Фотографиите са на CHRISTOFFER RELANDER
Казват, че Дао, за което се говори, не е истинското Дао – думите размиват същността, защото са прекалено субективни. И това е така – Дао е преживяване, а не философия. Game over! Все пак това е блог и думите са средството, с което разполагам. За да стане още по-сложно, запитах се: „Искам ли да обяснявам на някого какво е това Дао и даоски практики (даоска вътрешна алхимия)? Отговорът, който си дадох, да ме прощавате, беше: „Не!“ Защо все пак четете този материал? Защото опитът да се пише ясно и разбираемо по темата, изисква голямо търпение. Опитът въобще да пиша, през изминалата почти година, се оказа предизвикателство за мен. Като разчиствах блога, видях че съм натрупал над 40 чернови, някои от тях са си цели статии, които не посмях да публикувам – твърде кухи, с оня патетичен тон, чрез който звуча като говорител на „древните даоси“. Ако навремето някой ме беше посрещнал с много сложни и разтегливи като локум теории, най-вероятно щях да подмина. А и от опит зная, че колкото по-сложна и звучаща красиво е една теория, толкова по-малко приложима на практика е тя и полза от нея няма. Но предизвикателството си е предизвикателство, ще се опитам да променя това фалшиво звучене, доколкото ми е възможно…
Една от основните цели на даоските практики е да свърже две вселени – човека с външния свят. И не просто да ги свърже, тъй като ние изначално няма къде да мърдаме и сме свързани, а да предложи цялостен метод това да стане по-възможно най-лесния, естествен и ефективен начин. Все пак никой не се е родил научен. Липсата на хармония между човека и средата, в която той живее, обикновено води до нещастие, болест и смърт. А в днешно време човечеството е станало толкова многобройно, че прехвърлянето на личните ни проблеми навън започва да руши природата и планетата. Дори и да успеем да се разселим извън пределите на Земята, само ще пренесем своите проблеми на нови места… Наистина ли само толкова можем?
Човекът – уравнение с много неизвестни?
Вселената и човекът, като част от нея, са загадка! Все пак могат да се формулират няколко основни положения, които са общовалидни, лесни за проверка и установяване. Ще разгледам основните фактори, с които се занимаваме в практиката на даоската вътрешна алхимия, на две големи групи, които са оформени по естествен път: групата на външните фактори, тези, които са извън границите на тялото ни, и групата на вътрешните фактори, разбираемо е, че това са тези, които са вътре в нас. Понеже човекът е отворена система, постоянно си взаимодейства със средата, в която живее, като част от нея преминава през нас и от външни фактори – стават вътрешни. Най-очевидните примери са въздухът, водата и храната. Други външни фактори стават част от вътрешния ни живот под формата на стимули, които възприемаме и субективно ги оценяваме. Пример за това е когато някой каже нещо по наш адрес – чуваме го, схващаме смисъла и казаното задейства цяла поредица от емоции, мисли и реакции. На свой ред нашите реакции се превръщат в действия, които пренасяме към средата и това е един непрестанен процес. Става ясно, че външната и вътрешната вселени са в постоянен досег и взаимодействие.
Външни фактори: среда на живот
- въздух
- храна
- вода
- социална среда
- природна среда
Общо взето това са външните фактори, които ни влияят най-пряко и в най-голяма степен. Качеството на въздуха, водата и храната са от безспорно значение. Няма да навлизам в подробности – хубав въздух, мисля, че всеки сам знае къде да намери, а чистата вода не е трудна за намиране все още, поне в нашите ширини. Единствено ще споделя за храната, че няма универсална диета, а има индивидуално подходящ хранителен режим, който е съобразен с моментния начин на живот. Даоският възглед е, че ако човек се вслушва в тялото си, ще знае от какво има нужда то в момента.[pullquote]Ако човек се вслушва в тялото си, ще знае от какво има нужда то в момента.[/pullquote]
Можем да избираме социалната среда в някаква степен, но не можем да я контролираме изцяло. Природата е нашият общ дом, без който не можем да съществуваме. Можем да я разрушим, но също не можем да я контролираме. На външните фактори можем да влияем, но само до някакво ниво, без да можем да ги контролираме, затова е добре да живеем в съгласие с тях. Опитите да се плува срещу течението често водят до болка и страдание. Социалната среда често е отражение на групови заблуди, които са вредни в индивидуален план. Примери много, мисля, че всеки сам може да се досети. Даосите променят социалната среда по много фин начин – като променят себе си. В този смисъл, даоският възглед е за естествено подобряване на обществото, чрез индивидуална промяна.
