитация, тъй като долният дантиен съвпада и с центъра на равновесие на тялото. Гравитацията е сила, която ни тегли надолу и, като противовес, тялото се опитва да задържи силата в горния му край. Правилната структура на тялото включва противостоене на гравитацията т.е. сила, която изправя тялото по линията на гръбнака и чак до върха на главата. Дин дзин. По тоя начин хем тялото е центрирано в долната си част, хем гръбнакът е изправен

Покоят в движението също има съвсем конкретни проявления. Центрирането на трите ума в долния дантиен води до насочване на вниманието навътре. 95% навътре и само 5% навън. Какво означава това? Пример: в ситуации на криза, политиците се опитват да ни стреснат, да ни уплашат, за да излезем от своя център. Човек, който не е центриран е лесен за манипулиране.

Затова е и метафората за пътуването и багажа? Ако човек пътува и отклони вниманието от багажа си, ще бъде обран. Ако практикуващият насочва вниманието си само навън, ще загуби силата си. Има много съблазни („хубави неща за гледане“), но оставането в центъра е от особено значение, за да не сме разпилени и лесни за манипулиране, поддаващи се на обстоятелствата.

Вкореняването е също друг практичен метод. Вкореняване означава, след като трите ума са прибрани в долния дантиен, да се насочи вниманието към Земята. Стъпалата стават като магнити, долната част на тялото е стабилна и вкоренена, горната част на тялото е лека, изпразнена от тревоги, от задържане на дишането и блокиране на Ци, затова е подвижна.

Емоциите са това, което ни правят лабилни и леки. Податливи, емоционални. Губещи контрол над себе си.

Практиките по обединяване на трите ума, по балансиране на емоциите и по вкореняване са от основните практики в даоската алхимия.

Концепцията за не-действието не-правенето е трудна за схващане с ума, но лесна за разбиране с тялото.

Когато мислите – това е правене; когато медитирате – това е не-правене.
Когато виждате – това е правене; когато гледате – това е не-правене.
Когато сте будни – това е правене; когато спите – това е не-правене.

Могат да се дадат много примери за такива двойки действие и свързаното с него не-действие. Действието го разбираме, защото сме цивилизацията на разума и на действието.

Без повече гатанки, ще се опитам да ви кажа какво е не-действие, за да го пробвате и тялото ви да ви каже, че го изпитва постоянно, като се опитва да го редува с действията ви. Само че умът ви регистрира само действията. Когато мислите, вашият ум влиза в строго дефинирана схема, която наричаме социализация. Това е възпитанието, това е създаването на вашата личност. Вашите родители, роднини и цялото общество ви е вкарало в един калъп, в който има що-годе ясни посоки. Имате дефиниция за добро и лошо, за хубаво и грозно, за приятно и болезнено и т.н. Познавате предметите, защото някой ви е научил че онова там е къща, а това е автомобил. Когато медитирате, се опитвате да се освободите от цялата интерпретационна система, която ви казва кое какво е. Иначе казано, опитвате се да спрете мислите.

Когато сте будни, вниманието ви е заето да сътворява тоя свят от предмети, за да можете да функционирате в него. Да стигнете от дома си до работата си, примерно, без да ви блъсне автомобил на някое кръстовище. Когато спите, умът ви(по-голямата част) спи, затова сънищата са толкова ‘шантави’. Когато сте будни, вие създавате вашата реалност и активно участвате в нея; когато спите, вие сънувате вашите сънища, затова сте пасивни и често не можете да помръднете, ако към вас идва сънуван камион, примерно.

Когато виждате, суровата информация която идва от предмета към очните ви ябълки бива събрана в предмет. Виждането не функция на очите, а на мозъка. Мозъкът създава за вас споменът за даден предмет. Когато гледате, очите ви получават информация, но мозъкът не участва в нейното интерпретиране. Гледането, в този смисъл, може да се доближи до усещане с цялото тяло.

Не-правенето е обратната монета на правенето. Често то върви с двойка с някакво правене. Нашето възпитание ни казва да забелязваме само правенето, тъй като, от гледна точка на оцеляването, само то има значение. Ако искате да сте цялостни и да разширите вашето възприятие, трябва да обърнете голямо внимание на не-правенето. Една от целите на медитативните практики е да въведе тялото в режим на не-правене, като умът бива притихнал, за да не се бърка там, където не му е работата. Тогава и само тогава се създават условия за разширяване на възприятията.

Опитайте да прочетете отново първия абзац. Той е свързан с нещо, което ще бъде разгледано по-натам: как мъдрецът пътува из цялата вселена без да напуска дома си. Не-правенето не е дело на физическото тяло, а на енергийното.

„Да следваш свелината“ звучи като метафора, но си е съвсем сбит афоризъм за енергийното тяло и енергията на вселената, която се явява новото и по-голямо поле на действие на енергийното тяло.

Последният абзац е свързан с нишката на процеса на учене: учител – знание – ученик. Уважение се дължи от ученика към учителя, защото без човек, който да води ученика към места, в които е опасно и трябва някой, който вече е минат оттам, нищо не е възможно. Има и още нещо: ако ученикът следва добър учител, полага усилия и дисциплина, за да научи всичко, което му бива преподавано, и учителят постигне безсмъртие в края на живота си, то ученикът ще получи ключ към вратата, която не се заключва, с въже, което не образува възли. Иначе казано – това е като енергийна покана, енергия, която добрият ученик може да следва, когато дойде неговия час.

„Да следваш светлината!“

От гледна точка на алхимичния процес, първата строфа описва смесването на Кан(водата) с Ли(огъня). Целият процес е свързан с възстановяване на изначалните есенция(дзин), дъх(Ци) и дух(Шън) в тялото и тяхното взаимно подхранване и преобразуване. Долината често се използва като метафора за смесването на природните сили и място за подхранване на живота.

Без да влизам в конкретика, силната бъбречна „водна“ енергия балансира силната сърдечна „огнена“ енергия, като крайният резултат е подхранване на златния зародиш – енергийното тяло, чрез което мъдрецът действа без да действа.

В една от формулите на Сливане на 5-те елемента, се работи с чистия образ на девственото дете – неопетнено от действията и желанията на практикуващия. Това е формула за пречистване на карма.

В следващите два стиха също се говори за различни двойки противоположности, които символизират Ин и Ян, респективно Кан и Ли. Постигането на баланс на двете сили е ключът към тайните на вселената.

Действието (wei) и не-действието(wu wei) са двете страни на една и съща монета. Както стана дума в предходния стих, „правенето“ на света е в основата на нашето разбиране за него, тъй като ние го създаваме като интерпретираме данните от сетивата. По този начин обективните данни стават добри или лоши, благоприятни или не, красиви или грозни, тъжни или весели. Картината, която съставяме е крайно субективна, поради това и лъжовна.

Ето защо не можем да направим вселената по-добра. Можем да изменим нашето възприятие, но това, което е извън нас е непознаваемо. Можем да променим картината, която си съставяме за света, но променя ли това нещо извън нас?

Липсата на разбиране за света у човека, го кара да действа все едно той е съд т.е. предмет. Да го използва, като не разбира, че е все едно да искаш да промениш формата на вече изпечена глина. Възприятието е твърде крехко, колкото и да изглежда прекалено устойчиво. С него трябва да се действа много внимателно!

И тъй, когато гледаме на света от гледна точка на субективната ни картина, той веднъж е добър, веднъж е лош, веднъж имаме силата да го покорим, друг път сме слаби и беззащитни.

Крайностите в действията са породени от крайности в емоциите т.е. в жизнената ни сила. Крайностите са опасни, затова мъдрецът постоянно гледа да балансира своята жизнена сила и да я съхранява. Самодоволството означава застой, означава, че си си си повярвал, че си овладял вселената и следва застой. А Вселената е една непрекъсната промяна и, понеже застоят не се вписва в законите на вселената, то човек губи всичко, като бива „изплют“ като нещо несъвместимо.

Характерно за Лао Дзъ е, че живее на ръба на обществото, но все още счита, че мястото на мъдреца е като част от социума. Доаските мислители след него виждат мъдреца по-скоро като отшелник, отколкото като деен участник в борбите за власт, от които са отвратени.

