Съдържание
1 Тай чи чуан (тай чи, тайдзи – Юмрукът на великия предел) е китайско вътрешно бойно изкуство,
което съществува от 17-ти век насам. Негов създател е Чън Уантин (1600 – 1680). Повече за историята и практиката можете да прочетете в сайта на спортен клуб Черен дракон.
2 Защо бих препоръчал Тай чи на всеки, който иска да се занимава с даоска алхимия?
Вътрешната даоска алхимия има своите разнообразни физически комплекси и не е задължително да се изучават бойни изкуства. Все пак имам следните съображения, за да препоръчам практикуването на Тай чи чуан на всеки, който иска да се посвети на вътрешните даоски практики или Пътя на вътрешните трансформации:
1. Редовното практикуване на тайчи подобрява здравето и допринася за дълголетие. Здравето и дълголетието са двете упори, върху които стъпва цялостната практика на вътрешната алхимия. Без тях, всяко търсене би било много по-трудно, а в някои случаи – невъзможно.
Както казва Ева Уонг в книгата си „Даоизмът“, Тай чи може да се разглежда като най-външната от всички вътрешни практики. Поне в началото, това важи в пълна сила. Натоварването на цялото тяло има много благотворен ефект върху здравето.
Много от началните даоски практики са статични, което не е добре при застоялия начин на живот на много от съвременните практикуващи.
2. Практикуването на Тай Чи Чуан е по-безопасно. Практиката на Тай чи разчита на правилна позиция на тялото, която води до безпроблемно протичане на вътрешната енергия по меридианите. По този начин работата с Чи, в началните етапи на обучение, е косвена и много по-безопасна, а именно, чрез работа с тялото.
С напредване на практиката нещата се променят значително и вътрешната практика в Тай чи заема централно място в обучението.
3. Тай чи изисква голяма отдаденост и дисциплина, всекидневна практика. Също както и даоската алхимия. Разликата е, че в началото резултатите от практикуването на Тай чи са много по-видими. Имам предвид нещо съвсем конкретно – идеално си личи кой практикува и кой не.
Моето мнение е, че ако нямате търпението и самодисциплината да практикувате Тай Чи, то в никакъв случай няма да се справите и с даоската алхимия.
4. Тай Чи дава гъвкаво и здраво тяло по един мек и щадящ начин. Токова тяло е абсолютно необходимо, особено на етапите, в които практикуващият вътрешна алхимия трябва да се изправи срещу своите навици, предразсъдъци и най-вече минали травми и отрицателни черти на характера. Не е лесно да се изправиш пред истинския си образ, в цялата му пълнота и грозота. Тъкмо отрицателните страни от тази грозота са тези, които крием най-много, не само от другите, но и от себе си.
Не обичам сравненията, но ето едно, което ми е останало в главата и смятам за донякъде уместно: Тай Чи за даоския адепт са както асаните за йогинът. Разбира се, това ограничава в значителна степен ролята както на Тай чи, така и на асаните, но може да е полезно за един начинаещ ум.
5. Сравнително по-лесно е да се намери квалифициран учител по Тай Чи, отколкото по даоска алхимия. Уменията в Тай Чи са много по-видими не само при начинаещите, при които говорим по-скоро за напредък, а не за умения, а и при майсторите на Тай Чи. Причината в миналото е била много проста: на всеки с фалшиви умения са му били избивани от главата претенциите за майсторство. Буквално!
Днес е малко по-различно, но въпреки това е значително по-лесно да се различат уменията на майстора по тай чи, отколкото вътрешните умения на даоския майстор. И в двата случая могат да се допуснат грешки, но както казах, истински майстори на Тай чи се намират значително по-лесно.
Както в Тай Чи, така и в даоската вътрешна алхимия, напредъкът до високите нива на умения е невъзможен без следването на майстор. Днес има много литература и обучителни филми, които, по мое мнение, имат своето място като допълващо и подпомагащо средство.
Индивидуалните грешки и проблеми, които всеки практикуващ прави и среща, имат нужда от индивидуален подход. Понякога е невъзможно да преодолееш, дори да осъзнаеш своя грешка, ако не ти я посочи учител.
Ролята на учителя е и да бъде строг, както и да вдъхновява. Строгостта се явява в много направления, но най-често да ни напомня колко много имаме да учим, като по този начин ни предпазва от самозабравяне. Вдъхновението е въпрос на личен пример от липсата на разминаване между думи и дела от страна на учителя.