Накратко: Даоизмът е система от практики и идеи, които имат за цел да възстановят или подобрят хармонията между човека и средата. Думата „естествено“ обрисува всичко – естественият живот автоматично означава следване на външните промени, за да сме адекватни на новите условия. Каквото можем да подобрим и е в наша власт – по-чист въздух, вода и по-качествена храна – то е добре дошло. Опитваме се да променим себе си, за да сме в хармония със средата. Ако човек съумее да живее естествено, всичко се подрежда от само себе си. Неестественият начин на живот води до преждевременни болест, старост и смърт. Всеки човек сам избира по кой път да поеме – към здраве или към болест, независимо дали съзнава или не този свой избор. Усилията по двата пътя са еднакви.
Вътрешни фактори: човешки фактори
- емоции
- сексуална енергия
- мисли
- тяло
Всички имаме тяло и това е факт. Мнозинството от хората, обаче, се отнасят към тялото като към квартира, която не харесват особено и не полагат (почти) никаква грижа за него. „Грижа“ съвсем не означава да напомпаме мускулите или да го оформим според някакъв външен „естетичен“ калъп. Мислите са нещото, което е на дневен ред в западната култура. Мислите идват от материален орган – мозъкът – и това е ОК, приемаме го. Опитваме се да бъдем разумни, макар, мнозина да са далеч от издигнатата в култ рационалност. Всеки може да се сети за много случаи, в които е вземал съвсем изненадващи за самия него решения, противоречащи на неговата логика. [pullquote]Ако част от нас е в безпорядък, тя оказва влияние на всичко останало.[/pullquote]Причината е, че не сме изцяло изградени от мисли, имаме и емоции, а също така и сексуална енергия, която често дори не влиза в уравнението.
Накратко: Вътрешните фактори са тези, които влияят в най-голяма степен върху хармонията между вътрешния ни свят и външната среда. Ако някой от тези фактори е в състояние на безпорядък и хаос, той оказва влияние на всичко: оказва влияние върху отношението ни към другите хора, към случващото се в нашия живот, към усещането ни за това дали сме щастливи или нещастни, влияе на нашите решения, които пък определят нашия живот.
На вътрешните фактори можем да влияем в много по-голяма степен, затова ще ги разгледаме по-подробно.
Емоции
Кой е органът на емоциите? Къде възникват те? Защо са толкова променливи, силни и често пъти – неконтролируеми? Май няма отговор от уж изцяло материалистичната западна култура, като мозъкът е нарочен за първоизточник на нашата емоционалност, което му идва в повече. Западният възглед включва и хормоните в задачата, но дали всичко в тялото е следствие от биохимични процеси или тези процеси са следствие на вече случващите в нас неща? Кое поражда емоциите – мислите, хормоните? Или емоциите могат да породят определени мисли и тялото да реагира с отделянето на хормони, в опит да запази някакъв баланс? В това отношение даоският възглед е много повече „западен“. Според него, различните видове емоции възникват в различните вътрешни органи. Емоциите, от гледна точка на даоизма, са пряко свързани със състоянието и функционирането на вътрешните ни органи. Веднага един пример: Тревогата е в стомаха, панкреаса и далака. Подложени на голямо напрежение, мнозина със слаб стомах/далак или казано по-друг начин, хора склонни към тревога, получават колити, язви. Неслучайно казваме, че при тревога стомахът ни е на топка. По-долу съм дал линкове към описанието на практиките и свързаните с различните органи емоции.