Но нека разгледаме текста отвъд смисъла му на съвет към владетеля-пълководец, който се стреми да завладее повече територия и стане Император на Поднебесната.

Седалището на шън в главата и често се оприличава на митичен император. Който иска да управлява посредством Духа т.е. рационалната страна, ума, не трябва да прилага насилие. Защо?

Умът иска да е господар, но той няма силата да управлява другите две съкровища – ци или емоциите и дзин – сексуалната енергия. Може да ги потиска и да влиза във война с тях, но не може да ги управлява. Това не е дисциплина!

Пълководецът (ума) не прилага насилие, тъй като това само ще доведе до изтощаване на жизнената и сексуална енергии. Това се е наблюдавало многократно в миналото, както и днес, сред духовните общности, които практикуват насилствено безбрачие.

Малцина са тия, които могат със силата на волята да поведат война със желанията на тялото и да я спечелят. А цялата борба няма нищо с духовните практики, тъй като резултатите са „тръни“ и „глад“ – в най-добрия случай монасите и адептите се отказват, поддавайки се на желанията си, а в най-лошия, свидетели сме на сексуално насилие, което е точно обратното на целите на който и да е духовен Път.

В даоската вътрешна алхимия имя цял раздел със самостоятелни практики и практики по двойки, който има за цел да се балансира сексуалната енергия, да се възстанови нейното количество и качество и това да послужи за превръщането ѝ в жизнена енергия, а след това и духовна.

На ниво емоции (5-те елемента/същности на вътрешните органи), също има цяла система от практики, които балансират емоциите. Първоначално превръщат отрицателните емоции в положителни тъй като у повечето хора отрицателните емоции имат осезателен превес, а след това се търси балансиране на Ин и Ян, вече под формата на чиста енергия, освободена от емоционалната страна.

Всеки, който се опита да води вътрешна война, в която умът да победи емоциите и сексуалните импулси, е обречен на бързо изтощение и край. Това означава, изтощаване на сексуалната енергия, болест и смърт. Този момент често се пропуска, защото, макар и да има ясни практики, подредени в стройна система, малцина искат да отделят необходимото време, за да ги изучат и прилагат. Това вече е дисциплина!

Вътрешната алхимия може да се обясни с много прост процес: дзин се превръща в ци, ци се превръща в шън. Липсва ли дзин, няма алхимичен елемент, от който да се стартира процеса.

Добрите оръжия, тия, които са бляскави, красиви, обсипани със скъпоценни камъни и изглеждат величествено в мирни времена са всъщност средство за увиване.

Целият стих е силно метафоричен и многопластов, нещо, което постоянно се среща в цялото произведение.

От една страна, Лао Дзъ живее във времена на разпокъсани княжества и царства, в постоянно състояние на война. „Войната е майка на държавата“ – това е един от основните принципи в Изкуството на войната на Сун Дзъ. Богатствата и благоденствието се считат за основна придобивка чрез воюване и завладяване на съседни земи.

На вътрешен план мъдрецът е в постоянна „война“ със своите слабости. Каква е разликата с реалната война? „Мъдрият предпочита лявото“ – лявото се свързва с Ян и в случая с живота. Мъдрецът води своята вътрешна война, за да увеличи своята жизненост.

„Войнолюбецът предпочита дясното“ – човекът, който не е изпълнен с вътрешни добродетели прехвърля своята несигурност, гнява, страх и амбиции в завоюване на външни блага. Лявото е алегория на Ин или смъртта в случая – убийство не само на други чувстващи същества и причиняване на болка и мъка, убийство и във вътрешен план.

Агресията е израз на страх. Мъдрият човек трансформира своите емоции, а не им се поддава. И все пак мъдрият човек не е беззащитен. Допуска се използването на сила, когато всички други възможности са изчерпани. В този случай, дори и да победи, победата не е повод за радост от причиняването на страдание. Нека си припомним, че даосите често са живеели в планини и отдалечени от цивилизацията райони, които са били обиталище и на разбойници и крадци. Налагало им се е да се борят за здравето и живота си.

Във вътрешен план победата над емоция не е повод за възгордяване. Такава победа спира развитието на култивиране на добродетели.

Относно позицията на „генерала“ и „командира“, тук ще спекулирам, че генералът т.е. истинският ни ум трябва да оцелеее (ляво-ян-живот), а командирът т.е. маймунксият ум трябва да сдаде властта (дясно-ин-смърт).

Друга вътрешна трактовка може да бъде, че в случая победата на истинския ум е свързана със смъртта на маймунския. А това, което съм чел е, че денят в който Егото си замине, е най-печалният ден в живота на човека, тъй като вече няма кой да крещи и да раздава заповеди, да оправдава постъпките и създава усещането за фалшиво движение напред, докато в действителност човек е заседнал на едно място.

Подобно на необработен камък, Дао съдържа в себе си всички възможни скулптури, които могат да произлязат. В предходни тълкувания споменах за енергийната страна на нещата, която поддържа всичко видимо. Енергийната страна на вселената не е като скеле, което поддържа материята; тя е съзнателна по един невъобразим за човека начин.

Затова Дао е неопределено и непознаваемо. Не може да бъде обхванато от ограничените човешки представи.

„Ако кралете и управниците…“ – дори най-амбициозните и жестоки хора, ако могат да култивират и задържат Дао у себе си, тогава хората естествено ще прииждат при тях и ще им се покланят, усещайки тяхната вътрешна и естествена сила.

Владетел, който управлява с естествени добродетели т.е. спрямо законите на промяната на Ин и Ян (събира небето и земята), спрямо промените на четирите сезона, спрямо седемте небесни тела: Слънцето, Луната и петте планети, такъв владетел ще е като сладка роса, която подхранва всичко проявено. При такова управление всички ще следват естествения ход на природните закони, няма да има нужда от светски закони и правила.

Ако приемем че владетелят е Шън (духа, разума), то неговото управление на тялото ще бъде като „сладка роса“. В Даоската вътрешна алхимия се твърди, че когато елементите в тялото са балансирани, то и енергията е балансиран, то и органите и системите работят в синхрон, тогава тялото отделя медоподобен секрет. В практиката това е слюнката, която се зарежда с най-пречистената от емоции и карма енергия. Слюнката се преглъща в края на практиката, за да достигне нейната енергия до всяка клетка на тялото, но най-вече до долния дантиен.

Човешките същества са изградили огромна система от класификация, която предават на следващото поколение. Това е процесът на социализация и вкарването на детето в система от правила и свързаности, които да му помогнат да функционира в света и, най-вече, в човешкото общество. Поради целите на оцеляването и функционирането в социума, всяко нещо е разчленено на възможно най-много част, които имат име. В този случай е валидно, че гледайки отделните дървета, човек не може да види цялата гора.

На вътрешен план това означава, че разпознаваме органи и системи, но те съществуват в едно неделимо цяло, свързано от нашата жизнена енергия. Ето и конкретен пример: черният дроб(и жлъчка) са свързани енергийно с далак-панкреас (и стомах). Това означава, че корените на гнева (елемента дърво) е в несигурността и тревожността (елемента земя). И обратното. Ако се вгледаме в гневлив човек, скоро ще забележим, че неговият гняв лежи върху голяма несигурност. Несигурността му се подхранва, на свой ред, от дисбалансиращия го гняв.

Да може да се прекъсне този порочен кръг е „отклоняване на бедата“. Когато физическият и енергиен аспект на тялото се балансират, тогава човек е способен да надскочи системата на социализация, която го е приучила да вижда и борави с частите на едно цяло. По своята същност, това е и просветлението: преминаване отвъд моделите на ума и директно виждане на енергията.

Нашето оцеляване изисква вниманието ни да бъде насочено навън: да внимаваме за опасности, за да ги избегнем, да познаваме средата, която обитаваме, групата от хора, която е около нас. Тези качества са полезни, ако човек изнася всичко извън себе си, за да постига богатство, власт, известност.

