Съдържание
1 Ранни години
Грандмайстор Фън Джициан е роден през 1928 г. и ни напуска през 2012 г. Семейството му е от окръг Шулу, провинция Хъбей. Неговият прадядо е известен майстор на бойните изкуства, който е преминал военни изпити и е станал вуджу (успешен кандидат в императорските изпити на провинциално ниво) по време на династията Цин (1644-1911 г.). Въпреки че бащата на Фън не е практикувал бойни изкуства, един от семейните роднини, Уанг Юнкай, владее Шаолинския бокс и когато Фън Джициан става на 8 години, Уанг започна да го учи на Тон Джи Гонг (удължаващи упражнения), статични позиции, Йи дзин дзин на Бодхидхарма (Класически метод за промяната на сихожилията).
Фън не само се научи много бързо, но е наследил силата на прадядо си: на 12-годишна възраст успя да пренесе 200 кг(! да се има предвид, че може да има неточности при превода на мерните единици) тежък камък около двора (това традиционно се нарича „Силата убива четири порти“ – Ли Ша Си Мен). Той обича да се бие и много пъти дава уроци на лоши младежи в квартала. Тъй като Фън, с големите си очи, изглежда като тигър, често го наричашт „тигърът с големи очи“ (Да Ян Ху).
На 12-годишна възраст Фън е изпратен при роднини в Бейпинг (днешен Пекин), за да се научи да ремонтира електрически уреди. Един от неговите съседи е експертът по Тон Бей (притежаващ и умения в „точков удар“ и цигун на „леките умения“) Хан Шияофън. Фън учи под ръководството на Хан четири години, като се обучава не само в Тон Бей Цюан, но получава умения за Червената пясъчна длан (метода за втвърдяване на ръцете), като удря дървени стълбове и торби пълни с пясък. Фън се научава да чупи пет тухли с една ръка.
2 Двама велики майстори
В края на 40-те години(на 20ти век) има двама майстори на бойните изкуства, известни в Пекин: майстор Ху Яоджън представител на стила Син И Цюан (Xingyiquan)от провинция Шанси, наречен „Един пръст разтърсва Небето и Земята“ (Dan Zhi Zhen Qiankun), експерт не само в бойните изкуства, но и в традиционната китайска медицина и методите на даоистката медитация; вторият всепризнат майстор е Чен Факъ, 17-то поколение наследник на Чън стил Тай Чи Чуан.
На 20-годишна възраст Фън Джициан, чрез посредничеството на един от неговите гунфу-братя (съученик по бойни изкуства), се срещна с Ху Яоджън. Ху критикува използваните от Фън методи, като твърди, че те „разрушават тялото му“. За да накара Фън да разбере по-добре за какво говори, Ху кара Фън да го удари. Въпреки че използва цялата си сила, Фън лесно е победен от Ху, който използва един пръст срещу него. В резултат Фън коленичи пред Ху Яоджън и започва да обучава на боксовите умения в Нейдзя. Фън учи Син И Цюан под ръководството на Ху за две години, като първо изучава методите на събиране на Ци, подхранване на Ци, развива намерението си и Ци, Стояща медитация, Дантиен методи, Бокс на петте елемента, Двайнайсет форми, 24 длани.
След две години старателно обучение, под ръководството на Ху Яоджън, вътрешните умения на Фън Джициан достигат високо ниво – не само неговият Голям Небесен кръг и трита дантиена са отворени, но има и малка топка от Ци, която може да циркулира свободно по тялото му по неговата воля , Петте лъка са развити така, че тялото му е изпълнено с еластична сила. Ху Яоджън разбира, че неговият ученик има не само вроден талант за бойни изкуства, но е и човек, който би могъл в бъдеще да синтезира и създе свой собствен стил. Ху решава, че Фън трябва също да изучава други бойни изкуства и да не се ограничава само до един стил. Поради тази причина той води Фън при своя добър приятел Чън Факъ, експерт в Чън стил Тай Чи Чуан. Ху предлага Фън да учи от Чен, като същевременно продължи да изучава вътрешните методи на Син И. От този момент Фън практикува още по-усърдно, отколкото преди, става в 4 сутринта и практикува до 11 вечерта, като му се събират по 7 часа тренировки на ден. Той упражнява както Син И, така и Тай Чи, вътрешни и външни методи, Статични методи и техники в движение, единични техники и форма, както и бутащи на ръце. В продължение на осем години от 1950 до 1957 г. Чен Факъ коригира формата на Фън, за да може Фън да разбере нейните вътрешни значения и методи на истинска практика.
През 1953 г. се създава „Столично изследователско дружество за бойни изкуства“, чийто президент е Чен Фекъ, а Ху Яоджън е вицепрезидент. Фън Джициан отива там всеки ден, като първо помага на учителите си в ежедневните им задължения, а след това получава напътствия и учения. По този начин той става партньор в тренировките на Чън Джаокуи (син на Чън Факъ). Повечето от учениците на Чен Факъ се страхуват да практикуват бутащи ръцете си с Чън Факъ заради болезнените последици, но Фън Джициан се отнася към това като с най-добрия начин да научи истинско умение. Тъй като неговите гунфу братята(съученици) винаги са оставяли Фън да се наслаждава на това „удоволствие“, в късните години на Чън Факъ именно Фън Джициан е този, който се занимава с непознати, които идват да „кръстосат ръцете“ (да проверят уменията си като предизвикат най-добрия от школата).