Упоритата и отдадена личната практика е в центъра на обучението. Само чрез нея практикуващия може да разбере думите и да следва принципите на Тай Чи и на даоските практики.
3 Може ли да се мине без Тай Чи или друго вътрешно бойно изкуство?
Краткият отговор е: „Да, може“. Моето субективно мнение го дадох по-горе и сега ще го допълня: ако днес започвах да преподавам даоски практики, щях да го правя само за хора, които са практикували усърдно поне 1 година Тай Чи чуан.
Мисля, че причината е очевидна и подразбираща се – прохождащите във вътрешната даоска алхимия ще притежават всички ползи, които описах по-горе. Разбира се, подобни заявления са безпредметни, защото има много входове към знанието и няма универсална рецепта…
Определено смятам, че подобен подход ефективно би отсял хората, които са готови да положат нужните дисциплина и усилия, от тези, които проявяват чисто интелектуален интерес.
4 Какви комплекси за тялото предлага даоската алхимия?
Вътрешната даоска алхимия е представена в много школи, направления и традиции, чието начало е дадено от различни даоски учители през различни епохи.
Палитрата от практики е толкова разнообразна, че в някои от случаите две школи могат да си противоречат в различни аспекти на техните учения. Примерно, едни препоръчват вегетарианство, а други не смятат това за задължително; едни препоръчват строго безбрачие, докато други стигат до съвместно развитие и т.н.
По отношение на физическите упражнения, също има много различни практики и системи, различни възгледи и степен на натоварване на тялото.
От упражнения, които са изцяло статични статични, като позиция на дървото (джан джуан – позиция в стоеж), различни седящи медитативни позиции (влияние от индийската випасана), до позиции в легнало състояние и практики по осъзнато сънуване (влияние от тибетския дзогчен).
Най-отличителната черта на китайския Ци Гун са динамични комплекси: Играта на петте животни, Дао Ин, Осем къса коприна, различни комплекси от промяна на мускулите и сухожилията, и много други.
Великият предел (Тай Чи) представлява тънката линия, която отделя двете сили Ин и Ян, като ги балансира в абсолютна хармония (50:50)
Съществуват и вътрешни бойни изкуства, базирани на теория от китайската медицина и даоските концепции като Ин и Ян принципите (Тай чи ☯️) които са вплетени в Тай чи чуан (тай чи, тайдзи – Юмрукът на великия предел), Петте същности (У син), които са в основата на Син и цюан, 8 триграми (Ба гуа) – свързани с бойното изкуство Ба гуа джан (Дланта на осемте триграми).
Петте същности (елемента) са проявата на 5 сили във вселената. С тях китайците свързват годишните времена (пролет, лято, циганско лято, есен, зима), вътрешните органи в човешкото тяло (черен дроб/жлъчка, сърце/тъбки черва, далак/стомах, бял дроб/дебело черво, бъбреци/пикочен мехур) или всеки процес в природата, който е свързан с пораждане – развитие – край т.е. кръговрат.
Осемте триграми предават в стилизиран и най-пряк вид взаимодействието между небето, човека и земята. Всяка от тези страни е отбелязана като комбинация между двете свои състояния – Ин и Ян. Това взаимодействие се усеща от човека като природни стихии и форми на релефа: вода, огън, светкавица/гръм, планинско езеро/долина, земя, планина, вятър и небе. Пример: Черният дроб в човешкото тяло е свързан с елемента дърво от У Син (петте същности); външната сила е гръмотевица т.е. дървото привлича небесното електричество. Това е образен начин да се свърже вътрешната вселена с външната. На ниво емоции, черният дроб е свързан с гневът, който е много подобен на ефекта на светкавицата – пали мигновенно и с голяма разрушителна сила.
Всички изброени по-горе комплекси могат и са използвани от различни бойни изкуства, a някои от тях са и дело на майстори на бойните изкуства. Теорията и практиката на вътрешните бойни изкуства е преплетена с теорията и практиката на даоската вътрешна алхимия. Все пак е добре да се отчете, че целите на двете направления – бойни изкуства и даоската вътрешна алхимия – се различава в крайния си резултат като насоченост. Но пък приликите помагат в изучаването и на двете.
Независимо кой път предпочете човек, убеден съм, че практикуването на Тай Чи би обогатило в много голяма степен, дори би ускорило практиката на даоските формули от вътрешната алхимия.