Когато погледът ни се насочи навътре, качеството и естеството на взаимодействията се променя: вътрешният поглед е насочен към личните ни добродетели и тяхното развиване.

Умереност и достатъчност са признак на богатство. Това е богатство, което предполага човек да има минимумът, който да го движи успешно по Пътя. Тук не говорим за аскетизъм или показно отказване от благата, а настроение, което има за цел да прекрати загубата на енергия, което идва от алчността.

Волята (Ий) обитава далак, панкреас и стомах. На пръв поглед връзката с достатъчното богатство не е толкова явна, но, ако човек се замисли, стомахът е свързан с чревоугодничеството и лакомията. Силната воля означава баланс на енергията на елемента Земя, който е свързан с материята, благата и физическото ни присъствие – тялото. Силната воля има проявление в това да постигаме целите си, да вървим напред в изграждането на добродетелите, да поемаме умерени рискове, за да излизаме извън зоната ни на комфорт.

Който остава в центъра си устоява. Центърът е долният дантиен. Практиката по центриране е една от основополагащите в даоската вътрешна алхимия. Долният дантиен е и мястото, в което се създава безсмъртния зародиш и енергийното тяло, което да е съд за индивидуалността по време на умирането. Този съд може да прехвърли нашата индивидуалност в следващ живот, така че да не започнем отначало или, ако практиката е била безупречна, да доведе до състояние на безсмъртие (тотална свобода), каквато е крайната цел на даоската алхимия.

Дао е навсякъде, безкрайно като вселената. Да тече отляво или отдясно означава, че съчетава Ин и Ян в себе си, без те да могат да се разграничат едно от друго. Енергията си е енергия, когато е непроявена, тя няма недостиг или излишък, не е активна или пасивна, нито ярка или тъмна, нито гореща или студена, мъжка или женска. Дао е отвъд всякакъв дуализъм.

Дао минава през всичко и не се идентифицира с нищо. Дао не е Бог. Не управлява, не командва, не разпорежда, не дава предимство, ако се вярва в него, не наказва. Затова и няма цел, съизмерима с човешкото възприятие за порядъка на нещата.

Дао е велико, защото е неутрално.

Изстинският образ, Истинската форма и истинското име са характеристики на Дао. Те са отвъд това, което могат да възприемат 5-те сетива, отвъд това, което може да пресъздаде възприятието. Това означава, че този, който е изпразнил ума си от мисли, лишен от интерпретации, липсва изкривеното огледало на Егото, той възприема Дао в неговата истинска форма т.е. онази съзнателна енергия, която изгражда вселената.

Ако у човек лисва привързване, тогава възприемането на Дао няма да му донесе вреда, а ще го накара да се почувства все едно се завръща у дома.

Музиката и изискваните ястия, които символизират сетивата, привличат човека. Виждате и чувате нещо, вкусвате го, помирисвате го, докосвате го и това събужда желанията. От друга страна Дао, изказано с неговото Истинско име т.е. отвъд думите и асоциациите, няма вкус, мирис, форма и е „безвкусно“ – не събужда желанията и привързването.

Възприятието на Дао не ства чрез сетивата, а чрез онази част от човека, която е част от Дао – вечната флуидна енергия, интелектът и разумът на вселената, онази част от човека, която е вечна и е част от Дао.

Щом у човека има енергийна страна, която е част от Дао, значи то той може да се свърже със своя първоизточник. А щом може да се свърже към това безкрайно поле от информация, съзнателност, безпристрастна енергия, то той не може да изчерпи Дао.

Тук важната част е, че има начин да се свържем с Дао и да използваме онази невъобразима интелигентност по специфичен начин, който няма нищо общо с амбицията и целите на човешкия свят.

Началото на 36-ти стих започва с двуяко значение. На първи план е практичното всекидневно тълкуване, което се използва във всяка сфера на източната култура. Искаш ли да вдигнеш нещо, първо трява да го „сведеш“ надоолу т.е. да го похванеш; искаш ли да изхрърлиш противника си в двубой, първо трябва да го „изкорениш“ т.е. да нарушиш неговия център на тежестта. В калиграфията линия, която отива надолу, първо трябва да тръгне нагоре…

На следваш план, за да тръгне по Пътя, чоек трябва да „изчерпи“ своите привързаности. За да премахнеш всичко излишно (да се свиеш), трябва да разшириш своите спомени, да влезеш във всички привързаности, предразсъдъци, навици, травми… Трябва да извадиш всичко, все едно вадиш всички документи от един архив и поставяш всяка една страница по отделно. Прочиташ всичко, изгаряш го и остава само необходимото. Тази идея е свързана със зиран т.е. естественото състояние на нещата; Методът за премахване на всичко излишно е Ву вей – неправене, дълбоко навлизане в дебрите на човешката психика, спускане в личния Ад.

И така, всеки две противоположности са в хармония и се превръщат една в друга щом се изчрпят. За да се успокои гнева, трябва да се изчерпи; за да се намали омразата, трябва да се прояви; за да намалее страха, трябва да се преживее… За да сре променят хората, трябва да извадят на показ всичките си скрити неща.

Възприемането на „истинската природа“ е честен поглед в себе си. Проглеждане за това „кой съм аз“, „какъв съм аз“.

Меките и слабите… това е метафора за Ин качества. Багост и търпение, увличане и изчакване, следване на естествения ход на събитията. Балансиране на Ян, по-малко пробивност и амбиция, повече слушане и възприемане, по-малко Его.

Рибата и оръжията – не трябва да се вади амбицията и да се бяга от естествената природа. Не трябва да бъдеш такъв, какъвто не си; не трябва да демострираш превъзходство, дори и да го имаш. Уважението и зачитането на другите е пътя към Дао. Мълчанието и служенето. Действието чрез бездействие. Следването. Премахване на всички прегради, които пречат на повторното сливане с Дао.

Единственият човек, който може да направи този хор е мъдрецът – лишен от своите желания, премахнал илюзията на Егото, притихнал, готов да хване вълната и да се слее с нея. Без очаквания, без самосъжаление, без илюзии и надежди. Истински човек, който е скрит като дракон, обикновен и незабележим, винаги последен – истинският и естествен предводител на човечеството.

37 стих е важен с дефинирането на зиран. Зиран е онова качество, което съдържа потенциала на „неодялано дърво“, онази естественост, която прави вувей (не-действието, следването на естесвения ход на събитията) възможно. Ако човек е такъв, какъвто е, следвайки своята Истинска природа, която произлиза от Дао, то той естествено би прибивавал в състояние на вувей.

Макар текстът да визира начините на управление в държавата, то на едно по-метафорично ниво, ако умът(който се опитва да управлява всичко), разбере, че не енеобходимо да се меси навсякъде и истерично да хаби толкова много жизнена сила, а се успокои и „управлява“ чрез не-действие, тогава ще се втзцари покой.

Формулата е лесна, поради това и трудна: без форма няма желание; без желание има спокойствие, а така се възцарява вътрешен покой.

Какво значи да няма форма? Поглеждайки обект, на който умът придава някакви субективни качества, които карат човека да го пожелае, възниква привързването. Ако човек погледне на обекта на своите желания не през призмата на субективното възприятие, а като на вид енергия, която съществува заедно в съответния момент, тогава желанието се разпада.

На едно по-практично всекидневно ниво, ако пожелаем даден автомобил, примерно и заменим това желание с функцията, за която той служи, тогава това също би имало подобен ефект: автомобилът съществува, за да се придвижим (безопасно) от точка А до точка Б. Дали е луксозен, красив, скъп – това са характеристики, които свързваме с егото и нямат отношение към неговата основна функция. Може да кажем, че формата се е разпаднала.

Друга техника е следната: в момента, в който пожелаете даден обект, веднага помислете дали можете да се откажете от него в момента, в който е ваш. Да го подарите, примерно. Изпробвайте този метод и вижте как се чувствате.