В писмото си до Уан Уенде от Шанхай Чън Джаокуи пише: „Имам един по-стар гунфу-брат, името му е Фън Джициан, той е изключително интелигентен и умението му е най-доброто сред всички наши гунфу-братя“.
На възраст от тридесет години Фън вече е много компетентен и в двете изкуства на Син И и Тай Чи, и стана много известен в средите на бойни изкуства в Пекин.
След смъртта на Грандмайстор Чън Факъ през 1957 г., макар и зает с работата си в завода за електрически уреди, поддържа връзка с своите гунфу-братя и създава няколко прости правила, които да бъдат спазвани от тези, които преподават бойни изкуства: „На първо място, не създавайте неприятности, второ, не се бийте, трето, ако някой дойде да ви предизвика, аз (Фън Джициан) ще се справя с него“. Много пъти се случва Фън или някой от неговите гунфу-братя да бъдат предизвиквани, и Фън трябва да се справи с претендента. Веднъж Цигун майстор иска да сравни уменията си в пигу (вид строг пост, при който не се консумират зърнени храни) с Фън. Правилото е да седнат в медитация за три дни с малко вода като единствена храна. След три дни Фън, както обикновено, отива да тренира с 19 кг стоманен прът, докато майсторът на Цигун трудно може да ходи!
Фън е в много добри отношения със сина на Чън Факъ, Чън Джаокуи. Преди смъртта си Чен Факъ иска Фън да се грижи за Чен Джаокуи. Фън често практикува заедно с Чен Джаокуи, като се грижи за него и го защитава. Когато Джаокуи почива през 1981 г. на 53-годишна възраст, Фън е изключително натъжен и често казва, че не се е грижил добре за своя гунфу-брат.
Фън Джициан в Чъдзягоу, 1979
3 Чъндзягоу
Чъндзягоу е мястото, от което произлиза Чън стил Тай Чи Чуан. Всяко поколение на фамилията има своите майстори, а в 17-то поколение най-умел е Чън Факъ. След като Чън Факъ отива да живее в столицата, Пекин става център на Чън стил Тай Чи Чуан. След края на културната революция (1966-1976 г.) Джан Вайзен, секретар на комунистическата партия в Чъндзягоу, пише писмо до Фън Джициан, с което иска да отиде в Чъндзягоу, за да преподава Тай Чи Чуан. Фън Джициан посещава Чъндзягоу три пъти, преподавайки Тай Чи Чуан на 19-то поколение потомци на стила. Много практикуващи Тай Чи Чуан от фамилия Чен от Чъндзягоу също често отиват в Пекин, за да задълбочат обучението си с Фън. Тази част от историята на Чън стил Тай Чи Чуан завинаги ще остане в историята на стила.
През 1981 г. Фън Джициан е помолен от един от своите приятели от Пекинския институт да се срещне с чуждестранен експерт по бойни изкуства. Чужденецът, умел в много китайски и чуждестранни бойни изкуства, отива в Китай да търси майстори на бойните изкуства и макар че хората от Пекинския институт го запознават с много експерти, той все още не е доволен и иска да се срещне с Фън Джициан. Фън иска от чужденеца да демонстрира бойното си изкуство и разбира, че макар горната част на тялото му да е много силна, долната му част е без корен. Фън кара чужденеца да го удари, и с помощта на метод наричан „изтегляне в празнота“ избутва противника, който отлита чак до отсрещната стената. Тъй като чужденецът не можеше да разбере какво се случва и усеща, че не е наранен, той има желание да опита отново и отново е победен. След този случай чужденецът остава изпълнен с уважение към уменията на Фън и започва да изучава Тай Чи Чуан.
През същата 1981 Фън Джициан се пенсионира и през 1983 г. става президент на Пекин Чен стил Тай Чи Чуан изследователска асоциация, създадена през същата година. От 1981 г. Фън Джициан е поканен да участва в много състезания в Китай, а през 1984 г. за първи път отива в чужбина, в Япония, за да преподава Чън стил Тай Чи Чуан. По-късно Фън също посещава Мексико, САЩ, Сингапур, Дания, Холандия, Франция и Хонконг. Най-често посещаваната от Фън страна е Япония. Сред неговите ученици има не само практикуващи Тай Чи, но и експерти по Карате, Джудо и Айкидо. Той е предизвикван многократно от представители на местните бойни изкуства и спечели голямо уважение. Подобни предизвикателства има през 1986 г. в САЩ и през 1988 г. в Сингапур.
Фън Джициан е многократно канен да се премести в чужбина, за да остане и да преподава Тай Чи Чуан, но той винаги отказва с думите: „Моите корени са в Китай“.
Фън Джициан често казва: „Моето най-голямо желание е да дам възмопжност на повече хора от цял свят да се докоснат до Тай Чи Чуан!“.
Източник на биографията на Грандмайстор Фън Джициан: Ярек Шимански, чрез „Opening the river of Hunyuan, establishing the manners in martial arts“ написана от Pan Houcheng и публикувана в списание „Hunyuan Taiji“, 1/1999.