Обезпокоителни факти, които показват доколко важно е емоционалното здраве като част от цялостното здраве:
- Според Световната здравна организация, до 2020 депресията ще бъде втората най-разпространена причина за инвалидизация, а до 2030 „депресията ще засегне 350 милиона души и ще стане „водеща причина за инвалидизация в света“.
- Бърнаут (burnout – Psychology Today) или прегряване от високите обороти на работното място, засяга все повече съвременни хора. Не само депресия, а цял букет от емоции, които са потискани и трупани с години, е характерен за това състояние. Не само икономиката прегрява, тя я движена от живи хора, които изпушват.
- Един от четирима има психични проблеми, отново според СЗО
Надали има нужда да ви убеждавам колко важен е емоционалният баланс. Отчуждението, все по-голямата виртуализация и живот в социалните мрежи и интернет, липсата на жив контакт, правят идните поколения още по-неспособни да общуват, да се свързват със средата и поради това – да водят по-хармоничен живот. Отговорът на този проблем не е в антидепресантите, поне от моя гледна точка. Ще е чудесен бизнес модел, но ужасен житейски път.
Емоциите са свързани със състоянието на вътрешните ни органи. Тяхната вибрация е това, което усещаме като определен вид емоция. Сами можете да забележите в коя част от тялото чувства дискомфорт след силни отрицателни емоции. Емоциите, като всичко останало, не са нещо, което просто се случва и на което не можем да повлияем. Първоначално целта е да намалим отрицателните им влияния, след като събитието, което ги е предизвикало, е отминало. С времето се учим как реагираме в момента на случване на емоциите, така че да реагираме по-адекватно, а не чрез заучени реакции и несъзнателни модели на поведение. Целта на даоските практики не е да превърнат човека в същество без емоции – това би означавало да прекратим всякакви процеси в тялото и органите ни да не функционират. В този смисъл, докато сме живи, ще изпитваме емоции. Затова е добре да се научим как да живеем с тях, как да работим с тях и, в крайна сметка, как да сме в хармония с тях или те с нас. А това не става с мислене, а с действие и директна работа с вътрешните органите и тяхната енергия, която произвежда емоциите.
Повече за конкретните практики, свързани с емоциите, можете да научите в раздела с описаните даоски практики: тук и тук.
Накратко: Според даоският възглед емоциите се произвеждат от вътрешните органи. Това ни дава отправна точка, чрез която по-лесно да разберем и директно да работим с емоциите. Като се започне от веществата, които внасяме отвън (ако са неподходящи те внасят около 30% от токсините в тялото), и стигнем до позицията на тялото (правилно разположение на органите, а не притискане), намаляване на прегряването и трансформиране на отрицателните емоции в положителни. Това спомага за изчистване на останалите 70%. Работата с емоциите е една от най-началните практики, защото емоциите се променят бързо и резултатите са видими. Опознаването на състоянието на вътрешните органи и свързаните с тях емоции е част от процеса на цялостно опознаване на това кои сме ние.
Сексуална енергия
В момента пиша втора част на статията за цялостния възглед и система от практики, които даосите са развили по отношение на сексуалността, за да съхранят своето здраве, да балансират своята сексуална енергия и да са в хармония със себе си, а след това и с партньора си (ако въобще има такъв – голяма част от даосите са следвали самостоятелен път на развитие). Но ние сме светски хора, затова се интересуваме от онази част, в която има включен и друг човек. Първата част можете да прочетете тук.
Темата е дълга, затова тук само ще спомена, че балансирането на сексуалната енергия е в основата на емоционалния и мисловен баланс. [pullquote]Балансирането на сексуалната енергия е в основата на емоционалния и мисловен баланс.[/pullquote]Тази енергия е свързана с инстинктите ни за оцеляване. Затова се активира на много дълбоко ниво, на което рационалната ни част (почти) няма никаква власт. Сексуалната ни енергия се свързва и с желанията ни за удоволствие, върху което повечето хора не искат да въздействат: имат нужда -> искат удовлетворение. Много често сексуалността е свързана със срам, вина, потискане, които допълнително въздействат по един несъзнателен начин върху емоциите и мислите ни, върху нашето поведение и, в крайна сметка, върху качеството ни на живот. Всички тези проблеми са обект за разрешаване на даоските сексуални методи.