Има множество стратегии да се „разпадне“ формата. На всички тях корена е във виждането на енергията, но това е способност, която малцина придобиват. А дори и сред тези, които могат да видят Истинската форма, мнозина пак я натоварват с интепрпретациите на ума и жлеанията си. А това е много по-опасно, от това да пожелаеш предмет. Затова се използват различните методи за „разпадане“ на формата преди човек да почне да вижда Истинската форма (енергия) – да няма привързване, да няма желание.

Този който управлява своите желания е неподвластен на страданието!

В Даоската вътрешна алхимия добродетелите са естествен израз на енергията на вътрешните органи и са пряко свързани с баланса на петте същности (елемента). Какво значи това? Да кажем, че по наследство сте се родили със слаб стомах-далак-панкреас. Това означава, че ще усвоявате храната непълноценно, тяло ще изпитва недостиг на сила, а по природа ще проявявате несигурност, плахост и трудно ще вземате решения. На някакъв етап тази тревожност може да се прояви в проблеми с храносмилането като колити, гастрити, язва. Допълнително може да усвоите моделите на поведение от родителя, от който се наследили и слабите органи т.е. небалансираната енергия на елемента Земя.

Ако далакът и стомахът са слаби, те ще окажат влияние на следващия орган по веригата – бъбреци. Несигурността ще подхрани вашите страхове. Бъбреците ще окажат влияние на на сърцето и ще се появи нетърпени и омраза и така нататък. Енергията на всички органи ще бъде разбалансирана и вместо добродетели ще почнат да се появяват техните отрицателни еквиваленти.

Когато подсилите и подобрите недостига на енергията на далак-панкреас-стомах и подпомогнете органите, тогава ще балансирате цялата система. Това става чрез практики като Вътрешна усмивка и Шестте лечебни звуци, както и последващи практики.

Оттук става ясно защо добродетелите не са нещо, към което човек може да се стреми, може да научи, може да претендира, че притежава или да симулира. Те са израз на енергиен балан в тялото, на това, което многократно се повтаря като принцип в Нейдан: енергията да тече свободно и изобилно в тялото. Глупак е онзи, който не обръща внимание на свеоята енергия и по този начин не култивира естествено своите добродетели. „Не осъзнава добродетелите си“ означава, че „истинският човек“ не се стреми да бъде добър, щедър, мил, радостен, уверен, искрен, смел. Неговият фокус е в корена на добродетелите, той се стреми да ги подхрани както градинарят полива растенията, вместо да ги опъва с клещи, за да растат.

Понеже истински добродетелният се грижи за причината, а не за следствието, на него не му се налага да се занимава с излишни неща: култивирането на добродетелите в създаването на условия те да се развият, а не в опит да се получи конкретен резултат. Обратното води до една порочна поредица: когато човек не се грижи за баланса на енергията на органите (Усин – петте елемента или същности), тогава той се опитва да бъде добродетелен, но не според естественото протичане на енергията, а според външни правила. Така се появяват традициите, моралът и законът – за да регулират поведението на хората, които нямат вътрешен баланс и истински (естествени) добродетели. Това е началото на глупостта, защото човешката история показва, че външните правила не действат (винаги и/или при всеки).

Когато не е в съгласие с Дао, когато човекът следва външни правила, то той търси какво ще бъде неговото бъдеще.

Истинският човек т.е. този, който разчита на постоянния динамичен баланс на емоциите или енергията на органите или добродетелите, се спира на това занимание. Не търси морал, не търси традиции и ритуали, не следва изкуствени правила. Погледнат от други хора обаче, този човек е най-моралният, най-спазващият закона, радетел за традициите и рутуалите. Това го прави скрит като дракон сред хората, както казва Джуан Дзъ.

Да се вземе плода и да се приеме едното, значи да се вземе есенцията, най-необходимото и да се отхрълят всички останали ненужни неща; да се въстанови вътрешния баланс, който се свързва с външния; да се действа в съгласие с принципите за не-действие (вувей) и естественост (зиран).

Мъдрецът или истинският човек, е невидим, защото е балансиран; не изпада в крайности, не търси внимание, не се отдава на силни емоции, амбиция, не търси излишни блага, не демострира своите добродетели. Той няма нужда от нищо излишно. Пред очите на всички е, върви след всички, оставил е онези, които преследват добродетелите и искат да ги демонстрират, да привличат хорското внимание. Можете да се блъснете в мъдреца, да се спънете в него, да го подминете и да не разберете кой е и с какво се занимава. И това не е търсен ефект. Както чистият диамант става невидим във вода, както драконът е скрит, това е стественото състояние на добродетелния човек.

Единственото и важното е да се грижите за баланса на Усин, за да се култивират добродетелите.

Дао е в основата на всичко, а една от основните характеристики на Дао е неговата цялсот т.е. липсата на дуализъм, на разделение. Всичко възниква от онова безкрайно, интелигентно и непостижимо за човешкия разум енергийно поле – Дао – поради което, то е пълно, силно и цялостно, стига да следва своята Истинска природа – да бъде естествено.

Когато възниква Небето, то е символ на Ян енергията – ясно, светло и съществуващо отгоре. Енергията която достига и преминава през планетата Земя подхранва живота.

Когато възниква Земята, тя е символ на Ин енергията – стабилна, спокойна, съществуваща под нас. Земята е като грижовна майка, която предпазва всичко на повърхостта от неблагопричтните лъчения, идващи от вселената. Без тази подкрепа и защита, нищо не би могло да оцелее.

Духът е онзи изначален интелигентен принцип, проява на Дао, който съединява Небето и Земята, Ин и Ян, за да създаде хармония между тях, да направи възможно тяхното действие в съгласие – вечно противоборство, но и стремеж към вечен баланс.

Долината е онази благородатна част от релефа, която способства за развитието на живота – заедно с водата, която тече там, тя продължава живота. В Нейдан долините са кухините, обиталища на Духа – онези енергийни центрове, които завихрят енергията, дават ѝ цел и конкретно предназначение. Долината е като майчината утроба, която дава възможност за развитие на потенциала, който да се превърне в конкретен организъм, затворил в себе си част от Духа, прехръщайки го в съзнание, което да трупа опит и да се развива.

По този начин, като се тръгне от интелигентната енергия на Дао, която е в баланс и покой, един вечен потенциал, се появяват Ин и Ян, появат се възможности за преминаване от застой и покой към движение и съзнание, появяват се 10 000 неща т.е. всички живи съшества и всички неодушевени предмети.

В древността се е смятало, че Императорът и господарите имат пряка връзка с Дао, поради което те стоят начело и водят човечеството. Възможно е, във времената, в които хората са зависели от прищевките на природата, най-способните, интуитивните, умните, свързаните с природата, способните да я разчитат и укротяват (подобно на Фу Си, който научил хората как стоят канали и реката да не отнася къшите им и да започват отначало).

Когато се нарушат принципите на хармония между природните сили, тогава започват бедите. Природните сили намират своята точка на баланс, но управляващите, ако избягат от връзката си с природата, а наблегнат над изкуствените „добродетели“ като амбиция и стремеж към богатство, тогава общността или държавата е застрашена.

Трупането на съкровища и амбицията са прекалено „голям успех“ – нарушаване на естествените закони на природата и Дао, липсата на единение с Дао, следователно и път към страдание и нещастие.

Завръщането към Изначалната природа и предрожденно Ци е в основата на Нейдан. Повторното сливане с Дао е краят на Пътя – постигане на безсмъртие. Завръщането е преодоляване на всички дефекти на младия човешки (маймункси) ум. Преминаване отвъд изтощаването на тялото, отвъд силните емоции, отвъд желанията. Завръщането е равно на естествено съществуване.

Слабото често се приема като меко, младо, гъвкаво, променливо, съдържащо всеки потенциал. По този начин Дао функционира: чрез постоянна промяна. Силното е твърдо и трудно може да бъде огънато, да се промени, да следва естествения път на нещата.
Възможността да пускаш, за да се промениш.

Материята е най-сгъстената форма на енергията. Битието т.е. формирането на човешкия възглед чрез отделяне на предмети, за да се вършат всекидневните дейности, поражда разделението. Битието е социализацията, която всеки от нас е поличил в най-ранна детска възраст, за да може да функционира в света. В противен случай бихме се изгубили е вдна вселена от безкрайни детайли и нищи конкретно.

За жалост ни липсва първия план: забравяме, че освен предмети, вселената е изградена на първо място от енергия, онази част, която е отвъд интерпретационната ни система, но тя е там: вечна, флуидна и неизменима.

Който избере да се завърне към Дао, ще стигне до не-битието и ще запълни цялата възможна палитра на човешкото възприятие – всичко което можем да възприемем със сетивата, но и с което можем да взаимодействаме, да се свързваме и да общуваме.

Защо ни е това? Защото възприемането само на едната половина, на битието, на материалната страна, не ни носи усещане за цялост, за покой и за радост. Ако тя беше достатъчна, ако беше достатъчно да съшществуваме в един свят на предмети, в които всеки е отделен от всичко останало, нямаше да гаснем по този неизразим копнеж, останал от времната, когато човекът е бил необременен и е възприемал всичко, свързвал се е със всичко и се е чувствал едно цяло със всичко.

Досъпът до енергийната страна на вселената ни дава цялостност, радост, здраве и дълголетие. Толкова е просто и толкова е сложно!

Помислете само: всеки иска да е силен, а не слаб. Това е така, защото Егото, бидейки само едната страна на монетата, усеща, че не е цялостно, но въпреки това иска само то да управлява парада. А това е лъжа, и, като всяка лъжа, не може да се поддържа лесно и вечно. Рано или късно човек стига до това, че има повече от материалния свят и че желанията на Егото са чиста илюзия, която носи реално страдание.

По отношение на първата част има няколко трактовки. Първата е за учения, втората е разделение на всички хора на три типа, а третата е за ученика. На пръв поглед изглеждат доста различни, но, погледнато исторически, те са много свързани. Даоизмът е елитарно учение, което изисква минимална грамотност и наличие на свободно време. В този смисъл, хората от селското съсловие са били обект на простонародни вярвания, подобно на простонародното хриянство в западната цивилизация. Те са били изключени от потенциалните ученици.

Втората група, тази на учените също е добросъвестен превод, тъй като практикуващите даоизъм, често са били естествоизпитатели, лечители, алхимици, астролози. Говорим за хора от висшата класа, които са имали интерес към природните науки и философията, подобно на древногръцките философи и средновековните учени в Европа.

Трятата група преводи, тази на ученизите, също е вид добър превод, защото ученици са ставали учени, благородници, лекари, особено в епохата на външната алхимия.

Това уточнение е важно, тъй като думата „ученик“ има по-различен смисъл в съвременния западен свят.

Важно е да се знае, че доверените ученици са били неколцина, а в някои епохи, известни даоски наставници са имали десетки, а понякога и стотици последователи. Малцина са били прилежните, а мнозинството от учениците са били от последния вид. В по-широк смисъл, Дао е неразбираемо за обикновения светски човек. То е толкова непрактично, че пресметливия човек би се засмял на самта идея, тъй като тя не би му донесла никаква полза.

След като е направето разделението на прилежен, среден и слаб ученик, авторът преминава към серия от твърдения, които се опитват да загатнат за качествата, които притежава прилежния ученик, отнесени към характеристиките на Дао.

По Пътя на вътрешните промени нищо не е така ясно и недвусмислено, както ни се иска (Светлият Път изглежда мътен; ). Съществува една илюзия за знание, която се разбива от факта, че колкото повече учи човек, толкова повече разбира колко малко знае. Има и една друга травтовка: знанието, постигнато с думи, с представи, по логичен и ментален път не може да обхване същността на Дао.

В този смисъл са и всички афористични описания: пътят на рационалния разум не е път към Дао.

Тук искам да акцентирам на следната част: „Най-висшата добродетел изглежда празна“. В Даоската вътрешна алхимия добродетелта е баланс на енергията на вътрешните органи, които представлява У син – вселенските 5 елемента или същности. Често се казва, също така, че дантиен се пълни. Но капанът на думите и тук може да породи неправилни представи.
Когато енергията на органите е балансирана, човек чувства лекота. Не случайно се казва: „Камък ми падна от сърцето“. Тази лекота я описваме като радост.
Подобно е и положоението с енергийните центрове, които, ако изобилсват от енергия, всъщност носят едо усещане за лекота и празнота – подобно на черна дупка, която увлича във водовъртеж всичко около нея.

„Най-великата форма няма форма.“ – Дао, „най-голямата форма“, е нематериално съзнание, огромно и непостижимо от една страна, но нещо, което е и вътре у всеки човек, следователно нещо съкровено. Енергията няма форма. Тя е вечна, тече, органзиира се временно в някаква видима форма, след което се разпръсква.

Дао подхранва всички 10 000 неща т.е. материалния свят.

След всичко казано, как прилежният ученик практикува всеки ден? Като се грижи за своите 3 съкровища: Дзин, Ци и Шън. Като ги балансира и свежа до Ин и Ян, които, когато се уравновесят 50:50 се неутрализират и стават едно цяло – това е формулата на връзщане и повторно сливане на човека с Дао.

Този стих започва с космологичния възглед на даосите – начинът по който вселената е възникнала и как този модел се възпроизвежда всеки един момент.

„Едното“ това е изначалната Ци – вечната енергия, която се простира от край до край. Това е активната страна на Дао. Движението, промяната, съзнателната страна на вселената. Това е и същността, която човешките същества могат да се научат да възприемат (да осъзнаят, че постоянно възприемат, но това възприятие се филтрира докато предостави познатия ни свят, който сме приучени да възприемаме в процеса на социализация и възпитение).

„Двете“ това са Ин и Ян, които възникват като дуализъм, като противоположни сили, които да гарнатират промяната. Ако Ин и Ян отсъстват, би имало застой. Ин и Ян присъстват във всичко и постоянно търсят своя баланс, така че да се стигне до изначалната енергия.
Нека го кажем така: енергията си е енергия, но спрямо конкретна ситуация, тя се разделя на две части, които да формират динамичния баланс.
Примерно: когато сме настинали, носът ни тече, за да се осбодини от излишъка на Ян, който се натрупва в стремежа на тялото на компенсира повечето Ин (студ), който е влязъл в тялото.
Когато човек си почива, тогава е Ин, а когато е активен, тогава е Ян. Ако само едно от двете състояния доминира за дълъг период от време, това започва да вреди на здравето.
Животът и смъртта са съответно Ян и Ин. За това ще стане дума по-долу.

Трите са трите нива на енергия, които съшществуват в балан на земята, а също и във всяко същество: 1) Небе или това е цялата енергия от космоса, без която бе би имало живот на Земята. 2) Земя – това е цялата вибрация, цялата защита, която планетата осигурява, за да предпази живота от пагубните космически лъчения. 3) Човек – когато говорим за нас, поставени между влиянието на тези две гигантски сили, опитвайки се да балансираме тяхното влияние и да се развиваме по това влияние.
Твърди се, че именно изправена позиция на тялото е отворила пътя към разума у човека, заставайки изправен по протежение на силите на Небето и Земята.

Всичко у човека, от пъпа и бъбреция надолу е посветено на взаимодействието със Земната енергия. Не случайно половите органи са разположени в тази зона, защото те създават материя (Ин).

Средната част у човека, там където се помещават вътрешните органи е тази, която ни формира като човешки същества: според даосите органите обработвата Ци, жизнената енергия, те са свързани и с емоциите.

Всичко от врата нагоре е свързано с Небето – разума, Духа. Центровете по главата, главно върха на главата (Бай Хуей) и междувеждието (Ин Тан, трето око) са пряко свързано с контакта с небесните сили, които навлизат в тялото през въздуха, водата, храната и диретно през спомянатите центрове.

Трите сили раждат 10 000 неща – тук средната сила може да се приеме като Ци – жизнената енергия, а не че човекът е отговорен за създаването на всички живи организми.