Много хора, подмамени от желанието за по-голямо удоволствие, което рекламите на тези практики раздухват, или пък притиснати от описаните по-горе проблеми, се впускат през глава и с отчаяние към тях. Като към някакъв магически метод, който с „лека ръка“ ще реши всичките им проблеми. Затова и мнозина остават разочаровани! За да има резултати, изучаването и практикуването на даоските сексуални практики изисква много познания, търпение, развиване на умения, последователност и следване на правилна методика. Липсва ли нещо от изброеното, то резултатите са частични или изцяло липсват.
Повечето хора въобще не си дават сметка за ролята на сексуалната енергия и връзката й със здравето им. Или пък, ако разберат, че има някакви практики за подобряване на сексуалния си живот, просто я подминават. За малкия процент хора, които се интересуват, вече писах по-горе. Положението обаче е такова, че хората трябва да знаят за алтернативите, но какво и как ще предприемат, това зависи изцяло от тях. Насила хубост не става!
Накратко: Балансирането на сексуалната енергия е от основно значение за съхраняване на здравето, балансиране на емоциите и мислите. Едва ли много хора въобще си дават сметка как нейното пилеене оказва влияние върху тялото им, че е причина да се състаряват и разболяват. Цялостното изчерпването на сексуалната енергия е краят на физическото тяло. Хаосът, който може да цари в тази наша част, повлиява целият ни живот, при това доста осезаемо, но и често неосъзнато за нас. Проблемите, с които човек може да се сблъска, когато тръгне да работи с тази енергия, могат да бъдат много тежки и изключително неприятни за отработване. Алтернативата обаче е още по-неприятна – цял живот да страдаме и да задълбочаваме тези проблеми. Запомнете, че трябва предварителна подготовка, знание, търпение, дисциплина и последователност. Усилията се отблагодаряват!
Ум / мисли/ ментална енергия
Емоциите са първото нещо, с което работим, защото бързо се променят и бързо можем да им повлияем. Резултатите мотивират, а и имаме на разположение допълнително количество енергия, което да ни даде сили за практика. Сексуалните практики идват след това, за да спрат най-големия разход на енергия/сила в тялото. Те дават допълнителна енергия. Паралелно с това се работи и на телесно ниво, за което ще говорим след малко. Къде обаче е ролята на ума? Ще го забравим, потискаме или пък отречем? НЕ! Независимо дали става въпрос за работа с емоции, за работа със сексуална енергия, за укрепване на физическото тяло, умът винаги участва. Работата с всяка една част от вътрешната ни същност е метод за работа и с ума. [pullquote]Чрез всяка една практика упражняваме и дисциплинираме ума[/pullquote]
Умът е чудесен инструмент! Но не е абсолютен господар! Умът управлява и насочва процесите, като дисциплинираният ум действа в интерес на цялото тяло, а не само в собствен интерес, подобно на разглезено дете, което не се интересува от нищо друго, освен от собствените си желания. В системата от даоски практики постоянно упражняваме ума. В крайна сметка стигаме и до конкретни практики, които да го развият допълнително. Тези практики го превръщат в тотална воля (да не се бърка с инат), с непреклонно намерение (на китайски е И). Ако сексуалната ни енергия е хармонизирана, емоциите са спокойни и балансирани, много по-лесно е за ума също да е спокоен.
Разбира се, този процес изисква време. Малцина стигат до този етап и човешката история помни някои от тях. Важното е всеки сам да се опита да вземе максимумът, на който е способен. Защо? Защото без да сме естествени, което означава да сме здрави, радостни и дълголетни, сме обречени да страдаме.