Втората строфа носи значението за двете големи противоположни сили в лицето на живота и смъртта. Ян е живота, движението, развитието, а Ин е смъртта, застоя, разпада. Няма живо същество, което да не носи в себе си тези две сили, да не е подвластно на тях. От гледна точка на даоизма, създаването на живота става по определени правила и процеси, които са противоположни на процесите на смъртта. Който проумее тези две сили, може да обърне процесите и да ги съчетае 50:50 – това е смисълът на безсмъртието, което преследват практикуващите даоска вътрешна алхимия – да изучат законите на вселената и да ги следват по начин, по който да стигнат до алтернативна смърт, при която могат да съхранят своята индивидуалност.

Третата строфа описва най-големият дефект на ума/егото – това е да се гледа на живота само и единствено като на страдание. Дори императорите и господарите се самосъжаляват и тръгват по пътя на хабенето на своята жизнена сила. „Горкият аз!“ Излизането от тази роля на жертва е една от целите на даоската практика.

„Човек губи, когато печели“ и обратното – винаги има баланс. Ако човек се съсредоточава само върху това да печели, то разваля естествения баланс. Тази идея постоянно се изразява в цялото произведение. Ако се самосъжаляваш, отиваш в една крайност; ако постоянно искаш да си „успешен“, започваш да се страхуваш от провала; ако искаш само да трупаш, ще дойде момент, в който ще имаш повече, отколкото можеш да понесеш и да се справиш и загубиш всичко.
Възможна поне още една трактовка: дори човек да губи и да му се струва, че няма изход, че животът му няма смисъл, то това състояние няма да е вечно. Промяната е единствено сигурното нещо!

„Жестокият човек…“ – дотук авторът е говорил за слабостта на самосъжалението, за страха, за стремежът към излишества. Жестокостта е дете на амбицията. Ако човекът поеме по примамливия път да иска да има повече, отколкото може да понесе, краят е ясен: човек започва да иска все повече и повече и е готов на всичко, за да запази хобавото, на което е свикнал. Това се нарича жестокост. А тя има своята противоположност – насилственият край.

Заслужава ли си всичко това? И имаме ли избор? Пътят вътрешната алхимия е точната противоположност на жестокостта и амбицията, защото е естествен!

Водата е най-мекото нещо във вселената. Погледнато метафорично, „водната“ енергия е изначалната енергия (юан ци) и волята(джи). Най-трърдото нещо е металът, елементът на белите дробове. Пак погледнато метафорично, белите дробове са седалище на животинската душа По, която умира заедно с тялото. Вечната енергия продължава да съществува, докато тленната материя отива към своя логичен край.

Още, от гледна точка на петте духа, Дзи е волята, която ни свързва с Дао.

Не-действието или не-правенето се свързват с волята на Дао и следването на естествения ход на Вселенската енергия. Енергията прониква навсякъде, тя е тъканта на метерията. Поддържането на бъбречната енергия дзин ци води до балансе между волята и страха.

Мъдрецът, който вижда отвъд материята знае как да използва проявата на намерението – волята, за да следва потока на извечната енергия.

„Преподаването без думи“ всъщност е най-естесвеният метод за преподаване/учене – подражанието. Детето гледа как действа родителя и попива неговото поведение, неговото състояние на емоциите, положението на тялото, енергията. Учителят показва движенията и учникът подражава; лечителят/шаманът лекъват със самото си присъствие.

„Славата“ е външното а същността, субстанцията, „собственото Аз“ е вътрешното. Преследвайки външното, губиш вътрешното. Даосите свързват това, което на Запад наричаме „харизма“ със сексуалната енергия или есенцията дзин, която е повече от сексуална енергия. Преследването на слава е начин да разпилееш своята субстанция. Лао Дзъ пита: кое по-важно за теб: да преследваш илюзорната и изменчива слава или да съхраниш своята есенция, като пребиваваш в своя център? (Събиране на „трите ума в един“ – в дантиен).

Подобно е положението с външното богатство: преследвайки благата на света, човек разпилява своите три съкровища (дзин – ци – шън). Външното богатство може да бъде загубено, но, докато човек е жив, никой не може да му отнеме неговите 3 съкровища (тялото – емоциите – ума); те могат да бъдат пропиляни от самия човек.

В края на краищата, страданието е пътят към познанието – най-трънливия път, за който се заплаща огромна цена. Ако човек е насочен към съхраняване и култивиране на своите съкровища, към облагородяване на своите добродетели, той ще достигне до „върховното лекарство“.

Втората част поведението на онзи, който е насочил своите усилия навън. Привързаността, трупането на богатства, липсата на мяра – това е пътят към колямата загуба.

От друга страна, Джуан Дзъ описва „доволният човек“ по следния начин:

„Доволният човек може да бъде щастлив от нещо, което на пръв поглед ни изглежда безполезно. Той може да си намери добро занимание сред гори и планини. Той обитава малки хижи и дружи с простите хора. Не би сменил износените си дрехи с императорските одежди, нито товара на гърба си с колесница, теглена от четири коня. Той оставя нефрита в планината и перлите в морето.

Където и да отиде, каквото и да прави, доволният човек може да бъде щастлив – той знае кога да спре. Той не откъсва цветето, което цъфти кротко. Той не пътува по опасния път. За него десетте хиляди притежания са прашинки, носени от вятъра. Той пее, докато пътува сред зелените планини.

Доволният човек действа в истински пълна свобода.

Какво значение може да има за него надпреварата за почести? Каква привлекателност биха могли да имат суетнята и алчността? Чрез простота той притежава всичко.

Той вижда светлината в мрака, яснотата в мъглявото, бързината в бавното, пълнотата в празното. В неговите очи готвачът, създаващ ястия със собствените си ръце, е толкова достоен, колкото и всеки известен певец или пък висш служител.

Доволният човек няма печалба за вземане. Той няма заплата за губене. Няма овации. Няма критика.

Когато поглежда нагоре, не е със завист. Когато поглежда надолу, не е с високомерие.

Мнозина го гледат, но никой не го вижда. Спокоен и отдръпнат, той е извън всяка опасност. Дракон, скрит сред хората.“

Който смята, че е постигнал много, е обречен на застой, развитието му е мъртво, престанал е да се движи по Пътя. Но дори и да се постигне нещо значимо, ако човек не се възгордее и смята, че има какво още много да постигне, в такъв случай няма да се изтощи от положениете усилия.

Целта на тая глава е да продължи нишката от предходните: кога човек трябва да се откажа и от какво трябва да се откаже и кога да продължи да действа, да не се отказва. Също и как да се намери баланс между това да действа решително и да чака търпеливо.

Пълнотата, която изглежда като празнота, отово води до балансът между Ин и Ян. Понеже този текст е крайно субективен, тук искам да споделя, че търсенето на „пълен дантиен“ всъщност носи усещането за празнота. Но това не е празнота, която се равнява на недоимък или е следствие на липса, а е празнота, която се усеща пти наличието на силна енергия, подобно на празнотата на черна дупка. Това съм го обсъждал с няколко практикуващи, които са наистина искрени в своята практика и те споделят същите наблюдения.

Втората строфа показва, че крайностите не водят по Пътя, а отдалечават от него. Човек трябва да се пази от подобни крайности, които биха попречили на практиката му и, в определени ситуации, могат да бъдат и опасни.

Последният стих показва как правилно и умерено действие успява да е от полза на всички. Човекът, който действа от позицията на спокойна вътрешна тишина т.е. с балансирани емоции и свързани три съкровища, действа в съгласие с Дао и помага на себе и на обществото.

Също така може да види и балансът на противоположностите: покой-движение, които са вътрешни характеристики, които, използвани в правилния контекст, успяват да хармонизират човека с външни обстоятелства. Но също и с вътрешни – покой в движението и движение в покоя.

Този стих продължава идеята за активното и пасивно действие. Първият стих разглежда две състояния на света: този който следва естествените закони на Дао и този, който им противоречи.

В първият сценарий се развива плодородна почва, онази нива, която поема идеите и дава плод. Тази метафора означава, че онзи, който следва Дао, става проводни на естествените закони и подхранва всичко в себе си, чрез тях. На езика на Нейда, това означава, че който следва Дао, подхранва своята изначална природа, като развива своята иначална енергия, своите добродетели и подхранва своя дух. Казано на още по-разбираем език: човекът, който следва Дао, съхранява своята дзин – не я разходва и губи; балансира всичките пет двойки органи (Занг-Фу) и тяхнатаенергия, енергията тече свободно по 12-те меридиани и 8-те чудесни канала, като това подхранва ума му и той е по пътя на вътрешните промени и ускорена лична еволюция.

По отношение на този, който се самоусъвършенства (zhishen 治身), това означава, че той ограничава „войските и конете“ на сетивата и опложда ума си с Дао. Затова Мендзъ казва: „Всички хора използват оборски тор, за да наторят нивите си, но никой не знае как да оплоди ума си с ученията.“

Човекът, който върви против Дао, е тръгнал по пътя на саморазрушението и страданието. Противно на всичко казано по-горе, той, докато преследва своите амбиции и желания, изхабява своята есенция, живее в отрицателните емоции, произведени от органите му, а умът му е зает с егоистични планове.

Вторият стих показва причините за поемането по двата пътя – на разрушението и на култивирането. Желанията, недоволството и притежанието на повече, отколкото човек има нужда, водят до война вътре в човека.

Умереният човек е доволният човек. Този, който се радва натова, което има, има достатъчно. Този, който има много повече, отколкото има нужда, но ламти за още, той е извадил бойните коне и вече е на пътя на страданието.

Както и в други стихове, значението е на няколко пласта. Буквалният пласт обозначава, че знанието на мъдреца има вътрешен произход – то не е базирано на „излизане през врата на дома“ и посещаване на училище, учене на занаят, както и какъвито и да било външни знания.

На метафоричен план, вниманието на мъдреца е насочено навътре, не излиза от „вратата на учението“, то ест всичко, което се случва в мъдреца е продукт на Вътрешни трансформации. Съотвествието на външния и вътрешния свят дава вузможност на мъдреца да опознае външния, като опознава вътрешния.

На още по-дълбок план, всичко, което знаем за света е свързано с нашите разбирания за него. Светът е такъв, какъвто нашият ум ни казва, че е . Светът е такъв, какъвто нашата социализация, възпитание, морал, разбирания, предразсъдъци, травми, ни казват, че е. Това е едно външно разбиране, инсталирано у всеки човек на най-ранна възраст, което ни дава възможност да функционираме в този свят: да търсим прехрана, да взаимодействаме с околните, да участваме в обществените процеси. Това разбиране не е наше. Да се действа „без да се напуска вратата“, означава да се остане изцяло в зоната на ученията, там, където няма външни разбирания. Това вече е чисто познание, което не минава цедката на всички преценки.

„Прозорецът“ символизира сетивата. Без да се подвежда от тях, без да пожелава, без да се страхува, без да е подвластен на емоции и желания, мъдрецът следва „Пътят на Небето“. „Пътят на Небето“ е Зиран – естествена природа, която ни отвежда към Дао. Без да се поддава на желанията на тялото и на заблудата на сетивата, мъдрецът стои притихнал, в аболютна тишина и дъхът му блести ярко, свързвайки се с цялото познание на вселената.

Без да се отдалечава от своята истинска природа, като следва своята естествена природа, мъдрецът стои в своя център (центриране на трите ума в един) и е дълбоко свързан с интелигеното съзнание на вселената, безкраен резервоар от вдъховение и знание.

Втората строфа обобщава необходимите действия за получаване на истинско познание. В буквалния превод се говори за „правилно“ или „истинско име“, което реферира към чистото възприятие, отвъд придаването на форма и материални характеристики на света т.е. възприемане на енергийната страна на вселената. „Истинското име“ обозначава енергийни феномени, които изграждат реалността, без да я ограничават до предмети. Това познание се крие зад вратата, която отделя познавателната интерпретационна система на човека от неговата изначална природа, която може да възприема пряко света.

Какво би ни дало едно чисто възприятие? Свобода. Свобода да излезем от калъпа на културата, в която живеем и крайно ограничените човешки разбирания. Да се мине отвъд ума и да се навлезе в царството на Духа, да имаме пряка връзка с Дао, с интуицията, с безмълвно и безформено чисто познание. Да превърне страдащия човек в магично същество, способно на подвизи, които умът не мкоже да формулира, защото са отвъд него. Един такъв подвиг е постигане на безсмъртие.

Стремежът към учене е различен от знанието придобито на база опит. В единият случай има чисто теоретични знания, които носят усещане за мъдрост, заместват действието. Във втория случай знанието се предхожда от практически умения, на които да се стъпи – по този начин няма никакво съмнение.

Как може да се действа, ако няма знание?

За да стане ясно за какво става дума, днес често се срещат хора, които се опитват да обяснят какво е „просветлението“ и как те го разбират, според описанието в дадени стари и приети за мъдри текстове. Това е загуба на време и подмяна на практиката с теоретично знание, което е напълно безполезно. Но дори да се мине на нещо по-достъпно: в началото всеки ученик се чуди какви усещания може да му донесе практиката, какво е усещането на ци и прочие. Това е съвсем нормално, като това се разрешава не с четене на описания, които да формират очаквания, а чрез практика, която да донесе самите усещания.

Следователно, тук става дума за два вида знание, което е свързано с практиката. Изключваме безполезното предварително теоретизиране.

Първо идват инструкциите за изпълнение на дадена практика. Колкото по-ясни са те, без да задават някаква излишна теория, толкова по бързо и лесно може да се пристъпи към практически действия. Примерно: каква е позицията на тялото, какви са последователните стъпки за изпълнение на дадена практика, има ли някакви опасности, за които да се внимава, как се приключва практиката, колко често да се практикува и т.н. и т.н.

Същинското знание идва след натрупване на опит в дадена практика. Примерно, след като сте практикували известно време, ще знаете без никава сянка на съмнение какво е усещането да се затопли долния дантиен. Това усещане за центриране на трите ума е вид знание, защото ще успокои маймунския ум, ще успокои емоциите и ще свърже ума и емоциите с интуитивния ум. Тази първа стъпка отваря вратите на интуитивното и пряко познание, което не е базирано на концепции, теории и думи, които заместват практиката и фактическия резултат, който се търси.

Всеки ден се губи по нещо – означава, че вече няма нужда от думи, там където вече знаете какво е усещането за ци в началото на практиката, примерно. Директният опит прави думите излишни. На следващо място, отключването на интуитивното познание, отваря вратите за друг тип учене, базиран на пряко познание, което няма нужда от думи и представите, които те носят. Опознаването на Дао става чрез непосредствен опит – чрез свързване с енергийните процеси вътре в тялото, които са свързани с енергийните процеси, които се случват извън тялото. А това прави всичко едно цяло.

Това е и смисълът на Вувей – минаване отвъд думите и представите, отвъд желанията, страховете, предразсъдъците, отвъд социализацията и възпитанието; и потапяне в директно възприемане на една енергийна вселена – флуидна, във вечно движение, безкрайна.

Може ли човекът да управлява вселената, като съставя сложни концепции, като включва тази безкрайност в своите малки представи? Не, това е невъзможно. Може да си мисли, че го прави, че управлява хода на нещата, но това е само кратко себично знание, което да донесе измамна сигурност и възгордяване. После, вселената напомня за себе си чрез някое непредвидено събитие и се оказва, че цялата позьорщина е чиста загуба на време и на енергия.

Все пак е важно да се отбележи, че процес на учене има. Понякога сме толкова далече от следване на естествения ход на нещата, че е необходимо да възстановим този процес, чрез дълго учене и премахване на всички пречки, които ни държат в сферата на ограничения ум. Примерно, за някои хора е революция да навлязат в своите емоции и да открият, че тяхното естество е много по-различно от това, което са си изградили като представа за себе си. Или да се изправят пред своите страхове; да преодолеят своите предразсъдъци. Трябва да се има предвид, че утвърждаването на цяло едно поведение и характер, базиран на това, отнема години. Затова и процесът по премахване, по загуба на нещо, също отнема време. Човек трябва да е готов, да може да понесе целия процес. В противен случай, вместо освобождаване, ще се изправи пред разрушение и страдание.