Накратко: Умът е чудесен инструмент, който трябва да се развива и дисциплинира, за да може да работи в екип с тялото, емоциите и сексуалната енергия! Опитите еднолично да диктува положението, са обречени на неуспех! Ум робува, ум царува, ум патки пасе… къса ги от паша! 😀
Тяло
Тялото е съдът, който събира емоциите, сексуалната енергия и ума в едно цяло. Ако тези три същности са в хармония помежду си, като преди това трябва да са балансирани по отделно, тогава имаме много предпоставки тялото да е здраво. Остава да се добавят няколко балансирани метода, за да свържем всичко в една цялостна и балансирана система, която естествено се свързва и работи с външната среда. Има много и най-различни практики, методи и комплекси за работа с тялото. Най-популярни са Ци гун комплексите – обикновено са бавни, плавни и координирани с дишането движения, чиято цел е да поддържат естественото движение на енергията в тялото. Осемте къса коприна е един от най-популярните. Други практики са свързани с промяна на мускулите и сухожилията, с изчистване на костния мозък. Съществуват и различни стилове бойни изкуства, които са възприели даоските принципи в себе си. Тай Чи Чуан е може би най-популярното от тях. [pullquote]Всеки даоски метод е цялостен и при него се работи с емоциите, сексуалната енергия ума.[/pullquote]
Всички тези методи не са само и единствено насочени към физическото тяло. Практикувайки ги, човек повлиява вътрешните органи(емоциите), използва ума, за да контролира движенията на тялото, практикува различни видове дишане и т.н.
Движенията и позициите в тези комплекси са така направени, че да подпомагат и „отварят“ определени меридиани, по които тече енергията:
Илюстрация от книгата на Чен Син. Позицията Дан Биен от Лао Дзя формата на Чен стил на Тай Чи Чуан. Енергията се движи спираловидно в тялото. Дясната ръка събира 5-те елемента в едно – всеки от пръстите на ръката е край или начало на определен меридиан, по който тече енергията. Лявата ръка е „седнала“ в позиция, която изпъва сухожилията, въздейства на меридианите и течащата по тях сухожилна сила. Тялото е седнало, като по този начин се натоварват краката и активират меридианите които минават през тях. Шест от меридианите започват или свършват във всяка от ръцете, шест започват или свършват във всеки от краката.
Разбира се, практиката предполага много повторения, като теоретичните знания само помагат да се учим по-ефективно.
Накратко: Както всяка друга даоска практика, „физическите упражнения“ не са само и единствено за тялото. Всеки даоски метод е цялостен и при него се работи с емоциите, сексуалната енергия(още есенция на тялото – дзин), ума. Методите, които укрепват физическото тяло са неразделна част от цялостната практика. Не мога да си представя даос, който да е отпуснат или скован…
Нещо като заключение
Уравнението „човек“ не е никак сложно, нито пък включва толкова много неизвестни. Трудността в разрешаването му не идва от сложността на задачата, а в желанието тя да се разбере и реши.
В този материал думата „духовно“ преднамерено не беше използвана. Не ми харесва, защото е твърде едностранчива. Смисълът на словосъчетанието“духовни практики“ предполага, че се развива само и единствено духа. Даоските практики, от друга страна, включват развитието на всичко онова, което представлява човекът. Някои духовни практики отричат тялото, сексуалната енергия, емоциите. Даоските методи работят с всичко налично, защото всяко нещо, което може да ни помогне в нашия живот, ще ни е от полза. Даоизмът, така, както го разбирам, не е духовна система, а естествена система. И много практична. Но няма претенции нито да е единствена, нито да е най-добра.
Целта на всички „духовни“ практики е директно да повлияят живота на човека, а не да звучат отвлечено или пък неразбираемо. А това означава да подобряват качеството ни на живот, да имаме повече сила за хубавите неща в живота, да съхраним своята жизненост възможно най-дълго. Опознаването на това какво представляваме като човешки същества и какво е мястото ни в света, това е в основата на онова, което наричаме „щастие“.
Надявам се написаното да е от полза! Още веднъж: имайте предвид, че всичко написано тук е субективно => много е вероятно да е грешно!
Благодаря за разбирането!