Дао е просто нещо, затова е толкова сложно да се изследва и следва.

„Към тези, които са искрено отдадени,
аз самият се отнасям с отдаденост.
Към онези, които не са искрено отдадени,
също се отнасям с отдаденост.
По този начин те получават [учат се на] отдаденост.“

По-горе съм дал друг превод от 49 стих, около който искам да организирам моята субективна трактовка. Но да започна с първия стих – мъдрецът няма собствен ум. Мъдрецът не е обвързан с желания, откъснал се е от своите предразсъдъци, страхове, нужди, възпитание – всичко, което го прави личност т.е. му дава някакъв завършен образ, който да поддържа. А тази поддръжка изисква огромно количество енергия. Наред с този голям разход на сила, неговата persona, маска, го отделя от всичко останало. По този начин всеки човек има свой ум, но е отделен от Дао. Ако се загуби ума, който носи всичко описано по-горе, тогава мъдрецът отства без ум т.е. той е безумец.

Да се осъзнават нуждите на другите, означава да имаш връзка с всичко останало около теб и да си част от Дао, но не по един изолиран и пасивен начин, затворен в тесните граници на собствените си ограничени разбирания (малък ум), а да си активен участник, да „сърфираш“ по вечните промени, които неизменно текат покрай теб самия. Щом нямаш собстен ума, то си свързан с ума на Цялото. И това се случва не поради вътрешна убеденост или мироглед, а естествено – загубата на ума премахва всички пречки пред това да се слееш с Дао. Самият ум поставя всички пречки, „втвърдява“ личната енергия, прави я „безчувствена“ на енергийния поток извън тялото. Затова се казва, че енергията не тече свободно в тялото, а е застояла и стагнирана.

Да си добър с хората означава да си отдаден. Добротата в морален смисъл изисква някакво очаквано и описано поведение. Отдадеността не изсква следване на писани правила. Отдадеността сама по себе си задава правилно поведение, защото това е естественото поведение, като реакция на случващото се във вселената.

Да си добър и към онези, които не са добри с теб, не означава да се държиш неадекватно и да даваш овод на зли хора допълнително да се възползват от теб, като чакаш някаква морална награда. Означава да споделяш своята отдаденост и, „който има уши и очи“ да може да се поучи от нея. Мъдрецът щедро споделя, без да е глуповато „добър“.

Друг начин да се обясни действието от позиция на добродетелите е да се каже, че самите добродетели не са морални предписания, а баланс на енергията на вътрешните органи, която усещаме като определени положителни качества. Примерно, балансираната енергия на двойката органи бял дроб-дебело черво е справедливостта. Тази справедливост е естествената справедливост, а не да се въздаде справедливост по човешките закони. Подобен е и случая с добротата на черендроб-жлъчка. Не означава „да се обърне и другата буза“ в буквален смисъл. Добротата се изявява в това, че може да вдъхнови и тия, които не са отдадени в следването на Дао. Стига самите те да поискат.

Краят на буквалния превод красноречиво показва, че мъдрецът може да се отнася към хората с грижа като към малко дете. Но само към онези, които го гледат и слушат. Самият той е малко дете, метафора за онази възраст, в която няма офермане личност и макият маймунски ум все още не се опитва да управлява всичко и да отделя човека (неговата енергия) от всичко останало, като я изразходва и пилее.

Нейдан започва със спиране на разходването на енергия в тялото: на сексуалната енергия от долния дантиен, на емоционалната от средния дантиен и на мисловната енергия от най-горния дантиен. Без да се прекрати този разход, ситуацията напомня на лодкар, който се опитва да изгребе водата от пробита лодка. След като се намалят „течовете“ и започне да остава малко енергия в излишък, човек вече разполага с нужното внимание, за да почне да разбира и да се учи. Преди това е препълнен с премного ум, енергията му е прекалено стагнирана, тялото му изнемогва в наваксване на разхода, емоциите бушувад, в главата се въртят премного едни и същи мисли. Погледнато така, всички ние сме „безумците“, а мъдрецът е този, който е истинският естествен човек.

За преминаването от енергия към материя, вече беше говорено. Тук ще разгледаме връзката на 5-те същности, Дао и добродетелите на вътрешните органи.
В природата на всички 10 000 неща е да отдават почит към Дао, без да им се изисква такава. Това означава, че вътрешната вселена на човека комуникира с външната вселена, като предимството в движението на енергията е у външната т.е. повлиява това, което се случва у човека.

Изразът „в природата на нещата“ ни насочва към есин от основните принципи на Даоизма – Зиран, естественост. По този начин, човек естествено, още от раждането си, е свързан с Дао. Това е така, защото част от енергията/съзнанието на Дао се влива у човека още в момента на зачеването. По този начин, при развитието на зародиша, се оформят всички вселенски принципи и нива на организиране на енергията: писъства Единното което се разделя на 2 – Ин и Ян, създават се трите дантиена, Формират се петте органа и т.н.

В момента на раждането всички потенциални организации на енергията в тялото се задвижват и проявяват. Трите дантиена разделят единната енергия в три големи гравитационни области, които в бъдеще ще харчат сексуалната, емоционалната и менталната енергии на тялото, всяка област или поле (дантиен) по отделно.

И така стигаме до петте двойки органи. Целият първи стих показва пътя на възникването на всяко ниво на организация, но, щом стигнем до материята, вече става дума за вътрешните органи, които са връзката с 5-те същности или 5-те елемента в природата.

Това, което наричаме „добродетели“ и извън човека са 5 състояния на енергийните потоци във вселената, на ниво човек са 5 типа емоционална енергия.

Когато всички 5 елемента/същности/групи добродетели или иначе казано енергията на вътрешните органи е взаимно балансирана, тогава човек действа без претенции, не търси признание, не се намесва и се подравнява така с енергините потоци на вселената, че се слива с Първичната Добродетел.

Цялата практика на Нейдан е свързана с това повторно сливане. Тук трябва да се допълни, че процесът изисква обединяване на енергията на 5-те органа в едно единно енергийно тяло, което е средството, ако щете ракетата, която да додтигне и да се свърже и слее с Дао. Ясно е, че грубата материя е далеч от фините вибрации на енергията там отвън, затова ни трябва посредник, който да се доближи възможно най-близо до тази енергия.

Началото на вселената е началото на Дао – онази всеобхватна енергийна вселена, чиято интелигентност се развива и води до появата на живота, на човека и на способността му да учи и да се развива, да еволюира в рамките на своя живот, като използва методите на Нейдан.

Който минава отвъд думите и формите и познава енергийната страна на вселената, познава и проявените форми, предмети и материалната страна на вселената. Ако човек може да запази и двата погледа към вселената: енергийния и материалният, то той има пълно възприятие и не е подвластен на заблуда – която води до страх от смърта, тъй като материята има край, а енергията премива от едно състояние в друго.

В случая „устата“ е символ на всички отвори в тялото от които човек губи своята есенция и живота си. Сетивата са „5-те крадци“, които изтощават жизнената енергия (ци), като събуждат емоциите във вътрешните органи (занг-фу). Който съумее да запчеата сетивата и да спре загубата на есенцията (дзин), ще съхрани своята жизнена енергия, ще постигне здраве и дълголетие и ще има шанс да практикува Нейдан.

„Малкото“ и „слабото“ са „мекото и нежното“ – това е вътрешната енергия, жизнеността в човека. Сама по себе си ци в човека е слаба, но може да се превърне в сила. Слабостта идва от това, че неергията е разделена у човека между трите дантиена, които са в постоянно противоречие. Умът противоречи на емоциите и тялото, емоциите са скарани с ума и тялото, а тялото е отделено от емоциите и ума. Това прави загубата на сила лесна, а разделената сила у човека – слаба, малка. Мекото и нежното са символ на младостта и силата, които са обратното на твърдото и старото.

Постоянството в практиката означава, да се ползва прозрението на „майката“ на външната светлина, на енергията на вселената, които ни напомнят, че част от нея е вътре у всеки човек, което го прави част от Дао.